Решение по дело №1607/2018 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 69
Дата: 16 март 2020 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20184230101607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 69

 

гр.Севлиево 16.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският Районен съд в открито заседание на 25.02.2020 г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ

 

при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков гр.дело № 1607 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от П.Х.Д. и Р.Д.И., с която е предявен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността против З.П.С. и М.И.С. – конституирана с Определение № 1095/16.12.2019 г.

Ищците твърдят, че са собственици на следните недвижими имоти:

1. Нива с площ от 5,100 дка, съставляваща имот № 005072, шеста категория, в местността „***“, при граници: имот с № 005073, представляващ нива; имот № 005071, представляващ нива; имот № 005070, представляващ нива, имот № 005069, представляващ нива, имот № 005068, представляващ нива и имот № 005047, представляващ полски път;

2. Нива с площ 3,953 дка, съставляваща имот № 006002, шеста, в местност „***“, при граници: имот с № 006001, представляващ нива, имот с № 006020, представляващ полски път, имот с № 006003, представляващ нива, имот с № 005054, представляващ нива и имот с № 005053, представляващ нива.

В исковата молба се поддържа, че посочените имоти са придобити по наследство от Д.И.Д., починал на ***г., който е съпруг на П.Д. и баща на Р.И..Първият придобил имотите по наследство от майка си И.И.Д.  с решения на поземлена комисия – гр.Севлиево, като решенията са издадени въз основа на преписки, образувани по заявления от Д.И.Д., като след възстановяване на собствеността е извършен въвод във владение, за който са съставени съответни протоколи, а ищците са се снабдили и със скици на имотите.В исковата молба се поддържа, че тази година при посещение в с. Батошево, ищците научили, че имотите им са продадени на ответника, а при справка в агенция по вписванията в имотен регистър се установило, че с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том VIII, рег. № 17 903, дело № 1164 от 05.12.2016 г. на нотариус с рег. № 543 на НК при РС – Севлиево – И.Р.И. и Р.М.С. са продали имотите на ответника З.С..Поддържа се, че при справка в ОСЗ – Севлиево, служителите обяснили на ищците, че вероятно е допусната грешка, давайки посочените решения на продавачите по нотариалния акт.Ищците поддържат, че обективираната сделка в посочения нотариален акт не е породила вещно-транслативен ефект, а ответникът неоснователно владее имотите им.Затова молят съда да приеме за установено, че са собственици на  процесните недвижими имоти и да осъди ответника да им предаде владението на тези имоти.Претендират и разноските по делото.

Ответникът З.П.С. оспорва предявения иск.Твърди, че праводателите му са наследници на И.И.Д., родена на *** г. и починала на ***г. видно от удостоверение за наследници, приложено по нотариалното дело, въз основа на което е придобил процесните имоти.Ответникът поддържа, че в приложените към исковата молба решения на Поземлената комисия е видно, че двата имота са възстановени не на майката на наследодателя на ищците – И.И.Д., тъй като тя е бивш жител ***, а са възстановени на наследодателката на неговите праводатели – И.И.Д. – бивш жител ***.С отговора на исковата молба, ответникът е релевирал възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, при присъединяване на владението на праводателите му – И.Р.И. и Р.М. И.– а именно явно и спокойно владение повече от 10 години.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са кумулативно, активно, субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, с предмет – спорните имоти.Чрез петиторният иск по чл.108 ЗС ищците искат от съда със сила на присъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищците и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на собственика.Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка.По силата на чл.154 ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че са титуляри на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят или държат, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответниците са длъжни да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на вещно-правно или облигаторно основание.Това доказване следва да бъде пълно и главно.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2016 г., том VIII, рег. № 17 903, дело № 1164 на нотариус с рег. № 543 на НК, с район на действие РС – Севлиево, с който И.Р.И. и Р.М.С. са продали на ответника З.П.С. следните недвижими имоти:

1. Нива с площ от 5,100 дка., съставляваща имот № 005072, шеста категория, в местността „***“, при граници: имот с № 005073, представляващ нива; имот № 005071, представляващ нива; имот № 005070, представляващ нива, имот № 005069, представляващ нива, имот № 005068, представляващ нива и имот № 005047, представляващ полски път;

2. Нива с площ 3,953 дка, съставляваща имот № 006002, шеста, в местност „***“, при граници: имот с № 006001, представляващ нива, имот с № 006020, представляващ полски път, имот с № 006003, представляващ нива, имот с № 005054, представляващ нива и имот с № 005053, представляващ нива.

По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № 77 от 20.09.2017 г. от Община Габрово – кметство Гъбене, от което е видно, че И.И.Д., родена на *** г. и починала на *** г. е оставила за свои наследници – Д.И.Д. – *, последният починал на ***г. и оставил за свои наследници П.Х.Д. - съпруга и Р.Д.И.  - *.

По делото е представено Решение № 374 от 07.06.1999 г. на Поземлена комисия гр.Севлиево, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.Д., бивш жител *** на следния недвижим имот: Нива с площ от 5,100 дка., съставляваща имот № 005072, шеста категория, в местността „***“, при граници: имот с № 005073, представляващ нива; имот № 005071, представляващ нива; имот № 005070, представляващ нива, имот № 005069, представляващ нива, имот № 005068, представляващ нива и имот № 005047, представляващ полски път.Към решението са представени протокол за въвод във владение на имоти № 417 и Скица № Ф00105/12.06.1999 г.

По делото е представено Решение № 155 Б от 04.12.1995 г. на Поземлена комисия гр.Севлиево, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И.И.Д., бивш жител *** на следния недвижим имот: Нива с площ 3,953 дка, съставляваща имот № 006002, шеста категория, в местност „***“, при граници: имот с № 006001, представляващ нива, имот с № 006020, представляващ полски път, имот с № 006003, представляващ нива, имот с № 005054, представляващ нива и имот с № 005053, представляващ нива.Към решението са представени протокол за въвод във владение на имоти № 417 и Скица № К00796/12.10.1999 г.

По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № 90/09.11.2016 г. на Община Севлиево – кметство Батошево, видно от което, И.И.Д., родена на *** г. и  починала на ***г., е оставила за свои наследници И.П.Д. – съпруг, починал на ***г., Р.И. П.– * – починал на 16.04.2000 г., последният оставил за свои наследници Д.Д. П.– съпруга, починала на 01.10.2010 г., И.Р.И. –*, Т.И.С. – *, починала на ***г. и Р.М.С. – *.

По делото е изискана и приложена преписка от Общинска служба земеделие гр.Севлиево, въз основа на която са издадени Решение № 374/07.06.1999 г. и Решение № 155 Б/04.12.1995 г. на ОСЗ гр.Севлиево.

Други писмени доказателства, относими към предмета на делото не са ангажирани.

При съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички посочени материални предпоставки за уважаване на предявените искове с правно основание чл.108 ЗС, поради следните съображения:

Не е спорно между страните, че процесните недвижими имоти са били възстановени с Решение № 374 от 07.06.1999 г. на Поземлена комисия гр.Севлиево и Решение № 155 Б от 04.12.1995 г. на Поземлена комисия гр.Севлиево на наследниците на И.И.Д..Не е спорно, че ответникът е придобил имота въз основа на нотариален акт за покупко-продажба и е във владение на същия към настоящия момент.

Спорният по делото въпрос се концентрира върху обстоятелството, на чий праводател са възстановени процесните недвижими имоти.По делото се установява, че праводателите и на ищците и на ответника се легитимират като правоприемници по наследство на различни лица с идентично име – И.И.Д..

Видно от изисканата преписка № 21526/17.12.1991 г. за възстановяване на земеделски земи в землището на с.Батошево, въз основа на която са издадени процесните решения за възстановяване правото на собственост, с които се легитимират и двете страни, преписката е образувана по заявление на Д.И.Д., с ЕГН *********, в качеството му на наследник на И.И.Д., съгласно удостоверение за наследници № 165/06.09.1999 г.,с което първият е направил искане да му бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ – земеделски земи в землището на с.Батошево,  ЕКНМ 02885, общ.Севлиево, както следва – нива 5,1 дка в местност „***“ и пасище – 4 дка в местност „Османово“.Към заявлението е представен препис – извлечение от емлячен регистър с.Камещица, стр.674, партида № 655, съгласно, който посочените имоти принадлежат на И.И.Д..В приложеното към преписката удостоверение за наследници е посочено, че лицето И.И.Д., родена на *** г., с местоживеене с.Камещица е починала на *** г. и е оставила за свой наследник сина си Д.И.Д. – съпруг на първата ищца и баща на втората ищца.

Съобразно изложеното, по делото е доказано, че решенията за възстановяване на процесните недвижими имоти са издадени въз основа на заявление депозирано от праводателя на ищците, по отношение на които административната процедура е завършена с окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи.

 При така изложеното, праводателите на ответника – коституирани като негови помагачи в настоящия процес, при прехвърляне на процесните имоти с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.12.2016 г., том VIII, рег. № 17 903, дело № 1164 на нотариус с рег. № 543 на НК, с район на действие РС – Севлиево, са се легитимирали с решения издадени в полза на ищците.

Следва да се отбележи, че ответникът, респ. неговите праводатели, не твърдят и не доказват в настоящото производство да са подали заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или да са предявили иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ до изтичане на преклузивния срок посочен в параграф 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ / ДВ, бр.13 от 2007 г. / до 12.05.2007 г./, а в тези случаи правото им да искат от поземлената комисия респ. ОСЗ издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ е погасено.Така например решение № 126 от 09.01.2018 г. по гр.д. 613/2017, II г.о. на ВКС.В този смисъл изцяло неоснователни са твърденията на ответника, че наследодателката на неговите праводатели е бивш жител ***, а на ищците на с.Гъбене, поради което техните претенции са неоснователни.В този смисъл не следва да бъдат обсъждани и показанията на допуснатия на страната на ответника свидетел Х.Д., тъй като по делото безспорно се установи, че по делото е постановено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищците, като е изключена възможността за образуване в бъдеще на административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ответника върху спорната земеделска земя.

С оглед приетото от съда, следва да бъде обсъдено своевременно направеното възражение за придобиване на имота по давност от страна на ответника, който се е позовал и на присъединяване на владението на своите праводатели.

Институтът на придобиваната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно основание – арг. чл.77, предл.2 ЗС, като за да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказване две материални предпоставки (юридически факти), при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание:

1) в продължение на определен период от време (10 години, респ. 5 години при добросъвестното владение) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ като корпорално обособен обект, като това фактическо господство като фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението) и

2) фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост (субективният признак на владението).

Когато праводателят не е бил носител на правото, което се е задължил да прехвърли на приобретателя, не възниква вещно-прехвърлителното действие на транслативната сделка, но в случай че праводателите са упражнявали фактическото господство върху вещ, предмет на транслативен договор (при частно правоприемство, какъвто е настоящият казус), с намерение да я своят, приобретателят би могъл да присъедини по силата на чл.82 ЗС същото по вид давностно владение, което са упражнявали праводателите (при обща или кратка придобивна давност) или да започне теченето на нова придобивна давност (напр. кратка (5-годишна), в случай че тя би била по-благоприятна за него и ако е придобил владението като фактическо отношение на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, т. е. при добросъвестно владение).

При частно правоприемство, какъвто е настоящият случай, преценката за изтичане срока на придобивната давност при присъединяване на нееднородно владение на приобретателя и праводателя на имота по сделката се прави с оглед изтичането на дългата давност от десет години.

Владението се дефинира от чл.68 ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго.Основните признаци на владението са обективен (corpus) и субективен (animus).Обективният признак е характеристика на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност за непосредствено въздействие върху вещта.Субективният признак е характеристика на едно субективно/лично поведение на владелеца – да се държи вещта като своя.Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право.Намерението е психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е установил законовата презумпция на чл.69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, а именно да е: явно /фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно /упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/, непрекъснато /не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца /чл. 81 от ЗС/, и несъмнено.

Безспорно между страните е, че към настоящият момент ответникът владее процесните имоти, но последният не е ангажирал никакви доказателства за гореизброените предпоставки за установяване на изтекла придобивна давност в полза на неговите праводатели, както и на самия него.Страната, която се позовава на придобивна давност следва да докаже при условията на пълно и главно доказване всички елементи на владението, както и периодът от време, за който твърди да е било налице.Не представляват такива доказателства, показанията на свидетеля Х.Д., който се е концентрирал върху обстоятелствата относно това кое е лицето И.Д., в чиито патримониум са  били първоначално спорните имоти, а не установява, че праводателите на ответника са владяли имота.

Съобразно изложеното съдът намира, че ищците са доказали при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесните недвижими имоти, а ответниците не са установявили наличието на годно правно основание, въз основа на което да осъществяват фактическа власт върху имота, поради което предявените искове с правно основание чл.108 ЗС се явяват основателни.

С оглед изхода на спора, в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски.Ищците претендират адвокатско възнаграждение съгласно представен списък в размер от общо 798 лв., която сума на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да им бъде присъдена.

Поради изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на З.П.С. ЕГН ********** и М.И.С. ЕГН **********, че П.Х.Д. ЕГН ********** и Р.Д.И. ЕГН **********, са собственици на следните недвижими имоти съгласно актуалния им регулационен статут: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 02885.6.2 по плана на с. Батошево, общ. Севлиево, по Кадастъра и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-919/14.12.2017 г. на ИД на АГКК, в местност ***, с начин на трайно ползване: нива, с площ 3952 кв.м. и категория на земята при неполивни условия: 6, съгласно скица на поземлен имот № 15-27076-16.01.2019 г. на СГКК гр. Габрово и 2. . ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 02885.5.72 по плана на с. Батошево, общ. Севлиево, по Кадастъра и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-919/14.12.2017 г. на ИД на АГКК, в местност ***, с начин на трайно ползване: нива, с площ 5100 кв.м. и категория на земята при неполивни условия: 6, съгласно скица на поземлен имот № 15-27070-16.01.2019 г. на СГКК гр. Габрово и по старо описание: 1. Нива с площ от 5,100 дка., съставляваща имот № 005072, шеста категория, в местността „***“, при граници: имот с № 005073, представляващ нива; имот № 005071, представляващ нива; имот № 005070, представляващ нива, имот № 005069, представляващ нива, имот № 005068, представляващ нива и имот № 005047, представляващ полски път; 2. Нива с площ 3953 дка, съставляваща имот № 006002, шеста, в местност „***“, при граници: имот с № 006001, представляващ нива, имот с № 006020, представляващ полски път, имот с № 006003, представляващ нива, имот с № 005054, представляващ нива и имот с № 005053, представляващ нива, като ОСЪЖДА ответниците да предадат на П.Х.Д. ЕГН ********** и Р.Д.И. ЕГН **********, владението върху гореописаните имоти.

ОСЪЖДА З.П.С., ЕГН **********, и М.И.С., ЕГН **********, да заплатят на П.Х.Д., ЕГН ********** и Р.Д.И., ЕГН **********, сумата от 798.00 лв., представляваща разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника И.Р.И..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: