РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ан. Д.
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Ан. Д. Административно наказателно дело №
20251450200418 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0300-
000574/24.10.2025 год. на Началник Група в ОД на МВР В., РУ-М.,
упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на МВР, с което на нарушителя П. Й. С. от
с.Р., общ.М., на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000
/ХИЛЯДА/ ЛЕВА и Лишаване от право ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12
/ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП като
законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
1
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
П. Й. С. от с.Р., община М., е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 25-0300-000574/24.10.2025 год. на Началник Група в ОД на
МВР В., РУ-М.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв. И. А. от АК-
К.Същият взема становище да бъде отменено атакуваното НП, поради
обстоятелството, че не е установено, че жалбоподателят е управлявал
процесното МПС по време на извършената му проверка. Прави се искане за
присъждане на направените по делото разноски.От своя страна
жалбоподателят акцентува, че неговата вина се изразява в това, че е вечерял
със своята жена и е изпил две бири. Посочва, че се е сетил, че чантата с парите
и документите му е в колата и отишъл до нея, когато е спряла полицейската
кола до него на пътното платно. Категорично посочва , че не ходи с колата до
кръчмата, която се намира на около 150 метра от дома му.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище.
По делото е изпратена цялата административнонаказателна
преписка.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. В тази
насока следва да се отбележи, че атакуваното НП е получено на 29.10.2025
год. от жалбоподателя, съответно жалбата е подадена пред ответника на
13.11.2025 год., респективно е изпратена на 11.11.2025 г. като в тази насока е
приложения в оригинал пощенски плик с клеймо от посочената дата и
безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение № 4192870/12.10.2025
год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 12.10.2025 год. около 21:20 часа
в село Р. по ул. „..-....“ срещу номер .., с посока на движение от центъра на
2
селото към село Л. б., е управлявал личният си лек автомобил „Мерцедес Е320
ЦДИ“ с рег. № ...., като водача е употребил алкохол над 0.5 промила.
Качествената проба за установяване на употребата на алкохол от водача С. е
извършена на 12.10.2025 г. в 21:18 часа с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN 0014, като уреда е отчел положителен
резултат от 1,10 промила алкохол в издишания от водача въздух. По данни на
водача, същият е изпил 2 бири по 500 милилитра. На водача е издаден талон за
медицинско изследване с № .... С това е прието, че жалбоподателя е нарушил
разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП. С процесния акт са иззети СУМПС
№..., 2 бр. регистрационни табели с №... и Свидетелство за регистрация на
МПС № .... В тази насока са ЗППАМ №GPAM-1306292/12.10.2025 г. и
ЗППАМ №GPAM-1306291/12.10.2025 г. Въз основа на гореизложеното било
издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания, а именно Глоба в размер на 1000
лева и 12 месеца Лишаване от право да управлява МПС.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: АУАН Серия GA№4192870/12.10.2025 г.,НП №25-0300-
000574/24.10.2025 г.,Пълномощно от 07.11.2025 г.,Пощенски плик в оригинал
с клеймо от 11.11.2025 г., Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №GPAM1306291/12.10.2025 г., Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №GPAM-1306292/12.10.2025 г.,
Талон за изследване №130732/12.10.2025 г., заверено копие на Протокол за
преминали последваща проверка, анализатори на алкохол в кръвта в
лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радара
скоростомери под рег. №3286р32564/24.06.2025 г.,Разпечатка от техническото
средство „Алкотест Дрегер 7150“ с фабр. № ARDN №0014 за извършена проба
, Електронна справка за съдимост под рег. №..../24.10.2025 г., Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Справка за
нарушител/водач от 17.11.2025 г. Съответно са разпитани свидетелите И. В. С.
и Д. Д. Д..Първият от тях е съответно актосъставител, а вторият свидетел
при констатиране на нарушението и при съставяне на акта . От показанията на
посочените свидетели по един безспорен, категоричен и непротиворечив
начин се установява така описаната в акта, респективно в НП фактическа
обстановка. От показанията на свидетелите Д. и С. се установява, че на
12.10.2025 год. около 21:00 часа свидетелите са получили сигнал от дежурния
3
при РУ гр.М., като сигнала съдържал информация, че лице, което е
употребило алкохол в местната кръчма, вероятно ще потегли с лекия си
автомобил. Свидетелите конкретизират, че при подаване на сигнала е посочен
регистрационен номер на автомобила и неговата марка. Отивайки към с. Р.
двамата свидетели Д. и С. видяли в центъра пред кръчмата въпросният
автомобил. Водачът, който се оказал, именно жалбоподателят се качвал в
него, запалил автомобила и потеглил. Двамата служители на РУ-М. тръгнали
по въпросния автомобил, като на ул. „....“ до №.. му подали светлинен и звуков
сигнал. Лекият автомобил управляван от жалбоподателя отбил вдясно от пътя
и паркирал. На жалбоподателя му била извършена проверка, от която се
установило,че това е жалбоподателят, впоследствие актосъставителят И. С.
приканил жалбоподателя да му бъде извършена проба за алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“. Жалбоподателят дал проба, като същата
отчела 1.10 промила алкохол в издишания от водача въздух. На жалбоподателя
бил съставен процесният акт за извършеното нарушение и му бил издаден
Талон за медицинско изследване.По време на проверката жалбоподателят бил
сам в автомобила и на същият му било показано, какво е отчело техническото
средство. Жалбоподателят приел, показанията на техническото средство, не
дал кръвна проба и не е ходил до спешния център. Както бе посочено
процесният акт е съставен в присъствието на жалбоподателя и на
свидетелите по акта, като същият се е запознал с неговото съдържание и не е
направил никакви възражения. Признал пред свидетелите Д. и С., че е виновен
и си поема последствията. Пред свидетелите, жалбоподателят споделил, че е
пил бира. И двамата свидетели Д. и С. са категорични в своите показания, че
автомобилът управляван от жалбоподателя се е движел от центъра на
селото, като е потеглил от кръчмата на ул.“....“ с посока към изхода на с. Л. б.
Жалбоподателят е бил спрян от служителите на РУ- М. на ул.“...“ до №.. като
впоследствие от документите на водача, свидетелите разбрали, че именно той
живее там. Свидетелите са категорични и в насока, че са пуснали звуков и
светлинен сигнал, тогава жалбоподателят спрял, като отбил и те са били пред
него, за да не тръгне да потегли отново последният. По почин на
жалбоподателя и неговия процесуален представител по делото бе допуснат в
качеството на свидетел и лицето Т. П. Г.. Същият няма роднинска връзка с
жалбоподателя и твърди в показанията, си, че се е запознал с него вечерта,
когато на жалбоподателя му е била извършена проверка от служителите на
4
РУ-М. Същият не отрича, че е осъждан за кражба на 7 години Лишаване от
свобода и че живее с в с.К. Във въпросната вечер свидетелят Г., твърди,че е
бил спрял на 10 метра от неговата къща, бил е на пейка и е пушел цигара. В
този момент забелязал бяла кола, която е преминала бързо и след пет минути
се е появила полицейската кола.Свидетелят Г. твърди в показанията си, че
полицаите са спрели при колата на жалбоподателя, попитали са го за
документите и той им е казал, че не е карал. Свидетелят твърди, че не е
виждал жалбоподателя да управлява колата. Както бе отбелязано в по-горните
абзаци, на жалбоподателя е издаден Талона за изследване №.../12.10.2025 г.,
но същият не е дал кръв, като е приел показанията на техническото средство и
това обстоятелство е вписано саморъчно от него в талона за изследване. По
делото е приложена Справка от 24.06.2025 год. на СИ преминали последваща
проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на
анализатор за алкохол в дъха и радар скоростомери“, от която справка по
безспорен начин се установява, че техническото средство “Дрегер 7510” с
фабр.№ ARDN 0014 е минало периодична ПП на 20.05.2025 год. и е със срок
на валидност от 6 месеца, което е удостоверено със знак за извършено ПП №
02704. В тази насока е и съответната разпечатка от техническото средство
“Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN 0014, която по безспорен начин
установява, че на 12.10.2025 год. в 21:18:19 часа водача е изпробван за
употреба на алкохол и техническото средство е отчело стойност от 1.10
промила. Тук е мястото да се отбележи, че съдебния състав намира, че
посочените от жалбоподателя и неговия процесуален представител гласни
доказателства не отговарят на обективната истина, остават изолирани и
неподкрепени с други доказателства, удостоверяващи тяхната истинност. По
делото, освен по-горе посочените и коментирани доказателства са събрани
гласни такива, в лицето на разпитания свидетел Т. П. Г. Посоченият свидетел
е такъв, обслужващ защитната позиция на жалбоподателя, че на
инкриминираната дата и място не той е управлявал процесния лек автомобил.
Единственото, което свидетелят твърди в показанията си е това, че не
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил. Буди недоумение, ако
действително се приеме, че жалбоподателя не е управлявал процесното МПС,
защо тези възражения и доказателства се сочат едва на съдебното следствие, а
не са сочени при съставяне на акта и впоследствие пред
административнонаказващия орган. Единственият извод, който може да се
5
направи е, че същите са необективни и тези показания са с цел да обслужат
именно защитната позиция на жалбоподателя. Видно от показанията на
свидетелите С. и Д. същите са проследили управлявания от жалбоподателя лек
автомобил до мястото му на спиране, след което непосредствено е извършена
проверка на водача. Във всеки един момент от възприемане кой е бил водача
на процесния лек автомобил свидетелите са категорични, че това е именно
жалбоподателят и същият е бил сам в автомобила, като е признал вината си и
не е направил никакво възражение при съставяне на акта и извършената му
проверка.Тук е мястото да се отбележи, че свидетелят Т. П. Г. е бил осъждан
на седем години Лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 194
и сл. от НК, което поставя под съмнение неговите показния, както следва да се
отчете и факта, че до този момент свидетелят не е познавал жалбоподателя и
сам е предложил да стане свидетел на последния. На практика свидетелят Т.
П. Г. е бил на 10 метра от извършената проверка в късните часове на деня и е
било възможно същият да не е възприел кога жалбоподателят е спрял
управлявания от него автомобил и в какво именно се е изразявала
извършената му проверка от служителите на РУ-М. По-скоро съдебния състав
приема, че този свидетел не е присъствал на извършената проверка на
жалбоподателя, тъй като ако е бил присъствал, той ще е бил възприет от
свидетелите Д. и С. Гласните доказателства в лицето на разпитаните
служители на РУ гр.М. са категорични, безпротиворечиви и липсва индиция
за пристрастност от тяхна страна. Същите са възприели жалбоподателя като
водач на процесния лек автомобил, проследили са непосредствено този
автомобил и след като той е спрял, същите са спрели служебния автомобил
преди този на жалбоподателя, за да не може последният да напусне мястото и
са извършили непосредствено проверка на водача с посоченото техническо
средство.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това
орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
год. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началник
Група в ОД на МВР на съответните полицейски управления са делегирани
права на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН.
6
Административнонаказателното производство е образувано въз основа на
АУАН № 4192870/12.10.2025 год., съставен съгласно императивното изискване
на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно
длъжностно лице на служба за контрол по чл.165 от ЗДвП – към РУ гр.Мездра
и отговаря на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН.
При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на
атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и
чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.
Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП водачът на пътно-превозно средство е
длъжен да не управлява пътното-превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като в чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е предвидена
административнонаказателна отговорност за водач на МПС, който управлява
такова с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта, чрез
измерването му в издишвания въздух . По делото по несъмнен и категоричен
начин се доказа, че жалбоподателят е извършил административното
нарушение, за което му е било издадено обжалваното наказателно
постановление, тъй като на 12.10.2025 год. около 21:20 часа е управлявал
МПС, след употреба и въздействие на алкохол и с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с
техническо средство, определило съдържанието на алкохол в кръвта от 1.10
промила, чрез измерването на алкохола в издишвания от жалбоподателя
въздух. Доказаните по делото факти за вида на управляваното от
7
жалбоподателя МПС и количеството алкохол в кръвта му при управлението на
същото превозно средство сочат, че жалбоподателят е извършил посоченото
деяние виновно. Законодателят изисква количеството алкохол в кръвта да бъде
установено по ред, определен от Министъра на здравеопазването, от
Министъра на вътрешните работи и от Министъра на правосъдието, като в
тази насока е разпоредбата на чл.174 ал.4 от ЗДвП. В случая това е редът,
установен в Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съгласно чл.1 ал.3 от посочената Наредба
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се
установява, чрез използване на технически средства и медицински
изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на
медицинските изследвания се извършват и химически и химико-
токсикологични лабораторни изследвания. Безспорно по делото е установено,
че е налице нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и жалбоподателя като водач на
МПС е управлявал същото под въздействието на алкохол, установен с
техническо средство.
Следва да се отбележи, че употребата на алкохол от даден водач може
да бъде констатирана както с техническо средство, така и с лабораторно
изследване. Дори следва да се отбележи, че пияното състояние на дееца може
да се установи с всички предвидени в закона доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания. В този смисъл е ППВС №
1/17.01.2983 год., което не е загубило своята сила. Пияното състояние може да
се установи и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се
съберат други доказателства. В тези случаи следва да се вземат в предвид
някои особености на външно видимото състояние или прояви на дееца, като
типичното смущение на говора, държане на тялото, походка, адекватност към
околната среда и други, за да се направи положителен извод, че деецът е бил в
пияно състояние. В настоящия казус пияното състояние не се основава
единствено на свидетелските показания, макар и това да е допустимо, а и на
други доказателствени източници, каквото е техническото средство.
Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия
орган правилно е определил наказанието, като е наложил наказание Глоба в
8
размер на 1000 лева и 12 месеца Лишаване от право да управлява МПС, като
следва да се отбележи, че глобата и лишаването от правоуправление са
постановени в техните фиксирани размери. Не са налице условия за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като безспорно от събраните
по делото доказателства е установено виновно и укоримо поведение,
изразяващо се с висока обществена опасност, която сериозно застрашава
живота на хората и в случая на самият жалбоподател. От друга страна следва
да се отчете и фактът, че жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП и
неговият Правилник, като в тази насока е и приложената по делото Справка за
нарушител/водач от 17.11.2025 год. Деянието Управление на МПС след
употреба на алкохол над 0.5 промила само по себе си застрашава сериозно
обществените отношения, свързани с безопасността на движението по
пътищата и подлежи на санкциониране съгласно чл.174 ал.1 от ЗДвП, без да е
необходимо да са настъпили някакви вредни последици. Не е предвидено
наказание единствено за случаите, в които концентрацията на алкохол в кръвта
е под 0.5 промила, т.е. прието е, че това е допустимата концентрация на
алкохол в кръвта, която не оказва негативно въздействие върху водача. В
конкретния случай е установено управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.10 промила, като това деяние само по себе си се
характеризира с висока степен на обществена опасност, поради повишения
риск от извършваната дейност както за другите участници в движението, така
и за самия нарушител, както бе посочено и в по-горните абзаци. От така
приложената Справка за нарушител/водач е видно, че макар и да не е наказван
за същото нарушение, жалбоподателя е наказван няколкократно както с
фишове, така и с Наказателни постановления. Обстоятелството, че като
крайна концентрация се установява алкохол в съдържание от 1.10 промила е
отчетено от административнонаказващия орган като обстоятелство, довело до
налагане на предвидените фиксирани санкции в хипотезата, засягаща
случаите на съдържание на алкохол над 0.8 до 1.2 на хиляда включително.
Тук е мястото да се отбележи, че отразеното от жалбоподателя, а
именно:“ че не ходи с колата до кръчмата и че на въпросния ден е вечерял с
бабата и е изпил две бири, сетил се е, че чантата с парите и документите му е в
колата и тогава е отишъл до нея, отключил я с дистанционното, взел си е
чантата, слязъл, заключил е и тогава се е обърнал и си е тръгнал да се прибира
и тогава е спряла полицейската кола до него“ са защитна позиция с оглед
9
неправомерното му поведение, а тези на свидетелят Тодор Павлов Георгиев да
го подкрепи така, че жалбоподателят да избегне следващата се за деянието му
санкция, защото твърденията на двете лица, освен че са в противовес с
останалите, възприети от Съда доказателства, страдат и от силогично
вътрешно противоречие.Управляваният от жалбоподателя автомобил е
„Мерцедес Е320 ЦДИ“ с рег. № ..., за който е бил подаден сигнал, че неговия
водач употребява алкохол в кръчмата и по всяка вероятност ще го управлява,
което впоследствие и е констатирано и от служителите на РУ-М. За правна
прецизност следва да се посочи, че съгласно указаното в Постановление № 1
от 17.01.1983 година по н. д. № 8/1982 година на Пленума на ВС понятието
"управление" включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение, а жалбоподателят е
установил движението на автомобила си на пътното платно така, че се явява
пречка за другите участници в движението и създава потенциална опасност за
евентуален пътен инцидент. Тук за обстоятелството, че жалбоподателят се
явява водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП може да се прави извод и от приложените по
административнонаказателната преписка документи – нито в снетите по
случая обяснения, нито в впоследствие жалбоподателят е отричал да е
управлявал процесното МПС , а изгражда тази версия едва пред съдебния
състав. С оглед на така установените факти обосновано може да се приеме, че
на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал автомобила си след
употреба на алкохол.
Ето защо, настоящият съдебен състав мотивиран от изложеното и на
основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН, ПОТВЪРДИ Наказателно
постановление № 25-0300-000574/24.10.2025 год. на Началник Група в ОД на
МВР В., РУ-М.
При този изход на делото разноски не се дължат на жалбоподателят,
въпреки, че своевременно са поискани, а от ответника такива не са
претендирани.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
10
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
11