№ 601
гр. Плевен, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20244430201820 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Електронен фиш Серия-К № 8980254 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОД на МВР-Плевен, на М. Р. М. от **** с ЕГН ********** –
управител на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100,00 лв., за това, че на
10.03.2024г. в 07:00 часа, на път Е-83, км.89+2, Околовръстен път І- 3 Бяла –
Ботевград, с МПС лек автомобил „***“ с рег. № *** е извършено нарушение
за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
00209D32F66C, а именно: при разрешена скорост 90км/ч., установена скорост
112 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч., с което е нарушил
разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издадения електронен фиш е останал
жалбоподателят М. Р. М., управител на *** с ЕИК ***, който го обжалва и
моли съда да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно
1
заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно
наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да
остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
На 10.03.2024г. в 07:00 часа с автоматизирано техническо средство –
стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” № 00209D32F66C, било
заснето движението на МПС - лек автомобил марка „***“ с рег. № ***
който се движел по път Е-83, км.89+2, Околовръстен път І- 3 Бяла –
Ботевград, със скорост от 112 км/ч. Максимално разрешената скорост на
движение в посочения пътен участък била до 90 км/ч., а процесният
автомобил се движел със скорост от 112 км/ч. Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо
средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Въз основа на
заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия Серия-К № 8980254,
в който като нарушител е вписано името на жалбоподателя М. Р. М., законен
представител на фирма *** с ЕИК ***.
В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост
от 112 км/ч – превишаване с 22 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани
показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол
от проверка № 109-СГ-ИСИС/27.03.2023г. е преминало последваща проверка,
а за място на нарушението - Е-83, км 89.2 Околовръстен път Плевен.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и приложения снимков материал от
заснета снимка № 067 със стационарна радарна система тип “MULTA
RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от
Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
2
и като такова е приобщено по съответния ред по делото.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888 и Протокол
от проверка №№ 109-СГ-ИСИС/27.03.2023г., системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 27.07.2023г. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на ±3 км/ч. и ±3% над 100 км./ч.
Освен това, техническото средство, с което е извършено заснемането и
засичането на скоростта е било обозначено по реда посочен в чл.189, ал.4 от
ЗДвП. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение от
Директор ОПУ - Плевен към АПИ се установява, че монтираната
стационарна радарна система тип „MULTA RADAR” № 00209D32F66C е била
сигнализирана по предвидения в закона ред чрез поставяне на пътни знаци
Т17 “RADAR” на главен път I-3 „Бяла Ботевград“, съответно на км.89+175
дясно и км.89+887 ляво.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място
е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 130 км/ч, а
според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в редакцията
й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронния
фиш за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 21 до30
km/ч, водачът се наказва с глоба от 100 лева. Следователно, деянието, за което
е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона
за наказуемо.
От представената като писмено доказателство по делото на л.32
Справка за собственост на МПС се установява, че с
посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран
лек автомобил марка „****“ с рег. № ***, собственост на *** с ЕИК ***.
3
Законен представител на *** с ЕИК *** към момента на заснемането е бил
жалбоподателят М. Р. М. в качеството му на управител на посоченото
дружество.
В конкретния случай съдът счита, че спрямо лицето административно
наказващия орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на наказание глоба в размер на 100
лева за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва
да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление, поради което и
съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на
издател на електронния фиш.
В случая е налице нарушение, установено със стационарна радарна
система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни
признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков
материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена
до 90км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е
безспорно установено.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определена от административно-наказващия орган, като
самата санкция е определена в твърд размер.
Въпреки това съдът счита, че в случая неправилно АНО е отказал да
анулира ЕФ и неправилно е определил субекта на административното
наказание.
Нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда административно
наказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато
4
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно
чл.189, ал.5 от ЗДвП В 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
Целта на тази разпоредба е да се създадат механизми, които да
позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той
е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението.
В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице,
на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на
фиша да представи пред органа писмена декларация с данни
на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В конкретния случай - към датата на нарушението –
10.03.2024г. собственик на автомобила е бил жалбоподателят М. Р. М. в
качеството му на управител и Законен представител на *** с ЕИК ***.
Поради това правилно първоначално ЕФ е бил издаден
срещу него. В законовия срок обаче жалбоподателят е представил в Сектор
„ПП” декларация, че не той, а лицето – *** е управлявал автомобила него ден.
В подкрепа на изложеното в декларацията е приложено и копие от
СУМПС на лицето Видно от горното били са налице кумулативно
предвидените предпоставки на чл.189, ал. 5 ЗДвП – била е представена
писмена декларация и копие от СУМПС на лицето, поради което и АНО е
следвало да анулира ЕФ, съобразно закона.
Поради горните причини съдът счита, че неправилно АНО е отказал да
анулира ЕФ,въпреки че са били налице предпоставките за това.
С подаването на декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП и съпътстващите я
документи е оборена предвидената от законодателя в нормата на чл.188, ал. 2
5
от ЗДП презумпция за отговорност на собственика, поради което следва да се
приеме, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение за
което е издаден електронния фиш, респективно същият следва да се отмени.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия-К № 8980254 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОД на МВР-Плевен, с който на М. Р. М. от *** с ЕГН **********
– управител на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100,00 лв., за това, че на
10.03.2024г. в 07:00 часа, на път Е-83, км.89+2, Околовръстен път І- 3 Бяла –
Ботевград, с МПС лек автомобил „***“ с рег. № *** е извършено нарушение
за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
00209D32F66C, а именно: при разрешена скорост 90км/ч., установена скорост
112 км/ч., превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч., с което е нарушил
разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6