Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
осми юни две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Секретар
Тонка Тенева
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 2849 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е
иск с правно основание чл.61 от ЗДСл.
Ищецът С.Т.С. твърди в исковата си молба,
че през месец януари 2010г. бил назначен на работа в Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“.
На 20.03.2012г. бил отстранен от работа по
реда на чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, като с решение № 5692 от 25.04.2014г.,
постановено по адм. д. № 10361/2013г. по описа на ВАС, с което било потвърдено
решението 3684/30.05.2013г, постановено по адм. д. № 14590/2012г. на АССГ била
отменена заповед № 124/16.03.2012г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” (ИААА), като незаконосъобразна.
На 06.12.2013г. било прекратено служебното
му правоотношение, като с решение № 13262 от 08.12.2015г. постановено по
административно дело № 136/2015г. по описа на ВАС, било признато за незаконно
уволнението му със заповед № 1056/06.12.2013 г. на изпълнителния директор на
ИААА.
На 18.02.2016г. бил отстранен от работа по
реда на чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, като с решение № 110 от 13.07.2016 г.,
постановено по адм. д. № 76/2013г. по описа на Административен съд Сливен била
отменена заповед № 99/15.02.2016г. на изпълнителния директор на ИААА, като
незаконосъобразна.
На базата на изложеното в периода от
20.03.2012г. до 26.09.2017г. (датата на уволнението му от
ООАА стара Загора към ИААА) нямал
прекъсване на служебното правоотношение, съответно на служебния стаж, като за
времето, през което бил незаконно отстранен от работа, съответно уволнен и не
бил работил при друг работодател (орган по назначението) имал право на
обезщетение в размер на 2050 лева за неползван платен годишен отпуск за 82
работни дни.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗНА, с
решение от 25.06.2020г. по преюдициално запитване по съединени дела С 762/18 и
С 37/19 на съда в Люксенбург срещу практиката на ВКС, че в периода от време от
датата на прекратяване на трудовото (служебното) правоотношение до отмяната на
уволнението с влязло в сила съдебно решение и възстановяването на незаконно
уволнен работник на предишната работа, за времето през което не престирал
реално труд по трудовото правоотношение, му се дължало обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание член 224, алинея 1 от Кодекса на
труда, съответно чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, съгласно член 7, параграф 2 от
Директива 2003/88 ЕС.
По изложените съображения бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск за изплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за периодите, в които бил незаконно уволнен и
не престирал труд при друг работодател, а именно:
За периода от 20.03.2012г. до 08.10.2014г.
- 69 дни;
За периода от 18.02.2016г. до 09.08.2016г.
- 13 дни;
Последното получено от него брутно
възнаграждение било в размер на 500 лева, като средно дневното към месец
септември 2017г. (датата на уволнението му) възлизало на 25 лева или за 82 дни
обезщетението било в размер на 2050 лева.
Моли съда да постанови решение по силата,
на което да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администлация” гр. София,
ул. „Ген. Гурко“ № 5, ЕИК ********* да му заплати сумата в размер на 2050 лева,
представляваща, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, към момента на
прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Моли съда на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение.
Моли съда да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
По отношение на подсъдността, твърди, че
била приложима разпоредбата на чл. 114 от ГПК, като последната му месторабота
била в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ИА „Автомобилна администрация” - София е подал отговор, с който твърди, че в
исковата молба било посочено, че поради няколкократно отстраняване и
прекратяване на служебното правоотношение на С.Т.С. с Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, агенцията му дължала обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за целия период от 20.03.2012 г. до 26.09.2017 г.
Съображенията на ответника
били, че претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от С.Т.С.
за периода от Заповед № 124/16.03.2012г. за отстраняване, връчена на
20.03.2012г. до Заповед № 77/21.01.2016г. за допускането до работа на С.Т.С., която
влиза в сила считано от 18.12.2015г. било неоснователно, поради
обстоятелството, че била изтекла давността на посоченото в исковата молба
вземане, съгласно разпоредбата на чл.111, буква „а“ от Закона за задълженията и
договорите.
След последващото му отстраняване
със Заповед № 99/15.02.2016г. и отмяната на посочения акт по съдебен С.С. бил
допуснат отново до работа със Заповед № 352/09.08.2016г. След завръщането му на
работа С.С. използвал почти целия си платен годишен отпуск за 2016г. видно от
заповед и с № 2649/29.09.2016г., 2853/19.10.2016г., 2854/19.10.2016г. и заповед
№ 3054/08.11.2016г.
За останалите му дни платен
годишен отпуск от 2016г. С.С. бил подал заявление с peг. № 11-01-8722/174/29.12.2016г. на основание чл. 59, ал.
2 от Закона за държавния служител, като бил прехвърлил 10 дни, които да
използва през 2017г.
През 2017г. С.С. използвал
прехвърлените със заявление с peг. №
11-01-8722/174/29.12.2016г. дни, което било видно от следните заповеди: заповед
№ 37/04.01.2017г., заповед № 304/06.02.2017г., заповед № 303/06.02.2017г. и
заповед № 688/23.03.2017г.
След приключването на
платеният годишен отпуск от 2016г. С.С. използвал полагащия му се платен
годишен отпуск видно от заповеди: заповед № 1110/03.05.2017г., заповед №
832/07.04.2017г., заповед № 1476/01.06.2017г. и заповед № 2216/02.08.2017г.
Останалите неизползвани шест дни платен годишен отпуск за 2017г. му били
изплатени по надлежния ред при прекратяване на правоотношението му със заповед
№ 877/26.09.2017г.
Относно поисканото
предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс, ответника счита, че искането било неоснователно. Съгласно посочената
норма предварително изпълнение на съдебно решение можело да се допусне от съда,
при наличие на предпоставките, визирани в закона, а в чл. 242, ал. 2 от ГПК
било посочено, че съдът постановявал предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Тъй като в случая, се
касаело за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а не за
изчерпателно посочените хипотези, искането било неоснователно.
Предвид изложените
съображения, счита исковата молбата на С.Т.С. за неоснователна и недоказана.
Оспорва изцяло предявения
от С.Т.С. иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Моли съда предвид събраните
по делото доказателства да отхвърли изцяло предявения иск на С.Т.С. като
неоснователен и недоказан.
Моли съда също така, в
зависимост от изхода на спора да им бъдат присъдени юрисконсултско
възнаграждение, в размер, определен съгласно Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В първото по делото съдебно заседание ищеца редовно и своевременно призован не се
явява и не се представлява, ответника редовно и своевременно призован не се
явява и не се представлява. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Приложена по делото е Заповед №124/16.03.2012г. с
която ищеца е отстранен от длъжност.
Приложена по делото е заповед № 1056/06.12.2013г. с която е прекратено служебното
правоотношение между ищеца и ответната страна.
Със Заповед №77/21.01.2016г. ищеца е допуснат до
работа на осн. чл.122 ал.1 от ЗДСл във връзка с Решение №13262 на ВАС с което
била отменена Заповед № 1056/06.12.2013г. за прекратяване на служебното
правоотношение между ищеца и ответната страна.
Приложено по делото е копие на Заповед
№99/25.02.2016г. с която ищеца е отстранен временно от работа до отпадане
основанието за това.
Приложено по делото е заверено копие на Заповед
№877/26.09.2017г. видно от която е, че на осн. чл.106 ал.1 т.2 поради
съкращение на длъжността и чл. 108 ал.1 от ЗДСл
е прекратено служебното правоотношение между ищеца и ответника.
Приложено е копие на Заповед №2649/29.09.2016г. видно
от което е на ищеца е разрешено да използва 1 ден от платен годишен отпуск за
2014г. считано от 26.09.2016г. до 26.09.2016г. Отразено е че му остават за
ползване 84 дни платен годишен отпуск както следва 24 дни за 2014г., 30 дни за
2015г. , 30 дни за 2016г.
Приложена по делото е Заповед №877/26.09.2017г. и от
страна на ответника, като в същата е отразено, че на осн. чл.61 от ЗДСл на
лицето следва да се изплати обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск добавено е ръкописно написано в размер на
6 дни като срещу изписаното е налице и поставен подпис.
Приложена по делото
е копие на Заповед №352/09.08.2016г. видно от която е, че ищеца е
допуснат във връзка с Решение на Сливенски административен съд по
административно дело № 76/2016г. да
изпълнява длъжността инспектор в областен отдел Автомобилна администрация Ст.
Загора към Главна дирекция Автомобилна инспекция с рангIV считано от
датата на връчване на настоящата заповед.
Приложено по делото е копие на Заповед
№2649/29.09.2016г. от страна на ответника като в частта оставащи за ползване 84
дни е извършена поправка като за 2014г. е записано 0 за 2015г. -0 за 2016г. -17
дни
Със Заповед № 2853/19.10.2016г. на ищеца е разрешено
ползването на един ден платен отпуск от 2016г. като е отразено че остават за
ползване 11 дни за 2016г.
Със заповед № 2854/19.10.2016г. на ищеца е разрешено
ползването на отпуск от 2016г. -5 дни като оставали за ползване 12 дни от
2016г.
Със Заповед 3054/08.11.2016г. на ищеца е разрешено
ползването на 1 ден отпуск от 2016г. като оставали за ползване 10 дни от 2016г.
Със заповед №37/04.01.2017г.на ищеца е разрешено
ползването на платен отпуск 3 дни от 2017г. като оставали за ползване 10 дни
2016 и 27 дни от 2017г.
Със заповед №303/06.02.2017г.на ищеца е разрешено
ползването на платен отпуск 3 дни от 2016г. като оставали за ползване 7 дни
2016 и 27 дни от 2017г.
Със заповед №304/06.01.2017г.на ищеца е разрешено
ползването на платен отпуск 2 дни от 2016г. като оставали за ползване 5 дни
2016 и 27 дни от 2017г.
Със заповед №688/23.03.2017г.на ищеца е разрешено
ползването на платен отпуск 4 дни от 2016г. като оставали за ползване 1 ден
2016 и 27 дни от 2017г.
Със заповед №832/07.04.2017г.на ищеца е разрешено
ползването на платен отпуск 1 ден от 2016г. като оставали за ползване 0 дни
2016 и 27 дни от 2017г.
Със заповед №1110/03.05.2017г.на ищеца е разрешено
ползването на платен отпуск 2 дни от 2017г. като оставали за ползване 25 дни от 2017г.
Със заповед №1476/01.06.2017г.на ищеца е разрешено
ползването на платен отпуск 5 дни от 2017г. като оставали за ползване 20 дни от
2017г.
Със заповед №2216/02.08.2017г.на ищеца е разрешено
ползването на платен отпуск 2 дни от 2017г. като оставали за ползване 13 дни от 2017г.
Видно от заключението на вещото лице е, че ищеца е бил
назначен на работа при ответника през
м.януари 2010г. и незаконно уволняван три пъти, а именно: със заповед
№124/16.03.2012г. на 20.03.2012г. и е възстановен с Решение на ВАС по адм. дело
№10361/2013г., със заповед 1056/06.12.2013г. на 06.12.2013г. и е възстановен с решение на ВАС по адм. Дело
№ 136/2015г. и със заповед № 99/15.02.2016г. на 18.02.2016г. и е възстановен по
силата на решение на ВАС по адм. дело № №76/2013г. и допуснат да изпълнява
длъжността си със заповед № 352/09.08.2016г. считано от 12.08.2016г.
Съгласно справка от персоналния регистър на НОИ за
осигурителните периоди от 01.01.2010г. до 26.07.2018г. на ищеца за
претендираните в исковата молба периоди от 20.03.2012г. до 08.10.2014г. и от
18.02.2016г. до 09.08.2016г. ищеца бил осигуряван при друг работодател както
следва: „Металимпекс“ от 11.08.2014г. до 09.12.2015г. и при „Аякс1“ от
17.09.2014г. до 13.12.2015г.
Според вещото лице дължимото обезщетение за неползван платен годишен
отпуск на ищеца който през процесните периоди е бил на длъжност инспектор при
Областен отдел Автомобилна администрация-Ст. Загора към ИА „АА“, за времето
през което е бил незаконно странен от
работа и не е работил при друг работодател е за 82 дни общо в размер на 2158 лв
–брутна сума.
От правна страна:
Установява се от приложените по делото документи, че
със Заповед №124/16.03.2012г. връчена на
20.03.2012г ищеца е отстранен от длъжност, със заповед № 1056/06.12.2013г. за
втори път е прекратено служебното правоотношение между ищеца и ответната страна
и със заповед Заповед №99/25.02.2016г. ищеца е отстранен временно от работа до
отпадане основанието за това.
Разпоредбата на чл.61 от ЗДСл определя възможността
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да
получи парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж с наличието на кумулативно
свързани и императивно изброени от закона предпоставки, а именно валидно
служебно правоотношение, което правоотношение да е прекратено, работника, или
служителя да е имал право на платен годишен отпуск който да не е използван
независимо от причините за това. Отделно от това право на обезщетение ще е
налице при наличието на две предпоставки: прекратяване на служебно
правоотношение и неизползване от работника или служителя на полагащия му се
платен годишен отпуск, правото за които да не е погасено по давност. В
настоящия случай е установено, че е
съществувало валидно правоотношение между ищеца и ответника, като същото е било
три пъти прекратявано и впоследствие ищеца е възстановяван на работа.
Първия период за който ищеца претендира плащане за
неизползван отпуск е периода от 20.03.2012г. до 08.10.2014г. - 69 дни по
отношение на този период обаче ответника възразява, че е изтекла давност. Съгласно
Решение от 25.06.2020г. на съда в Люксембург
действително е даден отговор, че
чл.7 пар.1 от директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална съдебна практика, по силата на която работник който е уволнен
незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното
право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение няма право
на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на
възстановяването му на работа поради това, че през този период не е полагал
действително труд за работодателя, както и че не допуска национална съдебна
практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото
правоотношение след като работника е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен
на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на
уволнението му със съдебно решение този работник няма право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на
незаконно уволнение до датата на възстановяването му на работа.
В настоящия случай обаче ищеца е възстановен на работа
след второто прекратяване на служебното му правоотношение с ответника на
18.12.2015г. Съдът намира, че в този случай правото на обезщетение възниква
едва при прекратяване на служебното правоотношение и от този момент започва да
тече три годишен давностен срок, в който
служителят има право да потърси обезщетението си. В случая служебното
правоотношение между страните е било прекратено на 06.12.2013г. и давността е изтекла на 06.12.2016г. Исковата молба е депозирана на 03.08.2020г.,
което е след изтичането на давностния срок, поради което давността в случая
погасява правата на ищеца. В случая обаче следва да се съобрази и
обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 59 а, ал. 1 от ЗДСл ( в сила от
01.03.2011 г.) е въведено правилото, когато платеният годишен отпуск или част
от него не е използван до изтичане на две години до края на годината, за която
се полага, независимо от причините за това, правото на ползване да се погасява
по давност. КС на РБългария е имал възможност да се произнесе по въпроса за
давността при ползването на платен годишен отпуск ( Решение № 12/11.11.2010 г.)
и в решението си е посочил, че давността не е новост за българското трудово
законодателство, но че при прилагането на този институт следва да се има
предвид времето, когато е възникнало правото на отпуск и че материално –
правните норми, които го уреждат следва да се прилагат за в бъдеще, а не с
обратна сила. В тази връзка видно от заповед №2649/29.09.2016г. в частта:
оставащи за ползване дни е посочено- 84 дни
и е извършена поправка като за 2014г. е записано 0 за 2015г. -0 за
2016г. -17 дни.
Втория претендиран от ищеца период е от 18.02.2016г.
до 09.08.2016г. Видно от представените по делото документи –заповеди с които се
разрешава ползването на платен отпуск на ищеца е че същите датират от периода 19.10.2016г. до 01.06.2017г. Със заповед №
№832/07.04.2017г.на ищеца е разрешено ползването на платен отпуск 1 ден от
2016г. като е отразено, че оставали за ползване 0 дни за 2016г. и 27 дни от
2017г. Тоест към момента на издаването на последната заповед е видно, че
отпуска за 2016г. е използван. С последно издадената заповед
№2216/02.08.2017г.на ищеца е разрешено ползването на платен отпуск 2 дни от 2017г.
като оставали за ползване 13 дни от
2017г. Приложени по делото са заверени копия от заявление от ищеца за
ползването на два дни платен отпуск за 2017г.
считано от 02.10.2017г. до 03.10.2017г. отразено е съгласие на прекия
ръководител в заявлението, както и заявление от ищеца за ползване на платен
отпуск за 2017г. от 23.10.2017г. до
27.10.2017г.-отразено е съгласие на прекия ръководител в заявлението. Със Заповед №877/26.09.2017г. в която е
отразено, че на осн. чл.61 от ЗДСл на лицето следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е добавено ръкописно написано в размер на 6 дни като срещу изписаното е
налице и поставен подпис. Тоест обосновава се извод, че оставащите на ищеца дни
платен отпуск за 2017г. е в размер на 6
дни, като със заповед №877/26.09.2017г. е разпоредено на лицето да се
изплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 6 дни, а видно от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза същите са приспаднати от общо дължимите за
периода, през който ищеца е бил незаконосъобразно отстранен от служба и не е
работил при друг работодател което навежда извод, че за тях му е изплатено
обезщетение.
Предвид горното искът се явява неоснователен и за
двата претендирани периода, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.
По разноските:
На осн. чл.78
ал.3 следва да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски в
размер на 150,00лв., определени на осн. Наредба за правната помощ.
Така мотивиран
Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София
ул. „Ген Гурко“ № 5 Булстат: *********, да заплати сума в размер на 2158,24лв
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към момента на
прекратяване на служебното правоотношение на С.Т.С. ЕГН: **********, ведно със
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 С.Т.С. ЕГН: **********, да
заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София ул. „Ген
Гурко“ № 5 Булстат: *********, разноски
в размер на 150,00лв юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: