№ 1040
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:М. Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100508839 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 1.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 55440/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 170 състав, П. А. А. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 107.84 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от 17.08.2015 г. до 30.04.2016 г.
в имот с адрес: гр. София, бул.****, аб.№ 022305, ведно със законната лихва от
17.08.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 18.15 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
30.03.2018 г.; и сумата 8.88 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2015 г. до 30.03.2016 г., ведно със законната лихва
от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане, и М. А. Ш. /ЕГН **********/ е
осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *********/
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 107.84 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 17.08.2015 г.
до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, бул.****, аб.№ 022305, ведно със законната
лихва от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 18.15 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
30.03.2018 г.; и сумата 8.88 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2015 г. до 30.03.2016 г., ведно със законната лихва
от 17.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу П. А. А. и М. А. Ш. искове са отхвърлени: относно главницата-
цена на топлинна енергия- за разликата над сумата 215.69 лв. до пълния предявен
размер от 433.64 лв. и за периода от 1.05.2014 г. до 17.08.2015 г., като погасени по
давност; относно лихвите за забава върху главницата за топлинна енергия- за
1
разликата над сумата 18.15 лв. до пълния предявен размер от 65.25 лв., като погасени
по давност; относно главницата- цена на услугата дялово разпределение- за разликата
над сумата 17.76 лв. до пълния предявен размер от 48.82 лв., като погасени по давност;
и относно мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение- за сумата
12.39 лв. /изцяло/, като неоснователен и недоказан. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответниците П. А. А. и М. А. Ш. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД суми от по 325 лв. всеки- разноски по делото. На основание чл.78, ал.3
ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответниците П. А. А.
и М. А. Ш. суми от по 155.50 лева на всеки- разноски по делото.
Постъпили са въззивни жалби от П. А. А. и М. А. Ш. /ответници по делото/, в
които са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от
СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу тях искове и в частта
за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва жалбите и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето им като
неоснователни, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не
изразява становище по повод жалбите на ответниците.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са частично основателни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част /части/.
По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в
обжалваната част /части/ и следва да бъде отменено относно присъдените на ищеца
суми от общо 54.04 лв.- главница /стойност на потребена топлинна енергия за
м.04.2016 г./, и общо 36.30 лв.- лихви за забава върху главното вземане за цена на
топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2015 г. до 30.03.2018 г., както и в
частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.
В останалата обжалвана част /части/- относно присъдената на ищеца сума от
общо 161.64 лв. /или по 80.82 лв. за всеки от ответниците/- главница, представляваща
стойност на доставена в процесния топло-снабден имот с аб.№ 022305 през периода
17.08.2015 г.- 4.04.2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.08.2018 г.
до окончателното й изплащане; и общо 17.76 лв. /или по 8.88 лв. за всеки от
ответниците/- такса за дялово разпределение, както и в частта относно съразмерно
присъдените на ищеца разноски, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от
установяване пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят
2
по същите. Ищецът основава претенциите си към ответниците П. А. и М. Ш. на
твърдението, че са наследници на А.П. А. /починал на 6.02.2017 г./- бивш собственик
на процесния имот, представляващ апартамент № 16 на VІ етаж в **** на бул.“Евлоги
и Христо Георгиеви“ в гр. София, с аб.№ 022305, в който доставял топлинна енергия за
битови нужди през периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г.
Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две
алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на
топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост
или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда-
етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като
потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения
имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай
потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на
общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57
ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези
хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по
правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на
писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без
значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
Установява се въз основа на представените с исковата молба писмени
доказателства, че процесният топлоснабден имот: апартамент № 16 на VІ етаж в ****
на бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ в гр. София, ведно с принадлежности, е бил
придобит от общия наследодател на ответниците А.П. А. по силата на сключен с
Нотариален акт № 128/ 8.03.1994 г. договор за покупко- продажба, и че с Нотариален
акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 59/ 18.03.2016 г. същият
прехвърлил на сина си П. А. А. собствените си 4/6 идеални части от имота, относно
който на 23.03.2016 г. е сключен договор за доброволна делба между двамата
ответници, по силата на който П. А. получил в дял процесният имот, който
впоследствие продал на третите за настоящия съдебен спор лица- Р.Г.Й. и Д.Е.Й. с
Нотариален акт № 72/ 4.04.2016 г.
Наследодателят А. А. починал на 6.02.2017 г., като оставил за законни
наследници страните по делото П. А. А. /син/ и М. А. Ш. /дъщеря/.
При установената по делото фактическа обстановка следователно ответниците
П. А. и М. Ш. са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове- в качеството на законни
наследници на бившия собственик на имота А. А., който до 18.03.2016 г. е бил
потребител на топлинна енергия в него и страна по съществуващо относно доставката
на топлинна енергия договорно правоотношение /чл.153, ал.1 ЗЕ/. Изводите на двете
съдебни инстанции относно наличното за имота облигационно правоотношение за
периода до 4.04.2016 г. съвпадат, поради което и предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу П. А. и М. Ш. искове по чл.79, ал.1 ЗЗД правилно са уважени.
Установеното по делото наличие на облигационно договорно правоотношение,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия в процесния имот през
3
исковия период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно
основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в процесното жилище, е от
значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгл. чл.162 ГПК.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения, справки и
дялови разпределения за процесния имот, като са приети в първоинстанционното
производство и експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна
експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени
от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни
експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/.
Конкретни доводи относно обема и стойността на доставената в процесния имот
топлинна енергия в жалбата на ответниците не са изложени, поради което и
въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока. С оглед
представените по делото доказателства- писмени доказателства и експертно
заключение на съдебно- техническа експертиза, наследодателят на ответниците А. А. и
ответникът П. А.- потребители на посочената енергия /определена при дистанционен
отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение и реален отчет на
водомера за топла вода/, дължат на ищцовото дружество плащането на нейната
цена.
Неправилно, обаче, при събраните в процеса доказателства, на ищеца е
присъдена и дължимата за м.04.2016 г. сума, възлизаща на 54.04 лв. общо, тъй като на
4.04.2016 г. ответникът П. А., който се е легитимирал като собственик на процесния
апартамент по силата на сключения на 23.03.2016 г. договор за доброволна делба, е
продал същия на посочените по- горе трети за спора лица, поради което и стойността
на потреблението за м.04.2016 г. /след 4.04./ не може да бъде възложено в тежест на
двамата ответници.
Вследствие намаляване размера на главния дълг от 215.69 лв. на 161.65 лв.
/215.69 – 54.04 = 161.65 лв./, размерът на дължимите от всеки от двамата ответници
суми за стойност на потребена топлинна енергия /главница/ възлиза на 80.83 лв., до
която сума исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени, а за горницата над
тази сума- отхвърлени като неоснователни.
Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъдат присъдени
на ищеца и лихви за забава при плащане на главницата за периода от 15.09.2015 г. до
30.03.2018 г., поради обстоятелството, че не е установено от доказателствата по
делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на
производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такива
ликвидни и изискуеми вземания срещу ответниците.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията за заплащане
стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като
срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на
договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да
изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер.
В случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като
неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза, са в размери, различни от сумите за
реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление
вземания е установена едва с изравнителните сметки, за чието стабилизиране и
4
въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства по делото, при
доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, не са представени.
Съгласно чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. до м.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им на
интернет- страницата на продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите
за потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока
по ал.2. Следователно при действието на цитираните Общи условия лихва за забава се
дължи само върху сумата по общата фактура, издадена след изравняването, и за
периода след нейното публикуване. В случая, въпреки дадените му с доклада по
чл.140 ГПК указания в тази насока, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за публикуване на общите фактури, следващи
изравняването, на интернет- страницата му, съответно- за датите, на които е станало
това. В нито един от приложените от ищеца голям брой констативни протоколи по
чл.593 ГПК не е посочен процесният топло-снабден имот с аб.№ 022305, поради което
и не може да се приеме в случая, че наследодателят на ответниците е изпаднал в
забава при плащане на процесните главни задължения. Поради непроведено пълно
доказване на наличието на забава и периода на тази забава следователно исковете по
чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 36.30 лв. общо /или по 18.15 лв. за всеки от
ответниците/- обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия,
дължимо за периода 15.09.2015 г.- 30.03.2018 г., следователно подлежат на отхвърляне
като недоказани и неоснователни.
Поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на предявените искове постановеното от СРС решение следва да бъде
отменено в частта, в която ответниците П. А. и М. Ш. са осъдени да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 54.04 лв. общо /или по 27.02 лв. всеки от тях/-
главница, представляваща стойност на потребена през м.04.2016 г. топлинна енергия, и
сумата 36.30 лв. общо /или по 18.15 лв. всеки от тях/- лихви за забава за периода
15.09.2015 г.- 30.03.2018 г., и вместо това да бъде постановено решение, с което
исковете на „Топлофикация София“ ЕАД по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за тези
суми да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за
разноски между страните, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от
исковете, като дължимите на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК за
първоинстанционното производство следва да бъдат определени на общо 384.36 лв.
/или по 192.18 лв. за всеки от двамата ответници/, за която сума обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, а за разликата над тази сума- отменено. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на всеки от ответниците суми от по 203.91
лв.- разноски за първоинстанционното производство /за платени адвокатски
възнаграждения/, поради което с настоящото решение на последните следва да бъдат
присъдени допълнително по 48.41 лв.- разноски.
При този изход на въззивното производство съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.1
ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на всеки от въззивниците суми от по 16.75
лв.- разноски за платени държавни такси, съразмерно на уважената част от жалбите.
На основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивниците дължат да заплатят на
въззиваемата страна общо сумата 66.50 лв.- разноски за въззивното производство,
съразмерно на отхвърлената част от жалбите /при определен от въззивния съд размер
на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв./.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 1.06.2021 г., постановено по гр. дело № 55440/ 2018 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 170 състав, в следните обжалвани части:
- в частта, в която П. А. А. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 27.02 лв.- горница над сумата 80.82 лв. до
присъдените 107.84 лв. /главница/, представляваща стойност на потребена през
периода от 4.04.2016 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, бул.****, аб.№
022305, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.08.2018 г. до окончателното
й изплащане; и сумата 18.15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 30.03.2018 г., а също и в частта
относно присъдените на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК над
сумата 192.18 лв., и
- в частта, в която М. А. Ш. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ на основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 27.02 лв.- горница над сумата 80.82 лв. до
присъдените 107.84 лв. /главница/, представляваща стойност на потребена през
периода от 4.04.2016 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, бул.****, аб.№
022305, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.08.2018 г. до окончателното
й изплащане; и сумата 18.15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 30.03.2018 г., а също и в частта
относно присъдените на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК над
сумата 192.18 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД- гр. София
/ЕИК *********/ срещу П. А. А. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 27.02 лв.- главница /горница
над сумата 80.82 лв. до присъдените 107.84 лв./, представляваща стойност на
потребена през периода от 4.04.2016 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, бул.
****, аб.№ 022305, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.08.2018 г. до
окончателното й изплащане; и сумата 18.15 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 30.03.2018 г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД- гр. София
/ЕИК *********/ срещу М. А. Ш. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 27.02 лв.- главница /горница
над сумата 80.82 лв. до присъдените 107.84 лв./, представляваща стойност на
потребена през периода от 4.04.2016 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, бул.
****, аб.№ 022305, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.08.2018 г. до
окончателното й изплащане; и сумата 18.15 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 30.03.2018 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на П. А. А. /ЕГН **********/ сумата 48.41 лв. /четиридесет и осем лева и 41
ст./- разноски /допълнително/ за първоинстанционното производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
6
заплати на М. А. Ш. /ЕГН **********/ сумата 48.41 лв. /четиридесет и осем лева и
41 ст./- разноски /допълнително/ за първоинстанционното производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 1.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 55440/ 2018 г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 170 състав, в останалата обжалвана част, а именно:
- в частта, в която П. А. А. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 80.82 лв.- главница, представляваща стойност на потребена през
периода от 17.08.2015 г. до 3.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, бул.****, аб.№
022305, топлинна енергия, и сумата 8.88 лв., представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от 1.08.2015 г. до 30.03.2016 г., ведно със законната
лихва върху двете суми /главници/, считано от 17.08.2018 г. до окончателното им
изплащане, а също и сумата 192.18 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1
ГПК, и
- в частта, в която М. А. Ш. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 80.82 лв.- главница, представляваща стойност на потребена през
периода от 17.08.2015 г. до 3.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, бул.****, аб.№
022305, топлинна енергия, и сумата 8.88 лв., представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от 1.08.2015 г. до 30.03.2016 г., ведно със законната
лихва върху двете суми /главници/, считано от 17.08.2018 г. до окончателното им
изплащане, а също и сумата 192.18 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на П. А. А. /ЕГН **********/ сумата 16.75 лв. /шестнадесет лева и 75 ст./-
разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на М. А. Ш. /ЕГН **********/ сумата 16.75 лв. /шестнадесет лева и 75 ст./-
разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. А. А. /ЕГН **********/ и М. А. Ш. /ЕГН **********/ да
заплатят на „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ общо сумата
66.50 лв. /шестдесет и шест лева и 50 ст./- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 55440/ 2018 г. на СРС, ІІ ГО, 170 състав, като
необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД- гр.
София- като трето лице- помагач на ищеца „Топлофикация София" ЕАД- гр. София в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7