МОТИВИ по НОХД 1249/2016г. на
СГС, НО, 7-ми състав
Софийски градска прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно
производство ЗМ 2992/2013г. по описа на 02 РУП - СДВР, пр. пр. № 259/2014г. на
СГП срещу Б.С.Т. и В.Й.В. за извършено от тях престъпление по чл. 123, ал. 1,
пр. 2, от НК за това, че на 28.12.2013 г. в гр. София, ж.к. ” ******”, ул.**********,
в помещение на „Търговски комплекс”, всеки един от тях причинил по непредпазливост
смъртта на М. В.Б., ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
/строително - монтажна дейност и свързаните с нея правила за безопасност/, като
на горепосочената дата и място обвиняемите, като управители на „С.С.БГ ” ООД,
нарушили установените правила за безопасност при извършване на строително -
монтажни дейности, както следва :
Закон за
здравословни и безопасни условия на труд/ ЗЗБУТ/ обв. ДВ бр. 124 / 23.12.1997
г. :
чл. 14, ал. 1
- Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи,
юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя
сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни
и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните помещения, площадки или места.
ал. 2 - Лицата
по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това
дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други
компетентни служби или лица.
чл. 16, ал. 1
- при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд работодателят е длъжен:
т. 6 - да
осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по
безопА.начин.
т. 7 - да не
допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за
здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и
екипирани;
чл.33. - Всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността и на други лица, пряко
засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции.
Наредба № РД-
07-2” от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд - изд. от министъра на труда и
социалната политика / обн. ДВ бр. 102 /г., в сила от 01.01.2010 г., попр. ДВ
бр. 4 /15.01.2010 г. , изм. ДВ бр. 25 / 30.03.2010 г.:
чл. 3. -
Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава
необходимите знания и умения и/ или не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
чл. 10, ал. 1
- Инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на
работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на
трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа.
ал. 2 -
Инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда :
1. при постъпване на работа;
2. при преместване на друга работа или
промяна на работата;
ал. 3 - Инструктажите по безопасност и здраве
при работа са:
1. начален;
2. на работното място;
3. периодичен;
4. ежедневен
5. извънреден
чл. 11, ал. 1
- Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве
при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността
на работното време, вкл. на :
1. работещите, предоставени им от
предприятие, което осигурява временна заетост;
3. работещи от други предприятия,
които ще работят на територията на предприятието;
чл. 15, ал. 1
- Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок
производствен риск, включително:.... при строителни и монтажни работи.
Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи -изд. от министъра на труда
и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройство -
/ обв. ДВ бр. 37 / г., в сила от 05.11.2004 г., попр. ДВ бр. 98 / 05.11.2004
г., изм и доп ДВ бр. 102 /19.12.2006 г.:
чл. 18, ал. 2
- Подизпълнителят съгласува своите действия за осигуряване на ЗБУТ със
строителя, който го е наел.
чл. 26.
Техническият ръководител:
1. изпълнява и
контролира спазването на изискванията по ЗБУТ;
4. провежда
инструктаж по ЗБУТ на ръководените от него работещи;
7. разпределя
работещите по работни места съобразно тяхната правоспособност, квалификация,
знания и опит;
8. контролира:
а) планирането и безопасното извършване
на разрушаване на сгради и съоръжения чрез предприемане на подходящи предпазни
мерки, М. и процедури
б) монтажа и демонтажа на стоманени или
бетонни рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни елементи или
временни опори и подпори;
Приложение
№ 6 към чл. 2, ал. 2 от същата Наредба №
2 / 22.03.2004 г.
Извършване на
специални видове работи от обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 8
1. Разрушаване
на сгради и съоръжения
1.4.
Работещите по разрушаването на сгради или съоръжения трябва да са специално
инструктирани и обучени за работните процеси, които ще изпълняват ръчно или с
машини;
1.6. Преди
започване събарянето на следващо ниво, елемент или носеща конструкция
техническият ръководител извършва оглед на площадката за потенциални опасности.
1.7.
Събарянето на пропукани стени, сводове и опорни пети се извършва след
предварителното им укрепване.
1.9. Преди събаряне на:
1.9.1.
вътрешни стени чрез бутане или придърпват помещенията под тях се проверяват и
освобождават от намиращите се там хора;
1.9.2. външни
стени опасната зона на падане се огражда или охранява.
1.10. Корнизи,
конзоли и други издадени от сградата или съоръжението елементи се разрушават от
скелета, разположени на срещуположната страна на падането на разрушавания
елемент.
Закон за
устройство на територията - обв. ДВ бр. 1 / 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001
г.
чл. 148, ал. 1
- Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон
ал. 2 -
Разрешение за строеж се издава от главния архитект…
чл. 163а, ал.
1 - Строителят е длъжен да назначи по трудов договор технически правоспособни
лица, които да извършват техническото ръководство на строежите
В производството пред СГС не е приет за
разглеждане граждански иск и не е конституиран частен обвинител.
Двамата подсъдими дават подробни обяснения и
не се признават за виновни.
В хода по същество прокурорът поддържа
повдигнатото от СГП обвинение, като счита, че от събраните доказателства е
установено, че двамата подсъдими са фактическите работодатели на пострадалия от
престъплението М. Б.. Сочи, че договорът за подизпълнител между фирмата на
подсъдимите „С.С.БГ“ ООД и З.П. е антидатиран, а същият е бил общ работник, а
не подизпълнител и не се е явявал по никакъв начин шеф на останалите работници.
В тази връзка прокуратурата прави подробен разбор на доказателствата като
излага съображения за това, които от тях да бъдат кредитирани и кои не, с оглед
изложената от СГП обвинителна теза. В заключение се иска признаване на
подсъдимите за виновни и определяне на наказание към минимума, изпълнението на
което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимите адв. С. моли да
бъде постановена оправдателна присъда, като излага подробни аргументи в
подкрепа на своето искане. Защитата сочи, че фирмата на подсъдимите – „С.С.БГ“
ООД е била наета от „С. МЖ“ ООД да извърши строително ремонтни дейности,
подробно описани в договора и приложението към него. Сочи, че поради липса на капацитет
за извършване на дейности по разрушаване на стени била наета фирма –
подизпълнител – З.П., който подсъдимия Т. познавал като управител на фирма „П.Л.**“
ООД за което бил сключен и съответния договор, а П. бил надлежно инструктиран
относно вида и характера на работата, която трябвало да извърши. Защитата
твърди, че именно П. наел пострадалото лице М. Б. и другите работници и негово
било задължението да им осигури работно облекло, предпазно оборудване, както и
да им направи инструктаж. Адв. С. оспорва казаното от СГП, като твърди, че
договорът със З.П. от 23.12.2013г. и инструктажните книги от 27.12.2013г. не са
антидатирани за което свидетелствали и св. С. и С.П., а надписът на договора „Договор
с подизпълнител“ бил достатъчно голям, поради което моли съдът да не дава вяра
на твърденията на П., че не бил прочел какво подписва. Сочи, че отношенията
между З.П. и другите работници били йерархични, като той бил лицето, което ги наемало
на работа, което се потвърждава и от обстоятелството, че П. раздавал визитки с
името на фирмата си. Анализирайки посочените доказателства защитата излага
твърдения, че З.П. е лицето, което като подизпълнител е бил работодател на
пострадалия работник М. Б. и именно негово задължение е да осигури ЗБУТ и едва
след злополуката същият прави опит да прехвърли вината си върху двамата
подсъдими. Сочи, че дори съдът да приеме, че писменият договор е
недействителен, то договорът между П. и подсъдимите бил неформален, а нямало
съмнение, че такъв договор е имало, а З.П. бил лицето, наело другите работници.
Защитата прави искане да се прецени и
наличието на причинна връзка между поведението на подсъдимите и престъпния
резултат, който според защитата липсва. Сочи също така, че цялата отговорност
следва да се носи от техническия ръководител, а неговите подзащитни не са
изпълнявали тази функция. Моли съдът да не кредитира заключенията на
Техническите експертизи от които не се установявало какъв точно е бил
дефектиралият елемент. В заключение отново се иска оправдаване на подсъдимите.
Подсъдимият Т. лично в своя защита моли за
справедлива присъда, тъй като са направили всичко така, както е по закон.
Подсъдимият В. лично в своя защита излага
съображения, че цялото дело е умело режисиран капан от З.П., който се опитва да
прехвърли вината върху двамата подсъдими с цел да извлече финансова изгода.
В последната си дума подсъдимия Т. заявява,
че не чувства вина и моли за справедлива присъда.
В последната си дума подсъдимия В. изразява
съжаление за станалото, но счита, че не е виновен за това престъпление и моли
съдът да отсъди справедливо.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна :
Подсъдимият Б.С.Т. е с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, неосъждан, неженен, с висше образование – машинен
инженер, работи като управител на „С.С.БГ” ООД, адрес за призоваване - гр.
София, ул. ” ********
Подсъдимият В.Й.В. Е с ЕГН **********, роден на *** година в гр. К., българин,
с българско гражданство, неосъждан, женен, с висше образование – машинен
инженер, работи като управител на „С.С.БГ” ООД, адрес за призоваване - гр.
София, ж.к. ” ********
Двамата подсъдимия били управители на „С.С.БГ“ ООД, което се занимавало
със строителна дейност. На 18.12.2013 година между „С. МЖ“ ООД, в качеството на
възложител, представлявано от св.Л.С. и „С.С.БГ” ООД, в качеството на изпълнител
бил сключен договор за строително - монтажна дейност.
Предмет на горепосочения договор бил извършване на монтаж на
сухостроителни изделия в строителен обект - търговски комплекс, находящ се в
гр. София, ж.к. „Свобода“, ул. „Народни будители“, срещу бл. **като в
приложението към него, в т. 9 изрично било посочено, че следва да се извърши
разрушаване на стени и изхвърляне на отпадъци за сумата от 1600 лв.
Към договора било подписано и споразумение от 18.12.2013г. за осигуряване
на ЗБУТ в който било предвидено, че подизпълнителят „С.С.БГ“ ООД отговаря за
осигуряване на ЗБУТ на строителната площадка. Бил проведен и инструктаж от св. С.
на двамата подсъдими, които изрично били запознати с инструкциите за
безопасност по проекта.
Тъй като „С.С.БГ“ ООД не разполагало с необходимия персонал, за да
изпълни задълженията си по договора със „С. МЖ“ ООД и в частност тези по т. 9
от Приложението към договора, същите решили да наемат работници, които да
разрушат стените и да извозят отпадъците.
На 24.12.2013 г. подсъдимият Б.Т. се свързал по телефона със св. З.П.,
когото познавал от друг обект, където З.П. извозвал отпадъци и му обяснил, че
имало стени за къртете и разрушаване, както и отпадъци за извозване при което
свидетелят поел ангажимент да извози отпадъците, както и да намери и доведе
свои познати на които подсъдимия Т. и подсъдимия В. на място да възложат
конкретни задачи, свързани с разрушаването на стените. Двамата подсъдими и св. З.П.
се уговорили за цялата работа да му бъде платена на него сумата от 750 лв.
Същите се уговорили работата да започне на 27.12.2013г, въпреки че все още
нямало издадено разрешение за строеж.
На 27.12.2013 година, около 08.30 часа св. З.П. довел своите познати св. К.В.Б.,
И.В.и М. В.Б.. Те носили със себе си и чукове за събаряне на стената. На място
те били посрещнати от подсъдимия Б.Т. и подсъдимия В.В., след което св. З.П. си
тръгнал, а работниците започнали да работят под указанията на двамата
подсъдими, които им казвали кои стени да събарят. На обекта нямало
квалифицирани технически лица, които да изпълняват функцията на технически
ръководител, а същата фактически се изпълнявала от двамата подсъдими, които
обаче били машинни инженери по образование, а не строителни. Двамата подсъдими
не осигурили на работниците нито защитно облекло, нито каски. Не им бил
проведен и инструктаж. Не бил сключени и трудови договори с посочените
работници - И.В., св. К.В.Б. и М. В.Б..
Те работили на обекта до 16 ч. след което си тръгнали.
На следващия ден - на 28.12.2013 г., около 08.00 часа, за да довършат
работата си - св. З.П. докарал отново св. К.В.Б. и М. В.Б., като този път
вместо И.В., дошъл св. А.Х.В., след което си тръгнал, като поел ангажимент да
се върне към края на деня за да натовари и изводи с микробуса си отпадъците от
вече съборената стена.
Подсъдимите Б.Т. и В.В. завели св. А.В., св. К.Б. и М. Б. до помещението,
където работили предния ден и казали на тримата да продължават със събарянето
на стената. Двамата подсъдими отново не изпълнили задълженията си да осигурят ЗБУТ
на работниците – не бил проведен инструктаж, не било осигурено работно облекло,
нито предпазни каски, нито било осигурено присъствието на квалифициран
технически ръководител.
Св. А.Х.В., св. К.В.Б. и М. В.Б. продължили работата си по събарянето на
стената, съобразно инструкциите, дадени им от двамата подсъдимия, като
използвали отново същите чукове, донесени от тях, както и скеле, собственост на
„С.С.БГ“ ООД.
Около 10.15 часа М. Б. се намирал на скелето изградено до стената и
продължавал да удря по стената с чука си. През това време св. К.Б. и св. А.В.
слезли от скелето за да пушат. Точно в този момент един щурц /монолитно излят
пояс/, който лежал върху преградния зид се откъснал в резултат на ударите върху
зида, като увиснал на арматурните железа от другия си край и ударил пострадалия
М. Б. по главата и го затиснал до стената.
В следствие на удара на М. Б. била причинена открита черепно - мозъчна
травма - многофрагментарно счупване на
костите на лицевия череп, черепния покрив и основа, разкъсване и размачкване на
мозъчно вещество и оток на мозъка. Вследствие на инцидента при които бил ударен
от металния щурц, М. Б. починал на място, като причина за смъртта му е
несъвместима с живота открита черепно - мозъчна травма.
Двамата работници К.Б., брат на пострадалия и А.В. свалили пострадалия от скелето и заедно с
подсъдимия Т., който се намирал на обекта откарали М. Б. в „Пирогов“.
Подсъдимите уведомили Л. С. за станалото по телефона, която решила, че
трябва да отиде в НОИ и да провери какви документи трябва да подаде, защото е
станала трудова злополука. Там тя говорила със служителка, която й казала какво
трябва да се направи. С. предала на подсъдимите, че трябва да отидат, заедно
със З.П. при тази служителка, но такава среща не се състояла.
След инцидента З.П. се свързал с Б.Т. и го помолил да даде пари за
погребението на М. Б.. Двамата се видели пред полицейското управление в деня на
злополуката на която среща, подсъдимия Т. дал на З.П. да подпише Договор за
подизпълнител с дата 23.12.2012г. между „С.С.БГ“ ООД и З.П., посочен като
подизпълнител, като дал на З.П. неустановена сума пари за погребението на М. Б..
На другия ден отново се видели и П. отново поискал още пари за погребението на М.
Б., които получил, като за цялата дадена от подсъдимите сума в размер на 2350
лева бил издаден Разходен касов ордер, подписан от З.П.. На втората среща З.П.
подписал и дадени му от подсъдимия Т. инструктажни книги.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства :
А. Гласни :
Обясненията на подсъдимия Б.С.Т., обясненията на подсъдимия В.Й.В.,
показанията на свидетелите Х.Д.Ю., А.Х.В., дадени в хода на съдебното
производство, а също така и тези в частта им приобщена по реда на чл. 281 от НПК, показанията на св. К.В.Б. дадени в хода на съдебното производство, а също
така и тези в частта им приобщена по реда на чл. 281 от НПК, показанията на св.
З.А.П. дадени в хода на съдебното производство, а също така и тези в частта им
приобщена по реда на чл. 281 от НПК, показанията на св. Л.П. С. дадени в хода
на съдебното производство, а също така и тези в частта им приобщена по реда на
чл. 281 от НПК, показанията на св. М. К.Б. С., показанията на св. С.С.П., св. Л.А.А.
и св. М.С.В..
Б. Писмени :
От досъдебното производство :
Протокол за оглед на местопроизшествие – стр. 6; Протокол за оглед на
местопроизшествие – стр. 14; Договор за подизпълнител от 18.12.2013г. – СТР. 17
:Л.С. възлага на „С.С.БГ“ ООД да извърши монтаж на сухостроителни изделия – 600
кв. м.; Договор за подизпълнител от 23.12.2013г. стр. 19 – Между З.А.П. –
подизпълнител и „С.С.БГ“ ООД – Възложител. Предмет – Демонтаж на стени. Срок 15
дни. /т.4.4. – Възложителят е длъжен да посочи на Изпълнителя свой представител
– технически ръководител на обекта/; Проект
стр. 22; Нотариален акт – стр. 26; Договор за подизпълнител от
18.12.2013г. – Стр. 29; Ценово приложение към Договора – стр. 31; Споразумение
към Договор от 18.12.2013г. – стр. 33 за ЗБУТ.; Инструкция за безопасна работа
за строителна площадка – стр. 35 с подписи на подсъдимия Т..; Инструкция за
безопасна работа при бояджийски работи – стр. 44; Инструкция за безопасна
работа с пневматични инструменти – стр. 48; Инструкция за безопасна работа при
зидарски работи – стр. 50; Книга за
инструктаж – С. МЖ ООД – стр. 54 – подписана е от Б.Т.; Конструктивно становище
– стр. 56; Инвестиционен проект – стр. 59; Страница от инструктажна книга –
стр. 93; Препис – извлечение от акт за смърт – стр. 110; Удостоверение за
наследници – стр. 111;. Албум със снимки –стр. 121
Папка ІІ : Справка за имот- стр. 150; удостоверение за актуално състояние
на С. МЖ ООД – стр. 153;Удостоверение за актуално състояние на С.С.БГ ООД –
стр. 155; Диплома за висше образование на Б.С.Т. – стр. 177; Диплома за висше
образование на В.Й.В. – стр. 178
Експертизи :
1. Съдебно – медицинска
експертиза на труп № 975/2013г. – Стр. 113
2. Съдебно – химическа
експертиза № А-823/13. – Стр. 116
3. Съдебно – химическа
експертиза № 771/2013г. – Стр. 117
4. Биологична експертиза
по протокол І 174-Б/2014 – Папка ІІ, Стр. 160.
От съдебното производство : Справка за съдимост на двамата
подсъдими, Визитна картичка на „П.Л.**“ ООД – стр. 73, Страница от инструктажна
книга – стр. 103, Приходен касов ордер – стр. 104, Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ стр. 144 и 145, Книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж/ - стр. 146
и 147, Картонче с името на св. В. – стр. 186, Писмо от НОИ – стр. 222-225,
Писмо от инспекцията по труда – стр. 233, Доказателства представени за нуждите
на техническата експертиза стр. 161 - 182:
1. Съдебно графическа
експертиза - стр. 114
2. Съдебно – техническа
експертиза /нова/ – стр.122
3. Допълнителна съдебно-техническа
експертиза – стр. 187
4. Допълнителна съдебно-техническа
експертиза /допълнена/ – стр. 196
От доказателствения материал съдът изключи: Удостоверение от СГС от което
е видно, че З.П. участва в Ромска младежка асоциация – стр. 100 – тъй като
същото е неотносимо към предмета на доказване, Протокол за проведена очна
ставка между подсъдимия В. и С. – стр. 166, тъй като същият тогава е имал
качеството на свидетел. На същото основание съдът изключи и Протокола за очна
ставка между подсъдимия Т. и С., тъй като Т. към този момент е имал качеството
на свидетел – стр. 168, Комплексна съдебно – психиатрична и Психологична
експертиза на майката на пострадалия – Папка ІІ, стр. 215 като неотносима към
предмета на доказване.
За да възприеме описаната по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав извърши анализ на посочените
доказателства и доказателствени средства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност при което намери следното :
По делото бяха събрани показанията на свидетелите Х.Д.Ю., А.Х.В., К.В.Б.,
Л.П. С., М. К.Б. С., С.С.П., св. Л.А.А. и М.С.В., а така също и обясненията на
подсъдимия Б.Т. и В.В.. При анализа на посочените свидетелски показания, съдът
установи, че същите могат да бъдат разделени на три основни групи с оглед на
обстоятелствата за които се отнасят и противоречията между тях.
В първата група съдът включи
показанията на свидетелите А.Х.В., К.В.Б. и З.А.П.. Тримата свидетели са били
работници на обекта на подсъдимите, поради което дават подробни показания за
условията на работа на обекта, отношенията помежду им и с подсъдимите, както и
относно начина по който е причинена смъртта на М. В.Б..
От показанията на двамата свидетели А.В. и К.Б., настоящата инстанция
установи механизма на злополуката, а именно, че на 28.12.2013г. около 10.15
часа М. Б. се намирал на скелето, собственост на „С.С.“ ООД и удрял по стената
с чука си. През това време св. К.Б. и св. А.В. слезли от скелето за да пушат.
Точно в този момент един щурц /монолитно излят пояс/, който лежал върху
преградния зид се откъснал в резултат на ударите върху зида, като увиснал на
арматурните железа от другия си край и ударил пострадалия М. Б. по главата и го
затиснал до стената. В тази им част показанията на посочените свидетели са
логични, подробни, взаимнодопълващи се, същите кореспондират с писмените
доказателства по делото и със заключението на съдебно-техническата и
съдебно-медицинските експертизи, поради което и съдът им дава вяра в цялост.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели и относно това, че същите
са заведени на обекта от З.П., който след това си тръгнал. Съдът кредитира
техните показания и в частта в която същите заявяват, че на обекта не им е
правен инструктаж, не са им дадени каски, не им е дадено защитно облекло, както
и че са ползвали собствени инструменти – чукове, доколкото тези показания
кореспондират с казаното и от останалите свидетели, както и с обясненията на
подсъдимите. Двамата работници свидетелстват и за отношенията си с двамата
подсъдими, като сочат, че са ги виждали на обекта и са изпълнявали техните
указания, като подсъдимия Б.Т. бил постоянно с тях на обекта, както и че не е
имало други технически лица.
Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели и за отношенията
им със З.П., доколкото и двамата заявяват, че макар той да ги е завел на
обекта, те са една бригада в която няма шеф. И двамата свидетели са възприемали
именно подсъдимите Т. и В. като шефове.
Казаното от В. и Б. се подкрепя и от казаното от З.П., който също сочи,
че е намерил работници по искане на подсъдимите и ги е завел на обекта, но
категорично заявява, че не им е началник и същите са изпълнявали това, което
подсъдимите са им казвали.
Съдът извърши и самостоятелен анализ на показанията на З.П., като
кредитира същите в частта им в която този свидетел заявява, че познава
подсъдимите от друг обект, че се занимава с извозване на отпадъци и по този
повод се е виждал с подсъдимия Т., че е завел работници на обекта по искане на
двамата подсъдими, като за работата е трябвало да му бъде платено 750 лева,
които пари той да разпредели между работниците.
Посочените по-горе обстоятелства не се оспорват и от подсъдимите, както и
от останалите свидетели по делото, поради което и настоящата инстанция намира,
че следва да им даде вяра в цялост.
Доказано е по делото, че З.П. е дал своята визитна картичка на фирма „П.Л.**“
ООД на свидетеля Т., като същата е приложена по делото и това обстоятелство
беше потвърдено от З.П. в разпита му пред съда. В същото време обаче този
свидетел твърди, че тази фирма не извършва дейност и категорично отрича да е
бил подизпълнител на обекта и да е нает като такъв от двамата подсъдими, което
влиза в директно противоречие със заявеното от тях.
Противоречие между казаното от този свидетел и останалите свидетели и обясненията
на подсъдимите се наблюдава и по отношение на това кога е подписал приложения
по делото Договор за подизпълнител между него и „С.С.БГ“ ООД, както и
инструктажните книги, като този свидетел категорично заявява, че е подписал
договора и инструктажните книги след злополуката, като се е видял на два пъти с
подсъдимите, за да му дадат пари за погребението.
Фактът на срещата между П. и подсъдимия Т. не се отрича и от двамата,
доколкото по делото е налична и разписка за платените от двамата подсъдими на П.
суми в общ размер на 2350 лева. Противоречие съществува само относно причината
да бъдат дадени сумите, като П. сочи, че сумите са дадени безвъзмездно за помощ
за погребението, а двамата подсъдими твърдят, че сумите са дадени като заем,
както и относно това, подписвани ли са били на тези срещи Договор за подизпълнител
и Инструктажни книги.
Посочените по-горе противоречия ще бъдат обект на подробен анализ по долу
при съпоставянето им с показанията на останалите свидетели по делото и
обясненията на подсъдимите.
Във втората група съдът включи
показанията на свидетелката Л. С., както и показанията на разпитания по делото
свидетел С.П.. От техните показания се установят отношенията между подсъдимите
и „С. МЖ“ ООД, задълженията на подсъдимите, начина на работа, както и
документалната обезпеченост на обекта.
Съдът дава вяра на показанията на св. С., че тя е наела „С.С.БГ“ ООД да
работят на обекта, като е сключила съответния договор с подробно посочени в
същия и приложенията към него задължения на страните, както и относно това, че
е провела инструктаж на двамата подсъдимия, което също кореспондира напълно с
писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра и на показанията на св. С.
относно това, че след като е била уведомена от двамата подсъдими по телефона за
злополуката е посетила НОИ, взела е координати на служителка и ги е уведомила,
че трябва да я посетят, доколкото данните на тази служителка /св. В./ бяха
представени по делото от защитата на подсъдимите.
Не така безспорни и безпротиворечиви са нейните показания относно други
съществени обстоятелства, относими към предмета на доказване. Така в
показанията си пред съда същата твърди, че е научила от двамата подсъдими, че
те са наели подизпълнител – фирма „Л.“ с шеф „З.П.“ и го е видяла на обекта. В
същото време на досъдебното производство /показанията прочетени по реда на чл.
281 от НПК/ същата е заявила категорично, че не е ходила на обекта и не знае да
са сключвали договори с други лица, като същата не сочи името на св. З.П., нито
името на неговата фирма.
При анализ на посочените противоречия между казаното от св. С. пред съда
и на досъдебното производство, настоящата инстанция намери, че следва да се
даде вяра на казаното от нея пред разследващите органи, доколкото показанията й
дадени пред съда са хаотични - не може да посочи датата, когато е била на
обекта, посочва фирмата, собственост на З.П. само с непълното й име, като и
неговите имена и го е посочила погрешно като „П.“. Като взе предвид и близките
отношения, които тя е имала с двамата подсъдимия, настоящата инстанция намира,
че казаното от нея на досъдебното производство е по-достоверно, доколкото е
било и по-близо във времето на злополуката. Разликата в показанията й според
настоящия състав се дължат на последващи разговори между нея и двамата
подсъдими от където същата е научила за фирмата на З.П., тъй като това напълно
съвпада със защитната версия на Т. и В. и я е възпроизвела пред съда макар и
неволно. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че процесният договор,
сключен между „С.С.БГ“ ООД и З.П. е сключен с физическо, а не с юридическо
лице, поради което и към онзи момент св. С. едва ли е знаела, че З.П. има
фирма, както и нейното име.
Съдът не дава вяра и на показанията на св. С.П., който твърди, че е
виждал З.П. на обекта, както и процесния договор за подизпълнител, сключен
между „С.С.БГ“ ООД и З.П.. Св. П. твърди, че този договор му е бил показан от С.,
нещо което същата не споменава в своите показания. Същата не сочи и да е имала
екземпляр от този договор, така както твърди св. П..
Този свидетел говори и за случай в който е заварил З.П. и работниците на
обекта около 10 часа ден преди инцидента. Установено е обаче от показанията на
свидетелите – работници, че са били заведени на обекта около 8.30ч. на
27.12.2013г. след което З.П. е напускал обекта и е трябвало да се върне едва
вечерта. В обясненията на двамата подсъдими също не се съдържат твърдения за
присъствие на З.П. на обекта по време на работата. Нещо повече, св. П. твърди,
че проектът на обекта на който са работили двамата подсъдими и пострадалия е
бил изготвен от жена му, поради негова служебна ангажираност, което прави още
по-малко вероятно същият да посети обект, който не е проектирал пряко и да
проверява документация, която няма връзка с проектирането, какъвто се явява
договорът за подизпълнител. Ето защо настоящият състав намира, че показанията
на този свидетел не следва да бъдат кредитирани, тъй като влизат в противоречие
с останалите доказателства по делото и не се подкрепят от нито едно от тях.
В третата група свидетели
съдът включи показанията на св. Х.Ю. – лекар, който е констатирал смъртта на
пострадалия, М.К.Б. С., която е племенница на пострадалия, на св. Л.А., както и
на св. В. – служител на НОИ.
Съдът дава вяра на показанията на св. Ю., тъй като те се подкрепят от
останалите гласни и писмени доказателства, като това е лицето, което е
констатирало смъртта на пострадалия.
Показанията на св. М.К. С. не се кредитират от съда, доколкото същата не
е била очевидец на инцидента, а преразказва казаното й от нейния баща – св. К.Б.,
който вече беше разпитан по делото.
Съдът намира показанията на св. Л.А. за неясни, непълни и противоречиви.
Същият твърди, че е видял, как подсъдимите правят инструктаж на З.П. и
работниците, но в същото време заяви, че не е присъствал на самия инструктаж,
поради което и не може да каже какво точно са били инструктирани. Също така в
тази им час показанията му противоречат на казаното от самите работници, че
след като ги е оставил в 8.30 ч. сутринта, З.П. е напуснал обекта. Ето защо и
настоящият състав не ги кредитира, като в останалата им част те са и неотносими
към предмета на доказване, тъй като касаят друг обект.
Съдът кредитира напълно показанията на св. В., която е категорична, че за
трудовата злополука в НОИ са разбрали едва след запитване от полицията през
2014г., както и че не се е срещала с подсъдимите, нито със З.П. във времето
след злополуката, а подсъдимите е видяла скоро преди съдебното заседание,
когато са я питали, дали си спомня за срещата. Доколкото нейните показания се
подкрепят и от писмата от НОИ и Инспекцията по труда, настоящият състав ги
кредитира изцяло.
Съдът извърши и самостоятелен анализ на обясненията на подсъдимия Б.С.Т.
и тези на подсъдимия В.Й.В., като взе предвид тяхното качество едновременно на
доказателствено средство и на средство за защита.
Съдът кредитира техните обяснения в частта им в която се установява, че
същите са управители на „С.С.БГ“ ООД, сключила са договор със „С. МЖ“ ООД, че
подсъдимият Т. се е свързал със З.П. и му е казал, че трябва да бъдат съборени
стени, както и че П. е завел на обекта работници, както и относно станалата
злополука и смъртта на М. Б., и това, че са провели две срещи със З.П. след
инцидента и са му дали сумата от 2350 лева, тъй като в тази им част техните
обяснения кореспондират с останалия доказателствен материал.
Между обясненията на подсъдимите и казаното от св. З.П. обаче съществуват
съществени противоречия, както беше посочено и по-горе и най-съществени те са
относно това, бил ли е З.П. подизпълнител на „С.С.БГ“ ООД, както и датата на
която е бил подписан Договор за подизпълнител между „С.С.БГ“ ООД и З.П., като
подсъдимите твърдят, че това е станало на 23.12.2013г., както е посочено и в
самия договор, а П. твърди, че договорът е антидатиран и е подписан от него
непосредствено след инцидента. Следва да се отбележи също така, че самият факт
на подписването на договора не се оспорва от страните, доколкото е налице и
съответната графическа експертиза. Оспорва се само моментът на неговото
подписване. Аналогично противоречие има и по отношение на инструктажната книга.
За да отговори на този въпрос настоящата инстанция анализира на първо
място показанията на двамата работници св. А.В. и К.Б. от които е видно, че З.П.
само ги е водил до обекта и ги е взимал, както и че трябвало да извозва
отпадъците. Същият не е присъствал по време на работата, не им е давал
указания, не е разполагал с чертежи, не е присъствал по време на инцидента.
Напротив – и двамата работници сочат именно двамата подсъдими като „шефове“,
като е установено, че подсъдимия Т. е присъствал на обекта през цялото време и
е разполагал с чертежите въз основа на които им е давал указания къде да
събарят стената. Двамата работници категорично отричат и да са подчинени на З.П.,
независимо от обстоятелството, че същият е преговарял с подсъдимите и е
трябвало да получи парите за изработеното.
Докато за св. З.П. и двамата подсъдими съществува интерес да прехвърлят
вината за станалото чрез твърденията си за това дали П. е бил или не
подизпълнител, то двамата работници нямат основание да дават неверни показания,
още повече, че св. К.Б. е брат на починалия М. Б. и ако отговорен за
изпълнението на обекта беше не друг, а З.П., то този свидетел би го посочил.
Той обаче категорично сочи двамата подсъдими като техни шефове и технически
ръководители. Ето защо съдът постави в основата на своите изводи показанията на
тези двама свидетели, като приема, че макар да са се познавали и често да са
работили заедно на обекти, З.П., К.Б., А. В. и М. Б. не са били в йерархични
отношения и не са били подчинени на З.П.. Установено е, че същият е извозвал
отпадъците от обектите /така е и от обясненията на подсъдимите/, а другите
работници са извършвали общи строителни дейности. Няма никакви доказателства,
че те са били наемани от З.П., а и никой от работниците не споменава да е
работил за неговата фирма „П.Л.**“ ООД.
Същите изводи се налагат и от анализа на текста на договора. Макар
двамата подсъдими да твърдят, че познават св. З.П. като управител на фирма „П.Л.**“
ООД и представиха съответната визитна картичка, то видно от текста на Договор
за подизпълнител от 23.12.2013г. същият договор е сключен между „С.С.БГ“ ООД и З.П.,
но в лично качество – като физическо лице, а не в качеството му на управител на
дружество. Ето защо още веднъж съдът намира, че твърденията на З.П., че
договорът му е предложен непосредствено след инцидента за по-достоверни,
доколкото към този момент подсъдимите не са съобразили, че е следвало да
сключат договор с фирмата на П., тъй като именно по този начин – наемайки друго
дружество за подизпълнител биха се освободили от отговорността си като
подизпълнители на строителните работи на обекта.
В пледоарията си защитникът на
подсъдимите лансира тезата, че ако съдът не приеме, че Договорът за
подизпълнител действително е сключен на 23.12.2013г., то следва да се приеме,
че между страните е имало неформален договор за изработка. Дори едно такова твърдение
да бъде възприето, то един такъв договор има сила само по отношение на З.П.,
който не отрича, че е работил на обекта и е трябвало да изнася отпадъците. С
такъв договор обаче не може по никакъв начин да се обвържат останалите
работници, нито априори да се приеме, че същите ще работят за З.П.. Нещо повече
– ноторно известно е, че физическо лице в лично качество не може да сключи
трудов договор с други физически лица в качеството си на техен работодател, а
това би могло да стане чрез съответното дружество или ЕТ – хипотеза, която не е
налице по настоящото дело.
На следващо място, за да приеме, че именно двамата подсъдими чрез „С.С.БГ“
ООД са били единствените лица, които са имали отговорност да извършат
строителните работи, съдът съобрази договора, който „С.С.БГ“ ООД е сключил със
„С. МЖ“ ООД, където изрично в т. 9 към Приложението по договора е посочено, че
следва да извършат „разрушаване на стени
и изхвърляне на отпадъци“, нещо за което са наели З.П. и останалите
работници, но не в качеството на подизпълнители, а именно в качеството им на
работници.
Допълнителна индиция за отношението на подсъдимите към станалото е
обстоятелството, че те са се съгласили и са дали сумата от 2350 лева за погребението
на починалия работник М. Б., сума значително по-голяма от цялата сума, обещана
на работниците за изпълнението на договора /750 лв./ Следва да се отбележи, че
ако З.П. действително е бил подизпълнител, а починалия М. Б. – негов работник,
то няма никаква житейска логика той да иска от подсъдимите пари за погребението
на работника, а по-скоро би следвало той да плати за погребението на
собствените си работници. По делото не се спори, че подсъдимите са дали на З.П.
сумата от 2350 лева за погребение на М. Б., поради което още веднъж и
настоящият състав намира, че именно двамата подсъдими са били фактическите
работодатели на починалия и като такива са се почувствали морално задължени да
платят за погребението му. В тази връзка житейски нелогични и неподкрепени от
доказателствата по делото са твърденията на Т. и В., че са дали парите като
заем, доколкото в Приходния касов ордер, подписан от З.П. за получената от него
сума, никъде не се упоменава, че тази сума е дадена като заем и подлежи на
връщане.
И на последно място следва да се отбележи, че от показанията на св. В. и
от писмата от НОИ и Инспекцията по труда е видно, че не е завеждана трудова
злополука от работодател З.П. за починал работник М. Б., въпреки
доказателствените твърдения на защитата в тази насока.
Предвид всичко изложено, настоящия състав намира, че фактически
работодатели и фактически технически ръководители на обекта са били двамата
подсъдими Т. и В., поради което и те са автори на инкриминираното деяние.
Писмените доказателства по делото също подкрепят приетата от съда
фактическа обстановка и се подкрепят от свидетелските показания, съобразно
приетото от съда.
От договора за подизпълнител от 18.12.2013г. сключен между „С. МЖ“ООД и „С.С.БГ“
ООД и приложенията към него се установяват по несъмнен начин правата и
задълженията на страните и по-конкретно съдържащите се в т. 9 задължения на
фирмата на подсъдимите да извърши и разрушаването на стените и извозване на
отпадъците. От останалите документи, придружаващи този договор се установява,
че са били изработени инструкции за безопасност, а двамата подсъдими са били
инструктирани от С.. Установява се също и че тяхно е било задължението да
осигурят ЗБУТ при изпълнение на сключения договор.
По отношение на договора от 23.12.2013г., макар и без съмнение подписан
от св. З.П., то по изложените по-горе съображения съдът намира, че същият е
антидатиран, написан е единствено с оглед да освободи подсъдимите от тяхната
отговорност за станалото, поради което и не се кредитира от настоящия състав.
На същото основание съдът не кредитира и страниците от инструктажната книга,
като приема, че също са антидатирани, още повече, че от показанията на
разпитаните работници се установява, че никой не им е правил инструктаж,
въпреки че са присъствали постоянно на обекта и реално са извършвали дейности
по разрушаването, поради което нелогично се явява твърдението, че някакъв
инструктаж е проведен на З.П., който дори не е бил на обекта по време на
работата.
От приложеното по делото Удостоверение за актуално състояние се
установява, че основен предмет на дейност на дружеството на двамата подсъдими „С.С.БГ“
ООД е именно строителна дейност.
Съдът обърна специално внимание на дипломите за висше образование на
подсъдимите Т. и В.. От същите се установява, че подсъдимите са машинни
инженери, а не строителни такива, поради което се налага и извода, че същите не
са имали необходимата квалификация за извършване на дейност като технически
ръководители на обекта, въпреки, че фактически са извършвали такава дейност.
Останалите писмени доказателства напълно подкрепят приетата от съда
фактическа обстановка, не съдържат противоречия помежду си и с останалите
доказателства по делото, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира и заключенията на приетите по делото експертизи като
изчерпателни и компетентно изготвени. От заключението на Съдебно – медицинската
експертиза се установява причината за смъртта и това, че същата е била
неизбежна. От заключението на съдебно-химическата експертиза се установява, че
починалият М. Б. не е употребил алкохол или упойващи вещества, които да са
повлияли върху случилото се.
Съдът кредитира заключението на съдебно графическата експертиза, съгласно
чието заключение подписите под Договор за подизпълнител от 23.12.2013г.,
Приходен ордер и инструктажните книги е на З.П., нещо което не се оспорва и от
този свидетел. Оспорва се единствено датата, но по този въпрос съдът обоснова
своите фактически изводи по-горе.
Съдът кредитира и заключението на новата Съдебно – техническа експертиза,
заедно с допълненията към нея, която напълно изяснява механизма на причиняване
на злополуката от техническа гледна точки, като не намери основания да се
съмнява в заключенията на вещите лица, които са извършили личен оглед на обекта
и са достигнали непосредствено своите изводи. Не е основателно възражението на
защитата, че от заключението на вещите лица не ставало ясно какъв точно е
дефектиралият елемент – същите много ясно са написали, че това е „Монолитно
излят пояс - Щурц“.
По тези съображения съдът намери, че категорично е установено авторството
на инкриминираното деяние и обстоятелствата около извършването му, като въз
основа на възприетата фактическа обстановка трябва да изгради своите правни
изводи.
От правна страна:
От така изложената фактическа
обстановка е видно, че с действията си подсъдимите Б.С.Т. и В.Й.В. са осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал. 1,
пр. 2 от НК.
От обективна страна на 28.12.2013 г. в гр. София, ж.к. ” ******”, ул.**********, в помещение
на „Търговски комплекс”, всеки един от тях причинил по непредпазливост смъртта
на М.В.Б., ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност /строително - монтажна
дейност и свързаните с нея правила за безопасност/, като на горепосочената дата
и място като управител на „С.С.БГ” ООД, нарушил установените правила за
безопасност при извършване на строително - монтажни дейности, както следва :
чл. 14, ал. 1 и ал. 2, чл. 16, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд/ ЗЗБУТ/ обн. ДВ бр. 124 / 23.12.1997 г.; чл. 3, чл.
10, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 5, чл. 11, ал. 1, т. 1 и 3,
чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД- 07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - изд.
от министъра на труда и социалната политика / обн. ДВ бр. 102 /г., в сила от
01.01.2010 г., попр. ДВ бр. 4 /15.01.2010 г. , изм. ДВ бр. 25 / 30.03.2010
г.; чл. 18, ал. 2 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи -изд. от министъра на труда
и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройство -
/ обв. ДВ бр. 37 / г., в сила от 05.11.2004 г., попр. ДВ бр. 98 / 05.11.2004
г., изм и доп ДВ бр. 102 /19.12.2006 г.; т. 1, подточки 1.4, 1.7, 1.9, 1.9.1,
1.9.2. и 1.10 от Приложение № 6 към чл.
2, ал. 2 от същата Наредба № 2 / 22.03.2004 г. - Извършване на специални видове
работи от обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 8; както и чл. 148, ал. 1 и ал. 2
и чл. 163а, ал. 1 от Закон за устройство на територията - обв. ДВ бр. 1 /
02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.,
Съгласно ППВС № 2 от 27.09.1979 г.
по н. д. № 4/1979 г., „Субекти на
престъпленията по чл. 123 и 134 НК, свързани с нарушаване правила и норми за
охрана на безопасността на труда, могат да бъдат не само преките изпълнители на
правно регламентираното занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни
задължения във връзка с организацията, ръководството или контрола на тази
дейност.”
Всеки един от двамата подсъдими в
качеството си на управител на дружеството се явява лице, което има нормативни
задължения по организацията, ръководството и контрола на строително –
монтажната дейност извършвана на обекта, следователно той се явява субект на
престъплението по чл. 123, ал. 1 НК. Като управител всеки един от подсъдимите
има общи правомощия по стопанското и техническо управление на делата на
дружеството и в частност – изграждането на процесния обект, както и спазването
на всички правни и технически норми, които
го касаят.
Отговорността, която носи
подсъдимият В. и подсъдимият Т. като управители на дружеството е независима от
евентуалната отговорност на техническия
ръководител и е на самостоятелно основание. Отговорността на управителя
произтича от обстоятелството, че той разполага с целия правнотехнически
инструментариум по надлежното провеждане на строителната дейност, която
упражнява по занаят, като професия, доколкото предмет на дейност на дружеството
„С.С.БГ“ ООД са точно строителни услуги. Пропускът да се използва този
инструментариум е свързан с неблагоприятни последици за подсъдимите като
основен субект на правомощията по изграждане на процесния строителен обект. Още
повече, че на обекта не е имало квалифициран технически ръководител, а тази
функция е била изпълнявана от двамата подсъдими, независимо, че същите не са
имали необходимата квалификация.
Починалият М. В.Б. е бил работник на
обекта. Това е така независимо от липсата на трудов договор между него и
процесното дружество, тъй като естеството и правната природа на отношенията, в
които починалият Б. се е намирал с дружеството и с подсъдимите като управители
са без съмнение трудови. Починалият Б. е имал определено работно място, работно
време и възнаграждение което обосновава положението му като уредено от
трудовото законодателство.
На следващо място – работникът М. Б. е имал (наред и с другите работници на
обекта) поставени конкретни технически задачи по изпълнение на строително –
монтажни дейности и то лично от двамата подсъдими.
Работата по разрушаване на стените в
строителни обекти се явява високо рискова дейност – свързана с изискване за
мерки за предотвратяване на злополуки. Тази дейност се е включвала в цялостната
система от строителни работи, които са извършвани на конкретния обект, при
което подсъдимите е следвало стриктно да
обезпечат условия за безопасното им извършване.
Подсъдимите в качеството си на
управители на „С.С.БГ“ ООД не са изпълнили задължението си да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд на работниците във всички случаи, като
не са осигурили ефективен контрол за извършване на работата без риска за
здравето на работниците и по безопА. начин, като в същото време са допуснали до
строителния обект лица, където съществува опасност за живота и здравето на
работниците, без при това същите да са били обучени, инструктирани и екипирани,
като не са осигурили необходимите предпазни средства – предпазно работно
облекло и каски, с което са нарушили разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и 2 и чл.
16, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗБУТ. Подсъдимите са нарушили посочените задължения,
като са допуснали тримата работници, включително и пострадалото лице М. Б. като
са знаели, че на работниците не са били осигурени никакви лични предпазни
средства – каски и работно облекло, но въпреки това те са били допуснати да
извършват работи по обекта.
Подсъдимите не са създали и нужната
организация така, че работниците да бъдат надлежно инструктирани с всички
видове инструктаж, който добре да ги информира с рисковете, които стоят при
провеждането на такава дейност, както и поведението, което следва да имат на
обекта с което са нарушили .; чл. 3, чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2, ал. 3, т.
1, 2, 3, 4 и 5, чл. 11, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД- 07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд - изд. от министъра на труда и
социалната политика / обн. ДВ бр. 102 /г., в сила от 01.01.2010 г., попр. ДВ
бр. 4 /15.01.2010 г. , изм. ДВ бр. 25 / 30.03.2010 г.;
Да осигури провеждането на
инструктаж е важно задължение за
строителя, тъй като така работникът се запознава с потенциалните опасности на
строителната площадка и как следва да извършва конкретните дейности, че да не
съществува никакъв риск за здравето и живота му. Респективно, ако на обекта има
опасни места, или следва да се извършат опасни дейности, работникът следва да е
запознат с начина на избягването на тези места или пък такова извършване на
дейностите там, че да се предотврати всякаква възможност от нежелани инциденти.
Началното и всекидневно запознаване с потенциалните опасности заострят
вниманието на работещите, стоят в тяхното съзнание, което е субективна
предпоставка, те сами да включват в поведението си безопА. начин на изпълнение
на работите по обекта, и така да имат нужната собствена грижа по опазване на
здравето и живота си.
Тъй като работниците на процесния
обект не са били инструктирани с никакъв вид инструктаж, всеки един от двамата
подсъдими е нарушил задължението си да осигури провеждането на инструктаж,
както следва: при постъпване на работа,
при преместване на друга работа или промяна на работата, при въвеждане на ново
или промяна на работно оборудване и технология, периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по
безопасност и здраве при работа. Нарушени от подсъдимите са задълженията за
провеждане на начален, на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден
инструктаж.
Нарушението на посочените норми от
закона, целящи да осигурят здравословни и безопасни условия на труд от страна
на подсъдимия се намират в пряка и непосредствена причинна – връзка с
настъпилия съставомерен резултат – смъртта на М. Б..
Същите са нарушили и чл. чл. 18, ал.
2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - изд.
от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното
развитие и благоустройство - / обв. ДВ бр. 37 / г., в сила от 05.11.2004 г.,
попр. ДВ бр. 98 / 05.11.2004 г., изм и доп ДВ бр. 102 /19.12.2006 г. като не са
съгласували своите действия по осигуряване на ЗБУТ със строителя, който ги е
наел а именно „С. МЖ“ ООД, като основната причина за това е обстоятелството, че
те не са осигурили изобщо ЗБУТ.
Същите са нарушили и т. 1, подточки
1.4, 1.7, 1.9, 1.9.1, 1.9.2. и 1.10 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от същата Наредба № 2 /
22.03.2004 г. - Извършване на специални видове работи от обхвата на чл. 2, ал.
1, т. 1, 2 и 8, доколкото не са изпълнили специфичните си задължения свързани
със строителните дейности по разрушаването на сгради, както тези, свързани с
инструктажа, а така също и с начина на извършването им.
Двамата подсъдими са нарушили и чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, доколкото са започнали да извършват строителните работи без
да има издадено надлежно разрешително за строеж, както и чл. 163а от ЗУТ,
доколкото не са изпълнили задълженията си да назначат по трудов договор
технически правоспособни лица, които да извършват техническото ръководство на
строежите. В тази връзка по делото е установено, че тази функция фактически е
била осъществявана от двамата подсъдимия, които обаче са машинни, а не
строителни инженери и не са имали необходимата квалификация, за да я извършват.
Между посочените нарушения на
подзаконовите нормативни актове и настъпилия противоправен резултат – смъртта
на работника М. В.Б. съществува пряка причинно-следствена връзка, доколкото,
ако на обекта беше осигурен квалифицират технически ръководител, той щеше да
проведе необходимите инструктажи и да създаде такава организация, че стените да
бъдат разрушени при стриктно спазване на законовите разпоредби и да осигури по
този начин безопасността на работниците. Смъртта на работника би могла да бъде
избегната и ако двамата подсъдими не бяха допуснали до обекта лица, които не са
надлежно обучени, инструктирани и екипирани, а така също ако бяха съгласували
всички необходими мерки със строителя „С. МЖ“ ООД след осигуряване на
необходимите строителни книжа.
Настоящият състав прие, че
подсъдимите не са нарушили разпоредбата на чл. 33 от ЗЗБУТ, доколкото тази
разпоредба има съвсем различен адресат, а именно самите работници, поради което
ги оправда да са нарушили тази разпоредба.
Съдът оправда подсъдимите за това,
да са нарушили разпоредбите на чл. 26, т. 1, 4, 7 и т. 8, б. „а“, „б“ от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи - изд.
от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното
развитие и благоустройство - / обв. ДВ бр. 37 / г., в сила от 05.11.2004 г.,
попр. ДВ бр. 98 / 05.11.2004 г., изм и доп ДВ бр. 102 /19.12.2006 г. и т. 1,
подточка 1.6 от Приложение № 6 към чл.
2, ал. 2 от същата Наредба № 2 / 22.03.2004 г. - Извършване на специални видове
работи от обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 8.
За да направи това, настоящият
състав съобрази, че посочените разпоредби касаят задълженията на техническия
ръководител, въпреки, че счита, че двамата подсъдими действително са
изпълнявали функциите на фактически технически ръководители на строежа. В
същото време обаче, съдът взе предвид, че от дипломите на двамата подсъдими се
установява, че същите са машинни инженери, а не строителни такива. Поради тази
причина същите не са имали право да извършват дейността на технически
ръководители, но доколкото обвинението срещу тях е в извършване на престъпление
по ал. 1 на чл. 123, а не по ал. 2 на същия текст, съдът не би могъл да ги
признае за виновни в извършване на по-тежко наказуемо престъпление, каквото е
това по чл. 123, ал. 2 от НК, тъй като се предвижда наказание от 2 до 8 години
ЛИШАВАНЕ ОТ ******а по ал. 1 от 1 до 6 години, без да има съответното изменение
на обвинението, а такова по настоящото дело не беше направено.
От субективна страна, всеки един от
подсъдимите е извършил престъплението по непредпазливост по смисъла на чл. 11
ал. 3 НК. Всеки един от двамата подсъдими невнимателно, без нужната грижа, по немарливост
не е направил необходимото да обезпечи сигурността, здравето и живота на
работниците на обекта. Допуснал е нарушение на редица правни норми от значение
за безопасността на работниците. Като е съзнавал, че е допуснал такива
нарушения, макар да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици – смъртта на работника М. Б., всеки един от тях е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, респективно да предвиди, че може да настъпи трудова
злополука, която да доведе до смъртта на работещ по този начин на такъв обект.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението по чл. 123 ал.1 НК, законодателят е предвиди наказание
от една до шест години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съгласно чл. 160 ал. 1 НК (допълнителна разпоредба) за престъплението по
чл. 123 НК съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37 ал. 1 т. 6 или 7 НК.
Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в
рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи
наличието на многобройни или изключителни
такива, като в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 55
от НК.
С оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай съдът счете, че
не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от НК. Не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, нито
изключителни такива, доколкото чистото съдебно минало следва да е налице за
всеки гражданин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият състав прие
чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите характеристични данни,
стриктното им процесуално поведение, даването на обяснения, които допринасят
отчасти за изясняване на обективната истина по делото, оказаното съдействие при
транспортирането и погребението на пострадалия работник. Отегчаващи вината
обстоятелства от настоящия съд не бяха установени. Ето защо съдът определи
наказанието на подсъдимия на основание чл. 54 НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК прие за правилно и справедливо наказанието от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което и наложи.
Относно начина на изпълнение на наложеното наказание - съдът прецени, за
поправянето и превъзпитание на подсъдимите, както и за общо предупредителния
ефект спрямо обществото, не се налага същите да се изолират ефективно от него.
Касае се за непредпазливо престъпление, с по – ниска степен на укоримост към
дееца в сравнение с умишлената вина. Достатъчно, за да се превъзпита деецът към
спазване на правните норми, специално в неговата професия, чието неспазване
явно може да доведе до тежки резултати, е наказанието да се отложи за
изпитателен срок по реда на чл. 66 ал. 1 НК. Наказанието не следва да е самоцелна
репресия. Следва да се съобрази и принципа за икономия на наказателната
санкция, когато нейните цели могат да бъдат постигнати и с по - меки средства.
Когато се прецени, че и по – лекото наказание, а в случая – условното осъждане,
е достатъчно за да се поправи и превъзпита деецът, то следва да се отдаде
предпочитание към прилагането на този начин на изпълнение на санкцията, без
прекомерно и неоправдано засягане на личната сфера на дееца и която сфера по
дефиниция се засяга неблагоприятно.
Воден от тези съображения, съдът счете, че отлагане на изпълнението на
наказанието за минималния срок от три години
отговаря на нормите на чл. 36 и чл. 35 ал. 3 НК, поради което съдът и на
основание чл. 66 ал. 1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от ******за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила за всеки един от подсъдимите.
Налице са предпоставките за това, тъй като подсъдимите са неосъждани, а
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода. Съдът прецени, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е
наложително да се изтърпи наказанието ефективно.
Що се отнася до факултативната възможност за лишаване от права по чл. 37
ал. 1 т. 6 или 7 НК, съдът прецени, че и това е санкцията, която няма как да
бъде наложена в конкретния случай, доколкото подсъдимите не притежават
квалификацията да бъдат технически ръководители, и това право няма как да им
бъде отнето, а в същото време не може да лиши подсъдимите от право да
управляват търговско дружество, доколкото същите следва да могат да се грижат
за препитанието си.
По разноските :
С оглед изхода на делото съдът възложи разноските в тежест на
подсъдимите, като осъди всеки един от тях на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да
заплати направените по делото разноски в размер на 210 лв. / двеста и десет
лева/ възнаграждения за вещи лица в полза на държавата, по сметка на МВР,
сумата от 761,84 лв. /седемстотин шейсет и един лев и осемдесет и четири
стотинки/ - възнаграждение за вещи лица, изплатено в съдебната фаза по сметка
на СГС и в полза на Бюджета на съдебната власт, както и 5 лв. държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист на основание Тарифа № 1 на МП по сметка на СГС.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: