№ 5748
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ДЛ
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110119092 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
01.04.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ДЛ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 19092/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Й. З. Г., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
................................., с аб. № 214905, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 995,64 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но
ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 207,74 лева за периода от 15.09.2020
г. до 22.08.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 11,53 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г.,
1
както и сумата от 2,76 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019 г. до 22.08.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на
вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните
суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез
особения представител, като исковете се оспорват. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност и аргументира същото. Развива съображения, че количеството
потребена топлинна енергия е неправилно определено, тъй било отчетено от незаконно
монтиран и несертифициран топломер. Инвокира доводи за липса на облигационно
отношение между страните и оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния
имот, като и качеството си на потребител на топлинна енергия. Подробно аргументира, че
не е доказано количеството на доставената и потребена топлинна енергия. Поддържа, че не е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение. Навежда доводи, че
претенциите на ищеца са недоказани, като се излагат съображения по представените по
делото доказателства и направените от ищеца доказателствени искания. Иска отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице-помагач е представило писмени доказателствени средства, като е
изложило съображения, че дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено в
съответствие с нормативните изисквания. Инвокира доводи за това, че ответника е ползвал
топлинна енергия. Поддържа, че надлежно е извършен отчет за топлинната енергия. Иска
уважаване на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
2
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
С писмо с вх. № 5555/08.01.2024 г. е представена справка от Агенция по вписванията
– Имотен регистър, като е приложена Справка за вписванията по лице за периода от
05.01.1924 г. до 05.01.2024 г. по отношение на Й. З. Г., като от справката по лице не се
установяват вписани право на собственост или други ограничени вещни права по отношение
на ответницата. Като идентична справка е представена и с писмо с вх. № 439956/09.02.2024
г. от Агенция по вписванията – Имотен регистър.
Представено е писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“ вх. №
7462/10.01.2024 г., в което посочено, че няма данни за процесния имот да е подавана
декларация по чл. 14 ЗМДТ.
Приложено е писмо вх. № 6848/09.01.2024 г. от Агенция по вписвания – Имотен
регистър, като е посочено, че не е открита информация за вписания за имота и по лице.
От писмо с вх. № 17836/19.01.2024 г. от Столична община, направеление
„Архитектура и градоустройство“ се установява, че процесния имот не е предоставян за
обезщетение по чл. 100 ЗТСУ (отм.), като при проверка на данните за сключени договори по
чл. 117 ЗТСУ (отм.) за процесния имот не е налице информация за сключен договор.
С писмо вх. № 56555/20.02.2024 г. от Столична община, Дирекция „Общински
приходи“ е посочено, че ответницата не е подавала декларация и не е декларирала
процесния недвижим имот.
3
Приложен е списък на етажните собственици в който съдът, констатира, че нито е
посочено коя етажна собственост касае, нито фигурира името на ответницата, респ.
подписът й.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
направените оспорвания от ответника намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на първата материална предпоставка – наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия. В случая
по отношение на ответницата от ангажираните доказателства не може да се направи извод,
че последната е собственик или вещен ползвател на имота, а с оглед неблагоприятените
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече, в
процесния случай доказването е било проведено чрез косвени доказателства (т. нар.
индиции), което обаче също не е довело до провеждането на пълно и главно доказване, като
доказателствен стандарт по гражданските производства. Няма пречка чрез индиции да бъде
проведено пълно и главно доказване, но това изисква изграждането на такава верига от
косвени доказателства, която безпротиворечиво да води до безпротиворечив и еднопосочен
извод, че доказваното обстоятелства действително се осъществило в обективната
действителност. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като ангажираните по делото
доказателства сами по себе си са противоречиви, като съдът взема предвид и
обстоятелството, че ответницата е въвела изрично оспорване за наличието на облигационно
отношение.
С оглед на горното съдът намира, че е безпредметно да изследва останалите
материални предпоставки на предявените претенции и представените в тази насока
доказателства, като искът за главницата за стойността на доставената топлинна енергия
следва да бъде отхвърлен. В тази насока – трябва да бъдат отхвърлени и останалите искове,
тъй като те са обусловени от изхода на делото по иска за главницата за доставената
топлинна енергия. Тоест, исковете за главницата за стойността на услугата дялово
разпределение и претенциите за мораторни лихви върху главниците са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответницата. Последната не е поискала присъждането на деловодни
разноски и не е доказала, че реално е сторила такива, поради което такива на следва да й се
присъждат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ....................., със седалище и
адрес на управление: гр. .......................... срещу Й. З. Г., ЕГН: **********, с адрес: в гр.
................................., за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Й. З. Г., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ....................., сумата от 995,64 лева
– цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.
................................., с аб. № 214905, както и сумата от 207,74 лева – мораторна лихва върху
главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.08.2022 г.,
както и сумата от 11,53 лева – главница за цената на услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 2,76 лева – мораторна лихва
4
върху главницата за дяловото разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 22.08.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.09.2022 г. по ч. гр. д. №
49426/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Н“ АД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5