ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 16.08.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря…… и в присъствието на прокурора……. като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 286 по описа за 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. Е.А.В., с адрес: ***, 1-ва група, чрез адв. С.Г. от САК, съдебен адрес: ***, срещу неконкретизиран акт, като в жалбата се сочи, че е подадена срещу: „закононарушения, извършени от 64-състав на АССГ, с които пряко и необратимо се засягат конституционни и законово гарантирани права на страна по делото“, а от съдържанието на жалбата е видно, че е подадена срещу Заповед № Л-768/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч.
Жалбата е подадена директно в съда по електронен път директно на имейл на съда, като не е подадена чрез адм. орган съгласно разпоредбата на 152, ал. 1 от АПК, поради което липсва административна преписка и доказателства за допустимост на оспорването към момента на подаването на същата.
С разпореждане от з.с.з. на 15.08.2022 г. е изпратен препис от жалбата на ответника, от който е изискана незабавно в 1-дн. срок адм. преписка, която да съдържа заверено копие на обжалвана заповед, съобщение по ч. 61 от АПК, списък на страните, изрично писмено становище за допустимост на жалбата, доказателства за компетентност на издателя на заповедта към датата на издаването, доказателства дали има подадена жалба пред издателя на заповедта- адм. орган и на коя дата, както и копие от същата, както и изрична справка дали заповедта е отменена, ведно с копие на издаден акт за отмяна на същата, ведно със справка дали фактически наложеното дисциплинарно наказание е изтърпяно и през кой период с начало и край на наказанието.
С писмо вх. № 2855/16.08.2022 г.
на Началника на Затвора – Ловеч е изпратена адм. преписка, ведно с писмено
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, както и справка, че Заповед № Л-768/12.08.2022 г. на Началник на
Затвора – Ловеч не е приведена в изпълнение.
В жалбата се съдържа особено искане за спиране на изпълнението на Заповед № Л-768/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч.
Съдът намира искането за допустимо: насочено е срещу подлежащ на предварително изпълнение съгласно чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС индивидуален административен акт, по отношение на който съдебният контрол е допустим и не е налице забрана за спиране изпълнението по съдебен ред; заявено е от легитимирана страна - адресат на разпоредителната част на заповедта, следователно с правен интерес от оспорването.
Разгледано по същество искането за спиране изпълнението на заповедта е неоснователно поради следното:
Предварителното изпълнение на оспорената Заповед № Л-768/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч е допуснато по силата на закона - чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС и е обосновано с изпълнение на целите по чл. 60 от АПК и чл. 111 от ЗИНЗС, за постигане на които се прилага изключението от общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК.
Жалбоподателят сочи, че от предварителното изпълнение могат да настъпят тежки последици и трудно поправими вреди, но не сочи доказателства за това. В жалбата изрично се сочи, че: „към момента на подаване на жалбата изпълнението на заповедта не е започнало, а с оглед продължителността на процеса по делото и възможността за касационно обжалване, тоест един значителен период от време на водене на делото до окончателното му приключване, тоест и след срока на изтърпяване на наказанието.“
От ответната страна – Началник на Затвора – Ловеч не е ангажирано изрично становище за неоснователност на искането за спиране, а единствено становище за неоснователност на жалбата по същество.
Съдът, като взе предвид доказателствата, представени с административната преписка и жалбата, както и становищата на страните, намира, че молбата за спиране е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако съдът разпореди друго. ЗИНЗС не е предвидил при наличието на какви условия може да се спре допуснатото от закона предварителното изпълнение на обжалваната заповед, поради което съдът намира, че по аналогия следва да се приложи общата норма на чл. 60 от АПК, в която са уредени общите основания за допускане на предварително изпълнение, тоест наличието на важни обществени интереси, в защита на които е това законодателно решение. За да спре предварителното изпълнение, разпоредено по силата на закона, съдът, следва да установи, че е налице основание за спиране със същата степен на значимост - тоест допуснатото предварително изпълнение да застрашава в същата степен правните интереси на засегнатото лице. В тежест на молителя е да установи, че изпълнението на акта би му нанесло значителни и трудно поправими вреди, противопоставими на презумирания от закона обществен интерес. Тези вреди не се презумират, поради което жалбоподателят следва да ги посочи и докаже.
В настоящия случай жалбоподателят не сочи доказателства за настъпването на вреди от изпълнението, а вредите не се презумират.
Не се твърди и настъпването на такива, противопоставими на охранявания от закона обществен интерес, поради което искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
В случаите, когато законът допуска предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той презумира наличието в тези случаи на една или повече от предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК. Следователно, условие за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, е наличието на такова засягане на друг интерес, който е равен на посочените в цитираната разпоредба, като в тежест на жалбоподателя е докаже, че от предварителното изпълнение на акта може да последва значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК.
Оспорващият не е представил доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди от незабавното изпълнение на административния акт. В хипотезата, в която законодателят е допуснал предварително изпълнение на индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Законът не изисква да се установи, че публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона, е по-малко значим от личния интерес на оспорващия.
Какви са били мотивите на законодателя за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. С оглед на това дали те са или не са били някоя от целите по чл. 60, ал. 1 от АПК е без правно значение за преценката на основателността на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси.
Жалбоподателят в случая не е ангажирал доказателства, с които да установи факти и обстоятелства, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Той е натоварен с доказателствената тежест да обори законовата презумпция за надделяващ обществен интерес от предварителното изпълнение на конкретната принудителна мярка, с която тежест в случая жалбоподателят не се е справил.
В допълнение съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, каквито нито се твърдят, нито се сочат доказателства за такива.
Неоснователно е да се презумира от жалбоподателя, че производството по настоящото дело ще продължи „значителен период от време“, т.к. дори бегъл поглед за практиката на настоящия административен съд, която е достъпна и публична, показва, че производствата по чл. 111 от ЗИНЗ приключват в законовоопределените срокове.
За да упражни съдът своята дискреция и да постанови спиране на законово допуснато предварително изпълнение, следва да установи настъпването на значителна или трудно поправима вреда, засягаща оспорващия. В тази хипотеза именно жалбоподателят следва да докаже в какво се изразява вредата за него и вероятността от настъпването й, което в случая не е сторено, като отделно няма доказателства за нови обстоятелства.
Дали самата заповед е законосъобразна, е въпрос на преценка по съществото на съдебното й обжалване. Липсата обаче на данни за несъразмерно увреждащо действие на същата по отношение на жалбоподателя обосновава отхвърляне на искането за спиране.
По изложените съображения и на основание на чл. на чл. 166, ал. 4, във вр. с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 111, ал. 4 от ЗИНЗС Ловешкият административен съд, в настоящия ІІІ - ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на л.св. Е.А.В., с адрес: ***, 1-ва група, чрез адв. С.Г. от САК, съдебен адрес: ***, за спиране допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № Л-768/12.08.2022 г. на Началник на Затвора – Ловеч.
Определението може да бъде обжалвано по реда на глава тринадесета от АПК пред тричленен състав на Административен съд - Ловеч в 7-дневен срок от съобщаването му.
Да се изпрати препис от определението на страните.
СЪДИЯ: