№ 860
гр. В. 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110109251 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Д. Я. К. и С. Я. П. срещу П. М. В.
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищците са собственици всеки от тях на по 1000 кв.
метра идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68998.27.308 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-1535/24. 08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в с. С.О., общ. Д.ч. обл. В. с площ от 3325 кв. метра, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
000308, при съседи: 68998.888.9901, 68998.27.8, 68998.27.17, 68998.27.5, 68998.27.356,
придобит по наследство от родителите им Я.Д.Д.в, починал на 24.01.2004 г., и М.Д.Д.,
починала на 26.04.2006 г. Отправя се като последица и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за
отмяната на съставения нотариален акт № 101, том II, рег. № 7154, дело 260 от
17.10.2012 г. на нотариус И.М., с район на действие района на PC-В. вписана в
регистъра на Нотариалната камара под № 195, актът вписан в Служба по вписванията
под № 17, том LVIII, дело№ 12108/18.10.2012 г.
Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици при равни квоти на
недвижим имот, находящ се в с. С.О., община Д.ч. област В., придобит от тях по
наследство от родителите им Я.Д.Д.в, починал на 24.01.2004 г., и М.Д.Д., починала на
26.04.2006 г., а именно: 2000 кв.метра идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото от
4160 кв.метра, находящо се в с.С.О., община Д.ч. област В., включени в дворище № 82,
в кв.16 по плана на селото, при граници за цялото място: път, път, дв.пл.№84, нива,
който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-1535/24.08.2018г. на ИД на
АГКК представлява поземлен имот с идентификатор 68998.27.308, с адрес на
поземления имот: с. С.О., целият с площ от 3325 кв.метра, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 000308, при съседи:
68998.888.9901, 68998.27.8, 68998.27.17, 68998.27.5, 68998.27.356. Поддържа се, че
наследодателите на ищците Я.Д.Д.в и М.Д.Д. приживе са придобили гореописаният
имот чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 181, том XXXVII, дело
№11372 от 31.10.1995г. на ВН, по силата на който К.Д.Д. е продал на брат си Я.Д.Д.в
2000 кв. метра идеални части от общо 4160 кв. метра от дворното място, като
1
продавачът К.Д.Д. е притежавал имота по нотариален акт №58, том I, дело
№219/1982г. на ВН. Излага се, че след смъртта на чичо им К.Д. негов наследник
останал синът му и техен братовчед Д.К.Д., който починал през 2012 г. След неговата
смърт ищците узнали, че той се е разпоредил с имотите си в полза на ответника П. М.
В.. В края на 2020 г. установили, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален
акт по завещание акт № 101, том II, рег.№ 7154, дело 260 от 17.10.2012 г. на нотариус
И.М., с район на действие района на PC-В. вписана в регистъра на Нотариалната
камара под № 195, актът вписан в Служба по вписванията под № 17, том LVIII, дело №
12108/18.10.2012г. за целия имот. Сочи се, че ищците узнали за това след като взели
решение да разпределят имотите, оставени им в наследство от родителите им, като
предприели действия по издаването на скица и удостоверение за данъчна оценка на
процесния имот, когато били уведомени от община Д.Ч.к, че целият имот е записан на
ответника. Съгласно саморъчното завещание на Д.К.Д., вписано с вх.рег.№
21845/17.10.2012г., акт №292, том X, същият завещал на П. М. В. всичките си движими
и недвижими имоти. Навежда се довод, че доколкото никой не може да прехвърли
повече права отколкото самият той притежава, завещанието е породило ефект само по
отношение на притежаваните от наследодателя идеални части от процесния поземлен
имот, описан по-горе. През март 2021 г. ищците възложили на инж. Н.П.Л.,
правоспособно лице по кадастър, да изготви техническа експертиза относно
собствеността и площите на имоти с пл. № 82 и пл. №81, както и да извърши
геодезическо измерване на съществуващите на место граници на имота. След
изготвяне на техническата екпертиза, ведно с документа им за собственост подали
заявление до Агенция по геодезия, картография и кадастьр-Служба по геодезия,
картография и кадастьр-В. за вписване в КККР на собственик на имота и Я.Д.Д.в,
починал на 24.01.2004 г., чийто наследници се явяват ищците. От изготвените
документи от инж. Н.П.Л. се установила идентичност на имота, описан в документа им
за собственост и този по действащата кадастрална карта с идентификатор №
68998.27.308. След проведеното производство в СГКК-В. като собственик на имота
през януари 2022 г. бил нанесен и техният наследодател Я.Д.Д.в, което обстоятелство
бе съобщено на основание чл. 61, ал. 1 от АПК и на ответника П. М. В.. Въпреки, че
наследодателят им е нанесен в КК като собственик на имота, наличието на
нотариалния акт на ответника за целия имот смущавало правото им и ищците считат,
че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Поддържат, че констативният нотариален акт не се ползва със сила на присъдено нещо
и констатациите в него са оспорими, а в случая ищците ги оспорват с предявяването на
настоящия иск, тъй като ответникът не може да придобие повече права, отколкото е
притежавал завещателят му. При тези съображения се моли за уважаване на
предявения иск и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника П. М. В., с който се изразява становище за допустимост и основателност на
предявения иск. Заявява, че не оспорва изложеното в исковата молба и признава иска.
Излага, че не познава ищците, т.к. не съм част от техния род и семейство, както и че не
му е било известно за наличието на тяхното право на собственост, породено от
наследствено правоприемство. Явявайки се трето за тях лице не е разполагал с лични
данни, така че да се извършат проверки по отношение на прехвърлителни сделки,
касаещи правото на собственост на ищците. Към 2012 г. при съставянето на
констативния нот. акт в негова полза също по номер не имот не се установило, че
засяга нечие право на собственост. Отделно от това, моли да се вземе предвид, че към
2021 г. за първи път установил, че може би има някаква неточност когато получил
Уведомление от АГКК с изх. № 24-34965/16.12.2021 г. във връзка с вписване в КРНИ
на лицето Я.Д.Д.в по отношение на имота, но не предприел действия по оспорване
и/или възражение, защото нямал претенции. Сочи, че след получаването на съдебните
книжа се свързал с процесуалния представител на ищците с молба да уредят въпроса
доброволно, т.к. няма претенции и не оспорва собствеността на неговите доверители,
2
но адв. Н. Б. му заявила, че иска да й заплати и 2000 лв. адвокатски хонорар, което за
него е невъзможно и непосилно. В този смисъл моли да бъде прието, че с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, поради което моли да се
приложи нормата на чл.78, ал. 2 ГПК. В евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищците адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 14454/29.12.2022 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
24.02.2023 г., че ищците са наследници на Я.Д.Д.в, починал на 24.01.2004 г., и М.Д.Д.,
починала на 26.04.2006 г., които приживе са придобили процесните идеални части чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 31.10.1995 г., по силата
на който К.Д.Д. е продал на брат си Я.Д.Д.в 2000 кв. метра идеални части от общо 4160
кв. метра от дворното място, както и че наследникът на К.Д.Д. – неговият син Д.К.Д.,
починал през 2012 г., се е разпоредил с имотите си в полза на ответника П. М. В., като
е заявещал имуществото си на него със саморъчно завещание, който от своя страна се
снабдил с констативен нотариален акт по завещание акт № 101, том II, рег.№ 7154,
дело 260 от 17.10.2012 г. на нотариус И.М. за целия процесен имот.
Тези правнорелевантни факти се установяват и от представените по делото
писмени доказателства – Нотариален акт № 181, том XXXVII, дело № 11372 от
31.10.1995 г. на ВН; Удостоверение за наследници №109/2020 г.; Удостоверение за
наследници № 320/2020 г.; Нотариален акт № 58, том I, дело №219/1982 г. на ВН;
Нотариален акт №101, том II, рег.№ 7154, дело 260 от 17.10.2012 г. на нотариус И.М., с
район на действие района на PC-В. вписана в регистъра на Нотариалната камара под №
195, актът вписан в Служба по вписванията под № 17, том LVIII, дело №
12108/18.10.2012 г.; Саморъчното завещание на Д.К.Д., вписано с вх.рег. №
21845/17.10.2012 г., акт №292, том X и Протокол за обявяване на саморъчно
завещание; Скица №610/02.11.2020 г. на Община Д.Ч.; Разписен лист към кад. и peг.
план на с.С.О. одобр. със зап.№1569 от 15.04.1964 г.; Копие от кад. и peг. план на
с.С.О. одобр.със зап.№1569 от 15.04.1964 г.; Писмо от СГКК-В. №24-653-07.01.2022 г.;
Скица на поземлен имот № 15-29899-14.01.2022 г. на СГКК-В.; Удостоверение за
характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-8248-14.01.2022г.
на СГКК-В. и приложените 3 бр. справки на АВ чрез отдалечен достъп по данни на
физическо лице.
В случая всички твърдения на ищците в настоящото производство, вкл. относно
възникването на правото им на собственост върху общо 2000 кв. метра идеални части
(по 1000 кв.м. ид.ч. за всеки) от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №68998.27.308
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1535/24. 08.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в с. С.О., общ. Д.ч. обл. В. с площ от 3325 кв. метра, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
000308, при съседи: 68998.888.9901, 68998.27.8, 68998.27.17, 68998.27.5, 68998.27.356,
както и относно невъзможността ответникът да придобие повече права отколкото е
притежавал завещателят му, а именно процесните идеални части от имота, не се
оспорват от ответника, като същият е направил изрично признание на иска. Въпреки
това, тъй като ищците не са поискали постановяване на решение при признание на
иска, съдът не може приложи разпоредбата на чл. 237 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Категорично по делото се установява, че на 31.10.1995 г. К.Д.Д. е продал на
Я.Д.Я. процесните 2000 кв.м. ид.ч. от дворно място цялото с площ от 4160 кв.м.,
находящо се в с. С.О., Общ. Д.ч. понастоящем представляващо поземлен имот с
3
идентификатор №68998.27.308 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1535/24.
08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. С.О., общ. Д.ч. обл. В.
с площ от 3325 кв. метра. След смъртта на купувача Я.Д.Я. през 2004 г. същият е
наследен от своята съпруга М.Д.Д. и неговите дъщери Д. Я. К. и С. Я. П.. След
кончината на тяхната майка през 2006 г. ищците са наследили частта на своята майка и
така са придобили процесните ид. части от поземления имот при равни квоти – по 1000
кв.м. ид.ч. всяка от тях., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
Следователно, към датата на откриване на наследството на Д.К.Д. – 18.09.2012 г.
в наследството не са били включени процесните идеални части, с които
наследодателят вече се е бил разпоредил с горепосочената продажба, респ. ответникът
П. М. В. не е придобил по завещание целия имот, тъй като не е настъпил транслативен
ефект за 2000 кв.м. ид.ч. от същия.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира предявения иск с
правно основание чл. 124 ГПК за основателен, поради което следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на установителния иск за собственост и изрично
отправеното искане от ищците в този смисъл съдът е длъжен да отмени констативния
нотариален акт, на който ответникът основава правата си, на основание чл. 537, ал. 2
ГПК, а именно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 101, том II, рег.
№ 7154, дело № 260 от 2012 г. от 17.10.2012 г. на нотариус И.М., с район на действие
района на PC-В. вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 195, актът вписан
в Служба по вписванията под № 17, том LVIII, дело № 12108/18.10.2012 г., в частта, в
която П. М. В. е признат за собственик по завещание на 2000 кв.м. ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в с. С.О., община Д.ч. В. област, а именно нива с площ 3,326 дка,
четвърта категория, имот с № 000308 по плана на землището на с. С.О., община Д.ч. В.
област, ЕКАТТЕ 68998, при граници и съседи: имот № 000080 – населено място с.
С.О., имот № 000356 – друг жилищен терен на неустановен собственик, имот № 027031
– нива на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 027007 – нива на Община Д.Ч.. В този
смисъл е Тълкувателно Решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150 от 1985 г. на
ОСГК на ВС.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците
следва да се присъдят сторените от тях съдебни разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в
размер на сумата от 485,55 лв., представляваща сбор от заплатени държавни такси и
адвокатско възнаграждение. С оглед своевременно релевираното възражение от
ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. съдът счита, че следва да редуцира
този размер до сумата от 400 лв., съответстващ на действителната фактическа и правна
сложност на делото, съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отчитайки че е
предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124
ГПК за имот с данъчна оценка в размер на 536,20 лв., а за процесните ид. ч. – 322,53
лв., и не намират приложение разпоредбите на чл. 7, ал. 5 и 6 от Наредбата.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.
2 ГПК в тежест на ищците да бъдат възложени сторените от тях разноски, тъй като
макар ответникът да е признал иска, със снабдяването с констативен нотариален акт за
целия имот същият е станал повод за завеждане на делото, доколкото ищците не
разполагат с друга правна възможност освен да водят ревандикационен иск, респ.
установителен иск за собственост, чиято законна последица от уважаването на иска за
защита на засегнатото с издаването на нотариалния акт материално право е отмяната
на констативния нотариален акт, съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд – В.
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. В., ЕГН **********, с
адрес гр. С., кв. Красна поляна III, бл. 39, вх. А, ет. 5, ап. 18, че Д. Я. К., ЕГН
**********, с адрес гр. В. ул. „Оборище“ № 27, ет. 5, ап. 13, и С. Я. П., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ж.к. „М.д.“ № 29, вх. Б, ет. 6, ап. 25, са собственици всеки от
тях на по 1000 кв. метра идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№68998.27.308 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1535/24. 08.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. С.О., общ. Д.ч. обл. В. с площ от
3325 кв. метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 000308, при съседи: 68998.888.9901, 68998.27.8, 68998.27.17,
68998.27.5, 68998.27.356, придобит по наследство от родителите им Я.Д.Д.в, починал
на 24.01.2004 г., и М.Д.Д., починала на 26.04.2006 г., на основание чл. 124 ГПК.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 101, том II,
рег. № 7154, дело № 260 от 2012 г. от 17.10.2012 г. на нотариус И.М., с район на
действие района на PC-В. вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 195,
актът вписан в Служба по вписванията под № 17, том LVIII, дело № 12108/18.10.2012
г., В ЧАСТТА, в която П. М. В., ЕГН **********, е признат за собственик по
завещание на 2000 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. С.О., община Д.ч. В.
област, а именно нива с площ 3,326 дка, четвърта категория, имот с № 000308 по плана
на землището на с. С.О., община Д.ч. В. област, ЕКАТТЕ 68998, при граници и съседи:
имот № 000080 – населено място с. С.О., имот № 000356 – друг жилищен терен на
неустановен собственик, имот № 027031 – нива на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот №
027007 – нива на Община Д.Ч., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА П. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. Красна поляна III, бл.
39, вх. А, ет. 5, ап. 18, да заплати на Д. Я. К., ЕГН **********, с адрес гр. В. ул.
„Оборище“ № 27, ет. 5, ап. 13, и С. Я. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „М.д.“ №
29, вх. Б, ет. 6, ап. 25, общо сумата от 485,55 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и
петдесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
В. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5