РЕШЕНИЕ
№ 14910
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря М. Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110125519 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба на М. Б. П. против (фирма) в която са изложени
твърдения, че по силата на изпълнителен лист от 19.08.2016 г., издаден по ч. гр. д. №
20837/2013 г. по описа на СРС, 113 състав, в полза на ответното дружество бил издаден
изпълнителен лист срещу наследодателката на ищеца Г.Е.А за сумата в размер на 1399,35
лева, представляваща незаплатена стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
месец май 2011 г. до месец април 2013 г. за апартамент № 78, находящ се в гр. (АДРЕС) с
абонатен № ***, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.12.2013 г. до окончателно заплащане на
вземането и сумата в размер на 135, 48 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.07.2011 г. до 20.11.2013 г. Страната поддържа, че на 06.08.2022 г.
наследодателката починала, като след смъртта си оставила за законни наследници ищцата (
дъщеря) и М. Б. П. и В.Б.К ( внуци – деца на починала дъщеря К.Д.Д). Въз основа на
процесния изпълнителния титул било образувано изп. дело № 20238600401581 по описа на
ЧСИ В.М като ищцата получила покана за доброволно изпълнение, в която било посочено,
че размерът на задължението по изпълнителното дело спрямо нея възлиза на общо 1120,22
лева, от които 349,83 лева – главница, 379,98 – лихви, 33,87 лева – неолихваема сума, 222,90
лева – разноски по изпълнителното дело, 96,14 лева – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и
37,50 лева – други суми по изпълнителното дело. В исковата молба са изложени твърдения,
че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност най-късно към 19.08.2021 г. По
изложените доводи е направено искане да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружеството сумите по получена покана
за доброволно изпълнение. Направено е искане сторените по делото съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК процесуалният представител на ответника
поддържа, че производството по отношение на разноските начислени в хода на
изпълнителното производство е недопустимо, като претенция с правно основание чл. 439
ГПК е допустима единствено по отношение на вземанията обективирани в процесния
1
изпълнителен титул. В подадения отговор са изложени съображения, че давността относно
вземанията по изпълнителния лист многократно е прекъсвана, като от всяко действие по
изпълнението е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла. По
наведените съображения е направено искане предявеният отрицателен установителен иск да
бъде отхвърлен, като направените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. Според чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява при представено влязло в
сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че
благоприятно за ищеца съдебно решение по повдигнатия спор води автоматично до
недължимост на разноски и такси по образуваното изпълнително дело от страна на
длъжника, поради което и за ищеца липсва правен интерес от самостоятелна претенция за
установяване на недължимост на разноски по изпълнителното дело съгласно получената от
длъжника покана за доброволно изпълнение. Предвид изложеното искът с правно основание
чл. 439 ГПК е допустим единствено по отношение на вземанията, обективирани в процесния
изпълнителен титул съобразно наследствените права на ищеца при съобразяване на
диспозитивното начало в гражданския процес, а именно за сумата в размер на 349,83 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва за забава, считано от 13.12.2013г., която
към момента на покана за доброволно изпълнение с изх. № 88314/19.04.2024г. възлиза на
379,98 лева лихви, както и за сумата в размер на 33,87 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 01.07.2011 г. до 20.11.2013 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.
От изисканото за послужване производство по ч. гр. д. № 20837/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 113 състав, се установява, че по заявление на (ФИРМА)
срещу Г.Е.А е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 1399,35
лева, представляваща незаплатена стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
месец май 2011 г. до месец април 2013 г. за апартамент № 78, находящ се в гр. (АДРЕС) с
абонатен № ***, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.12.2013 г., както и за направените по делото
разноски в размер на 30,70 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което съдът е дал указания на
(ФИРМА) за предявяване на иск за установяване на вземанията по реда на чл. 422 ГПК.
По предявения от (ФИРМА) срещу Г.Е.А иск е постановено Решение от 05.06.2015 г.
по гр.д. № 10030/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 68 състав, с което е признато за установено,
че ответникът дължи на дружеството сумите по заповедта за изпълнение. Решението е
потвърдено с Решение № 6234/25.07.2016 г. по в. гр. д. № 13827/2015 г. по описа на
Софийски градски съд, II – Д въззивен състав. Решението на въззивната инстанция е
окончателно, поради което е влязло в сила на датата на неговото постановяване – 25.07.2016
г., на която дата е влязла в сила и заповедта за изпълнение по отношение признатите с
решението вземания.
От изискания заверен препис от изп. дело № 20168630403109 по описа на ЧСИ С.Х,
се установява, че производството е образувано на 02.11.2016 г. по искане на (ФИРМА)
срещу Г.Е.А, като в молбата е налице възлагане от страна на взискателя по реда на чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ.
Със запорни съобщения от 21.11.2016 г. е наложен запор върху вземания на длъжника
2
в търговски банки в страната.
С постановление от 03.04.2018 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на
длъжника.
С молба от 31.07.2018 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за
предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист – налагане на запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение
и/или пенсия на длъжника.
Със запорно съобщение от 05.03.2019 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника.
С молба от 05.07.2019 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за
предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист – налагане на запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение
и/или пенсия на длъжника и насрочване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника.
Видно от изпратено до длъжника съобщение на лист 178 от делото съдебният
изпълнител е насрочил опис, оценка и изземване на движими вещи, собственост на
длъжника, за 04.09.2019 г.
С постановление от 09.12.2019 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху
недвижим имот на длъжника.
С постановление от 27.06.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил производството
по изп. дело № 20168630403109 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като съгласно
приемно-предавателен протокол от 23.08.2023 г., съгласно който изпълнителния лист е
върнат на взискателя.
От изискания заверен препис от изп. дело № 20238600401581 по описа на ЧСИ В.М
се установява, че производството е образувано на 27.09.2023 г. по искане на (ФИРМА)
срещу Г.Е.А, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за
удовлетворяване на вземането и е налице възлагане от страна на взискателя по реда на чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ.
В хода на делото е установено, че длъжникът Г.Е.А е починала, като с разпореждане
от 18.04.2024 г. в процесуалните права на починалия длъжник са конституирани
наследниците му по закон – Б.Д.Д ( дъщеря), М. Б. П. ( внучка) и В.Б.К ( внук).
Със запорни съобщения от 19.04.2025 г. е наложен запор върху вземания на
длъжниците в търговски банки в страната.
Съгласно констативен протокол от 22.05.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила
сума от длъжника В.Б.К в размер на 1122,36, която е отнесена в погашение на припадащи се
на длъжника разноски в изпълнението, а сумата в размер на 883,76 лева е преведена в полза
на взискателя.
По силата на издадена в настоящото производство обезпечителна заповед
производството по изп. дело № 20238600401581 по описа на ЧСИ В.М е спряно.
Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването
на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно
решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело
3
№ 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г.
о. на ВКС.
Приложимият в случая давностен срок е петгодишен съгласно нормата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, тъй като вземанията са установени с влязло в сила съдебно решение. Срокът започва
да тече от влизане в сила на съдебния акт на 25.07.2016 г. и е прекъснат с образуване на изп.
дело № 20168630403109 по описа на ЧСИ С.Х по молба на кредитора от 02.11.2016 г.,
съдържаща възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. От сочената дата е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок, който е прекъснат с предприемане на посочените по-горе
изпълнителни действия – налагане на запор, възбрана и насрочване на опис на движимо
имущество на длъжника. Следва да бъде разяснено, че не е необходимо предприетото
действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната. Извод в подкрепа на
изложеното следва и от разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. по
тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно които изпращане на запорно съобщение до банка
в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК
отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане
на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за
сметка на взискателя. Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното
съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се
счита за наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК.
Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие
от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката до датата на погасяване на
задълженията на длъжника – титуляр на сметката, реализиране на изпълнителния способ и
удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на
обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното
производство. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до
размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на
запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите
постъпления. Запорът върху вземанията по разплащателната банкова сметка, по която няма
наличност, т. е. когато салдото по сметката е дебитно, се счита наложен от датата на
връчване на запорното съобщение на банката, и има действие по отношение на
постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му, без да е необходимо
изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до банката, в който смисъл
е и Решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. на II т. о. на ВКС. Запорът се счита
наложен от получаване на запорното съобщение и има действие до настъпване на някое от
посочените по-горе обстоятелства, поради което запорът в хипотезата на наложен запор
върху банкова сметка на длъжника, без значение от наличностите по същата, е изпълнително
действие с траен характер и непрекъснато действие – така Решение № 265013 от 6.07.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 6531/2020 г.
Давността по изп. дело № 20168630403109 по описа на ЧСИ С.Х е прекъсната
последно с налагане на запор върху вземане на длъжника срещу „(ФИРМА) на 09.10.2020 г.
От сочената дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е прекъснат с
образуване на изп. дело № 20238600401581 по описа на ЧСИ В.М с молба от 27.09.2023 г.,
съдържаща посочване на конкретни изпълнителни способи и възлагане по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ. Съгласно актуалната практика на касационната инстанция, намерила израз в Решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 3/04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. №
3409/2021 г. по описа на ВКС, III ГО и Определение № 337/21.07.2022 г. по ч. т. д. №
854/2022 г. по описа на ВКС, I ТО, перемпцията и погасителната давност са различни правни
институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото
на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително
основание, докато перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото
4
искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, тъй като във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
От изложеното следва, че ирелевантно по отношение на погасителната давност
спрямо процесните вземания е прекратяването на изп. дело № 20168630403109 на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото преди изтичане на петгодишния давностен срок, считано
от последното изпълнително действие по прекратеното производство – налагане на запор
върху вземания на длъжника от 09.10.2020 г., е образувано изп. дело № 20238600401581 по
описа на ЧСИ В.М. Давността по новообразуваното изпълнително производство е
прекъсната на 19.04.2024 г. с налагане на запор върху вземания на длъжника, поради което и
доколкото от сочената дата към момента на приключване на съдебното дирене по
настоящото производство не е изтекъл петгодишен срок предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК се явява неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Б. П., ЕГН **********, с адрес в гр.(АДРЕС), ап. 26,
против „(ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер
на 349,83 лева, представляваща припадаща се на ищеца част от незаплатена стойност на
топлинна енергия, доставена за периода от месец май 2011г. до месец април 2013 г. за
апартамент № 78, находящ се в гр. (АДРЕС) с абонатен № ***, ведно със законна лихва за
забава, считано от 13.12.2013г., която към момента на покана за доброволно изпълнение с
изх. № 88314/19.04.2024г. възлиза на 379,98 лева, както и за сумата в размер на 33,87 лева,
представляваща припадаща се на ищеца част от законна лихва върху главницата за периода
от 01.07.2011 г. до 20.11.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
20837/2013 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело №
20238600401581 по описа на ЧСИ В.М, поради изтекла погасителна давност, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. Б. П., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на
„(ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5