Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 28.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6517
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №36005 от
08.02.2020г., постановено по гр.дело №68973/2018год. по описа на СРС, ГО, 161
с-в, е отхвърлен предявения от В.Д.Й. с ЕГН********** срещу Е.Н.П. с ЕГН**********
иск с правно основание чл.42, б.”б”, пp.2, вр.чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание от 29.03.2007г. на К.Г.М.с ЕГН**********,
починал на 05.08.2018г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца В.Д.Й..
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- съдът не
допуснал изслушването на повторна тройна СГЕ, в нарушение на материалния закон
и е необосновано. Твърди, че експертизите не са съпоставени със свидетелските
показания. Подробно са изложени съображения относно изслушаните заключения на
допуснатите от съда единична и тройна СГЕ. Моли решението на СРС да бъде
отменено, а искът- уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ответникът Е.Н.П. оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.
Претендира разноски във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Настоящият състав
намира, че първостепенният съд не е допуснал твърдяното от ищеца във въззивната
жалба процесуално нарушение. Съгласно разпоредбите на чл.201 ГПК допълнително
заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а
повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В
случая в първоинстанционното производство са изслушани заключенията на една
единична и две тройни съдебно- графически експертизи (последните са
едновременно повторни и допълнителни, тъй като наред със задачите на единичната
експертиза са им поставени и допълнителни въпроси, касаещи използвания
сравнителен материал), като заключенията на абсолютно всички експерти (без да е
налице разногласие по смисъла на чл.203 ГПК) са категорични, че както подписът
на „завещател“, така и ръкописния текст в саморъчно завещание от името на К.М.от
29.03.2007г., са положени/изписани от последния. При това положение правилно и
в съответствие с горепосочената разпоредба на ГПК първоинстанционният съд е отказал
да допусне изслушването на повторна (на повторната) тройна СГЕ. В противоречие с твърденията на жалбоподателя
във въззивната жалба, първоинстанционният съд е обсъдил заключенията на вещите
лица заедно с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора на ответницата по въззивната жалба следва да бъдат присъдени изцяло
направените във въззивното производство разноски в размер на 600 лева за адвокатско
възнаграждение. Възражения относно размера на адвокатското възнаграждение не са
релевирани от въззивника.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№36005 от 08.02.2020г., постановено по гр.дело №68973/2018год. по описа на СРС,
ГО, 161 с-в.
ОСЪЖДА В.Д.Й. с ЕГН********** да заплати на Е.Н.П. с ЕГН**********
сумата от 600лв. (шестстотин лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/