Решение по адм. дело №1385/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е. Г. И., подадена чрез адв. Д. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1253-000051/23.06.2025 г. на Началник група към ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“.

В жалбата се посочва, че оспорената заповед е нищожна, постановена в нарушение на материалния закон и при наличие на съществени процесуални нарушения, необоснована, несъответстваща на целта на закона. Същата била издадена от некомпетентен орган, била немотивирана, липсвала нужната по закон конкретизация и точно и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й и разпоредените последици, като същата не била предвидена в закона. Липсата на ясно и точно изразена воля нарушавала изискването за форма на административния акт, нарушавала правото на защита на адресата на акта и правела невъзможен съдебния контрол за законност, както и до невъзможност същата да бъде изпълнена. С оглед на това оспореният акт бил и напълно незаконосъобразно издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като бил приложен неправилно и материалният закон. Изложената в заповедта фактическа обстановка била непълна, неточна, противоречива и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акта и приложението на закона. Оспорената заповед била издадена при неизяснена фактическа обстановка. Изложеното в заповедта не отговаряло на действителното фактическо положение. От мотивите не ставало ясно защо органът е достигнал именно до тези фактически и правни изводи.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде прогласена нищожността на оспорения акт, а ако съдът счете, че не са налице основания за това, да го отмени изцяло като неправилен. Жалбоподателят моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

Допълнителни съображения в подкрепа на изложеното в жалбата се съдържат и в депозирана от пълномощника на жалбоподателя молба вх.№ 11032/18.09.2025 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. В писмо вх.№ 10007/29.07.2025 г., с което административната преписка се изпраща в съда, се заявява искане жалбата да не бъде уважавана, а описаните в нея факти да не се вземат предвид. Прави се възражение за прекомерност на претендираните адвокатски разноски, ако са над определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1253-000051/23.06.2025 г., издадена от С. Т. С. - Началник група в Областна дирекция на МВР – Хасково, сектор "Пътна полиция", на жалбоподателя Е. Г. И. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП при следното словесно описание на конкретната мярка - „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач – чл. 171, т. 4 – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“. От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления: НП № 24-0271-000709/26.08.2024 г. – 10 к.т., НП № 24-0769-005547/11.02.2025 г. – 18 к.т. Заповедта е връчена на адресата й лично на 01.07.2025 г. Обжалването й е осъществено с депозирана в Административен съд – Хасково жалба вх.№ 9316/07.07.2025 г. по описа на съда.

По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС – Е. Г. И., с посочване на влезлите в сила наказателни постановления, включително тези, въз основа на които са отнети съответните контролни точки; нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. Съгласно справката, както и отбелязванията, направени върху приетите като доказателства по делото наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на Е. И. са отнети контролни точки, както следва: с Наказателно постановление № 24-0271-000709/26.08.2024 г., връчено на 12.11.2024 г., влязло в сила на 27.11.2024 г. - 10 контролни точки; с Наказателно постановление № 24-0769-005547/11.02.2025 г., връчено на 24.03.2025 г., влязло в сила на 08.04.2025 г. - 18 контролни точки. От справката се установява също, че с влязло в сила Наказателно постановление № 24-0271-000103/11.03.2024 г. (в сила от 14.11.2024 г.) от водача са отнети 10 контролни точки.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Протокол от 16.11.2024 г. за резултати от проведено допълнително обучение на водачи на МПС съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В протокола е отразено, че Е. Г. И. е получил 74 точки за тест № *********, и му е издадено удостоверение № 90, както и самото Удостоверение за преминато допълнително обучение № 90/16.11.2024 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ 25-1253-000051/23.06.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР се налага извода, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. се установява, че същият е предоставил правомощия да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 4 ЗДвП Началника на група „ОПТПАНДИАД“ в Сектор „Пътна полиция“ при отдел „ОП“ в ОДМВР - Хасково. Видно от Заповед № 8121К-12095/27.09.2023 г., С. Т. С. е бил назначен на длъжност Началник група „Отчет на ПТП, административно-наказателна дейност, и информационно-аналитична дейност - ОПТПАНДИАД“ в Сектор Пътна полиция – Хасково към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Хасково. В този смисъл надлежната компетентност е установена по делото и възраженията за нищожност на заповедта следва да се приемат за неоснователни.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП от водача на МПС за доброволно връщане на свидетелството за управление на МПС, поради загубване на придобитата правоспособност, вследствие на отнемане на всички контролни точки, при посочване на наказателните постановления, с които е постановено отнемане на контролните точки за извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП.

Възражението относно израза „временно отнемане“ и твърдението, че се касае за принудителна мярка, която не е законово предвидена, съдът намира за неоснователно. Действително употребеният термин е неточен. Този факт обаче не води в случая до неяснота относно вида на мярката. В самия диспозитив след това е възпроизведен точният законов термин – „изземване на свидетелство за управление“ по чл. 171, т. 4 ЗДвП, поради което е безспорно коя принудителна административна мярка се прилага. Действието на тази мярка трае до отпадане на основанието по чл. 157, ал. 4 ЗДвП и не е обвързано с определен срок. Ето защо употребата на думата „временно“ не изменя правния характер на мярката, не поражда съмнение относно правните й последици и не представлява съществен порок на формата.

По оплакването за немотивираност на заповедта съдът намира, че изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са спазени. В заповедта са индивидуализирани правното основание (чл. 171, т. 4 във връзка с чл. 157, ал. 4 ЗДвП), релевантните факти (отнети контролни точки с посочване на конкретни НП и броя на отнетите точки), както и правните последици. Макар самото изчисляване на точките да не е изписано подробно в диспозитива, това не и нужно, доколкото данните за това се съдържат в административната преписка. Трайно възприета е позицията, че мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ от преписката, стига от него да са ясни фактическите и правни основания, поради което правото на защита на жалбоподателя не е ограничено. В този смисъл съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 25-1253-000051/23.06.2025 г. е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление" на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Приложената на Е. Г. И. с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП от фактическа страна се основава на неизпълнение на задължението от водача на МПС доброволно да върне СУМПС [номер] поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления - НП № 24-0271-000709/26.08.2024 г. и НП № 24-0769-005547/11.02.2025 г.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Е. Г. И. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, се свързва с установяването и доказването, че по отношение на водача кумулативно са изпълнени и двата елемента от фактическия състав, с който правната норма на чл. 171, т. 4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ "изземване на СУМПС", а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. При всяко следващо издаване на свидетелството за управление на МПС, броят на наличните контролни точки не се променя. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на наказателното постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки по смисъла на закона, е необходимо да бъде установено, че наказателното постановление за санкциониране на нарушение, при извършването на което нормативно е предвидено отнемане на контролни точки на водача, извършил нарушението и съответно с което НП е постановено отнемане на точки, е станало окончателен, изпълняем тоест влязъл в сила акт и пораждащ предвидените в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. правни последици. От удостовереното в представените и приети като доказателства по делото НП № 24-0271-000709/26.08.2024 г. и НП № 24-0769-005547/11.02.2025 г., съдът приема за безспорно установено от фактическа страна и съответно за доказано, че към датата на издаване на обжалваната ЗППАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя, за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, са му отнети общо 28 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. Посочените наказателни постановления са редовно връчени лично на Е. Г. И., което обстоятелство е удостоверено с неговия подпис, като от длъжностни лица на МВР е удостоверена и датата на влизане в сила на наказателните постановления. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че тези наказателни постановления са били обжалвани от него в законоустановения срок; няма и данни да са били отменени по реда на чл. 63 от ЗАНН. С оглед на което и по аргумент от разпоредбата на чл. 64, б. "б" от ЗАНН съдът приема, че тези наказателни постановления са влезли в законна сила.

Възражението на жалбоподателя за неистинност на удостоверяванията за връчването и влизането им в сила съдът приема за неоснователно. По делото са представени цитираните наказателни постановления с положен подпис на жалбоподателя и с отбелязани дати на връчване. Официалните документи удостоверяват засвидетелстваните в тях факти до доказване на противното (чл. 179 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК), а оспорващият носи тежестта да установи неистинността им. В случая жалбоподателят се е ограничил до общо оспорване, без да ангажира никакви доказателства и без да поиска събирането на такива, поради което съдът кредитира отбелязванията по НП относно датите на връчването им, съответно влизането им в сила.

По отношение на възражението, свързано с възстановяването на контролните точки на жалбоподателя, удостоверено с Протокол от 16.11.2024 г. за резултати от проведено допълнително обучение на водачи на МПС съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, следва да бъде посочено следното:

Като „нов водач“ жалбоподателят е получил на 24.10.2023 г. 26 контролни точки (две трети от максимума по чл. 157, ал. 1 ЗДвП). С Наказателно постановление № 24-0271-000103/11.03.2024 г., влязло в сила на 14.11.2024 г., са отнети 10 точки, при което остатъкът от контролните точки е 16. На 16.11.2024 г. действително е проведено допълнително обучение по чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП, с което на жалбоподателя са възстановени 10 точки, при което контролните точки отново са станали 26. С влизане в сила на НП № 24-0271-000709 на 27.11.2024 г., цитирано в обжалваната заповед, са отнети отново 10 точки и контролните точки са станали отново 16. На 08.04.2025 г., с влизане в сила на НП № 24-0769-005547/11.02.2025 г., са отнети 18 точки. Следователно към 23.06.2025 г. жалбоподателят е бил с „0 контролни точки“ и е попаднал в хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП – загуба на придобита правоспособност и задължение за връщане на СУМПС. Именно в тези случаи законът предвижда прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелството, за да се предотврати възможността неправоспособен водач да се легитимира като правоспособен, до изпълнение на изискванията за възстановяване на правоспособността.

С влизането си в сила наказателните постановления са породили правните си последици и съставляват годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС в резултат на извършени от него нарушения по ЗДвП, като отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление. Въз основа на горепосочените влезли в сила наказателни постановления и при прилагането на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., на Е. Г. И. са отнети общо 28 контролни точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, при притежавани от водача на МПС 26 контролни точки.

С оглед гореизложеното, съдът, приема, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, тоест осъществен е фактическият състав за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - "изземване на свидетелство за управление", а именно: отнемане на всички 26 контролни точки на водача и неизпълнение на задължението от същия да върне свидетелството си управление на МПС на компетентния административен орган. По делото няма спор относно обстоятелството, че оспорващият не е изпълнил това свое задължение до датата на издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения, заповедта, с която е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, е законосъобразна, а подадената срещу заповедта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г. И., [ЕГН], адрес: [населено място] [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1253-000051/23.06.2025 г. на Началник група към ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.