РЕШЕНИЕ
№ 1393
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица К. Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело №
20233110115972 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от С "ТД "ХА"" срещу Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на
Република България, положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът
е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.5502.134.1.10, със застроена площ от 38,09
кв.м, ведно с 1,4995% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.5502.134, с предназначение –
друг вид самостоятелен обект в сграда, като самостоятелният обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор 10135.5502.134.1.10, разположена в поземлен
имот с идентификатор 10135.5502.134, на основание придобиване от Държавата
чрез предоставяне за стопанисване и управление за развитие на спортно-
туристическата дейност - чл. 2, ал. 4 ЗДС, а при условията на евентуалност – на
основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 01.01.1979 г.
до 11.12.2023 г. – чл. 79 ЗС.
Твърди се в исковата молба, че ищецът владее непрекъснато, явно, спокойно
и несмущавано от никого от 1979 г. насам помещение, представляващо офис
(канцелария), находящо се в ***, с площ 38,09 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.5502.134.1.10, със застроена площ от 38,09
кв.м, ведно с 1,4995% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, в което е изграден. С Решение на ИК на Аспаруховски РНС
№9.100/4 от 17.01.1980 г. на ищеца били предоставени за стопанисване, управление
и ползване част от канцелариите на домакина на п. Благоустройство и Комунално
стопанство Район Аспаруховски, които представляват самостоятелен обект на
право на собственост и в действащите КРНИ на гр. Варна са обособени като
самостоятелен обект в сграда с посочения по-горе идентификатор. От Писмо с
№КО-93.02/5/11.02.1994 г. от Община Варна адресирано до Кметски наместник на
1
кметство „Аспарухово“ и ТД "Х.А.", цитиращо Решение на ИК на Аспаруховски
РНС №9.100/4 от 17.01.1980 г., било видно, че е налице идентичност между
предоставените за стопанисване на ТД част от канцеларии на домакина на п.
Благоустройство и Комунално стопанство Район Аспаруховски с посоченото
решение от 17.01.1980 г. и недвижим имот, представляващ две стаи и сервизно
помещение от общо 34 кв.м., в ***, в последствие нанесен в КККР на гр. Варна
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5502.134.1.10, с площ
38.09 кв. м. в ***. Според ищеца, съгласно т.1 от същото писмо, еднозначно се
установява и тълкуванието на „настаняването“ като такова действие от страна на
административни орган, съставляващо предоставяне за стопанисване и управление
на недвижимия имот с цел развиване на спортно-туристическа дейност. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС, когато имот е бил предоставен от държавата по
надлежния ред на юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и
управление (ползване), придобиването на право на собственост върху този имот от
съответното юридическо лице е по силата на закона, като не е необходим изричен
акт за прехвърлянето на имуществото (Решение № 41/09.07.2020г. по гр.д.№
1607/2019г. по описа на ВКС, II г.о.). С цитираната разпоредба от обхвата на
държавната собственост са изключени имотите и вещите на търговските дружества
и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен
собственик на прехвърленото в тях имущество. В този смисъл, ищецът навежда
довод, че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот
пряко по силата на чл. 2, ал. 4 ЗДС. Това обстоятелство не се опровергавало от
наличният акт за държавна собственост № 9810/11.10.2019 г., тъй като същият
официален документ има само декларативен характер, но не и конститутивно
(правопораждащо) действие. Евентуално, в случай че съдът не приеме, че ищецът е
придобил правото на собственост върху процесния имот от Държавата по силата
на закона още през 1980 г., съгласно горните аргументи, ищецът се позовава
изтекла в полза на ищеца придобивна давност, тъй като владее процесния имот
непрекъснато от 1979 г. до настоящия момент. За този период ищецът владее имота
трайно, явно и необезпокоявано, като го свои. Поддържа, че въпреки спирането на
течението на срока на давноста на основание §1 от ДР на ЗС от 31.05.2006 г. до
31.12.2022 г., са налице изискуемите елементи от фактическия състав на
придобивната давност, поради което в патримониума на ищеца е възникнало
правото на собственост върху описания имот и по посочения първичен придобивен
способ, със самия факт на изтичане в полза на ищеца на придобивната давност –
както дългата 10-годишна, така и кратката 5-годишна придобивна давност, тъй
като ищецът е придобил правото на собственост от собственик (Държавата) въз
основа на документ (Решение на ИК на Аспаруховски РНС № 9.100/4 от 17.01.1980
г.), който акт е годен да направи ищеца собственик, и добросъвестно е владял
процесния имот. Правният интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело е
възникнал, след като същият получил писмо изх.№ УИ-22-0801-2(12)/24.10.2023 г.
от ответника, от което разбрал, че е налице Акт за частна държавна собственост за
същия имот № 9810/11.10.2019 г. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройството на Република България, с който се изразява становище за
допустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди се, че за процесният
самостоятелен обект с идентификатор: 10135.5502.134.1.10 има съставен ДДС с №
9810/11.10.2019 г. с предоставени права на управление на областния управител на
област Варна, като в графа 9 на същия документ са посочени предходно съставени
2
актове за държавна собственост с № 2717/27.10.1999 г. и с № 816/17.12.1990 г.
Предмет на АДС с № 2717/27.10.1999 г. са два самостоятелни обекта - клубове,
единият от които се индивидуализира с процесния, находящи се в *** с
предоставени права на управление на областния управител на област с
административен център Варна. Поддържа се, че актът за държавна собственост е
официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена
сила и фактите и обстоятелствата отразени в него се считат за достоверни до
доказване на противното. Ответникът оспорва, че наведените в исковата молба
твърдения не кореспондират с истината и действителното положение, тъй като от
Решение №АБ- 9 100(4) от 17.01.1980 г. или (№ 9.180(4) от 17.01.1980 г.) е видно,
че се дава някакво съгласие и същевременно не се формулира извод, че
„канцелариите“, посочени в решението, се индивидуализират с недвижимия имот
описан в АДС с № № 9810/11.10.2019 г., както и с някой от обектите предмет на
предходно съставените актове за държавна собственост. Липсват каквито и да било
посочени характеристики на недвижими имоти. Поддържа се, че съобразно
разпоредбата на чл. 101 от Наредбата за държавните имоти, с действаща редакция
към 1975 г., правото на ползуване върху държавен имот може да се отстъпи на
кооперации и други обществени организации със заповед на председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на
имота, утвърдена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет въз основа на съгласие на министъра на финансите. Със заповедта се
определя начинът на отстъпването - възмездно или безвъзмездно. Когато
отстъпването става възмездно, посочва се и цената. Навежда се довод, че не са
изпълнени реда и законовите предпоставки за отдаването за ползване и
стопанисване на процесния имот. Чрез многобройни писма от областен управител
на област Варна до председателя на ТД "Х.А." до кмета на община Варна и до
кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна и от областен управител на
област Варна до Началник на отдел „Държавен архив“ - Варна са извършени
многократни неуспешни опити за снабдяване от гореизброените институции с
преписка и документи по издаването на Решение с № АБ- 9 100(4) от 17.01.1980 г.
на ИК на Аспаруховски РНС, както и да бъде разяснено правното основание въз
основа на което ТД "Х.А." се помещава в имота. Постъпил отговор от кмет на
район „Аспарухово“ при община Варна, че не е налична преписка по Решение с №
АБ-9 100(4) от 17.01.1980 г. в архива на районната администрация. В писмо от
Дирекция регионален държавен архив - Варна било посочено, че за периода 1979 г.
-1987 г. няма издадено такова Решение на Районен народен съвет „Аспаруховски“.
В съставените през годините и цитирани по-горе актове за държавна собственост
също липсвали отбелязвания и отметки в смисъл, че самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5502.134.1.10 по КК и КР на гр. Варна или идентичен такъв с
него е предоставен на каквото и да било основание за стопанисване на ТД "Х.А.".
Също така и до настоящия момент не е бил представен и сключен договор за наем
между кметския наместник и организацията. Акцентира се върху разпоредбата на
чл. 101, ал. 2 от Наредбата за държавни имоти, предвиждаща, че върху държавни
недвижими имоти може да се отстъпва право на безвъзмездно ползуване само със
съгласието на министъра на финансите или на овластено от него лице.
С оглед изложеното ответникът счита, че процесното помещение не е
предоставено за ползване по надлежен ред, нито впоследствие фигурира
съглашение или документ удостоверяващ валидни правоотношения уреждащи
правомерното стопанисване на имота от страна на ТД "Х.А.".
Относно доводите на ищеца, свързани с правната уредба на чл. 2, ал. 4 от
ЗДС, ответникът излага, че според действащата редакция на разпоредбата към 1996
3
г. - времето на влизане в сила на този закон е регламентирано, че „Не са държавна
собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества
и на фондациите, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в
тях имущество. Правото на собственост върху имоти и вещи, включени в капитала
на търговски дружества с държавно имущество, се упражнява по установения за
тези дружества ред.“ Нито в преписките съдържащи се в Областна администрация
гр. Варна, нито в проведената кореспонденция предхождаща настоящото дело
между ведомството и сдружението, нито с настоящата искова молба се ангажират
доказателства в насока тогавашното ТД "Х.А.", съществувало към 1996 г., да е
представлявало юридическо лице с правноорганизационна форма на фондация,
която от своя страна се учредява с акт за дарение или със завещание, в които се
посочват целта и имуществото й. Във връзка с изложеното, вместо съдебно
Решение № 1/08.05.1991 г. на Варненски окръжен съд, фирмено отделение описано
като приложение към настоящата искова молба е представено от ищеца друго -
Решение № 153/15.05.2017 г. на Варненски окръжен съд, което касае единствено
вписването на промяна в обстоятелствата относно представителството на
дружеството. От своя страна Решение от 04.05.1991 г. на Варненски окръжен съд,
фирмено отделение по фирмено дело № 1863/1991 г., е постановено в производство
образувано по молба на управителния съвет на ТД "Х.А." по чл. 134 и сл. от ЗЛС.
Чрез същото ТД "Х.А." се вписва в регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел като сдружение. Ответникът счита, че стопанисването и ползването на
самостоятелния обект от сградата, находяща се район „Аспарухово“, „Дружба“, бл.
19а, вх. А, ет. 1 от страна на ищеца представлява неправомерно поведение и
заявените претенции за собственически права върху имота не почиват на никакви
законови основания.
Оспорват се и твърденията за изтекла в полза на ищцовата страна
придобивна давност, поради упражняване на фактическа власт върху целия имот
също за периода посочен в исковата молба . Ответникът се позовава на чл.86 от ЗС,
който в различните му редакции регламентира, че не може да се придобие по
давност вещ, която е социалистическа собственост (в периода от 1951 г. до 1990 г.)
и вещ, която е държавна или общинска собственост (в периода от 1990 г. до 1996 г.),
като счита, че не следва да се пренебрегват и измененията в установения
мораториум в § 1 (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006
г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.,
бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от
31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.) от
ПЗР към Закона за допълнение на Закона за собствеността: „Давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече
до 31 декември 2022 г.“ . От друга страна - правото на собственост не се погасява
по давност. С Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от
2021 г., с което се обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел.
доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), е с действие за напред,
поради което не може да се приеме, че изискуемият десетгодишен давностен срок
за упражняване на владение върху процесния самостоятелен обект в сграда е
изтекъл към датата на предявяване на иска.
Поддържа се, че процесният имот не е напускал патримониума на Държавата
и след като е установено от служители на областна администрация гр. Варна, че
ТД "Х.А." се помещава в обекта без налично правно основание, са предприети
стъпки и действия по иницииране на административна процедура по реда на чл. 80
4
от ЗДС за принудително отстраняване на сдружението от имота, която е прекъсната
с образуването на настоящото производство.
В този смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа следното:
Съгласно Решение от 08.05.1991 г. по ф.д. № 1863/1991 г. и удостоверение от
01.07.2019 г. в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден във
Варненския окръжен съд, е вписано ТД "Х.А.", създадено с учредително решение
на събрание от 05.06.1990 г., като сдружение по реда на чл. 134 и сл. ЗЛС с цел да
съхрани, обогати и развие традициите и ценностите на българското туристическо
движение. Според представеното Решение № 153/15.05.2017 г. по ф.д. №1863/1991
г. по описа на Окръжен съд – Варна в Регистъра за юридически лица с нестопанска
цел, воден във Варненския окръжен съд по партида 6, том 2, стр. 25 по ф.д. №
1863/1991 г. са вписани промени в представителството.
Представен е препис от решение на Районен народен съвет „Аспаруховски“
– Варна (л. 16 от делото), адресиран до председателя на ТД "Х.А.", с отразено
ръкописно изписване на № 9180 (и) 17.01.1980 г., в който е посочено, че ИК на
„Аспаруховски“ РНС дава съгласие за настаняване на РНС на СБА и ТД "Х.А." в
канцелариите на домакина на п. Благоустройство и Комунално стопанство Район
Аспаруховски, а ключът следва да бъде получен от директора на П.БКС.
В приложеното писмо № 329/15.12.1993 г. на Община Варна – Кметство
„Аспарухово“, изпратено до Комисия по даване под наем на общинско имущество,
с копие до ТД "Х.А." – Варна, е посочено, че по повод молба от 12.11.1993 г. до
Община Варна на живущите в кв. „Аспарухово“ – ж.к. „Дружба“, бл. 19, докладна
записка на Управителния съвет на ТД "Х.А." и писмо от 29.11.1993 г. на
„Варненска корабостроителница“ АД е извършен оглед на място в клуба в бл. 19,
к-с „Дружба“ от специалисти на км. „Аспарухово“ и е установено, че са започнали
ремонтни действия, без да бъде уведомен отдел „ТСУ“ при кметството, които
следва да бъдат прекратени до провеждане на съответните процедури, съгласно
ЗТСУ и ППЗТСУ.
В писмо от Секретаря на КПСИ при Община Варна от 11.02.1994 г.,
изпратено до Кметския наместник на Кметство „Аспарухово“ и председателя на
ТД "Х.А." се излага, че на заседание от 11.02.1994 г. Комисията за предоставяне на
спортни имоти е разгледала проблема, свързан със стопанисване на общински
имот в бл. 19, ж.к. „Дружба“, кв. „Аспарухово“ и на основание издадено решение
на ИК на „Аспаруховски“ РНС – Варна (№ АБ-0.100(И) от 17.01.1980 г.) ТД "Х.А."
е настанено в две стаи и сервизно помещение (34 кв.м.) в бл. 19, ж.к. „Дружба“, кв.
„Аспарухово“, с което същите са му предоставени за ползване и стопанисване за
развитие на спортно-туристическа дейност. Застъпено е становище, че поради
липса на представени до момента заповед на кмета на Община Варна и договор за
предоставяне на имота за ползване от нови наематели, по принцип няма законови
основания за изваждане на досегашните такива.
С Акт за частна държавна собственост № 9810 от 11.10.2019 г. е актуван като
частна държавна собственост на основание чл. 71, ал. 1 ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 9
ППЗДС самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.5502.134.1.10, със
5
застроена площ 38,09 кв.м., както и 1,4995% ид.ч. от общите части и правото на
строеж, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Дружба“, бл. 19а, вх. А, ет. 1, като е посочено,
че са съставени по-рано АДС № 816/17.12.1990 г. и АДС № 2717/27.10.1999 г.,
както и че са предоставени права за управление на Областен управител на област
Варна.
С АДС № 2717/27.10.1999 г. са актувани като частна държавна собственост
на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 147, ал. 1 от ППЗДС клуб – първи етаж на вх. А,
ЗП 117,01 кв.м., 4.8942% ид.ч. от общите части на правото на строеж и клуб –
първи етаж на вх. В, ЗП 102,36 кв.м., 4.0377% ид.ч. от общите части и правото на
строеж, намиращи се в гр. Варна, кв. Аспарухово – ж.к. „Дружба“, бл. 19, с
отбелязване за предоставени права върху имота – областен управител – Варна, на
основание чл. 18 ЗДС.
За същите два клуба, както и за 22 бр. апартаменти е бил издаден и Акт за
държавна собственост на недвижим имот № 816 от 17.12.1990 г., в който е вписано,
че имотът е предоставен за оперативно управление на държавна организация
Общински народен съвет – Варна, като няма отразяване на данни в графата за
отстъпено право на ползване върху имота на кооперативна или обществена
организация със съответна заповед. Посочено е, че имотите са станали държавна
собственост на основание чл. 6 ЗС през 1952 г., тъй като са построени върху
държавна земя. Актът е изпратен от Община Варна, Сектор „Имоти“ до Ф.
„Жилфонд“ за стопанисване и до Сектор „Счетоводство“ за записване с писма от
14.05.1992 и 26.03.1993 г.
С писмо на кмета на Община Варна от 21.02.1997 г. до Областния управител
на Варненска област е било поискано отписване на двата клуба от актовите книги
за държавна собственост, тъй като е имотът е заведен в счетоводството на Община
Варна и отговаря на условията на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС, като е посочено, че се
ползва по силата на договор от 01.07.1993 г., но както бе изяснено по-горе
въпросните клубове са актувани с АДС № 2717/27.10.1999 г. като частна държавна
собственост на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 147, ал. 1 от ППЗДС. Приложен е и
договор за наем от 01.07.1993 г., съгласно който Община Варна е отдала под наем
на Съюза на демократичните сили – Варна помещение общинска собственост с
площ от 164,16 кв.м. в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ж.к. „Дружба“, бл. 19.
С писмо на областния управител на област Варна от 20.12.2023 г. е изразено
становище, че ищецът владее процесния имот без основание, като са застъпени
доводи, идентични с изложените в представения по делото отговор на исковата
молба.
Приобщена към доказателствения материал по делото е писмена
кореспонденция между Областния управител на област Варна, Кмета на Община
Варна, Кмета на Район „Аспарухово“, Началника на Отдел „Държавен Архив“ –
Варна и ищеца, осъществена в периода 2022 г. – 2023 г. ( л. 137 – 159 от делото)
относно основанието, на което ищецът ползва процесния имот, липсата на договор
за предоставяне за ползване на ТД "Х.А." на въпросния имот и на решението, въз
основа на което ищецът осъществява фактическа власт върху него.
Според писмо от 24.10.2023 г., изпратено до ищеца от Областния управител
на област Варна, при извършена служебна проверка не е открит посочения от
ищеца документ, въз основа на който му е предоставен процесният имот.
Съгласно изпратеното от Министерство на финансите писмо с изх. № 11-03-
160/01.11.2024 г., в учрежденския архив на Министерството не е установена
преписка във връзка с предоставяне на ползване на процесния имот и
настаняването на ТД "Х.А." в него през 1980 г.
6
Ангажирани по делото са гласни доказателствени средства по искане на
ищеца чрез разпита на свидетелите В. Т. А., Д. В. Д. и И. Б.а Т.. Първата разпитана
свидетелка е в управителния съвет на ТД "Х.А." от две години и излага пред съда,
че е родена през 1958 г. и е живяла в ап. 6 в бл. 19 в ж.к. „Дружба“, вх. А точно над
въпросната канцелария, която представлявала ап. 3. Пояснява, че от 1978 г. е в
структурите на туризма. Едно време всяко предприятие имало туристическа
дейност, като Аспаруховски съвет, „Хан Аспарух“ обхващало предприятията
корабостроителен завод, кораборемонтен завод, „Родопа“ и „Първи май“. В т.нар.
„руски блокове“ били настанени работници на кораборемонтния и
корабостроителния завод. След 1990 г. комисия по жилищно настаняване в завода
предоставила въпросната канцелария да се ползва за нуждите на туристическото
дружество. Св. А. си спомня от детските години, че там се е помещавала
домакинка, която поемала дребни ремонти на жилищата. Когато се взело решение
да започне продажбата на тези ведомоствени жилища на работници от заводите,
тогава домакинката освободила помещението и се случило настаняването на
секретаря на туристическото дружество в канцеларията, представляваща ап. 3 на
първия етаж. Описва подробно разположението на отделните помещения. Понеже
блоковете били заводски, туристите също били работници от заводите, комисията
по жилищно настаняване на завода взела решение да предостави за ползване на
туристите от „Хан Аспарух“ спорния имот към 90-те години. След като се омъжила
свидетелката се изнесла от жилището, но родителите й продължили да живеят в
блока, а тя редовно посещавала канцелариите, тъй като там се провеждали
заседания на туристическото дружество. Помещението се държало от секретаря на
дружеството Р.Ж., която била по цял ден там, а там се провеждали и
инструктажите преди походи, раздавало се туристическо оборудване, работила с
деца от всички училища и се осъществявала туристическа дейност. Свидетелства,
че Р.Ж. починала преди няколко години години, но дотогава ежедневно имало
човек от дружеството в канцелариите, а оттогава членовете на дружеството ходили
там само на сбирки. От 2022 г. досега винаги си мислили, че помещението е на
дружеството и неговите членове продължавали да го ползват. От 90-те години
когато канцеларията била поета от ТД "Х.А." до настоящия момент се е използвала
само от дружеството, никой друг не се е опитвал да я ползва, държала се
заключена, тъй като вътре имало оборудване и документи. От страна на ул. „Кирил
и Методий“ имало голям клуб, който се ползвал за гласуване, вечеринки и други
мероприятия на живеещите от блоковете. Св. А. не е наясно дали за ползването на
имота са били заплащани наемни вноски, тъй като тогава е била само турист.
Докато секретаря на дружеството бил в канцеларията работил всеки ден там, а
след това били провеждани сбирки, заседания, инструктажи веднъж месечно или
по-често, ако има организирани мероприятия. След кончината на секретаря било
проведено събрание и за нов била избрана Ю.Я.
Св. Д. излага пред съда, че от 70-та годна започнал да ходи по походи, но в
периода 1977 г. – 1996 г. се отказал от туристическата дейност и не бил пряк
наблюдател на това, което се случва в туристическото дружество, но някъде 1996 г.
– 1997 г. си възстановил членството в ТД "Х.А.", което съществувало към 1977 г.
Дружеството използвало имот в кв. Аспарухово в руските блокове, с отговорник
Росанка, която починала преди пет – шест години. Росанка била два – три пъти там
седмично, тъй като имала дела, свързани с туристическата дейност извън
помещението. Свидетелят твърди, че от 1988 г. до 1999 г. бил в ръководството и са
се събирали в тази стаичка. От 1999 г. ходили на походи по четири – пет пъти в
годината. Не знае някой друг да е ползвал помещението преди туристическото
дружество, което го е ползвало от 1970 г. – 1971 г. След като починала Росанка
7
свидетелят не е посещавал имота и през последните пет години не е виждал да
влизат и излизат хора от обекта. Свидетелства, че дружеството се занимавало с
организиране на излети, посещаване на хижи, обучение на деца за походи в
планина.
Според свидетелските показания на св. Т. ТД "Х.А." използва процесния
имот, находящ се в руските блокове *** на първи етаж вдясно, от 1985 г. – 1990 г.
когато двата завода започнали да продават апартаментите, в които живеели, а преди
това се обитавало от домакинка. Св. Т. живеела в този блок и членувала в
туристическото дружество. Не знае от кого и как е било дадено помещението за
ползване на дружеството, както и дали е било под наем, предполага, че е негова
собственост. Отключвало се когато имали събрание, а през останалото време
помещението било заключено.
От заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че за процесната сграда в Община Варна и Кметство р-н
„Аспарухово“ няма предадени за съхранение строително разрешение и строителна
документация за сградата, в който се намира процесният имот. Вещото лице е
акцентирало върху обстоятелството, че в приложения по делото препис на
Решение № 100(4) от 17.01.1980 г. на ИК на Аспаруховски РНС за предоставяне на
канцеларията на домакина на предприятие „Благоустройствено и Комунално
стопанство“ на ТД "Х.А." не е записан административния адрес на сградата, в
който е обекта, не е описано местоположението на самостоятелния обект в
сградата и не е приложена схема, скица или извадка от архитектурен проект,
касаеща определяне на местоположението на процесния имот, неговите граници,
площ и описание на помещенията. След проверка на съответната документация и
извършен оглед на място вещото лице е установило, че процесният имот
представлява самостоятелен обект – офис с площ от 38 кв.м., състоящ се от четири
помещения: стая, складово помещение, антре и тоалетна, намиращо се на първи
етаж в сграда – ж.к. „Дружба“ № 19 и попада в две секции от сграда с
идентификатори: 10135.5502.134.1 и 10135.5502.134.2 по КК, като в офиса се влиза
от секция на сграда с вход А и с идентификатор 10135.5502.134.1 по КК. От
извършените проучвания в Община Варна и Кметство р-н „Аспарухово“ вещото
лице не е установило кога е обособен самостоятелен обект – офис на ТД "Х.А.", а
на първия етаж от сградата е съществувал клуб. От анализа на представените по
делото писмени доказателства експертът е достигнал до фактическия
(доказателствен) извод, че процесният имот е съществувал към 1993 г. Според
заключението на вещото лице процесният имот е идентичен със самостоятелен
обект с идентификатор 10135.5502.134.1.10 със застроена площ от 38 кв.м., описан
в АЧДС № 9810/11.10.2019 г. Същият съответства на един от деветте
самостоятелни обекта – апартаменти в жилищен блок № 19А по описание на
имотите в АДС № 816/17.12.1990 г. Процесният имот е записан като апартамент, а
има и клуб на първия етаж, който е с площ 117 кв.м. на жилищен блок № 19. Този
клуб е описан в АДС № 2117/27.10.1999 г. като находящ се във вход „А“ и е
идентичен с описания в АДС № 816/1990 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата твърдения, че е
собственик на процесния недвижим имот, придобит на посоченото в исковата
молба основание, а именно чрез предоставяне от държавата по надлежния ред за
стопанисване и управление за развитие на спортно-туристическата дейност – чл. 2,
ал. 4 ЗДС.
8
В хипотезата на чл. 2, ал. 4 ЗДС, когато имотът е бил предоставен от
държавата по надлежния ред на юридическо лице с нестопанска цел за
стопанисване и управление (ползване), придобиването на право на собственост е
по силата на закона, като не е необходим изричен акт за прехвърлянето на
имуществото.
С цитираната разпоредба от обхвата на държавната собственост са
изключени имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с
нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на
прехвърленото в тях имущество. Разбирането, според което законодателят е имал
предвид имуществото, което тези субекти са придобили в собственост от
държавата чрез правна сделка, би обезсмислило съществуването на тази норма,
тъй като и без да бъде изрично посочено е ясно, че след като държавата се е
разпоредила с имуществото си в полза на друг правен субект, нейното право на
собственост се е прекратило.
При действието на Конституцията на НРБ от 1971 г. юридическите лица с
нестопанска цел – сдружения и фондации, регистрирани по реда на ЗЛС, са били
със статут на обществени организации. За разлика от държавните предприятия и
организации, са могли да притежават собствено право на собственост, отделно от
това на държавата, поради което прехвърлянето на недвижим имот от държавата в
собственост на обществени организации е следвало да се извърши по реда на чл.
18 ЗС. Същевременно Конституцията е допускала и държавни имоти да бъдат
предоставяни на тези организации за ползване за постигане на целите им. Редът за
предоставяне на държавни имоти за ползване от обществени организации, е бил
регламентиран в чл. 33 от ПДИ (отм.), а след отмяната му – в чл. 101 и сл. от НДИ
(отм.). Доколкото обаче юридическите лица с нестопанска цел са включени в
персоналния обхват на специалната норма на чл. 2, ал. 4 ЗДС наред с търговските
дружества, следва, че законодателят третира предоставените им за ползване по
реда на НДИ държавни имоти по същия начин, както и тези, включени в капитала
на преобразуваните търговски дружества. При липса на изрична законодателна
уредба, която да сочи, че тези имоти стават собственост на юридическите лица с
нестопанска цел, този извод може да бъде направен по тълкувателен път по
аргумент от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОбС в последната редакция след
изменението в ДВ, бр. 101/2004 г., съгласно която не са общинска собственост
имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с
нестопанска цел, дори когато общината е била единствен собственик на
прехвърленото в тях имущество. След като държавните имоти, предоставени на
юридическото лице с нестопанска цел по реда на НДИ (отм.), по силата на закона
не са нито държавна, нито общинска собственост, следва да се приеме, че са
станали собственост на юридическото лице.
В този смисъл са Решение № 41 от 9.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1607/2019
г., II г. о., Решение № 619/06.06.2011 г. по гр. д. № 1092/2009 г. и Решение №
730/25.07.2011 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, I г. о., които се възприемат от
настоящия състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 101 НДИ отм. (в приложимата редакция ДВ,
бр. 79 от 1975 г.), правото на ползуване върху държавен имот може да се отстъпи
на кооперации и други обществени организации със заповед на председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на
имота, утвърдена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет въз основа на съгласие на министъра на финансите. Със заповедта се
определя начинът на отстъпването - възмездно или безвъзмездно. Когато
9
отстъпването става възмездно, посочва се и цената. Ал. 3 на същата норма
предвижда, че за отстъпване право на ползуване на кооперация или друга
обществена организация върху недвижим имот, който се стопанисва и управлява от
министерство или друго ведомство или от подчинена на тях организация, е
необходимо разрешение на ръководителя на министерството или другото
ведомство.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не може да
бъде направен категоричен и еднозначен извод, че процесният имот е бил
предоставен от държавата по надлежния ред на ТД "Х.А." (с универсален
правоприемник сдружение, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ „ТД "Х.А.") за
стопанисване. За да аргументира възникването на правото си на собственост върху
процесния имот, ищецът се позовава на решение на Районен народен съвет
„Аспаруховски“ – Варна № АБ-0.100(И) от 17.01.1980 г., с което ИК на
„Аспаруховски“ РНС дава съгласие за настаняване на РНС на СБА и ТД "Х.А." в
канцелариите на домакина на п. Благоустройство и Комунално стопанство Район
Аспаруховски. Не се установява от писмените доказателства по делото да е
издадена заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския
народен съвет по местонахождението на имота, утвърдена от председателя на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на съгласие на
министъра на финансите, с която да е предоставено правото на ползване ТД "Х.А."
върху процесния имот, както предписва правната норма на чл. 101 НДИ (отм.).
Липсва отразяване и в издадените актове за държавна собственост (АДС №
816/17.12.1990 г. и АДС № 2717/27.10.1999 г.), че на основание съответна заповед
на ИК на ОНС и съгласие на министъра на финансите имотът е отстъпен
безвъзмездно или възмездно на ТД "Х.А.". Напротив, в същите е посочено, че за
имота са предоставени права на управление на областния управител на област с
административен център Варна. От представения от министерство на финансите
отговор (л. 429 от делото) също не се установява за процесния имот да е давано
съгласие от министъра на финансите за отстъпването му на ТД "Х.А.". Следва да
бъде допълнено и че според описанието на имота в решението от 17.01.1980 г.,
представляващ канцеларии на домакина на п. Благоустройство и Комунално
стопанство Район Аспаруховски, с което същите не са в достатъчна степен
индивидуализирани, като не може да бъде определено местоположението на
обекта, както е приело и вещото лице в заключението на съдебно-техническата
експертиза. Обстоятелството, че с решението на Районен народен съвет
„Аспаруховски“ от 17.01.1980 г. е дадено съгласие за настаняването на ТД "Х.А."
във въпросните канцеларии, не е годно да направи ищеца собственик на процесния
имот, доколкото не е изпълнен фактическия състав на чл. 2, ал. 4 ЗДС, което
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца, като изводите на съда не
могат да почиват върху предположения.
При така установените обстоятелства от съвкупния анализ на представените
доказателства и изложените правни съображения настоящият съдебен състав
приема, че процесният имот не е предоставен ищеца по реда на чл. 101, ал. 1 НДИ
(отм.), поради което същият не е придобил имота на основание чл. 2, ал. 4 ЗДС,
нито е оборена на това основание удостоверителната сила на съставения за него
през 2019 г. АЧДС № 9810/11.10.2019 г.
Горното налага да бъде разгледано и въведеното в условията на евентуалност
от ищеца придобивно основание на имота, а именно придобиването му въз основа
на изтекла е негова полза придобивна давност в периода от 01.01.1979 г. до
11.12.2023 г.
10
Оригинерното основание – придобивна давност изисква установяването при
условията на пълно и главно доказване, че ищецът е упражнявал фактическата
власт върху имота поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно над 10
години, като е държал вещта като собствена, чрез извършване на фактически и
правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното
съдържание на сложното вещно право на собственост. Както бе изяснено по-горе,
решението за настаняване на ищеца от 17.01.1980 г. не е годно да го направи
собственик на процесния имот, поради което е неприложима кратката 5-годишна
давност.
Анализът на събраните по делото доказателствени средства не обосновава
извод в подкрепа на приложението на този способ за придобиване на правото на
собственост по отношение на имота. Не се установява от свидетелските показания
на разпитаните свидетели А., Д. и Т. по категоричен начин С "ТД "ХА"" да е
упражнявало трайно и лично владение на имота за себе си в заявения от ищеца
период от 01.01.1979 г. до 11.12.2023 г. На първо място следва да се посочи, че
показанията на св. Д. противоречат на изнесената информация от другите две
свидетелки досежно началния момент на ползване на помещенията от ТД "Х.А.",
като същият посочва 1970 г. – 1971 г., което не кореспондира и с представения
препис от решение от 17.01.1980 г., въз основа на което ищецът е настанен в имота,
докато св. А. и Т. заявяват, че помещенията се ползват от ищеца от около 1990 г. Св.
Д. твърди, че в периода 1977 г. – 1996 г. не е бил пряк наблюдател на това, което се
случва в туристическото дружество, а същевременно с това твърди, че от 1988 г. до
1999 г. е бил в неговото ръководство. В този смисъл съдът приема за недостоверен
източник на информация свидетелските показания на св. Д.. От друга страна,
показанията на св. А. следва да бъдат преценявани по правилата на чл. 172 ГПК с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна
заинтересованост, предвид заявеното от нея обстоятелство, че е член на
управителния съвет на ищеца. Тук следва да се обърне внимание, че св. А. твърди,
че настаняването на ТД "Х.А." в помещенията, които преди това са се обитавали от
домакинката на блока, се е случило след 1990 г., а св. Т. – в периода 1985 г. – 1990 г.
Св. А. излага пред съда, че от 2022 г. си е мислила, че имотът е на дружеството
(вероятно откогато е член на управителния му съвет), както и че комисия по
жилищно настаняване в завода е предоставила въпросната канцелария да се ползва
за нуждите на дружеството, което не съответства на писмените доказателства. При
така противоречивите показания на разпитаните свидетели не може да бъде
установен по безспорен начин началния период, от който ищецът е установил
фактическа власт върху имота, а също така не се установява същият да е владял
имота, считайки го за свой собствен, за период над 10 години, доколкото
единствено св. А. излага подобни твърдения, но от 2022 г., а и от тази година
датира кореспонденцията на ищеца с различни държавни и общински органи,
заявявайки подобна претенция. От събраните по делото доказателства е видно, че
ищецът е настанен в имот, който е представлявал частна държавна собственост и
не може да бъде направен извод, че преди 2022 г. е преобърнал държанието си във
владение с намерение да свои имота, който му е предоставен за ползване за
развиване на туристическа дейност от Районен народен съвет „Аспаруховски“.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 86 ЗС
в редакцията до изменението, обн. ДВ. бр. 33 от 1996 г. установява забрана за
придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост.
Впоследствие с разпоредбата на §1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността е установен мораториум върху давността за придобиване на частни
държавни и общински имоти, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
11
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван и понастоящем е
предвидено, че давността за придобиване по давност за частни държавни и
общински имоти спира да тече до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на
Конституционния съд по к. д. № 16/2021 г. са обявени за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал.1 ЗД ЗС (обн., ДВ, бр.46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр.18/2020
г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС (ДВ, бр. 7/2018 г.). В
последвалата практика на ВКС, свързана с прилагане на това решение на
конституционния съд, се приема, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и
20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или
общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя
мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на
Конституционния съд на 08.03.2022 г. Давността е текла само в периода 31.12.2017
г. до 19.01.2018 г. – в този смисъл решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 1814/2021 г., II г. о. Приема се също, че по отношение на давностните срокове,
които са започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за тези, за които давността е
изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на
ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при
позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно
обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. – в този смисъл решение
№ 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о.
С оглед гореизложените съображения досежно владението на ищеца върху
имота с намерение за своене не по-рано от 2022 г., считано от 08.03.2022 г. до
датата на подаване на исковата молба – 11.12.2023 г. не е изтекъл 10-годишния
давностен срок, съгласно чл. 79 ЗС.
Следователно и двете разгледани придобивни основания – главно и
евентуално относно процесния недвижим имот, находящ се в ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5502.134.1.10, със застроена
площ от 38,09 кв.м, ведно с 1,4995% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.5502.134, се
явяват неоснователни и исковите претенции, основани на тях следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски в размер на сумата от
600 лв., представляваща сбор от заплатен депозит за съдебно-техническа
експертиза в размер на 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в размер на 200 лв., съгласно чл. 25 от НЗПП.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С"Т.Д. "Х.А.", ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството на Република България, чрез
областния управител на област с административен център – Варна, с адрес ***,
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5502.134.1.10, със застроена площ от 38,09 кв.м, ведно с
12
1,4995% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 10135.5502.134, с предназначение – друг вид
самостоятелен обект в сграда, като самостоятелният обект се намира на етаж 1 в
сграда с идентификатор 10135.5502.134.1.10, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.5502.134, на основание придобиване от Държавата чрез
предоставяне за стопанисване и управление за развитие на спортно-
туристическата дейност - чл. 2, ал. 4 ЗДС, а при условията на евентуалност – на
основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 01.01.1979 г.
до 11.12.2023 г. – чл. 79 ЗС.
ОСЪЖДА С. „Т. Д. „Х. А.““, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството на Република България, чрез областния управител
на област с административен център – Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Преслав“ №
26, сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща сторени съдебни
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13