№ 19537
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110104794 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба вх. № 28615/28.01.2025г. ищецът ******* е предявил по реда на чл.422
ГПК положителни установителни искове против ответника С. С. С., с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99,
ал. 1 от ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 578.07 лева, представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
11003482/14.04.2022 г., сключен с цедента ***** (с правоприемник *******), прехвърлено в
полза на ищеца ******* по силата на приложение № 1/17.04.2022 г. към договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
56.21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.04.2024 г. до 30.10.2024 г., за
които суми на 07.11.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
64979/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между ответника С. С. С. и цедента ***** (с правоприемник
*******) е сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 11003482/14.04.2022 г., по силата на
който на ответника е предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 800 лева,
който бил изцяло усвоен. На ответника била предоставена кредитна карта с № 11003482,
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след
активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало
изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Ищецът
начислил на ответника обезщетение за забава за периода от 17.04.2024 г. до 30.10.2024 г.
Твърди, че вземанията на ***** по договора за кредит били прехвърлени на ******** по
силата на приложение № 1/17.04.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 30.11.2023 г. Посочва, че ответникът бил уведомен за цесията с уведомително
писмо, изпратено по пощата, както и поддържа, че ответникът следва да се счита за
уведомен за извършеното прехвърляне на вземания и с получаване на препис от исковата
молба. Поради неизпълнение на задълженията по процесния договор ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо ответника, което е
уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 64979/2024г. по описа на СРС, като било депозирано възражение от ответника, в
която връзка е предявена настоящата искова претенция. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът С. С. С. е депозирала отговор на исковата молба.
Признава наличието на договор за кредит „Бяла карта“ № 11003482/14.04.2022 г., като
твърди, че по същия е извършила плащане в размер от 4425.62 лева. Поддържа, че има
качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Възразява, че не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК. Поддържа, че в договора не е бил посочен
действителния ГПР и всички участващи при формирането му компоненти, което водело до
неяснота за потребителя относно неговия размер. Твърди, че клаузата на чл. 20, във вр. чл.
15 ал. 1 от договора възлага в тежест на кредитополучателя в рамките на 5 дни, считано от
датата на активиране на предоставената карта, да предостави на кредитодателя обезпечение
по кредита, изразяващо се в поръчителство, която намира, че съставлява неотменимо
изискване за предоставяне на кредита. Поддържа, че предвидената в чл. 20 ал.1 от договора
неустойка има характер на възнаграждение и следва да бъде включена при формирането на
ГПР. Поддържа, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е нарушена
разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти
поради невключването на клаузата за неустойка в ГПР. Намира, че уговорената
възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва. Счита, че законна лихва за забава не
следва да бъде присъждана върху главницата, с оглед чл. 23 ЗПК. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет договор за кредит „Бяла карта“ № 11003482/14.04.2022 г.,
погасителен план към него и общи условия, от които се установява, че на посочената дата
между ***** (кредитодател) и ответника С. С. С. (кредитополучател) е сключен договор за
потребителски кредит.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ищеца
платежна карта в запечатан плик, който съдържа и ПИН код за нея, като максималният
размер на револвиращия кредит бил в размер на 300 лева, съобразно чл. 2 от договора.
Кредитополучателят се задължил да заплаща текущото си задължение по картата до всяко 2-
ро число на текущия месец. Установява се, че договорът е сключен за неопределен срок. Бил
уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 43,2 % върху усвоения размер на кредита,
или 0,12 % дневен лихвен процент. Годишният процент на разходите бил уговорен в размер
на 45,9 %, съобразно чл. 4 от договора.
Съгласно чл. 15 от договора, кредитополучателят е поел задължение в срок до пет дни
от активиране на представения платежен инструмент да предостави на кредитодателя едно
от посочените в разпоредбата обезпечения: 1. банкова гаранция е бенефициер -
кредитодателя, за сумата 457.29 лева, със срок на валидност - 2 години от датата на
сключване на договора, след изтичане на срока на валидност на гаранцията и в случай че
договор не е прекратен, то кредитодолучателят следва да предостави нова банкова гаранция
за нов период от 2 години. При увеличение на кредитния лимит по настоящия договор,
кредитополучателят следва да предостави банкова гаранция, която обезпечава новия размер
на отпуснатия кредитен лимит. В тези случаи кредиторът има ангажимент да уведоми
кредитополучателя за размера на банковата гаранция; или 2. едно физическо лице -
поръчител, което да отговаря на следните изисквания: 2.1. да е над 21 г. и да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2.2. брутният
размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1500 лева; 2.3 . да работи по безсрочен
трудов договор от минимум 6 месеца; 2.4. да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с *****; 2.5. да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ; или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30
дни” и 2.6. да не е член на домакинството на кредитополучателя.
В чл. 20 е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по чл. 15 в уговорения
срок, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение в настоящия месец. Предвидено е, че
неустойката се начислява до момента на предоставяне на изисканото обезпечение.
2
Представен е и рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта бяла
карта от 14.04.2022 г., сключен между *********** и ответника С. С. С., по силата на който
на картодържателя се издава и предоставя на платежна карта с номер, чрез която могат да се
извършват платежни операции до размера на предоставения на картодържателя от „Аксес
Файнанс” ООД кредитен лимит, съгласно Договор за кредит „Бяла Карта“ с КИД 11003482
от 14.04.2022 г. и прилежащите към него допълнителни споразумения и анекси. Приети са
общи условия към Рамков договор за издаване на платежна карта „Бяла Карта“ на
***********.
Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023
г., сключен между *****, като цедент, и *******, като цесионер, от който се установява, че
цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията, описани в Приложение № 1 към договора.
Видно от Приложение № 1 към договора сред прехвърлените вземания е и това срещу
ответника за сумата от 634.28 лева, произтичащо от процесния договор за кредит.
От потвърждение за извършена цесия на парични вземания по чл. 99 ЗЗД и
пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява по чл. 99 ЗЗД
длъжниците за извършената цесия, в т. ч. и ответника, се установява, че цедентът е
потвърдил извършената цесия на вземанията, както и че цедентът е упълномощил цесионера
да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е
цедирало на цесионера с договора за цесия.
По делото е прието като доказателство уведомително писмо с изх. № УПЦ - С -
АФ/11003482 от 24.01.2025 г. за извършена цесия от ищеца, като пълномощник на цедента,
до ответника, с което същият се уведомява за извършената цесия на вземанията по
процесния договор за кредит № 11003582/14.04.2022 г. Не са налице данни писмото да е
изпращано до ответника.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че на ответника
е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 300.00 лева, по който кредитният
лимит по договора за кредит е увеличен на 02.09.2022 г. от 500.00 лева на 800.00 лева, който
първоначално е усвоен на 19.04.2022 г. чрез изтегляне на сума в размер на 300.00 лева с
международна кредитна карта „Бяла карта“.
Съобразно заключението, размерът на неплатената главница по Договор за кредит
„Бяла карта“ № 11003482 от 14.04.2022 г., е 578.07 лева, а размерът на обезщетението за
забава, начислено върху главницата е 19.48 лева за периода от 06.05.2023 г. до 17.04.2024
г. и 43.31 лева от 17.04.2024 г. до 30.10.2024 г. - датата на подаване на Заявлението по чл. 410
от ГПК, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбите на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
ГПР е изчислен на базата на вноските за главница и договорна лихва, както са
дължими по Договора за кредит, без да са включени начислените неустойка и такси.
Размерът на начислената договорна лихва е 275.25 лева, която сума е погасена изцяло.
Ако към ГПР се добави сумата от 898.68 лева /588.68 лева неустойка за неизпълнение по чл.
20 + 190.00 лева такса за събиране по чл. 21, ал. 4 + 120.00 лева такса за събиране по чл. 21,
ал. 5/, която сума е платена по процесния Договор за кредит „Бяла карта“ №
11003482/14.04.2022 г., се формират допълнителни разходи по заема на стойност 155.46 % от
размера на предоставената и усвоена главница - 578.07 лева. Съобразно експертизата,
изчисленият ГПР след добавяне на платените неустойка и такси към задълженията за
договорна лихва, е в размер на 201.36 %. Ако към ГПР се добави сумата от 457.29 лева
възнаграждението по договора за поръчителство по чл. 15 от договора се формират
допълнителни разходи по заема на стойност 79.10 % от размера на предоставената и усвоена
главница - 578.07 лева. Изчисленият ГПР след добавяне на възнаграждението по договора за
поръчителство по чл. 15 от договора към задълженията за договорна лихва, е в размер на
125.00 %.
Размерът на усвоената сума в рамките на предоставения лимит по Договора за кредит
„Бяла карта“ № 11003482 от 14.04.2022 г. е 3 775.80 лева, като плащанията по договора са в
общ размер на 4 425.62 лева.
3
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.9,
ал.1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
По така предявените искове в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи осъществяването на
следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за кредит
„Бяла карта“ № 11003482/14.04.2022 г., сключен между ответника и ***** (с правоприемник
*******), чието съдържание включва задължение на последния да върне предоставената по
договора за кредит сума при сочените от ищеца условия и срок; 2/ реално предоставяне на
уговорената парична сума в полза на кредитополучателя; 3/ настъпване изискуемостта на
вземанията по договора за кредит; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за
кредит вземания на кредитора ***** (с правоприемник *******) в полза на ищеца *******;
5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като
уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договорите за цесия. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задълженията си в срок.
Съдът намира, че от представения по делото Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г., сключен между *****, като цедент, и
*******, като цесионер, се установява, че заемодателят ***** е прехвърлил в полза на
ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за потребителски кредит.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и
на трето лице - длъжника, налага да бъде извършено съобщаване на длъжника за цесията,
съгласно чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се
известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. Последното е
неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/
- чл.99 ал.3 от ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75
ал.1 ЗЗД. Няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията, като получаването от длъжника на уведомлението за извършената
цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /Тълкувателно решение № 1427 от 11.11.1954, г., ОСГК, както
и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 137 от
02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК/. Видно от представеното по делото пълномощно, цедентът ***** е
упълномощил ищеца ******* да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на
вземанията от 30.11.2023.2019г., в т.ч. и ответника С. С. С..
Ищецът-цесионер прилага към исковата молба писмо от името на цедента ***** ЕАД
до ответника-длъжник уведомително писмо от 24.01.2025г., с което го известява, че
вземането е прехвърлено. Уведомлението за цесията по чл.99 ЗЗД, представено като
приложение към исковата молба, е получено надлежно от името на процесуалняи
представител на ответника С. С. С. на 15.04.2025 г., поради което, следва да се приеме, че
ответникът е бил уведомен за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с връчването на
исковата молба и приложенията към нея.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между ***** и С. С. С., съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за
потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
4
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е физическо лице, за което
няма данни при сключването на процесния договор да е действал в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а цедентът ***** е търговско дружество с предмет на
дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при
сключването на договора цедентът е действал в качеството на „търговец“, според легалната
дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“,
според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на
потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и
предметът на процесния договор.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съображенията за формиране на този извод са следните:
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.
В ЗПК са установени задължителните реквизити, на които трябва да отговаря
договорът за потребителски кредит. Предвид нормата на чл.11, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език, като съгласно т.10 от същата той трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В § 1, т.1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „Общ разход по
кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя
не включва нотариални такси. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания /чл.19, ал.2 от ЗПК/.
Предвид изложеното, годишният процент на разходите е величина, чийто алгоритъм е
императивно регламентиран в закон. Приемането на методика за изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от предвидения от законодателя, е недопустимо. В случая в
договора за потребителски кредит е визирано, че годишният процент на разходите е 45,9 %,
но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва той. Бланкетното
посочване на крайния размер на годишния процент на разходите, обуславя невъзможност да
се проверят индивидуалните компоненти, от които е образуван, извън този на договорната
лихва, и дали те са в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 ЗПК. Целта на това изискване е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за може той да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да сключи договора.
С решение по дело С-42/15 на СЕС е дадено разрешение, че предвид целта за защита на
потребителите при несправедливи условия в договора за кредит, преследвана с Директива
87/102/ЕИО на Съвета от 22.12.1986 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и
5
административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит,
изменена с Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г. и за
да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на
подписания договор при сключването му, член 4 от посочената директива изисква
кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението му /в т.см. решение от 09.07.2015 г., Bucura, C-348/14,
EU:C:2015:447, т.57/. Затова се приема, че посочването на годишния процент на разходите в
договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по-конкретно
доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение /в т.см. и
определение от 16.11.2010 г., PohotovosK, C-76/10, EU:C:2010:685, т.70 и т.71/.
Договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна
правна сделка, като годишният процент на разходите изразява насрещната парична
престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи /включваща общите разходи по
кредита - лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, съобразно дефиницията по чл.19, ал.1 ЗПК/.
Предвид горното, с оглед спазването на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в
договора за потребителски кредит структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и
разбираемо за средния потребител на финансови услуги, в т.ч. като последният се отрази не
само като обща величина, но и изрично да се посочат всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение /т.е. от какви като вид и
стойност компоненти се състои ГПР и са отчетени при формирането му/. В този смисъл е и
практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение по дело C-448/17, EOS
KSI Slovensko. Тези съставни елементи в настоящия случай са неизвестни към момента на
сключване на договора и се създават предпоставки кредиторът да кумулира произволно
такива, завишавайки неопределено цената на ресурса, предоставен за ползване на
кредитополучателя.
В случая се установява от представения договор за потребителски кредит, че в него е
посочен ГПР в размер на 45,9 %, като формално изискването за посочване се явява
изпълнено. Видно от договора, уговореният в договора за потребителски кредит ГПР не
включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на
обезпечение по чл. 20 от договора.
В договора и в общите условия към него обаче не се съдържа нито една клауза, която
да урежда какви точно разходи са взети предвид при формирането на ГПР. Остават неясни
компонентите, които са взети предвид при формирането на годишното оскъпяване на заема.
Освен това, Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018г. по дело С-
448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за
изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни,
следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори
и подобна математическа формула. Взетите предвид допускания и разходи, които се
включват при формирането на ГПР, следва да бъдат посочени в договора за потребителски
кредит още към момента на сключването му, за да станат известни на обикновения
потребител, а не същите да се изясняват допълнително посредством специалните знания на
експерт с каквито потребителят не разполага. Така на потребителя е била съобщена
единствено информация относно стойността на годишния процент на разходите, но не и за
видовете разходи, които се включват при неговото изчисляване.
При това положение съдът приема, че при сключването на процесния договор за
кредит е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, което прави този договор
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, че размерът на усвоената сума в
рамките на предоставения лимит по процесния договор е в размер на 3775.80 лева, както и
че ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на 4425.62 лева. При това
6
положение съдът приема, че кредитодателят реално е изпълнил задължението си да
предостави кредит на ответника под формата на револвиращ кредит по сключения между
страните договор за потребителски кредит. Доколкото договорът за потребителски кредит е
недействителен, то извършените от ответника плащания следва да бъдат отнесени за
погасяване на вземанията за главница, като с тях са погасени изцяло размерът на усвоената
сума в рамките на предоставения лимит от 3775.80 лева, включваща и процесната сума за
главница от 578.07 лева.
По изложените съображения, предявеният иск за сумата от 578.07 лева,
представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 11003482/14.04.2022 г.,
сключен с цедента ***** (с правоприемник *******), прехвърлено в полза на ищеца
******* по силата на приложение № 1/17.04.2022 г. към договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно константната практика на ВКС, инкорпорирана в решение № 50174/26.10.
2022 г. по гр.д.№ 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д.№
1023/2020 г. на ВКС, I ТО, решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д № 2024/2022 г. на ВКС, I
ТО, решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д.№ 3620/2021 г. на ВКС, III ГО; решение № 50005/
21.02.2024 г. по т.д.№ 1950/2022 г. на ВКС, II ТО и др./ е прието, че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разноски по него.
Ако тази недействителност се установи в производство по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи в решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
разпоредбата на чл.23 ЗПК изрично е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита в хипотезата на чл.22 ЗПК. Съобразно изложеното ответникът
по исковете дължи връщането на чистата сума по кредита - непогасената главница.
Следователно, предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск за мораторна лихва в
размер на 56.21 лева представляваща лихва за забава за периода от 17.04.2024 г. до
30.10.2024 г. също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ответникът, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Ответницата е заплатила депозит за вещо лице в размер на 100,00 лева, поради което
на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати посочената
сума.
В хода на заповедното и исковото производство ответникът е бил представляван по
реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв от адвокат А. Зл Д., поради което в полза на процесуалния
представител следва да се определи възнаграждение.
Независимо че в чл.38, ал.2 ЗА е предвидено, че в случаите на оказана безплатна
правна помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът счита, че при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22, с което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от
определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. №
1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и
др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети
предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това
число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия,
продължителността на производството. Съдът счита, че заповедното производство не се
характеризира с каквато и да било правна и/или фактическа сложност, доколкото в неговия
ход не се събират доказателства и не се провеждат открити съдебни заседания, като
извършените от процесуалния представител на длъжника действия са се свели единствено до
подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. С
7
оглед на това, съдът приема, че размерът на адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита от адвокат А. Зл Д. в хода на заповедното производство следва
да бъде определен на 180.00 лева с ДДС. Развилото се исково производство също не се
отличава с фактическа или правна сложност, не са събирани значителни по обем
доказателства, а и освен това се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, които са
типизирани. С оглед на това съдът приема, че за оказаната на ответника безплатна
адвокатска помощ на адвокат А. Зл Д. следва да се определи адвокатското възнаграждение
па основание чл.38, ал.2 ЗА в размер от 360.00 лева с ДДС.
С оглед на горното, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.3 ГПК на адвокат А. Зл
Д. следва да се присъди сумата в размер от 180.00 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска в заповедното производство, и сумата в
размер от 360.00 лева с ДДС - в хода на исковото производство.
При този изход на спора разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от ищеца *******, ЕИК ******,
срещу ответника С. С. С., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 578.07 лева, представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
11003482/14.04.2022 г., сключен с цедента ***** (с правоприемник *******), прехвърлено в
полза на ищеца ******* по силата на приложение № 1/17.04.2022 г. към договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 56.21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.04.2024 г. до
30.10.2024 г., за които суми на 07.11.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 64979/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ******, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на С. С.
С., ЕГН **********, сумата в размер от 100,00 лева, представляваща разноски за депозит за
вещо лице в исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА *********, ЕИК ******, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78,
ал.3 ГПК на адвокат А. Зл Д., член на САК, личен № **********, сумата в размер от 180.00
лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на С.
С. С., ЕГН **********, в заповедното производство по ч.гр.дело № 64979/2024г. по описа на
СРС, 27 състав, както и сумата в размер от 360.00 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на С. С. С., ЕГН **********, в
исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8