№ 290
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Василев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20211100902098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по искова молба на „А. ЕМ“ ЕООД, с която се иска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника „**А.“
ООД, тъй като е неплатежоспособен ,евентуално свръхзадължен.
В молбата се посочва, че ищецът е кредитор на ответника по два
договора за паричен заем от 24.06.2016 г и 15.07.2016г, по силата на които в
качеството си на заемател е предоставил на ответника парични заеми за 29
500,00 лева, съответно 45000,00 лева, срещу насрещното задължение за
връщането им в срок до 31.03.2020 г, ведно с уговорената възнаградителна
лихва върху главниците от 5% годишно, чиито размер в последствие с анекси
е променен на 3%. Въпреки настъпването на падежите задължението за
връщане на заетите суми не е изпълнено. Към подаване на молбата ответника
дължи по договора от 24.06.2016г – главница в размер на 29 500,00 лева,
договорна лихва в размер от 3470,36 лева (5% върху главницата за периода
24.06.2016г – 30.09.2016г и 3% върху главницата за периода 01.10.2016г –
31.03.2020г), както и законна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 22.10.2021
г. в размер на 5 220,31 лева. Към подаване на молбата ответника дължи по
договора от 15.07.2016г – главница в размер на 35 000,00 лева, договорна
1
лихва в размер от 4997,50 лева (5% върху главницата за периода 24.06.2016г –
30.09.2016г и 3% върху главницата за периода 01.10.2016г – 31.03.2020г),
както и законна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 22.10.2021 г. в размер на
6332,94 лева. Ответното дружество е в обективна невъзможност за
изпълнение на задължението, тъй като няма активи за това.
Ответникът не е взема отношение по молбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице
предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл.
631 ТЗ, а именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от
лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка,
както и от Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или
общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2/ Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или
свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е
търговско дружество, спрямо което може да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Установява се, че ищецът е кредитор на ответника по два договора за
паричен заем от 24.06.2016 г и 15.07.2016г, по силата на които в качеството си
на заемател е предоставил на ответника парични заеми за 29 500,00 лева,
съответно 45000,00 лева, срещу насрещното задължение за връщането им в
срок до 31.03.2020 г, ведно с уговорената възнаградителна лихва върху
главниците от 5% годишно, чиито размер в последствие с анекси е променен
на 3%. Въпреки настъпването на падежите задължението за връщане на
заетите суми не е изпълнено. Към подаване на молбата по чл.625 ТЗ
ответникът дължи на ищеца по договора за заем от 24.06.2016г – главница в
размер на 29 500,00 лева, договорна лихва в размер от 3470,36 лева (5% върху
главницата за периода 24.06.2016г – 30.09.2016г и 3% върху главницата за
2
периода 01.10.2016г – 31.03.2020г), както и законна лихва за периода от
31.03.2020 г. до 22.10.2021 г. в размер на 5 220,31 лева. Към подаване на
молбата по чл.625 ТЗ ответникът дължи по договора за заем от 15.07.2016г –
главница в размер на 35 000,00 лева, договорна лихва в размер от 4997,50
лева (5% върху главницата за периода 24.06.2016г – 30.09.2016г и 3% върху
главницата за периода 01.10.2016г – 31.03.2020г), както и законна лихва за
периода от 31.03.2020 г. до 22.10.2021 г. в размер на 6332,94 лева.
Следователно налице са изискуеми и непогасени задължения от вида,
посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е
ответника. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние не е
временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай се твърди спиране на
плащанията на изискуеми парични задължения считано от настъпване на
техния падеж 31.03.2020г. Презумпцията за неплатежоспособност не е
оборена от ответника, тъй като последния не е намерен на адреса на
управление на дейността, не е предоставил достъп до счетоводството си и не е
изпълнил указанията на съда да представи по делото първични счетоводни
документи установяващи активите и пасивите на дружеството за периода
31.12.2016 г. – 31.12.2020 г по обявените в търговския регистър финансови
отчети и счетоводни баланси. Такива доказателства не са представени, поради
което съдът е в невъзможност да провери достоверността на обявената в ГФО
информация. При това положение следва да се приеме, че дружеството не
разполага с краткотрайни активи, които да обслужват краткосрочните
задължения през целия изследван период. Налице е следователно
неплатежоспособност като икономическо понятие, което състояние не е с
временен характер. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е
3
налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на
производство по несъстоятелност.
Поради изложеното молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1
ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. По делото е
установено, че влошеното финансово икономическо състояние на
дружеството настъпва още през 2016 г., но към този момент няма данни за
изискуемо и непогасено задължение. Най-ранното такова след изпадане на
дружеството в състоянието на неплатежоспособност е падежа на
задълженията по двата договора за паричен заем или 31.03.2020 г.
Следователно за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде
определена имено дата 31.03.2020 г, тъй като към нея едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С определение от 22.02.2022 г., съдът е определил сумата от 5 000 лева,
за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е
дал възможност на ищеца, ответника и на всички кредитори на „**А.“ ООД в
едноседмичен срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал.
1 ТЗ да привнесат по сметка на Софийски градски съд посочената сума или в
същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-длъжник има
достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С
определението са указани изрично и последиците от непредставяне на
доказателства и невнасяне на така определената сума. Определението на съда
по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на 23.02.2022г., от
която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
едноседмичният срок за привнасяне на определената от съда сума за
4
покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност. Срокът изтича на 02.03.2022г, като до постановяване на
съдебното решение не са представени доказателства за внасяне на
определената сума по сметка на СГС или такива, удостоверяващи, че
длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият разноските
за производството.
В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства
в каса или по банкова сметка, с оглед на което това съдът намира, че следва
да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „**А.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление на дейността: град София, бул. „****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.03.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „**А.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността: град
София, бул. „****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„**А.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността:
град София, бул. „****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „**А.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление на дейността: град София, бул. „****.
СПИРА производството по т.д. № 2098/2021 г. по описа на СГС, VI-7
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6