№ …………..
гр. София, …………...2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Соня Найденова
Стойчо Попов
при участието
на секретаря Алина Тодорова…………………….
като разгледа докладваното от
Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211101001215 по описа за 2021
година
С решение от 19. 10. 2020год. на СРС ГО 163 състав по гражданско дело № 79401/2018
год. са признати исковете в размер на
7869,00 лв., главница, представляваща стойността на закупени, но неплатени
стоманени профили по фактура № ********** от 16.02.2018г., по която са
извършени частични плащания на 20.02.2018г. в размер на 10000,00лв., на
18.03.2018г. в размер на 10000,00лв. и на 23.08.2018г. – в размер на
4000,00лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.10.2018г. до
окончателното плащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ЧГД № 66180/2018г.
по описа на СРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Присъдени са разноски на ищеца.
Недоволен
от така постановенoто
решение, ищецът е депозирал въззивна жалба в съда на 18. 12. 2020год., като прави оплаквания, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон,
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
При
постановяване на решението районният съдия е приел, че „М.Т.“ ООД е изпълнила
своите задължения по доставка на стоки по спорната фактура, а „А.– ГД“ ЕООД не
е извършила последното дължимо плащане по издадената фактура, съгласно
разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът моли
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното съдебно
решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят
предявените по делото искове като неоснователни и недоказани, с уважаване на
въззивната жалба.Претендира разноски по производството пред първата и
въззивната инстанция.
В отговор ответникът е
депозирал писмено становище на 21. 01. 2021год. като счита, че решението
правилно, обосновано, законосъобразно, справедливо и постановено в пълно
съответствие с установеното по делото, с материалните и процесуални разпоредби
и установената съдебна практика.
Иска отхвърляне на въззивната жалба на подробни
съображения.
Претендират се разноски за въззивната инстанция,
съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, в закрито разпоредително заседание, е
постановил разпореждане по чл. 267 ГПК на 08.02.2021г.
Страните не са заявили пред
въззивната съдебна инстанция доказателствени искания, попадащи в обхвата на чл.
266 ГПК.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните
по вътрешно убеждение, съобразно нормата на чл. 12 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и от правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, който е валиден и е допустим в обжалваната част - при осъществената
служебна проверка, съобразно чл. 269 изр. 1 ГПК.
По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата,
според изр. 2 на същата правна норма.
По тези въпроси, настоящият съдебен състав намира решението да е правилно,
на следните съображения:
Рамките на въззивната жалба определят предмета на спора, обект на съдебен
контрол от въззивната съдебна инстанция.
Според тези граници ищецът е недоволен от решението, освен в
отхвърлителната част за главница и разноски, и в частта за лихва за забава.
За да постанови отхвърлителния резултат по отношение на главница и лихва,
районният съдия е приел изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена, в която се установява, че процесната
фактура е редовно осчетоводена в счетоводството на двете дружества, както и че
през процесния период, между двете дружества, не са издавани електронни
фактури. По делото са ангажирани и множество други доказателства във връзка с
оспорването на „А.- ГД“ ЕООД, че доставка на описаните по фактурата стоки не е
извършена от „М.Т.“ ООД, но възражението остава недоказано, поради което съдът
не го възприема.
След събраните между страните доказателства, съдът приема, че между
страните са изградени трайни търговски отношения, което се доказва и от редовно
воденото счетоводство, от приетата ССЕ и от свидетелските показания, поради
което за конкретните спорни стоки, „А.- ГД“ ЕООД е останал частично задължен за
спорната сума по процесната фактура.
Районният съдия е приел, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, е основателен и доказан, поради което подлежи на
уважаване за сумата, за която е предявен.
По отношение на разноските, е прието, че „А.- ГД“ ЕООД дължи на „М.Т.“ ООД съдебно деловодни разноски в размер на 1681,20
лв, за заповедно производство по ЧГД № 66180/2018г. на СРС в размер на 667,20
лв.
На ответникът не се дължат разноски.
В публично съдебно заседание на 18. 02. 2022год. е даден ход по същество.
Изводите на районния съдия се
потвърждават от тези на въззивната съдебна инстанция. Решението в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по главния иск, съобразена е акцесорната претенция за
разноски по делото, поради което и в тази част съдът не намира основание за
отмяна или изменение в първоинстанционния съдебен акт.
При така изложените
съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
При този изход на делото, жалбата
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, рефлексията е в отхвърляне и на
акцесорната на въззивника претенция за присъждане на разноски пред тази
инстанция.
Въззиваемият претендира разноски
в размер на 3 572,40 лева, представляващи разноски пред въззивната
инстанция по гр.д. № 1215/2021г. и разноски присъдени с Решение № 20228750 от
19.10.2020г., постановено по гр.д. 79401/2018г., по описа на СРС, реално
сторени, поради което му се следват.
Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19. 10. 2020год. на СРС ГО 163 състав по гражданско дело №
79401/2018год., в обжалваните части.
ОСЪЖДА „А.- ГД“
ЕООД, ЕИК *******да заплати на „М.Т.“ ООД разноски в размер на 3 572,40
лева, представляващи разноски пред въззивната инстанция по гр.д. № 1215/2021г.
и разноски присъдени с Решение № 20228750 от 19.10.2020г., постановено по гр.д.
79401/2018г., по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________________
2.