Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01. 2020 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На тринадесети януари 2020
година
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар Станка Желева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 348, по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение по гр.д. № 188/ 2019 г. на
РС Попово, съдът е отхвърлил предявения от Г.Г.К., с ЕГН **********,***, срещу
КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Председателя – Христо
Цонев Цонев, иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца СУМАТА от 366, 30 лв.– дивидент за
фискалната 2015 г. и СУМАТА от 420 лв. – невърната вноска за дялов капитал след
прекратяване на членство в кооперацията, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.01. 2019 г. до изплащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед № 18/10.01. 2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 25/2019 г. по описа на РС – Попово, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ
ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно задължение на ищеца към ответника в общ размер на
3347,88 лева, което задължение е предмет на изп. дело № 41/2018 год., по описа на СИС при РС-Попово, до размера на
по-малкото от тях. Отхвърлен е искът в
частта, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца СУМАТА от 230,70
лв. – лихва за забава за периода 19.02. 2016 г. – 09.01. 2019 г., от които
лихва за забава за връщане на дялов капитал 123,23 лв. и лихва за забава за
изплащане на дивидент 107,47 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН. С решението освен това е обезсилена Заповед № 18/10.01. 2019
г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 25/2019 г. по описа на РС Попово
за разликата над 766,30 лв. до 790,00
лв. – главница, в т.ч. над 366,30 лв. до
370 лв.– дивидент за фискалната 2015 г. и за разликата над 230,70 лв. до 232,00
лв. – лихва за забава за периода 19.02. 2016 г. – 10.01. 2019 г. Присъдени са и
разноски по компенсация в полза на ответника.
Срещу това решение е
постъпила жалба от ищцата Г. К.. Решението се обжалва в частта, в която е
отхвърлен искът за лихвата за забава за минало време. Това включва сумата от
123,23 лв. лихва за забава на изплащането на дялов капитал и 107,47 лв. – лихва
за забава за изплащане на дивидент. Излагат се съображения, че съдът неправилно
е приложил материалния закон, защото е приел, че за изплащане на задълженията,
за които се търси лихвата, законът не бил предвидил срок и затова следвало да
има покана от кредитора. Това тълкуване не било съобразено със закона и със
съдебната практика, включително и на ОС-Търговище по подобни дела. Затова се
иска решението да бъде отменено в тази част и съдът да признае вземането в тази
част за съществуващо. Да бъдат присъдени и разноските. В съд.зас. жалбата се
поддържа.
В законния срок не е
постъпил отговор на жалбата от страна на въззиваемата страна. В съд.зас. не се
яви представител.
Съдът намира, че решението
е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част. По същество, обжалването
касае оставянето без уважение на възражението за прихващане относно лихвите за
вземанията, които са установени и за които такова прихващане е извършено.
Именно в тази част решението е неправилно.
С исковата молба ищцата е
предявила искове за заплащане на дялов капитал и дивиденти от ответната
кооперация поради прекратени членствени правоотношения.
В частта, в която
решението е влязло в сила, съдът е приел, че на ищцата се дължи сумата от
366,30 лв. – дивидент за фискалната 2015 г. и 420 лв. – дялов капитал.
Ищцата е била
член-кооператор при ответника, като с решение от 19.02. 2016 г. тя е била
изключена. На същото събрание е бил приет и годишният финансов отчет на
кооперацията, като е взето решение за изплащане на дивиденти.
Предвид и влизането в сила
на решението в тази част, въззивният съд приема за безспорно, че така
посочените суми за дивиденти и дялов капитал са дължими.
Спорът относно лихвата е
правен. От кой момент изпада в забава кооперацията по отношение на дължимостта
на тези задължения. Въззивният съд намира, че моментът на възникване на правото
на дивидент и изплащане на дялов капитал
е строго фиксирано в ЗК, според чл. 14, ал. 1 и това е датата на приемане на
годишния финансов отчет от общото събрание. Съдебната практика по въпроса е
съсредоточена върху това, от кой момент започва да тече давността, защото
разгледаните спорове са били от такъв характер. Тази практика, основана разбира
се на нормата на закона, дава основание да се приеме, че има определен момент
за изплащане на посочените задължения. Изразът, който се употребява е точно
такъв: „се изплащат …след приемане на годишния финансов отчет“. След като
длъжникът изпада в забава от този момент и тогава започва да тече и давността,
то обезщетението по чл. 86 от ЗЗД, следва да се начислява именно от този
момент.
Няма доказателства за
точния размер на лихвата и затова, съдът следва да определи размера, защото
искът е установен в своето основание. Съдът го определя на 128,72 лв. за
лихвата върху дяловия капитал и 112,16 за лихвата върху дивидента. Претенциите
на ищцата са в малко по-малък размер. Затова искът е установен в своето
основание.
По делото обаче има
направено възражение за прихващане с вземането по изп.д. № 41/ 2018 г. на
РС-Попово. То е образувано по решение, в сила от 16.03. 2018 г. и е за суми,
които ищцата дължи на кооперацията, за неизплатени задължения по договор за
заем. Размерът е над 3000 лв. След извършеното прихващане със сумите за
дивидент и дялов капитал, остава непогасена част, която надвишава 2000 лв.
Затова може да бъде извършено
прихващане и на тези суми. Вземанията и на двете страни са ликвидни и изискуеми
и прихващането може да бъде извършено. Съдът приема, че то се прави по
правилата на възражението за прихващане, защото само вземането на ответника е
било ликвидно и изискуемо в по-ранен
период.
При уважено възражение за
прихващане съдът отхвърля иска, като в диспозитива на самото решение се
произнася в смисъл, че отхвърля иска поради направено и уважено възражение за
прихващане и решението има сила на присъдено нещо и в тази част.
Тъй като РС-Попово е
отхвърлил иска в тази част на друго основание и не е разгледал изобщо
възражението за прихващане по отношение на лихвата, то макар и като краен
резултат решението да е правилно, същото следва да се отмени и на негово място
да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен поради извършено
прихващане.
По разноските. Настоящият
случай е по-особен, защото от една страна, искът се отхвърля, но от друга това
е поради уважено възражение за прихващане. Т.е. в случая и двете страни са
предявили претенциите си по съответния
процесуален ред, като и двете претенции са били уважени от съда.
С оглед на това, съдът
намира, че както едната страна има право на разноски, така и другата.
Справедливото решение е разноските да останат за страните, както са направени и
никоя да не дължи на другия. Затова в
тази част решението следва да се отмени.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение по гр.д. № 188/ 2019 г. на РС-Попово, В ЧАСТТА, В
КОЯТО е отхвърлен искът, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца СУМАТА от 230,70 лв. – лихва за
забава за периода 19.02. 2016 г. – 09.01. 2019 г., от които
лихва за забава за връщане на дялов капитал 123,23 лв. и лихва за забава за
изплащане на дивидент 107,47 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.К., с ЕГН **********,***,
срещу КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Председателя – Христо Цонев Цонев, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
СУМАТА от 366, 30 лв.– дивидент за фискалната 2015 г. и СУМАТА 230,70 лв. –
лихва за забава за периода 19.02. 2016 г. – 09.01. 2019 г., от които
лихва за забава за връщане на дялов капитал 123,23 лв. и лихва за забава за
изплащане на дивидент 107,47 лв., ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно
задължение на ищеца към ответника, в общ размер на 3347,88 лева, което
задължение е предмет на изп. дело № 41/2018 год., по описа на СИС при РС-Попово, до размера на
по-малкото от тях.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО и в частта за
разноските, като вместо това постановява разноските на страните да останат по
делото така, както са направени.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.