Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 81 31.01.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На тридесети октомври 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Галя Белева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1488 по описа за
2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 121 от 09.07.2018г., постановено по гр.
дело № 147/2018г. по
описа на Районен съд – Несебър са отхвърлени исковете на Етажна собственост
„Мида”, находяща се в КК „Слънчев бряг”, западна част, квартал „Чайка”,
комплекс Мида, представлявано от Мариела Дончева, за осъждане на „Дайнамик Дивелопмънт” ЕООД със
седалище и адрес на управление КК Слънчев бряг, представлявано от Костас Вутов,
да заплати на ищеца сумата от 2 373, 40 лева, представляваща неизпълнено
задължение на ответника за заплащане на разходи за поддръжка и управление на
общите части на Етажна собственост „Мида” за2017г. за притежаваните от
ответника самостоятелни обекти, както и сумата от 1 395, 81 лева,
представляваща дължими от ответника вноски във Фонд „Ремонт и обновление” за
календарните 2014г., 2015г. и 2016г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Етажна собственост „Мида”, гр. Несебър, КК Слънчев бряг – запад, кв. „Чайка”,
комплекс „Мида”, представлявана от Управителя Мариела Дончева, със съдебен
адрес ***- адвокат Петър Атанасов, с която се претендира да бъде отменено
първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго решение, с
което изцяло да бъдат уважени предявените искове. В жалбата се посочва, че
първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и при непълнота на доказателствата. Посочва се, че е
неправилен извода на съда, че тъй като в решението от 2013г. изрично е вписано,
че „таксата по поддръжка и управление на общите части на ЕС „Мида” за 2013г. да
бъде 5 евро на кв.м., но не повече от 600 евро на обект” следва да се приеме,
че това решение е валидно само за календарната 2013г. и то не важи за
останалите календарни години независимо от това, че всяка година след това са
провеждани Общи събрания и на тези събрания не е приеман нов размер на таксата,
нито отменян или изменян приетия размер през 2013г. В жалбата се посочва, че съдът не се е съобразил, че
самото ответно дружество е заплащало определената с решението от 2013г. такса –
поддръжка за годините – 2014г., 2015г. и 2016г., но не е заплатил единствено за
процесната 2017г. Не се отправят искания за събиране
на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание въззивната страна не изпраща представител.
Не отправя искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната
страна по жалбата – „Дайнамик Дивелопмънт”
ЕООД не депозира по делото писмен отговор на въззивната
жалба. Не отправя искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
В съдебно
заседание ответната страна по въззивната жалба не
изпраща представител и не взима конкретно становище по основателността на въззивната жалба. Не отправя искания за събиране на
доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
няколко обективно съединени иска от Етажна собственост „Мида“ – гр. Несебър,
курортен комплекс Слънчев бряг – запад, кв. „Чайка“, комплекс Мида,
представлявана от Управителя Мариела Дончева със съдебен адрес ***, адв. кантора Петър Атанасов против „Дайнамик
Дивелопмънт“ ЕООД със седалище гр. Несебър, ЕИК
**********, адрес на управление гр. Несебър, курортен комплекс Слънчев бряг –
запад, кв. Чайка, комплекс „Мида“, представлявано от Костас Вутов Вутов, с които претендира да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на етажната собственост следните суми – сума в размер от
2 373, 40 лева, представляващо неизпълнение задължение на ответната страна
за заплащане на разходи за поддръжка и управление на общите части за 2017г.,
сума в размер от 445, 60 лева, представляваща дължима сума за Фонд „Ремонт и
обновление“ за 2014г., сума в размер от 476, 51 лева, представляваща дължима
сума за Фонд „Ремонт и обновление“ за 2015г. и сума в размер от 473, 50 лева,
представляваща дължима сума за Фонд „Ремонт и обновление“ за 2016г. В исковата
молба се твърди, че ответното дружество притежава три недвижими имота – магазин
№ 3 с площ от 91, 52 кв.м., магазин № 5 с площ от 49, 17 кв.м. и магазин № 6 с
площ от 98, 41 кв.м., които са част от обектите в Етажната собственост „Мида“ –
гр. Несебър и в качеството си на собственик на такива обекти не е изпълнявал
своите задължения да заплати такса за поддръжка и управление за 2017г., както и
не е заплащал своите дължими вноски към Фонд „Ремонт и обновление“ за 2014г.,
2015г. и 2016г.
В своя отговор
на исковата молба – ответната страна по предявения иск - „Дайнамик
Дивелопмънт“ ЕООД със седалище гр. Несебър оспорва
обстоятелството, че проведените общи събрания на етажната собственост са
свикани валидно, посочва, че дружеството не е получавало покана, твърди, че в
етажната собственост не е създаден Фонд „Ремонт и обновление“, както и че не са
представени разходооправдателни документи на
провежданите общи събрания. Не оспорва обстоятелството, че ответното дружество
– „Дайнамик дивелопмънт”
ЕООД със седалище гр. Несебър притежава правото на собственост по отношение на три
недвижими обекта, находящи се в сградата, както следва – магазин № 3 с площ от
91, 52 кв., магазин № 5 с площ от 49, 17 кв.м. и магазин № 6 с площ от 98, 41
кв.м.
По делото не се
спори и относно обстоятелството, че общият размер на идеалните части от общите
части е в размер на 4, 44%. Това обстоятелство се потвърждава и от изявленията
на ответната страна в отговора на исковата молба, депозиран в
първоинстанционното производство.
По делото е
представено копие от Протокол № 2 от 07.08.2013г. от проведено Общо събрание на
етажната собственост на комплекс „Мида”, к.к. Слънчев
бряг, от който е видно, че по т. 4 от дневния ред на проведеното Общо събрание,
етажната собственост е взела решение таксата по поддръжка и управление на
общите части на етажната собственост за 2013г. да бъде 5 евро на кв.м.
По делото не е
представен Протокол от проведено през 2014г. Общо събрание на етажната
собственост на комплекс „Мида”, к.к. Слънчев бряг. По
делото е въведено възражение с отговора на исковата молба, че действително е
проведено такова събрание на 25.07.2014г., но с Решение № 232 от 30.12.2014г.,
постановено по гр. дело № 699/2014г. по описа на Районен съд – Несебър, което е
потвърдено с Решение № ІV-120 от 09.11.2015г., постановено по въззивно гр. дело № 1277/2015г. по описа на Окръжен съд –
Бургас взетите решения на проведеното на 25.07.2014г. са отменени
По делото е
представено копие от Протокол № 4 от 03.08.2015г. от проведено Общо събрание на
етажната собственост на комплекс „Мида”, к.к. Слънчев
бряг, от който е видно, че по т. 3 от дневния ред на проведеното Общо събрание,
етажната собственост е взела решение за Фонд „Ремонт и обновление на общите
части” да бъде събрана сума в размер от 10 732, 16 лева. По делото не се
спори, че на проведеното Общо събрание не са обсъждани и не е взето решение по
отношение на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части на
етажната собственост.
По делото е представено копие от Протокол № 5 от
03.08.2016г. от проведено Общо събрание на етажната собственост на комплекс
„Мида”, к.к. Слънчев бряг, от който е видно, че по т.
3 от дневния ред на проведеното Общо събрание, етажната собственост е взела
решение за Фонд „Ремонт и обновление на общите части” да бъде събрана сума в
размер от 10 662, 16 лева. По делото не се спори, че на проведеното Общо
събрание не са обсъждани и не е взето решение по отношение на дължимите такси
за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост.
По делото е
представено копие от Протокол № 6 от 03.08.2017г. от проведено Общо събрание на
етажната собственост на комплекс „Мида”, к.к. Слънчев
бряг, от който е видно, че по т. 3 от дневния ред на проведеното Общо събрание,
етажната собственост е взела решение за Фонд „Ремонт и обновление на общите
части” да бъде събрана сума в размер от 10 662, 16 лева. По делото не се
спори, че на проведеното Общо събрание не са обсъждани и не е взето решение по
отношение на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части на
етажната собственост.
По отношение
на предявения иск за заплащане на такса поддръжка и управление на общите части
за 2017г. в размер на 2 373, 40 лева, съдът намира следното:
На основание
чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС Общото
събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на проведеното през
2013г. Общо събрание е взето решение всеки един от етажните собственици да
дължи такса за поддръжка и управление на общите части в размер на 5 евро на
квадратен метър. По делото няма данни впоследствие взетото решение за
определяне на такса за поддръжка и управление на общите части да е отменено или
променено, поради което и съдът намира, че и към 2017г. таксата следва да се
приеме, че възлиза на 5 евро на квадратен метър.
Всички
направени възражения в отговора на исковата молба от страна на ответното
дружество касаят законосъобразното свикване на общите събрания на етажната
собственост и се твърди, че дружеството не е получило покана за всяко едно от
проведените общи събрания. Възраженията са насочени и спрямо
законосъобразността на взетите решения. Съгласно трайната и непротиворечива
практика на ВКС на РБ след влизане в сила решенията на етажните собственици са
задължителни за всички етажни собственици, включително и за тези, които са
гласували против. По делото няма данни, а и ответното дружество не твърди да е
оспорило взетите решение на общите събрания на етажната собственост по реда на
чл. 40 от ЗУЕС и е недопустимо тези възражения да се въвеждат за първи път в
настоящото производство, поради което и настоящият състав не следва и да ги
обсъжда.
С отговора на
исковата молба е въведено и възражение, че Решенията, взети на Общо събрание на
етажната собственост, което е проведено на 25.07.2014г. са отменени по силата
на Решение № 232 от 30.12.2014г., постановено по гр. дело № 699/2014г. по описа
на Районен съд – Несебър, което е потвърдено с Решение № ІV-120 от
09.11.2015г., постановено по въззивно гр. дело №
1277/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Съдът след служебна справка
констатира, че с цитираните решения са отменени Решенията на Общото събрание на
етажната собственост на комплекс „Мида“, находящ се в курортен комплекс Слънчев
бряг, Община Несебър, вкл. в частта, с която е взето решение, че годишната
такса за поддръжка и управление на общите части за 2014г. да остане в размер на 5 евро на квадратен метър, но не
повече от 600 евро на обект. При това положение, претендираните
суми за годишна такса за поддръжка и управление на общите части са на основание
взето решението на Общото събрание на етажната собственост от 07.08.2013г.,
което не е оспорено, не е отменено по реда на чл. 40 от ЗУЕС и е задължително
за всички етажни собственици, които притежават самостоятелни обекти в етажната
собственост. От друга страна – по делото няма и данни да е взето друго решение,
което впоследствие да определя различен размер на таксите от определението с
Решение на Общото събрание на етажната собственост от 2013г. в размер на 5 евро
на квадратен метър, но не повече от 600 евро. ЗУЕС не въвежда правило и
задължение на Етажната собственост всяка година да приема отделно решение за
определяне на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав счита, че ответното дружество като
собственик на недвижими обекти в етажната собственост – три магазина дължи
такса за поддръжка и управление за 2017г. По делото няма данни, че дружеството
е изпълнило своите задължения и не може да се приеме, че отправената претенция
е погасена.
Мотивиран от
изложеното, съдът приема, че при положение, че площта на магазин № 3 е в размер
на 91, 52 кв.м то следва да се приеме, че за този обект се дължи такса за
поддръжка и управление в размер на 457, 60 евро, магазин № 5 е с площ от 49, 17
кв.м. и за него се дължи сума в размер на 245, 85 евро и магазин № 6 е с площ
от 98, 41 кв.м. и за него се дължи такса за поддръжка и управление в размер на
492, 05 евро – тоест – общо сума в размер от 1 195, 50 евро или в левова
равностойност – сума в размер от 2 338, 40 лева. Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че именно за тази сума е основателна претенцията и тази сума
следва да бъде присъдена на ищцовата етажна
собственост, поради което и първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в тази му част и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на
спора, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати дължимата сума на
етажната собственост.
Следва да се
отбележи, че по делото остават недоказани твърденията на ответното дружество,
че той ползва своите обекти не повече от тридесет дни в рамките на една
календарна година. Дори напротив – от изложеното в отговора на исковата молба
става ясно, че обектите са отдавани под наем, от което е ясно, че се ползват и
стопанисват през годината.
По отношение
на предявения иск за заплащане на средства във Фонд „Ремонт и обновяване”,
както следва – за 2014г. – сума в размер от 445, 90 лева, за 2015г. – сума в
размер от 476, 51 лева и за 2016г. – сума в размер от 473, 40 лева, съдът
намира за установено следното:
На основание
чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание на собствениците или на сдружението създава
и поддържа фонд „Ремонт и обновяване”, като на основание ал. 2 от цитираната
разпоредба средствата от фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците
в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от
един процент от минималната работна заплата за страната.
На основание
чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване”, съразмерно с притежаваните идеални
части. В този смисъл, съдът намира, че е неоснователно възражението на ответното
дружество, че Общото събрание не е взело решение как да се разпредели сумата по
Фонд „Ремонт и обновление“ между всички етажни собственици, тъй като това е
определено с норма на закона и в случай, че Общото събрание не е взело друго
решение то следва да се приеме, че вноските се дължат съобразно идеалните части
на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко
от един процент от минималната работна заплата за страната.
По делото не се
спори, че приетата от етажната собственост сума за Фонд „Ремонт и обновление“
за 2015г. е в размер на 10 732, 16 лева, от която сума следва да се
приеме, че в съответствие с притежаваните идеални част ответното дружество
дължи 476, 51 лева, която се равнява на 4, 44% (притежаваните от ответното
дружество идеални части от общите части
на етажната собственост) от сумата от 10 732, 16 лева. Приетата от
етажната собственост сума за Фонд „Ремонт и обновление“ за 2016г. е в размер на
10 662, 16 лева, от която сума следва да се приеме, че в съответствие с
притежаваните идеални част ответното дружество дължи 473, 40 лева, която се
равнява на 4, 44% (притежаваните от ответното дружество идеални части от общите части на етажната собственост) от
сумата от 10 662, 16 лева.
Както бе
отбелязано по-горе – след отмяната на взетите Решения на Общо събрание на
етажната собственост, проведено на 25.07.2014г. по делото няма данни какъв
размер е решила да отдели етажната собственост за Фонд „Ремонт и обновление“ и
в тази връзка не може и да се направи извод каква конкретна сума дължи за
2014г. ответното дружество.
Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че претенциите за основателни за сума в размер от
476, 51 лева, представляваща такса за Фонд „Ремонт и обновление“ за 2015г. и
сума в размер на 473, 40 лева, представляваща такса за Фонд „Ремонт и
обновление“ за 2016г. По делото няма данни тези дължими суми да са заплатени,
поради което и съдът намира претенцията в тези й части за основателна.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде отменено
в посочените части и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото
на спора, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцовата страна следните суми – сума в размер от 2 338,
40 лева, представляващо неизпълнение задължение на ответната страна за
заплащане на разходи за поддръжка и управление на общите части за 2017г., сума
в размер от 476, 51 лева, представляваща дължима сума за Фонд „Ремонт и
обновление“ за 2015г. и сума в размер от 473, 50 лева, представляваща дължима
сума за Фонд „Ремонт и обновление“ за 2016г. В останалата му част атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските по делото: С въззивната жалба е отправено
искане от страна на процесуалния представител на Етажната собственост да бъдат
присъден направените разноски. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид
уважаване на въззивната жалба, настоящата инстанция
намира, че на ищцовата страна – Етажната собственост
на комплекс „Мида“, курортен комплекс Слънчев бряг, Община Несебър съразмерно
със сумите по уважените претенции, като разноски за първоинстанционното
производство следва да бъде присъдена сума в размер от 585, 21 лева, а пред въззивната инстанция като разноски следва да бъде присъдена
сума в размер от 66, 31 лева, съразмерно с уважените претенции.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
По повод на
депозираните писмени становища след приключване на събирането на
доказателствата, съдът следва още веднъж да подчертае, че на основание чл. 30,
ал. 1 от ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата,
които ги представляват по закон или според устройствените им правила и в тази
връзка А. У.– майка на Управителя на дружеството не е от посочените лица в чл.
30, ал. 1 от ГПК, които биха могли да представляват дружеството, освен ако не е юрисконсулт в
дружеството или упълномощен адвокат, но данни за това по делото няма.
При това
положение, съдът намира, че за да бъдат връчвани книжата по делото на посочен
от ответното дружество електронен адрес (както се претендира в молбата),
искането за това следва да бъде направено по валиден начин – с депозиране на
подписана молба от представителя на дружеството – Управителя Костас Вутов или
изхождаща от валидно упълномощено от него лице – адвокат или юрисконсулт на
дружеството, но не и от неговата майка – А. У. Нормата на чл. 32, т. 2 от ГПК,
по силата на която е прието, че родителите биха могли да бъдат представители на
страните се отнася до страни, които са физически лица, но не намира приложение за
страни, които са търговски дружества и дори и да е налице нарочно пълномощно,
подписано от Управителя на дружеството към неговата майка, то не може да се
приеме, че тя валидно може да го представлява предвид нормата на чл. 30, ал. 1
от ГПК.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 121 от 09.07.2018г., постановено по гр.
дело № 147/2018г. по
описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищцовата страна – Етажна собственост „Мида“ – гр. Несебър,
курортен комплекс Слънчев бряг – запад, кв. „Чайка“, комплекс Мида,
представлявана от Управителя Мариела Дончева по отношение на сума в размер над
2 338, 40 лева, представляваща дължима сума за такса поддръжка и
управление за 2017г. до претендирания размер от 2 373, 40 лева, както и по
отношение на сумите в размер от 476, 51 лева, представляваща дължима вноска за
Фонд „Ремонт и обновление“ за 2015г. и сума в размер от 473, 40 лева,
представляваща дължима вноска за Фонд „Ремонт и обновление“ за 2016г., както и
в частта, в която е отхвърлена претенцията на присъждане на законната лихва
върху посочените суми и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дайнамик
Дивелопмънт“ ЕООД със седалище гр. Несебър, ЕИК
**********, адрес на управление гр. Несебър, курортен комплекс Слънчев бряг –
запад, кв. Чайка, комплекс „Мида“, представлявано от Костас Вутов Вутов да заплати на Етажна собственост „Мида“ – гр.
Несебър, курортен комплекс Слънчев бряг – запад, кв. „Чайка“, комплекс Мида,
представлявана от Управителя Мариела Дончева със съдебен адрес ***, адв. кантора П.А. против „Дайнамик
Дивелопмънт“ ЕООД със седалище гр. Несебър, ЕИК
**********, адрес на управление гр. Несебър, курортен комплекс Слънчев бряг –
запад, кв. Чайка, комплекс „Мида“, представлявано от Костас Вутов Вутов, следните суми - 2 338, 40 (две хиляди триста
тридесет и осем лева и четиридесет стотинки) лева, представляващо неизпълнение
задължение на ответната страна за заплащане на разходи за поддръжка и управление
на общите части за 2017г., сума в размер от 476, 51 (четиристотин седемдесет и
шест лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща дължима сума за Фонд
„Ремонт и обновление“ за 2015г. и сума в размер от 473, 50 (четиристотин
седемдесет и три лева и петдесет стотинки) лева, представляваща дължима сума за
Фонд „Ремонт и обновление“ за 2016г.
ОСЪЖДА „Дайнамик
Дивелопмънт“ ЕООД със седалище гр. Несебър, ЕИК
**********, адрес на управление гр. Несебър, курортен комплекс Слънчев бряг –
запад, кв. Чайка, комплекс „Мида“, представлявано от Костас Вутов Вутов да заплати на Етажна собственост „Мида“ – гр.
Несебър, курортен комплекс Слънчев бряг – запад, кв. „Чайка“, комплекс Мида,
представлявана от Управителя Мариела Дончева със съдебен адрес ***, адв. кантора Петър Атанасов сума в размер от 585, 21
(петстотин осемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки) лева,
представляваща направените по делото разноски пред първата инстанция и сума в
размер от 66, 31 (шестдесет и шест лева и тридесет и една стотинки) лева,
представляваща направените по делото разноски във въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.