№ 7367
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110116939 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск от ......... АД, ЕИК ........ с правно основание чл. 500, ал. 2
КЗ, вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на А. Х. Н. да заплати сумата от 436,80 лева, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разходи, по
щета №**********, образувана при ищеца за вреди, причинени от виновно, противоправно
поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована от ищеца, при
управление на МПС след причиняването на които напуска мястото на произшествието
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва
от 19.10.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен по отношение на собственика и водачите на лек
автомобил „..........“ с рег. № .........., по силата на който е поел задължение да плати
застрахователно обезщетение за вредите резултат от настъпило в срока на действието му
застрахователно събитие, покрит риск по същия. В изпълнение на тези си задължения
платил застрахователно обезщетение в размер на 411,80 лева на собственика на увредения
автомобил товарен автомобил влекач „..........“ с рег. №........... с прикачено полуремарке
„...........“ с рег. №............., за причинените му на 25.02.2019 г. вреди от виновно,
противоправно поведение на ответника при управление на лек автомобил „..........“ с рег. №
.........., собственост на З Д С. След причиняване на деликта ответникът е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Счита, че има право на регресен иск срещу ответника до размера на платеното
застрахователно обезщетение с вкл. ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, поради
което претендира същото. След отправена покана за доброволно възстановяване на
изплатеното от ищеца обезщетение, твърди, че не е постъпило плащане по него от страна на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
насроченото открито съдебно заседание ответникът не се явява и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен за последиците
по чл.238 ГПК.
С нарочна молба в първото открито съдебно заседание е ищецът е направил искане да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, тъй като са налице
1
предпоставките на чл.238 ГПК. Представя и списък по чл. 80 ГПК.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея
/връчени са по реда на чл. 45 ГПК /, не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока
за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по
делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявения иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Ето защо, следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявения осъдителен иск за
посочените по-горе суми да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 150,00
лева, от които 50.00 лева- държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Х. Н., ЕГН **********, с адрес ............... да заплати на ......... АД, ЕИК
........, със седалище и адрес на управление гр. ....... на основание чл. 500, ал.1, т.3 и ал.2 КЗ
сумата 436,80 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
ведно с ликвидационните разходи по щета №**********, образувана при ищеца за вреди,
причинени на 25.02.2019 г. от виновно, противоправно поведение на ответника при
управление на МПС, който след причиняване на ПТП- то напуснал местопроизшествието
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва
считано от 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 150,00 лева – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2