Решение по в. гр. дело №1144/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

N

гр.София 08.02.2022 г.

Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото съдебно заседание на 16.12.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Мариана Георгиева

                                  Членове:  Виолета Йовчева                                                                                 

Димитър Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Ковачев в..гр. дело N. 1144/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Ч.Р.Б.“АД срещу Решение 20263396/ 28.11.2020г. по гр. Д. 17140/2020г. на Софийски районен съд, 150 с-в, с което е уважен иск по чл. 124 от ГПК, предявен от Ц.Т. за недължимост на сумата от 1388,06 лева по фактура **********/02.04.2020г., издадена по Констативен протокол 3029709/30.03.2020г. за ел.енергия.

С жалбата се оспорват изводите на СРС за липса на облигационно отношение между страните. Посочва, че по делото безспорно било установено описаното в констативния протокол вмешателство в електромера. Счита, че щом обекта бил присъединен към мрежата, лицето било ползвател като се позовава на клаузи от общите си условия и издадената му лицензия. Нямало как едно лице да е потребител на електрическа енергия и да не е ползвател на преносната мрежа на въззивника. Позовава се на Общи условия на трето за делото лице „ЧЕЗ Електро България“. Посочва, че според ОУ на трето лице правата и задълженията на потребител на ел. енергия можело да се ползват и от друго лице различно от собственика, ако има писмено съгласие на последния.

  Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решение. Нямало доказателства за твърденията, че между ищеца и третото за делото лице имало облигационна връзка. Счита, че ответното дружество не може да претендира суми от корекции, защото право на корекции имало само третото лице „ЧЕЗ Електро България“, като краен снабдител съгласно ЗЕ и  ПИКЕЕ (2019г.).

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението на СРС за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира обжалваното решение за правилно по следните съображения.

За да възникне задължение за което и да било лице да заплаща суми за потребена електрическа енергия, за достъп до мрежата и за пренос и разпределение на енергия е необходимо да се установи, че то е собственик на електроснабден имот, присъединен към електроразпределителна мрежа и реалната доставка до този имот на определено количество ел. енергия, както и неправомерно вмешателство в средството за търговски измерване (електромер) в резултат на което ползваната енергия не е била отчетена или е неточно отчетена.

С оглед на нормативната уредба в ЗЕ, Правилата за търговия с ел. енергия и в ПИККЕ от 2019г. в тежест на ответника по отрицателен установителен иск е да установи, че ищецът е собственик на имота, че имота е присъединен към мрежата. Доколкото продажбата на ел. енергия е договор не със електроразпределителното дружество, а с крайния снабдител, то именно такъв договор следва да се установи от електроразпределителното дружество, за да може да се приеме тезата му, че щом е потребител на ел.енергия лицето е в облигационна връзка и по договор с разпределителното дружество, който пък договор може да има за предмет само та.нар. „мрежови услуги“.

В конкретния случай не е доказана собственост върху имота и няма как да се приеме, че ищецът е потребител на ел. енергия за имота и съответно се намира в облигационни отношения с електроразпределителното дружество във връзка с мрежовите услуги. Указания за липса на доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия са дадени при насрочване на делото от СРС и не са представени по делото. Едва с въззивната жалба са представени доказателства в тази насока, но като преклудирани не са приети и СГС не може да основава решението си на тях. Действително е възможно и друго лице освен собственика да бъде потребител на енергията за съответен имот, но такива твърдения са направени едва със въззивната жалба и не са резултат от процесуални нарушения на съда, с оглед на което са преклудирани, а и няма доказателства да има съгласие на собственик на имота потребител на енергията и страна по договор за продажба на енергията (който както се посочи по-горе се сключва с друго лице, а не с ответника) да бъде ищецът. По делото няма никакви доказателства кой е собственик на имота, а това е в тежест на въззивника ответник. СГС напълно споделя мотивите на СРС относно това кой и при какви условия може да  е потребител на ел. енергия (краен клиент) и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Други оплаквания няма.

Ето защо и правилно СРС е уважил иска и решението му следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивното дело има само въззиваемия - ищец, който не е направил разноски. Претендира се от неговия адвокат възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА от 360,00 лева. Направено е възражение за прекомерност, което СГС намира неоснователно. Минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г е 327,16 лева и претендирания хонорар не е прекомерен.

 Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ   :

ПОТВЪРЖДАВА 20263396/ 28.11.2020г. по гр. Д. 17140/2020г. на Софийски районен съд, 150 с-в,

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“АД  с ЕИК *******да заплати на  адвокат М.Л.Л.от САК с ЕГН ********** сумата от 360,00 лева възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от ЗА във въззивното дело на Ц.Т.Т..

Решението е окончателно.

 

 

Председател :                     Членове  :  1.                                   2.