Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 15.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М… М…., като
разгледа докладваното от районния съдия
гр. д. № 802 по описа за
2016 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на депозирана искова молба от И.Г.Е. и Д.Г.Е. – починал в хода на
процеса и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон С.Д.Е., Г.Д.Е.
и Д.Д.Е., срещу В.Л.Н., с която е предявен иск по чл.
108 ЗС.
В срока за отговор на исковата
молба е депозиран насрещен иск срещу ищците по първоначалния иск от В.Л.Н.,
който насрещен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с
нотариален акт № ., том ., дело № . от .. г. на РдРС
ищецът е признат за собственик заедно със сестра му и майка му на дворно място
(селище) от около 1300 кв. м, с къща и лятна кухня в него, находящо
се в махала „....“ на с. Б.. (сега с. К..), при
съседи по нотариален акт: път, ...., Г. М… и ТКЗС. Твърди, че с нотариален
акт № .., том ., дело № .. от …г. ищецът, сестра му и майка му
продали на Л.. Б. Н. - баща на ответника и Петър
Боянов Н. - чичо на ответника, 660 кв. м от описания имот, с къщата в него, при
граници по нотариален акт: ...., Г. М.., ТКЗС и продавачите с останалата част от имота. Сочат,
че след продажбата собственост на ищците останали около 640 кв. м, при граници,
посочени в нотариален акт № …/…г., а именно: път, ...., Г. М… и ТКЗС, към която била прибавена
и границата с купувачите на частта от 660 кв. м. Твърдят, че в собственото им
място, ищците построили къща, която се намирала на разстояние около 6 метра
срещу къщата, намираща се в продадените 660 кв. м. През .. г. с нотариален акт № ., том ., дело № ..от г. на нотариус при РдРС,
чичото П..Б.. С… прехвърлил своите идеални части
на родителите на ответника – Л.. Б.. Н. и С..Е. С.., които станали собственици на
имота от 660 кв. м, заедно с построените в него сгради. Между двете къщи през
1996 г. - 1997 г. Д.Г.Е. построил гараж от около 36 кв. м, с две гаражни
клетки, който бил построен в югозападната част на собствения на ищците
неурегулиран имот от 640 кв. м, находящ се в с. ....
махала „....“. През 2007 г. - 2008 г. ответникът и съпругата му започнали
спорове с ищците за частта от имота, която била собственост на ищците и върху
която било осигурено право на преминаване за ответната страна, както и за
мястото, върху което бил построен гаражът - общо около 185 кв. м. Твърдят, че с
нотариален акт № ., том ..I, рег. № ., дело № 315 от 16.09.2011 г. на нотариус
Б. К., с район на действие – РС – Радомир, Л. Боянов Н. и Стефка Е. С. продали
на ответника В.Л.Н. собственото си дворно място от 660 кв. м, ведно с построените
в него сгради. В периода около 2002 г. – 2003 г. ответникът започнал да ползва
гаражната клетка от 18 кв. м, която била откъм неговата къща, като след
покупката с нотариален акт № 136/16.09.2011 г. започнал и съдебни спорове с
ищците за посочения в исковата молба имот. Независимо от резултатите от
водените дела, ответникът продължавал да владее гаражната клетка, като поставил
и ограда през мястото на ищците. Сочат, че границата между двата имота била
предмет на установяване по гр. д. № . по описа на РдРС
от 2014 г., на в. гр. д. № ./2015 г. на ПОС и гр. дело № ../2016 г. на ВКС,
като съгласно съдебните решения и установената граница, построеният от ищците
гараж с две гаражни клетки, бил построен в собствения на ищците имот. Излагат
доводи, че праводателите на ответника никога не са
били собственици на гаража, предмет на продажбата, оформена с нотариален акт № ..
том ., рег. № .., дело № .. от
16.09.2011 г., поради което ответникът не е станал собственик на имота.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищците са собственици на целия гараж със застроена площ от 36 кв. м, с две
гаражни клетки, построен в собствения им неурегулиран поземлен имот, с площ от
около 640 кв. м, находящ се в с. К., махала „....“,
като бъде осъден ответникът да им предаде владението върху същите. Моли да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
В.Н. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск. Сочи,
че исковата молба не отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като няма посочени правопораждащи факти за
правото на собственост на ищците, не е посочено правното основание, въз основа
на което ищците считат, че са станали собственици на гаражите, не било ясно
кога са били изградени и осъществено ли е съвместно строителство, както и кой е
предоставил средствата за построяване на гаража. Не били посочени и
обстоятелствата, които са принудили ищците да изградят двете гаражни клетки,
едната от които с вход към сградата на ответника. Не било посочено съществуват
ли строителни книжа за изграждането на гаражните клетки, както и налице ли е
съгласие на ответника и на неговия
праводател за изграждане на гаражните клетки в
отклонение от строителните правила и норми. Твърди, че гаражът бил изграден без
строителни книжа, не представлявал търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от
ПЗР на ЗУТ, не можел да бъде узаконен, поради което е незаконен строеж, подлежащ
на премахване.
Твърди, че баща му Л. Н. е
изградил гаража през 1987 г. със свои труд и средства и противопоставя възражение
за придобиване на гаража по давност, като сочи, че същият е бил владян
първоначално от неговия баща, а впоследствие и до настоящия момент и от самия
ответник, като
владението било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително. При
условията на евентуалност противопоставя възражение за придобиване на гаража по
приращение по чл. 92 ЗС от праводателите
му, тъй като бил изграден в място, собственост на Л. Н. и С. . Излага доводи,
че ищците са собственици на гараж с площ от 16 кв. м, а не както твърдят с площ
от 18 кв. м, като ответникът не владее гараж с площ от 18 кв. м. Не оспорва, че
владее процесния гараж с площ от 16 кв. м. В
условията на евентуалност ответникът е направил възражение за подобрения,
изразяващи се в построяване на процесния гараж и
възражение за задържане за сумата от 10 000 лева, с която счита, че е увеличена
стойността на имота на ищците към настоящия момент, като претендира да бъде
постановено право на задържане до нейното изплащане. Възражението е направил
при условията на чл. 72 ЗС, като твърди, че е добросъвестен владелец, закупил е
гаража, което е годно основание да го направи собственик по смисъла на чл. 70,
ал. 1 ЗС. В условията на евентуалност е направил искане за сумата от 10 000
лева на основание чл. 59 ЗЗД, тъй като твърди, че ищците са се обогатили с тази
сума, с която ответникът е обеднял. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В срока за отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК ответникът В.Н. е предявил срещу ищците насрещен иск, като
твърди, че въз основа на нотариален акт № …, том .. рег. № .., дело № .. от
16.09.2011 г. и нотариален акт № ., том .., рег. № .., дело № … от 11.11.2013 г. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. К…, махала „....“, представляващ
неурегулиран поземлен имот - дворно място, с площ от 845 кв. м, при граници: от
запад - имот на Г. М.., от изток - имот на .... и земеделска земя, от север -
път и имот на наследници на С. И.. И…, от юг - земеделски земи, с право на
преминаване през съседния имот на наследниците на С. И..И..,
ведно с построените в този имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 60
кв. м, лятна кухня със застроена площ от 10 кв. м, второстепенна сграда със
застроена площ от 36 кв. м и гараж със застроена площ от 16 кв. м, които сгради
са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и са в режим на
търпимост. Твърди, че праводателите на ищеца по
насрещния иск са заплащали дължимите данъци за посочения недвижим имот и
сградите в него до придобиването им от В.Л.Н., а след това ищецът по насрещния
иск е заплащал същите и към 2016 г. Сочи, че няма непогасени задължения за
местни данъци и такси към Община Радомир. Твърди, че до настоящия момент никой
не е предявявал претенции за процесните сгради както
към неговите праводатели, така и към самия ищец по
насрещния иск.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответниците по насрещния иск, че В.Л.Н. е собственик на
гараж със застроена площ от 16 кв. м, находящ се в с.
.... общ. Радомир, обл. Перник, който се намира до
масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, собственост на ищеца по
насрещния иск, при съседи на гаража: от север – гараж на Д.Г.Е. (понастоящем
гараж на П.. …ческата експертиза, с вх. ../28.06.2017
г. на вещото лице Р.Н..
В срока за отговор по насрещния
иск ищците - ответници по насрещния иск, са
депозирали отговор, с който са оспорили собствеността върху процесния
гараж, датата на неговото построяване, твърдението, че е построен преди 1987
г., както и че строежът е търпим по смисъла на ЗУТ. Ответниците
по насрещния иск твърдят, че В.Н. не е собственик по силата на покупко - продажба, обективирана
в нотариален акт № ., том .., рег. № ., дело № .. от 16.09.2011 г., тъй като
съгласно постановеното решение по гр. д. № ../2014 г. на РдРС,
било видно, че двете гаражни клетки са построени в имота на ответниците
и не попадат в имота на ищеца. Твърдят, че на основание чл. 92 ЗС още от
построяването на гаража през 1996 г. - 1997 г. са станали собственици по приращение и на процесната
гаражна клетка, намираща се до северната стена на къщата на В.Н.. Излагат
доводи, че ищецът не може да се ползва от кратката придобивна
давност, защото не е владял имота в продължение на 5 години след покупко – продажбата, както и че при самата покупка ищецът
е знаел, че праводателите му не са собственици, нито
на мястото където е гаражната клетка, нито на самата клетка. Излага доводи, че В.Н.
не е придобил гаража и на основание 10-годишна давност, тъй като неговите праводатели не са били владелци на процесната
гаражна клетка, като от около 2000 г. до 16.09.2007 г. са ползвали гаражната
клетка, с уговорката да я освободят на ответниците,
когато те поискат, поради което считат, че те не са владелци, а държатели на
тази гаражна клетка. Молят предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен, като им
се присъдят направените по делото разноски.
С определение от з. з., проведено
на 05.01.2021 г., съдът е прекратил производството по делото в частта по
предявения от И.Г.Е. срещу В.Л.Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС поради направен отказ от
предявения иск от страна на ищцата.
С протоколно определение от о. с.
з., проведено на 28.09.2022 г., съдът е прекратил производството по делото и в
частта по предявения иск по чл. 108 ЗС срещу ответника В.Л.Н. по отношение на
гаражна клетка, попадаща в имота на ищците, заключен между цифрите 1-2-23-24-3-4-15-14-13-1 на комбинираната скица – приложение № . към заключението на съдебно -
техническата експертиза, с вх. № …/28.06.2017 г. на вещото лице Р.Н. и която
гаражна клетка е била предмет на постановление за възлагане от 16.09.2020 г. по
изп. дело № ..2019 г. на ЧСИ Ст. Б.., с район на
действие – ОС – Перник и нотариален акт № ., том .., рег. № … дело № …2021 г.
на нотариус Б. К…, с район на действие – РС – Радомир.
В съдебно заседание ищцата С.Е.,
редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск.
Ищците Г.Е. и Д.Е., редовно
призвани, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител
Ответникът В.Н., редовно призован,
чрез упълномощен представител, оспорва първоначално предявения иск и моли съда
да отхвърли същия като неоснователен и недоказан, както и да уважи предявения
насрещен иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
РСТ16-УГ01-4503/30.08.2016 г., издадено от Столична Община, р-н „Студентски“ е,
че И.Г.Е. и Д.Г.Е. са наследници по закон на С. И..С.., починала на 19.07.2001
г.
От приложения по делото нотариален акт № .., том .. дело № ../1968 г. на
Радомирски народен съдия се установява, че С. И.. И.., И.Г.Е. и Д.Г.Е. са
признати на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственици по давност и наследство
на следния недвижим имот, находящ се в с. Б…, а
именно: дворно място (селище), с площ от около 1300 кв. м, с къща и лятна кухня
в него, намиращо се в махала „....“, при съседи: път, ...., Г. М.. и ТКЗС.
Видно от нотариален акт № .., том .. дело № ../1968 г. на Радомирски
народен съдия е, че С. И..И., И.Г.Е. и Д.Г.Е. са
продали на Л.. и П. Б.С. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в с. Б.., а именно: дворно място с площ от 660
кв. м, ведно с намиращата се в него къща, в махала „....“, при граници: ...., Г.
М.., ТКЗС и продавачите с останалата част от дворното място.
По делото е представен и нотариален акт № ., том ., дело ../1992 г. на нотариус
М. Д.,*** действие – РС – Радомир, от който се установява, че П. Б.. Ст. и П.С.
С.. са продали на Л. Б. Н. ½ ид. ч. от дворно място с площ от 660 кв. м, находящо се в с. Б.., махала „....“, заедно с ½ ид. ч. от намиращата се в него къща и всички подобрения,
при граници: ...., Г. М. и полски път.
По делото е представен и нотариален акт ….. том ., рег. № .., дело № ./2011
г. на нотариус Б. К./, с район на действие – РС – Радомир, от който се
установява, че Л. Б. Н. и С. Е. С. са продали на В.Л.Н. собствения си недвижим
имот, находящ се в с. .... общ. Радомир, обл. Перник, махала „....“ с площ от 660 кв. м, при
граници: от запад - Г. М., от изток - .... и земеделски земи, от север – път и С.
И. И., от юг – земеделски земи, ведно с находящите се
в този имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, лятна кухня
със застроена площ от 10 кв. м, второстепенна сграда със застроена площ от 36
кв. м и гараж със застроена площ от 16 кв. м, които сгради са със статут на
строежи по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
По делото е представен и нотариален акт № ., том., рег. № . дело № ./2013
г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, с който е извършена
поправка на нотариален акт № ., том ., рег. № . дело № ./2011 г., като на стр.
1, на ред 23 отгоре надолу, след текста „земеделски земи“ е добавено и „с право
на преминаване през съседния имот на С. И.И., И.Г.Е.
и Д.Г.Е.“.
По делото е представен и нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2013
г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, с който на основание
чл. 587, ал. 1 ГПК ответникът В.Л.Н. е признат за собственик на основание покупко – продажба на следния недвижим имот, находящ се в с. .... общ. Радомир, обл.
Перник, а именно: неурегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в махала „....“ на с. К..с площ от 845 кв. м,
при граници (съседи): от запад – имот на Г. М., от изток – имот на .... и
земеделска земя, от север – път и имот на наследници на С. И.. И..и от юг –
земеделски земи, с право на преминаване през съседния имот на наследниците на С.
И.. .. ведно с построените в този имот масивна жилищна сграда със застроена
площ от 60 кв. м, лятна кухня със застроена площ от 10 кв. м, второстепенна
сграда със застроена площ от 36 кв. м и гараж със застроена площ от 16 кв. м, които
сгради са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
От представеното по делото удостоверение от 08.08.2011
г., издадено от Община Перник, се установява, че сградите, описани в нотариален
акт № ., ., дело № . г. и нотариален акт № .., том .. дело № ../2002 г., находящи се в с. .... махала „....“ и представляващи масивна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, лятна кухня със застроена площ
от 10 кв. м, второстепенна сграда със застроена площ от 36 кв. м и гараж със
застроена площ от 16 кв. м, са построени преди 1987 г. от Л.. Б. Н. съгласно
нотариално заверена декларация № ../01.08.2011 г. на нотариус Б. К., с район на
действие – РС – Радомир.
По делото са представени и приходни квитанции за заплатени от С. Е. С. и Л.
Б. Н. *** данък сгради и такса смет.
По делото са представени и 2 бр. удостоверения по декларирани данни от
01.03.2017 г., издадени от Община Радомир, от които се установява, че Д.Г.Е. и И.Г.Е.
са декларирали по реда на чл. 14 ЗМДТ собствеността върху недвижим имот с площ
от 640 кв. м, находящ се в с. .... ведно с
изградените в имота гараж и 2 бр. жилища.
По делото е представена и декларация с нотариална заверка на подписа от
08.11.2016 г., с която Л. Б. Н. е декларирал, че имената Л. Б. Н. и Л. Б. С. са
негови имена.
По делото е представено и решение № ../12.12.2018
г. по АНД № …/2018 г., с което Д.Г.Е. е признат за виновен в това, че на
01.09.2016 г. в община Радомир, като посредствен извършител чрез лицето А. И. М.,
е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, която по
силата на закона се дава пред орган на власт – общинска администрация – Радомир,
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че съгласно
нотариален акт № .. том .. дело № ..1968 г. е съсобственик на гараж със
застроена площ от 36 кв. м, находящ се в с. ....
махала „....“ – престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
По делото е представен и заверен препис от решение № ..26.02.2015 г. по гр.
д. № ./2014 г. на РС – Радомир, потвърдено с решение № ../16.10.2015 по в. гр.
д. № ../2015 г. на ОС – Перник, с което е определена на основание чл. 109а ЗС
границата между неурегулиран поземлен имот, находящ
се в с. .... махала „....“, с площ от 660 кв. м, при съседи: от запад – земя,
от север – път и имот на наследници на С. И. И.. и от юг – земеделски земи и
неурегулиран поземлен имот, находящ се в с. .... махала „....“, с площ от 640 кв. м, при
съседи: път, ...., Г. М.и ТКЗС.
С решение № ./25.07.2016 г. по гр. д. № .2015 г. на ВКС, ГК, II г. о. е оставено в сила решение
№ ./16.10.2015 по в. гр. д. № ./2015 г. на ОС – Перник.
По делото е представено и постановление за възлагане на недвижим имот от
16.09.2020 г. по изп. дело № ../2019 г. на ЧСИ Ст. Б., с район на действие –
ОС – Перник, по силата на което върху П. К. П.., като купувач по проведена
публична продан, е възложен ½ ид. ч. от
неурегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се
в населената част на с. .... общ. Радомир, обл.
Перник, махала „....“ с площ от 640 кв. м, при граници (съседи): от изток –
имот на ...., от запад – имот на Г. М.., от север – път и земеделски земи и от
юг – имот на В.Н., който е с право на преминаване през имота, ведно с ½ ид. ч. от построените в този имот масивна къща със
застроена площ от 36 кв. м, лятна кухня със застроена площ от 30 кв. м и гараж
със застроена площ от 16 кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 16,
ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
Видно от представения по делото нотариален акт № .., ., рег. № ., дело № .2021 г. на нотариус
Б. К., с район на действие – РС – Радомир е, че И.Г.Е. е продала на П. Б. П. и
П. К.П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от неурегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в населената част на с. .... общ. Радомир, обл. Перник, махала „....“ с площ съгласно геодезическо заснемане от 637 кв. м, при граници (съседи):
от изток – имот на ...., от запад – имот на Г. .. от север – имот на Р.. Е. и
асфалтов път и от юг – имот на В.Н., ведно с ½ ид.
ч. от построените в този имот масивна жилищна сграда на два етажа със застроена
площ от 36 кв. м, лятна кухня със застроена площ от 31 кв. м и гараж със
застроена площ от 20 кв. м, които сгради са със статут на строежи по § 127, ал.
1 от ПЗР на ЗУТ.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите А. С.. и С. С., от чиито показания се
установява, че между имота на ответника и съседния от север имот, бивша
собственост на ищците, се намират два гаража с общ покрив, разделени с
преградна стена, които имат отделни врати и които са построени преди 1990 г. от
бащата на ответника и от Д.Е. и всеки от тях след това е ползвал гаражната
клетка от към неговия имот.
От приетото по делото заключение по изслушаната съдебно – техническа
експертиза се установява, че двете гаражни клетки представляват строеж по
смисъла на ЗУТ, който е допустим по действащите нормативни актове към момента
на построяването им и към настоящия момент, т. е. представляват търпим строеж.
Вещото лице е изчертало комбинирана скица, на която е
отразило местоположението на имота на ищците и този на ответниците,
както и на процесния гараж.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени
събраните по делото гласни доказателствени средства,
заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени
доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал. Съдът кредитира и
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно – техническа
експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявеният иск по чл. 108 ЗС е допустим. Налице е правен интерес от
завеждането му, след като ищците твърдят, че са собственици на вещта, а
ответникът оспорва или нарушава правото им.
По основателността:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да се установи спрямо владелеца или държателя
на спорната вещ, че правото на владение, като елемент от правото на собственост
върху нея, принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на
ответника, който я владее или държи без основание, да я предаде във владение на
ищеца. Тежестта на доказване в производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се
свежда до главно и пълно доказване на три предпоставки от страна на ищеца, а
именно: че е собственик на процесната вещ на
заявеното в исковата молба основание, че ответникът я държи или владее и тази
фактическа власт се осъществява без основание. На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже по някой от законно
установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на собственост
върху вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на
ответника, т. е., че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради
липсата на основание да я държи, следва да му я върне.
След прекратяване на производството по делото в частта по предявения иск по чл. 108 ЗС
по отношение на гаражна клетка, попадаща в имота на ищците, заключен между
цифрите 1-2-23-24-3-4-15-14-13-1 на комбинираната скица – приложение . към
заключението на съдебно - техническата експертиза, с вх. № ../28.06.2017 г. на
вещото лице Р.Н. и която гаражна клетка е била предмет на постановление за
възлагане от 16.09.2020 г. по изп. дело № ./2019 г.
на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС – Перник и нотариален акт № 169, том .,
рег. № ., дело № ./2021 г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС –
Радомир, към настоящия момент делото е висящо и съдът дължи произнасяне по
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС и насрещния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК единствено по отношение на гаражната клетка с площ от 16 кв. м, заключена
между цифрите 1-2-19-22-21-25-12-1 на комбинираната скица – приложение № .
към заключението на съдебно
- техническата експертиза, с вх. № ./28.06.2017 г. на вещото лице Р.Н..
Първоначалните ищци Д.Е. и И.Е. са заявили на самостоятелно основание права
върху процесната гаражна клетка, поради което и
независимо от прекратяване на производството по делото в частта по предявения
иск по чл. 108 ЗС от ищцата И.Е., предмет на предявения иск е правото на
собственост върху цялата гаражна клетка, а не върху ½ ид. ч. от нея.
На първо място съдът дължи произнасяне по въпроса дали ищците се легитимират
като собственици на процесната гаражна клетка на
заявеното в исковата молба основание.
По делото е безспорно установено, че първоначалните ищци Д.Е. и И.Е. са
бивши собственици на неурегулиран поземлен имот (дворно място), находящ
се в населената част на с. .... общ. Радомир, обл.
Перник, махала „....“ с площ от 640 кв. м, при граници (съседи): от изток –
имот на ...., от запад – имот на Г. М., от север – път и земеделски земи и от
юг – имот на В.Н., който е с право на преминаване през имота, ведно с
построените в този имот масивна къща със застроена площ от 36 кв. м, лятна
кухня със застроена площ от 30 кв. м и гараж със застроена площ от 16 кв. м,
които сгради са със статут на строежи по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Към
настоящия момент е безспорно и че така описаният имот е собственост на П. Б.П.
и П. К. . които са закупили ½ ид. ч. от имота
от ищцата И.Е., видно от нотариален акт ., том ., рег. ., дело № 729/2021 г. на
нотариус Б. К. с район на действие – РС – Радомир, а останалата ½ ид. ч. от имота е възложена на П. К. П. с постановление за
възлагане от 16.09.2020 г. по изп. дело № ../2019 г.
на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС – Перник.
Не се спори и че ответникът В.Н. е собственик на описания в нотариален акт №
., том ., рег. № ., дело № .2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС
– Радомир, недвижим имот, находящ се в с. .... общ.
Радомир, обл. Перник, махала „....“ с площ от 660 кв.
м, при граници: от запад - Г. . от изток - .... и земеделски земи, от север –
път и С. И. И., от юг – земеделски земи, ведно с находящите
се в този имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, лятна
кухня със застроена площ от 10 кв. м, второстепенна сграда със застроена площ
от 36 кв. м и гараж със застроена площ от 16 кв. м, които сгради са със статут
на строежи по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.
Установява се по делото от събраните писмени и гласни доказателствени
средства и че процесната гаражна клетка с площ от 16
кв. м, предмет на настоящия правен спор, се намира в границите на имота на
ответника. Освен това, по несъмнен начин се установява и че процесната
гаражна клетка е построена от бащата на ответника Л. Н., след което същата е
владяна постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително от него, а след
неговата смърт и от ответника В.Н., който я владее и понастоящем и това обстоятелство
не е спорно между страните. Ищците, на свой ред, не ангажират никакви
доказателства, от които да може да се направи извод, че се легитимират като
собственици на процесната гаражна клетка на годно
правно основание. При това положение и след като ищците не успяха да докажат по
делото правото си на собственост върху процесната
гаражна клетка, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда наличието на
останалите две предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, поради което
така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По насрещния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
При съвкупната преценка на ангажираните от страните доказателства, съдът
намира, че по делото може да се направи обоснован извод, че ответникът е придобил
собствеността върху посочения недвижим имот, който, както се посочи и по-горе,
е построен от неговия баща Л.. Н. и след построяването му е владян
непрекъснато, явно и несъмнително от Л. Н., а след неговата смърт и до
настоящия момент - от ответника В.Н., вследствие на което последният е придобил
правото на собственост върху имота.
Изложеното налага извод за основателност на предявения насрещен иск, поради
което съдът не дължи произнасяне в настоящия съдебен акт по противопоставените
с отговора на исковата молба от страна на ответника при условията на
евентуалност възражения.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в общ
размер на 2750,00 лева, от които 2500,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение (1500,00 лева по договор за правна
защита и съдействие от 10.12.2016 г., сключен между ответника и адв. К. Г. от САК и 1000,00 лева по договор за правна
защита и съдействие от 12.12.2016 г., сключен между
ответника и адв. М. Т. от САК), 200,00 лева –
възнаграждение за вещо лице и 50,00 лева – внесена държавна такса по предявения
насрещен иск. Съдът, съобразявайки разпоредбите на чл. 7, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира
за неоснователно възражението на ищцата С.Е. по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като
чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, каквато не е налице в случая, преценявайки съотношението от
една страна между фактическата и правна сложност на делото и броя на
проведените открити съдебни заседания и от друга - заплатеното адвокатско
възнаграждение и предвидения минимален размер, както и броя на предявените
искове.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Д.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.Д.Е., с ЕГН: **********,
с адрес: *** и Д.Д.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***1
иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответника В.Л.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, р-н „М.“, местност „П.“, бл.,
вх.., ет. .ап. . че ищците са собственици на гараж със застроена площ от 16 кв.
м, находящ се в с. .... общ. Р., обл.
П., който се намира до масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м,
собственост на В.Л.Н., при съседи на гаража: от север – гараж на П. Б. П.и П.К.П.,
от юг – стена на къщата на В.Л.Н., от запад - имот на Г. М. и от изток - имот
на В.Л.Н. и който гараж е заключен между цифрите 1-2-19-22-21-25-12-1 на
комбинираната скица – приложение № . към заключението на съдебно - техническата
експертиза, с вх. № ./28.06.2017 г. на вещото лице Р.Н., и ответникът да бъде
осъден да им предаде владението на този имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на С.Д.Е.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.Д.Е., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.Д.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***1, че В.Л.Н., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, р-н „М..“, местност „П.“, бл. ., вх., ет. ., ап. . е собственик
на гараж със застроена площ от 16 кв. м, находящ се в
с. .... общ. Р., обл. П., който се намира до масивна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м, собственост на В.Л.Н., при
съседи на гаража: от север – гараж на П. Б. П. и П. К.П., от юг – стена на
къщата на В.Л.Н., от запад - имот на Г. Миленов и от изток - имот на В.Л.Н. и
който гараж е заключен между цифрите 1-2-19-22-21-25-12-1 на комбинираната скица
– приложение № 1 към заключението на съдебно - техническата експертиза, с вх. №
./28.06.2017 г. на вещото лице Р.Н., която скица, приподписана
от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА С.Д.Е.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.Д.Е., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Д.Д.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***1 ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Л.Н.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, р-н „М.“, местност „П.“, бл. ., вх. ., ет.,
ап. . сумата в размер на 2750,00 лева (две хиляди седемстотин и петдесет лева) –
направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П
Вярно с
оригинала
Съд. Секретар
: