№ 479
гр. Варна, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Е. Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20253100900179 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. Д., ЕГН **********,
с адрес: *******, срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул. „Княз Александър Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Н. И. С. и Р.Ц.Д., ПРИ
УЧАСТИЕТО НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА: С.
И. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
душевна болка и страдания от загубата на нейния баща Н.М.Т., починал на 30.11.2020г., в
резултат на ПТП, настъпило на 05.10.2020г. в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ по вина на
водача на лек автомобил „Опел", модел „Астра“ с ДК № ***** – С. И. Б., като отговорността
на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника по
задължителна „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 12.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване с
правно основание чл. 432 ал. 2 КЗ вр. чл. 51 ал. 2 ЗЗД, доколкото се твърди, че починалият
Н.М.Т. е съпричинил настъпването на леталния изход, като не се е движил по тротоара, а е
бил на пътното платно, като е предприел пресичане на място, което не е определено за
пресичане на пешеходци, и без да се огледа и да се увери в липсата на приближаващи ППС.
С Определение No 665 / 07.05.2023г. е конституирано и ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на
страната на ответника: С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ******.
1
ИЩЦАТА твърди, че на 05.10.2020г., в гр. Варна, по локалното платно на бул.
„Владислав Варненчик“, С. И. Б. управлявала лек автомобил Опел „Астра“ с per. № *****.
Същата нарушила правилата за движение по пътищата / чл. 40, ал. 2 ЗДП и чл. 116 ЗДП /,
като при движение на заден ход блъснала със задната част на автомобила си пресичащия по
платното за движение пешеходец Н.М.Т., ЕГН **********. При така настъпилото ПТП, Н.Т.
получил фрактура на лява тазобедрена става и му е била извършена операция за наместване
на костните фрагменти в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, като независимо от проведеното
навременно и адекватно лечение на 30.11.2020г., същият починал в резултат на травмите от
пътния инцидент. С влязла в законна сила Присъда № 32/06.06.2024г. по НОХД 531/2024г. на
Варненския окръжен съд, С. И. Б. е призната за виновна, че е причинила по непредпазливост
смъртта на Н.М.Т., доколкото нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 40 ал.2
ЗДвП и чл. 116 ЗДвП. Ищцата е дъщеря на починалия Т.. Между тях била налице здрава и
силна емоционалната връзка. Двамата били в непрестанен контакт, като отношенията им се
основавали на доверие, любов и разбирателство. В следствие на загубата на своя родител,
ищцата претърпяла силен стрес, тъй като е изгубила своята морална опора в живота, човека
с когото споделяла всичко, от когото винаги получавала съвети, помощ и подкрепа във всяка
житейска ситуация. Отказвала да приеме, че баща й си е отишъл внезапно и по този нелеп
начин. Излага, че инстинктивно и по навик посягала към телефона, за да му се обади и да
поговори с него, но след това осъзнавала, че няма кой да отговори на обаждането и
започвала да плаче. След загубата си изпаднала в дълбока депресия. Затворила се в себе си,
преустановила социалните си контакти, като нямала желание да се вижда и общува с хора.
Настъпили сериозни негативни изменения в психичната и емоционално-волевата й сфери.
Ищцата непрестанно съпреживявала инцидента. Започнала да изпитвала непреодолим страх
да излиза на разходка, да пресича улицата, да се вози в автомобил, като се страхувала, че и
нея ще я сполети същата съдба. Това наложило ползването на психиатрична помощ и прием
на лекарства. С годините състоянието й започнало да се подобрява, но психичната травма
все още не била преодоляна. Към настоящия момент, ищцата тъжала чрезмерно за баща си,
болката и страданието й били огромни, а загубата непрежалима. Към момента на ПТП – то,
за лек автомобил Опел „Астра“ с per. № ***** била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена Застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД, по
застрахователна полица № ***** със срок на валидност до 21.06.2021г. Застрахователя е бил
уведомен с претенция за изплащане на застрахователно събитие на 27.08.2024г., като е
изплатил на ищцата сумата от 80 000 лева. Твърди, че така определеното обезщетение не
представлява пълна и адекватна компенсация за претърпените от нея неимуществени вреди.
Според ищцата справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 120 000 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери. Не
оспорва, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена при ответника, както и факта на настъпилото ПТП, за което вина
носи С. Б.. Твърди, че е изпълнил изцяло задължението си на застраховател по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, като е разгледал
2
претенцията на ищцата е определил и е превел на същата застрахователно обезщетение в
размер на 80 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди. Твърди, че така
изплатеното обезщетение е определено по нормативно установения ред и след съобразяване
на всички релевантни факти относно размера. Оспорва претендирания в настоящото
производство размер на неимуществени вреди, тъй като счита че е силно завишен и не
съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетение. Оспорва, че ищцата е
претърпяла твърдения обем неимуществени вреди, както и това, че повече от 4 години след
инцидента не може да се възстанови от загубата на баща си. Оспорва и това, че е потърсила
психиатрична помощ, и че е приемала медикаменти, като твърди, че по делото липсват
доказателства в тази насока. Счита, че при определяне на размера на обезщетението, следва
да се отчете обстоятелството, че ищцата е на възраст от 64 години, отдавна изградила дом и
семейство, като се е отделила от своя наследодател. Нещо повече твърди, че след инцидента
същата, не е поела лично грижите за постраД., а го е настанила в хоспис. Отделно въвежда
възражение за съпричиняване от страна на постраД., като твърди, че същият в качеството си
на пешеходец е нарушил задълженията си по чл. 108, чл. 110 и чл.113 ЗДвП, като не се е
движил по тротоара. Излага, че постраД.т е бил на самото пътно платно /навътре в
локалното на бул. „Владислав Варненчик"/, като е предприел пресичане на място, което не е
определено за пресичане на пешеходци и без да се огледа и увери в липсата на
приближаващи пътни превозни средства. На следващо място, като съпричиняващи фактори
посочва влошено здравословно състояние на починалия, преди настъпване на процесното
ПТП, както и напредналата му възраст. Счита, че те са благоприятствали за настъпване на
смъртта му. В допълнение към изложеното твърди, че и неполагането на достатъчно грижи
от самата ищца за здравето на баща й също е допринесло за вредоносен резултат.Оспорва и
претенцията за присъждане на законна лихва, като сочи, че е неоснователна, доколкото
неоснователен бил и главния иск. Възразява и относно началния момент на начисляване
лихва за забава. Моли за отхвърляне на претенциите.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ е постъпил
отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Намира за
неоснователно нейното привличане като помагач в процеса, като твърди, че не е напуснала
местопроизшествието, а и такова не било установено и в наказателното производство.
Липсвала и установена по несъмнен начин вина у водача, изразяваща се в наличие на
съзнание за причинена вреда на пешеходец. Излага, че след инцидента е разговаряла с
постраД. Н.Т. и по негова молба го е закарала до дома му. Твърди, че на помощ са се
притекли и други хора, като безспорно у никого не се проявило съмнение за нанесена травма
на постраД., която да налага обаждане до Спешна помощ. Същият се е движил
самостоятелно, а и не бил посочил оплаквания. Счита за основателно въведеното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на постраД., като също посочва
разпоредбите на чл. 108, чл. 110 и чл. 113 от ЗДвП. За основателни намира и доводите в
отговора на исковата молба, че по делото следва да се отчетат, като съпричиняващи фактори
предхождащото здравословно състояние и напредналата възраст на постраД.. От друга
3
страна счита, че и не полагането на адекватни грижи от страна на ищцата, също е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че още в деня на изписването от
болницата, Н.Т. е бил настанен от ищцата в дом за стари хора „Топъл дом 2“ в кв. Галата,
като първоначално се е движил с проходилка. Сочи, че на Т. бил извършен последен преглед
от лекар, при който се установило, че постраД.т се подобрява на 30.10.2020г. Намира за
основателно твърдението на ответника, че вследствие смъртта на Н.Т., ищцата не е
претърпяла болки и страдания в посочения от нея обем. От своя страна оспорва
твърденията, че повече от 4 години след инцидента не можела да се възстанови от загубата
на баща си, както и че изпитва страх за собствения си живот. Оспорва също твърденията, че
е ползвала лекарска помощ, както и че е приемала медикаменти. Счита, че заплатеното вече
от ответника обезщетение е достатъчно и покрива критерия за справедливост в конкретния
случай. Моли за отхвърляне на иска.
В насроченото открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от
процесуален представител, който поддържа предявените искове, моли за уважаването им и
за присъждане на разноски по представен списък. За ответника не се явява законен или
процесуален представител, а се депозират молби за датите на насрочените открити съдебни
заседания, с които се моли за отхвърляне на претенциите и се представя списък с разноски.
Третото лице – помагач не се явява лично, но се представлява от процесуален представител,
който оспорва претенциите и поддържа депозирания отговор, отправя искане да се
отхвърлят исковете и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че към
05.10.2020 г. лек автомобил с марка Опел „Астра“ с per. № *****, е бил застрахован от
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че застрахователят
доброволно е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000
лева.
Приобщена е по делото влязла в сила присъда № 32/06.06.2024г., постановена по НОХД
№ 531/2024г. на ВОС, която на основание чл. 300 ГПК обвързва съда с установеното в нея
досежно дееца, Д.ието и настъпилите последици, поради което и е съдът приема за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 05.10.2020 г. в гр. Варна при управление на
лек автомобил с марка Опел „Астра“ с per. № *****, С. И. Б. е нарушила правилата за
движение - чл.40, ал. 2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъсното да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и чл. 116 от ЗДвП „ Водачът
на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към престарелите хора“ и по непредпазливост причинила смъртта на Н.М.Т., на 90
години.
От ангажираните писмени доказателства по делото / л. 13/ се установява, че ищцата е
4
дъщеря на починалия Н.М.Т..
На л. 15 от делото е прието доказателство, установяващо, че ищцата е отправила
застрахователната си претенция към ответника на 27.08.2024г., за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, като съответно и не се спори между страните, че на 27.10.2024г.
ответното дружество е изплатило сумата от 80 000лв., с която сума и ищцата не е съгласна,
че покрива изцяло настъпилите за нея вреди.
По делото за установяване на механизма на ПТП във връзка с възраженията за
съпричиняване е изслушано и прието заключението на инж. Й. М. по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ) – л. 121 - 131, което съдът кредитира като неоспорено от
страните и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Заключението е изготвено
въз основа на материалита, изискани от наказателното дело, приключило с присъда за
третото лице –помагач и след като са съобразени обстоятелствата, които по силата на чл. 300
от ГПК съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Вещото лице сочи, че ПТП-
то от 05.10.2020г., е настъпило в светлата част от денонощието в гр.Варна, осъществено е в
локалното пътно платно на бул.,,Вл.Варненчик“ пред №108А, гледано в посока ,,Автогара
Варна“. Локалното пътно платно е било съставено от една пътна лента с ширина от 3.3 метра
и посока на движение към ,,Автогара Варна“. Автомобил .,,Опел Астра“, с рег.№В9755ВТ,
управляван от С. И. Б. е предприел движение на заден ход, с начална точка отбивка за частен
паркинг, регулиран с механична бариера. Преди потегляне на заден ход към локалното пътно
платно, автомобилът е бил позициониран перпендикулярно на движението. ПостраД.т
пешеходец Н.М.Т. на 90 години, се е движил спрямо ширината на локалното пътно платно,
обратно на движението в дясната му част. Съприкосновението между задна лява част на
автомобила и предна лява на пешеходеца е настъпило в ширината на локалното пътно
платно по протежение на лявата част на отбивката. Спрямо участъка на ПТП или в
непосредствена близост няма положени пешеходни пътеки, няма свободен и възможен за
ползване тротоар, няма конкретни знаци определящи скорост на движение или конкретни
забрани, с обозначение за движение на велосипедисти. Пътният участък се характеризира с
добра надлъжна видимост от над 35 метра в двете посоки при точката на ПТП, измервано
спрямо входа от булеварда и в обратна посока спрямо движението на пешеходеца. Вещото
лице заключава, че произшествието е настъпило непосредствено след потегляне на
автомобила за маневра заден ход и навлизане в ширината на локалното пътно платно на
булеварда с минимална скорост на движение от около 10 км/ч, характерна за маневриране в
тесен пътен участък. Автомобилът е предприел спиране непосредствено след удара, поради
което скоростта на удар и преди него е била непроменена. Преди и към момента на
предприета маневра от автомобила, пешеходецът се е намирал в дясната част на локалната
пътна лента на булеварда. Пешеходецът е имал пряка видимост към автомобила преди и след
неговото потегляне. Категоричната възможност за видимост между автомобилният водач и
пешеходеца е настъпила при 3.44 м преди пешеходецът да пресече траекторията на
движение на лявата част на автомобила. Автомобилът се е намирал пред взора на
пешеходеца, който се е движил към задната лява част на МПС-то. В случай, че пешеходецът
5
е възприел своевременно намерението на автомобила за движение на заден ход, без да го
пропусне, постраД.т е имал възможност в рамките на 1.5 секунди да спре и изчака
маневрата на автомобила до момент в който водачът го е забелязал и е отговорил
жестомимически или с конкретни действия посредством преустановяване движението на
автомобила.
По почин на ответника е изискано здравното досие на същия от РЗОК – Варна / л.93 –
108/ за проведени лечения, както и справка от НЕЛК, МЗ /л. 110/, от която е видно, че няма
данни за издадени Експертни решения на ТЕЛК или НЕЛК за лицето Н.М.Т..
Представена на л. 138 от делото е и епикриза на Н.М.Т. от МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД за постъпването му на 05.10.2020г. и изписването му на 13.10.2020г. с поставена
диагноза: счупване на бедрената шийка, закрито в дясно при снета анамнеза за настъпил
инцидент след ПТП.
Ангажирани са от ищцата и доказателства, че Н.Т. е настанен в хоспис, който се
стопанисва и управлява от „Топъл Дом -2“ ООД на 13.10.2020г. – договор, сключен със
сестрата на ищцата, другата дъщеря на починалия Н.Т.. /л.135 – л. 137/.
Няма спор между страните и че Н.Т. е бил настанен в дома до неговата смърт на
30.11.2020г.
Също така, не се спори между страните и съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се
от доказване и че в дома за стари хора, център за настаняване от семеен тип, опериран от
„Топъл Дом -2“ ООД, в периода 13.10.2024г. – 31.11.2020г. е имало наложен ограничен
режим на свиждане, като не са допускани външни лица.
Отново за установяване на твърденията на ответника по направеното възражение за
съпричиняване е допуснато, изслушано и прието заключението на вещото лице д-р Д. Д.,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира като кореспондиращо с останалия
доказателствен материал. Въз основа на представената и събрана по делото медицинска
документация, вещото лице заключава, че Н.М.Т. е страдал от хипертонично сърце, без
/застойна/ сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест,
неинсулинозависим захарен диабет, спондилози засягащи гръбначен стълб, увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб, хиперплазия на
простата - хронични заболявания засягащи сърдечносъдовата, дихателната система, опорно-
двигателия апарат, простатата. При проведените оглед и аутопсия върху трупа на Н.М.Т. са
установени двустранна, лобарна, гнойна бронхопневмония, кръвоизливи в белите дробове,
оток на белите дробове, сидерофаги в алвеолите, оток на мозъка, стар исхемичен мозъчен
инсулт, венозен застой във вътрешните органи, хипертрофия и дилатация на сърцето,
коронаросклероза, стар миокарден инфаркт, миокардиосклероза, пневмосклероза,
белодробен емфизем, москатов черен дроб, хиалинизация на бъбречни артериоли и
гломерули, състояние след оперативно лечение по повод на счупване на дясна бедрена
шийка.
Д-р Д. посочва, че причина за смъртта на Т. е двустранната бронхопневмония,
6
ангажираща долните дялове на двата бели дроба. Същата се е развила в резултат на
продължителното залежаване, нарушената вентилация на задно- долните отдели на белите
дробове. Установените обширни декубитални рани в областта на пояса и двете пети са
създали реална опасност за попадане на болестотворен организъм. А като причина за
продължителното залежаване, вещото лице изрично посочва, че е счупване на дясната
бедрена кост и в този смисъл е налице причинно следствена връзка между получените
травматични увреждания и настъпилия смъртен изход.За настъпване на смъртния изход
облагоприятстващо значение са имали тежките хронични болестни увреждания в областта на
сърцето, мозъчносъдовата болест и други. При изписването Т. е бил в добро общо състояние,
спокойна оперативна рана, без наличие на температура, без смущения в хемодинамиката,
без нарушения в кръвната циркулация на долните крайници. Към момента на изписването не
е бил налице медицински риск за неговото здравословно състояние. При извършване на
ежедневна, качествена хигиена в областта на кръстеца и двете пети /участъци, които са
подложени на натиск от собственото тяло/, ежедневно изправяне на тялото, не би следвало
да се развият декубитални рани, пневмония засягаща долно-задните участъци на двата бели
дроба. Несъмнено тези участъци в областта на кръстеца и петите, довели до некроза на кожа,
подкожие, меки тъкани, мускулатура в дълбочина, способстват за попадане на
болестотворни организми и разпространение на същите по кръвен път. Обобщава, че
продължителното залежаване е довело и до нарушена вентилация на нисколежащите отдели
на белите дробове, в резултат на което се е развила двустранната, лобарна бронхопневмония,
която е непосредствена причина за настъпване на смъртния изход. В открито съдебно
заседание пояснява, че влиянието на хроничните съпътстващи заболявания върху
протичането на лечебно-възстановителния период са облагоприятствали настъпването на
смъртния изход. Декубиталните рани често се срещат и са типични за залежали пациенти с
диабет. Хроничната обструктивна белодробна болест, от своя страна, сама по себе си води
до нарушено дишане. Всички тези заболявания са се влошили с развитието на
хипостатичната пневмония, която е и непосредствената причина за смъртта.
За установяване на твърденията, че за Н.Т. са полагани адекватни грижи, вкл. след
неговото изписване от болницата и при настаняването му в хосписа, ищцата е ангажирала
гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Ф.Г., К. Д. и Н. К.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, след като извърши преценка на обстоятелствата по
чл. 172 от ГПК, и след като намира, че същите са еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани доказателства по делото. Установява се, че преди инцидента бащата на
ищцата е бил изключително активен за възрастта си – събирал се с приятели, ходил на
екскурзии и се движел и разхождал ежедневно. Преди операцията за смяна на ставата, в
резултат на настъпилото ПТП, на същия му е била правена предходна операция за смяна на
тазобедрена става преди около 10 години. Двете дъщери на Н.Т.а, а една от тях е и ищцата,
са се погрижили за своя баща след инцидента като са го настанили в хоспис, уредили са
посещения на лекаря, извършил операцията – св. К., който го е посетил за периода от
настаняването му на 13.10.2020г. до 30.11.2020г. два пъти и е констатирал наличието на
декубиталните рани, като е предприел и предписал лечение. Организирана е била
7
рехабилитацията на пациента със специално лице, което го е обгрижвало и за услугите, на
което и двете му дъщери са заплащали. Дъщерите му редовно са се чували с Н.Т. по
телефона, докато е бил в хосписа, интресували са се непрекъснато за състоянието му, носили
са му храна и медикаменти.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и за състоянието на
пътната обстановка на мястото на процесното ПТП, съдът е допуснал да бъде извършен
разпит на свидетелите Ф.Г. и К. Д., чиито показания и в тази част следва да бъдат
кредитирани. Свидетелките сочат, че ищцата и баща й са поддържали непрекъсната връзка в
годините до неговата смърт. Ищцата е помагала на своя баща с покупките, като го е
посещавала редовно, допитвала се е до него по различни въпроси и са общували активно в
годините. Н.Т. е бил изключително активен за възрастта си. След смъртта му през 2020г., на
ищцата й е било тежко, като се затворила в себе си, сънувала е баща си в ковчег, будила се
през нощта. Малко след това се разболял и съпругът на ищцата и две години по-късно
починал. След това ищцата се пенсионирала и от активния начин на живот, който водела
преди, тя се затворила в себе си и проявявала множество страхове, заради които и не
желаела да излиза или да пресича улици. И двете свидетелки сочат, че в района на
инцидента няма обособен тротоар за пешеходци.
Изготвено, изслушано и прието е заключението и на вещото лице П. по допуснатата от
съда съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитира, въпреки оспорването на
ищеца и доколкото кореспондира със събраните гласни и писмени доказателства. Съобразно
заключението се установява наднормено изразено тревожно напрежение и соматизация у
ищцата. Няма данни за актуална психотравма и сътветно за посттравматична симптоматика.
По данни на самата ищца с давност от 5-6г. същата приема Клонарекс и Велаксин по
лекарско предписание, но в делото липсват медицински документи за прегледи, които да
удостоверяват психическото състояние на Д. след смъртта на баща й. Вещото лице
обосновава и заключава, че няма данни за личностна промяна след загубата на бащата и
няма данни за нарушения във функционирането на Д.. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че дори и да е имало остра стресова реакция в резултат на новината за смъртта на
баща й, то тя би следвало да е отшумяла в рамките на до три дни, като такава реакция е
нормална за такава загуба. Вещото лице изрично сочи, че към момента няма данни за
патология и се констатира едно нормално състояние и реакция на загубата на бащата на
ищцата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Същевременно, разпоредбата чл.429,
ал.1 КЗ, предвижда, че застрахователят по договора за застраховка "Гражданска
отговорност" се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
8
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
Безспорно се установява, че ищцата е лице, което е от кръга на лицата по
Постановление № 4 от 25.V.1961г., като дъщеря на починалия в резултат на ПТП - Н.Т..
Установява се от свидетелските показания, че отношенията са им били традиционно за
българския бит и култура особено близки – характеризирали са се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Не са налице каквито и да е доказателства, които
да изключат правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществените вреди, които се
установява да са й причинени от загубата на баща й.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на постраД. срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния
водач на МПС. Съобразно разпоредбите на чл.498, ал.3 КЗ вр. чл.496 КЗ вр. чл.380 КЗ, е
предвидено да изтече определен период от време от сезирането на застрахователя за
доброволно уреждане на отношенията, а именно тримесечен срок, след изтичането на който
са допустими за разглеждане съдебните претенции. В този смисъл на първо място съдът
следва да прецени дали е допустим предявеният иск, т.е. ищецът следва да представи
надлежни доказателства, че е сезирал застрахователя с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, както и че е изтекъл срока по чл. 498 ал.3 вр. чл. 496 КЗ.
В процесния случай, ищцата е отправила писмена застрахователна претенция към
ответника, която е получена от него на 27.08.2024г., като застрахователят е изплатил на
27.10.2024г. и сумата от 80 000 лв., която е определил като справедлив размер. Ищцата не е
съгласна с определения размер на обезщетение, поради което и е сезирала съда на
21.03.2025г. Предявените искове се явяват допустими в хипотезата на несъгласие с
изплатения размер на обезщетение - чл.498 ал.3 предл. трето от КЗ.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищцата е
да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност",
сключена с ответното дружество и покриваща отговорността на водача на лек автомобил
Опел „Астра“ с per. № ***** и настъпилото застрахователно събитие в срока на действие на
застраховката; 2/ водачът на лек автомобил Опел „Астра“ с per. № ***** - С. И. Б. е
нарушила правилата за движение по пътищата, управлявайки застрахования автомобил и е
предизвикал ПТП-то; 3/ именно в резултат на ПТП-то са настъпили вредите, т.е причинно -
9
следствената връзка и конкретния вид и размер на вредите / характер, интензитет,
продължителност и други/. В тежест на ответника и третото лице -помагач е да докажат
конкретните факти и обстоятелства по направените възражения, а именно: застрахователят е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователното обезщетение в пълен размер,
както и конкретните факти и обстоятелства по направеното възражение за съпричиняване,
както и че именно с тези си действия постраД.т Н.М.Т. е допринесъл за своето увреждане, а
именно: че постраД.т не се е движил по тротоара, а е бил на пътното платно, като е
предприел пресичане на място, което не е определено за пресичане на пешеходци, и без да
се огледа и да се увери в липсата на приближаващо пътно транспортно средство. В тежест на
ответника и третото лице – помагач е да установят и твърденията си за предхождащо
влошено здравословно състояние и напреднала възраст на постраД., както и неполагането
на достатъчно грижи от самата ищца, които са допринесли за негативния резултат.
Доколкото в процесния случай, ответникът е заплатил и обезщетение в определен от
него размер, съдът намира, че с действията си застрахователят е признал по основание
претенцията на ищцата, като и в отговора на исковата молба липсва оспорване по
основанието. Възраженията са по размера и във връзка с въведено от ответника възражение
за съпричиняване. Идентични в тази връзка са оспорванията и на третото лице – помагач.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема за установени всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, които съдът е възложил в
доказателствена тежест на ищцата.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. С Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като
задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 /
2009г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост. Според
мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В тази
връзка, съдът извърши и подробната преценка на всички обективни обстоятелства, които се
обсъдиха по-горе при изложението на фактическата обстановка. Удовлетворяването на
изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на
обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във
всеки отделен случай, тъй като част от критериите и обстоятелствата, релевантни за
определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по
вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително
рядко те могат да са идентични изцяло. След като съобрази всички гореизложени фактори,
10
както и че не се събраха доказателства страданията, които преживява ищцата, да се
характеризират с изключително висок интензитет /такъв различен от този, който би се приел
за нормален за загубата на родител и то в тази напреднала възраст/, настоящият състав
намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение в общ размер на
сумата от 110 000 лв. За да определи този размер съдът съобрази напредналата възраст на
ищцата и на баща й към датата на неговата смърт, като констатира, че починалият въпреки
възрастта е бил активен и е подържал една топла и наситена емоционално връзка с дъщеря
си. Макар и да не са живеели заедно, то те са били близки и са разчитали един на друг –
бащата повече за физическо обгрижване, а дъщерята за моралната подкрепа и опора, която е
получавала от своя родител. След инцидента, ищцата се е погрижила за своя баща, като
настаняването в хоспис не изключва полаганата от нея адекватна грижа, още повече, че
същата се е интересувала всекидневно от състоянието на баща й, организирала е
посещението на лекарят, извършил операцията и на лице, което да осъществи
рехабилитацията. Независимо, че обстоятелствата към датата на настаняването са
ограничавали свижданията, заради пандемичната обстановка, това не изключва положените
усилия и грижи от ищцата, като да наведе на извод за прекъсната емоционална връзка и
дезинтересиране от полагане на грижи за баща й. Установява се и че ищцата след смъртта на
баща си се е затворила в себе и към днешна дата е променена, като обаче, не се констатират
някакви извънредни обстоятелства и патологични промени в психологичното й състояние.
Изрично вещото лице посочва, че към момента, функционирането на ищцата е възстановено,
като дори и да е имало остра стресова реакция, то тя е отшумяла и не е довела до патология.
Няма данни и за посттравматично страдание. При определяне на размера съдът съобразява и
останалите възражения на ответника за предхождащото влошено здравословно състояние и
напреднала възраст на постраД., като обективни обстоятелства. Тези обстоятелства не
представляват действия на самия пострадал Т. и не могат да се отнесат към възражението за
съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, но следва да намерят отражение при
обезщетяване на вредите (решение № 163/03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. на ВКС, ІІІ г.
о., решение № 8 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 913/2020 г., III г. о., решение №
9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 1132/16.11.1992 г. по гр. д.
№ 1336/1991 г. на ВС, ІV г. о.).
Значението на паралелно въздействащите фактори, довели до смъртта на пешеходеца
са били изследвани в наказателното производство, но само доколкото е било нужно за
категоричното установяване на Д.ието на автомобилиста като първопричина, без която не
би възникнала изобщо промяната на начина на живот на жизнеспособния активен човек,
водещ своето домакинство самостоятелно и без нужда от обгрижване от своите близки.
Смъртният изход е резултат от гнойна бронхопневмония, която се свързва със залежаването
след операцията на бедрената шийка, намалената белодробна вентилация и тъканните
нарушения на раните от залежаване в областта на кръстеца и двете пети. Макар и в
наказателното производство да е имало съмнения за причинно-следствената връзка между
ПТП-то и смъртта, то те са преодолени с последното заключение по наказателното
производство, с което е прието, че именно общото състояние на здравето с констатирано
11
несъмнено наличните хронични заболявания (хипертонична болест без застойна
недостатъчност, неинсулинозависим диабет, мозъчно съдова болест, хроничен гастрит,
хиперплазия на простатата, дегенеративни ставни проблеми, нарушения на зрение и слух) са
били проследявани и поддържани медикаментозно без данни за особено обостряне или
декомпенсация, които да влошават функциониране на органите до степен, че да имат
самостоятелно значение за причиняването на смъртта, като липсата на такива заболявания
не би гарантирала отпадането на възможните усложнения при обездвижването на пациента.
Именно тази втора експертиза е била възприета в мотивите на наказателния съд за
обосноваване на престъпното причиняване на смърт по непредпазливост и изводите й
кореспондират с тези по заключението, назначено и събрано в хода на настоящото дело.
Установява се, че именно залежаването(което обаче не е пряк резултат нито от напредналата
възраст, нито от хроничните болести) е отслабило белодробната функция и завишило риска
от неблагоприятно въздействие на предходните хронични заболявания до възпалителни
промени. Затова и тези фактори не могат да се отграничат като самостоятелно действали
наслагвани причини. Всички тези обективни обстоятелства съдът е взел предвид при
определяне на обезщетение в посочения по-горе размер.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване, като това възражение следва да се подведе под нормата на чл. 51 от ЗЗД,
според която ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да се намали. Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на Д.ието. С оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите относно
съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския съд. / в
този смисъл и Решение № 51 от 03.05.2017 г. по т. д. № 1971 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение/. На това основание и съдът следва да разгледа
възражението за съпричиняване.
Твърденията на ответника са, че постраД.т е съпричинил настъпването на
произшествието и собствената си смърт, като не се е движил по тротоара, а е бил на пътното
платно, като е предприел пресичане на място, което не е определено за пресичане на
пешеходци, и без да се огледа и да се увери в липсата на приближаващо пътно транспортно
средство.
Конкретните факти и обстоятелствата относно поведението на водача като участник в
пътния инцидент и причиняването на телесното увреждане на пешеходеца вече са
установени от наказателния съд, като те са в основата на настъпилия механизъм и се
потвърждават и от събраните в настоящото производство доказателства – писмени,
видеозапис, възпроизведен надлежно в осз, заключението на вещото лице – автоексперт.
Категорично се установява, че след като била спряла пред бариера, отделяща локалното
платно на бул. Владислав Варненчик в посока към ул. „Патриарх Евтимий" от междублоков
паркинг, С. Б. предприела маневра „движение на заден ход" в Т-образното отклонение, при
което е навлязла в локалното платно и задната лява част на автомобила (заден габарит),
застигнала и ударила странично пешеходеца, продължил своето праволинейно движение по
12
локалното платно в посока към център (обратна на посоката за еднопосочно движение на
автомобилите). Именно при този удар, придвижващия се с бастун възрастен човек е загубил
равновесие е и паднал на дясна страна върху платното.
Установява се от събраните гласни доказателства, видеозаписа, заключението на
вещото лице, а и на съда е известно, че в района не е имало нито банкет, нито тротоар, а
непосредствено до пресечката към вътрешния паркинг, ограничен с бариерата, по
продължение на линията на локалното платно са били обособени паркоместа, заемащи
именно мисленото продължение на тротоара(плочник пред вход на сграда) от другата страна
на пресечката, преминаващ също в поредица от паркоместа. При липса на каквото и да е
допълнително осигурено място за придвижване на пешеходците в този район, задълженията
им като участници в движението по локалното(незаето от паркоместа) платно са предвидени
в чл. 108 ал. 2 т. 1 ЗДвП, респективно при достигане до място, където това платно се
отклонява („Т“- образно) към вътрешно-блоково пространство, организирано като паркинг с
бариера, правилата за пресичане на необозначени кръстовища по чл.113 ал.1 т.1 и 2 ЗдвП
имат само съответно приложение.
На видеоматериала ясно е фиксиран момент, в който Т. се разминава с друг, по-бързо
и насрещно движещ се от дясната му страна пешеходец, преминал именно зад спрелия
автомобил, като това разминаване е вече в района на самата пресечка. Така че към този
момент на навлизане в „кръстовището“ с цел пресичане на отбивката, опасност за
пешеходеца не е съществувала. Именно близостта до несъмнено вече спрялото в
пресичаното отклонение МПС и ясната видимост на свободно локално платно по
траекторията на движението на пешеходеца напред изключват необходимост от оценка на
някакъв новопоявил се риск, който да налага промяна на вече започналото пресичане.
Опасността не е била налична преди пресичането, а се поражда едва когато спрялото МПС
потегля и ускорява назад, но към този момент постраД.т вече е бил преминал половината от
разстоянието до удара, т.е. несъмнено е бил започнал правомерното си пресичане.
Въз основа на гореизложеното и не се констатира каквото и да е допуснато от Н.Т.
нарушение на правилата за движение. Движението му в непосредствена близост до левия
край на локалното платно покрай заети места за паркиране е единствено възможно за
пешеходците в този район на булеварда, а при оглеждане преди навлизане в пресичащата
това платно отбивка (към бариерата на вътрешен паркинг) не е била налице опасност, която
да прави преминаването зад спрелия автомобил толкова рисково, че да налага пешеходецът
да спре и да изчака евентуална промяна на намеренията на спрелия автомобилист.
Не се установяват твърденията на ответника и третото лице – помагач по направеното
от тях възражение за съпричиняване, което да обуслови намаляване на така определеното
обезщетение.
В заключение, от така определеното общо дължимо обезщетение в размер на 110 000
лв. следва да се приспадне вече заплатената от ответника сума в размер на 80 000 лв., като
на ищцата остава дължима сумата от 30 000 лв. До този размер и претенцията се явява
основателна.
13
Доколкото съдът намира за основателна претенцията за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., то претенцията за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата също се дължи. Претендираната
дължима законна лихва върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди следва да се
изчисли от най -ранната дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
съобразно разпоредбата на чл. 429 ал.3 от КЗ. В случая, ответното застрахователно
дружество е уведомено за претенцията на ищцата на 27.08.2024г. и липсват данни за
предходен момент. Претенцията би била основателна от тази дата, но е заявена от по-късен
момент и следва да се уважи така, както се претендира от ищцата.
По разноските:
Страните са направили искане за присъждане на разноски. Предвид разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и двете страни имат право на разноски съразмерно с уважената и
отхвърлената част от иска. Следва да се има предвид, че ищцата е освободена от заплащане
на държавна такса и разноски на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК.
Съобразно изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски, които се
претендират за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000лв. Направено е
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно съобразно фактическата и
правна сложност на делото, като възнаграждението което следва да се присъди е в размер на
3000лв. за уважената част от претенцията.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна такса
за уважената част от исковете по сметка на ВОС в размер на 1286,78 лв., както и разноските
за възнаграждение за вещо лице – 472 лв. по приетата СПЕ.
С оглед изхода от спора, съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се дължат разноски. В списъка по чл. 80 от ГПК,
ответникът сочи, а и по делото са налице доказателства, че същият е заплатил: 1000 лв. –
възнаграждения за вещи лица. Претендира се и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 350 лв. Въз основа на общо претендираните
разноски и съдът изчисли, че съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника се
следват общо 337,50 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Н. И. С. и Р.Ц.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от 30 000 лв. /тридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
14
изразяващи се в душевна болка и страдания от загубата на нейния баща Н.М.Т., починал на
30.11.2020г., в резултат на ПТП, настъпило на 05.10.2020г. в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“
по вина на водача на лек автомобил „Опел", модел „Астра“ с ДК № ***** – С. И. Б., като
отговорността на виновния водач към момента на инцидента е застрахована при ответника
по задължителна „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 12.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432
от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ до предявения
размер от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва за забава върху
същата, считано от 12.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователни.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от „Дженерали застраховане“ АД, в полза на С.
Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ******* по сметка с IBAN: B******, „БАНКА ДСК“ АД.
Решението е постановено при участието на ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на
ответника „Дженерали застраховане“ АД, - С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ******.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ No 68, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Варненския
окръжен съд следните суми: 1286,78 лв. / хиляда двеста осемдесет и шест лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща дължимата държавна такса, 472 лв.
/четиристотин седемдесет и два лева/, представляваща разноските за възнаграждение на
вещо лице, както и сумата от 5 лв. /пет лева/, държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ No 68, ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
*******, сумата от 3000лв. /три хиляди лева/, представляващи сторените от ищцата
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ No
68, сумата от 337,50 лв. /триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща съответната част от направените разноски от ответника, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15