МОТИВИ ПО НОХД № 119/2019 г.
по описа на Тетевенския районен съд
С внесен
в съда обвинителен акт Районна прокуратура Тетевен е повдигнала обвинение срещу
:Н.Х.Л.
е
роден на ***г***, ЕГН-**********,***, българин, българско гражданство, не
осъждан образование- начално, не женен, безработен за това ,че на 10.02.2019г.
около 00.30 часа в гр.Я, обл.Ловешка, ул.“МП.“ пред дом ***в съучастие като
извършител с Н.Х.Л. / действащ като извършител / и Т.Х.Л. / действащ като
извършител/ и двамата от с.гр., е причинил на К.П.М. *** - 43 г. лека телесна
повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в множество охлузвания предимно в
областта на главата, на носа, на горна и долна устна, както по кожната, така и
по лигавичната повърхност на същите, рана в областта на лицето обработена по
правилата на хирургията /шев на раната/, които са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и причинили на М. в своята
съвкупност временно и неопасно разстройство на здравето, което е престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл.З, вр. чл. 130, ал. 1 НК, във вр. с чл.20, ал.2
от НК.Както и за това ,
че на 10.02.2019г. около 00.30 часа в гр.Я, обл.Ловешка, ул.“МП.“ пред дом ***противозаконно
е повредил чужди движими вещи както следва - лек автомобил марка «Р», модел «К»
с Рег.№ ******, собственост на Н.Х.М. от с.гр. - счупване стъкло на предната
лява врата, като повредата е на стойност от 113.00 лева, от които 101.00 лева
стойността на повредената част и 12.00 лева стойността на разходи за труд и за
сервизен ремонт на автомобила, мобилен телефона марка ...............«, собственост
на Н.Х.М. от с.гр., счупване
дисплея на телефона като повредата е на стойност от 155.10 лева, от които
125.10 лева стойността на повредената вещ и 30.00 лева стойността на разходи за
труд за сервизен ремонт на телефона, общата стойност на повредените вещи на
моторното превозно средство и мобилен телефон са в размер от 268.10 лев, което
е .престъпление по чл.216 ал.1, предл.второ от НК.Т.Х.Л.
е роден на ***г***-**********,***, българин, българско
гражданство, не осъждан образование- ученик в 8-ми клас СОУ „В.Л.“ гр.Я,
Ловешка област.,за това че на дата 10.02.2019г. около 00.30 часа в гр.Я,
обл.Ловешка, ул.“МП.“ пред дом ***като непълнолетен, но разбирайки свойството и
значението на деянието и можейки да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с Н.Х.Л. / действащ като извършител / и Н.Х.Л. / действащ като
извършител/ и двамата от с.гр., е причинил на К.П.М. *** - 43 г. лека телесна
повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в множество охлузвания предимно в
областта на главата, на носа, на горна и долна устна, както по кожната, така и
по лигавичната повърхност на същите, рана в областта на лицето обработена по
правилата на хирургията /шев на раната/, които са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и причинили на М. в своята
съвкупност временно и неопасно разстройство на здравето, което е престъплението по чл. 131, ал.1,
т.12, предл.3, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.
1, т.4 от НК.Н.Х.Л.
е
роден на ***.***, ЕГН-**********,***, българин, българско гражданство, не
осъждан образование- втори клас, не женен, безработен ,за това ,че на дата
10.02.2019г. около 00.30 часа в гр.Я, обл.Ловешка, ул.“МП.“ пред дом ***в
съучастие като извършител с Н.Х.Л. / действащ като извършител / и Т.Х.Л. /
действащ като извършител/ и двамата от с.гр., е причинил на К.П.М. *** - 43 г.
лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в множество
охлузвания предимно в областта на главата, на носа, на горна и долна устна,
както по кожната, така и по лигавичната повърхност на същите, рана в областта
на лицето обработена по правилата на хирургията /шев на раната/, които са
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и
причинили на М. в своята съвкупност временно и неопасно разстройство на
здравето, което е престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл.З, вр. чл. 130,
ал. 1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК, чл.371 т.2 НПК .
По
делото постардалия К.П.М. се е конституирал като частен обвинител срещу
двамата подсъдимите Н.Х.Л. и Н.Х.Л. ,
подс. Т.Х.Л. е непълнолетен. Пострадалият М. се е конститурила и като гр. ищец срещу подс. Н.Х.Л., Н.Х.Л. и Л.Й.П. , конституирана като граждански ответник в
качеството и на майка на непълнолетния Т.Х.Л. за неимуществени вреди от
деянието по 131 ал.1 т.12, пр.3-то във вр. с чл.130 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2
от НК .
Пострадалата Н.Х.М. се е конституирала като частен обвинител и гр. ищец
срещу подс. Н.Х.Л. за деянието по чл.216 ал.1 пр.2 от НК .
За съвместно разглеждане в наказателния процес е бил
приет граждански иск, предявен от К.П.М. *** за неимуществени вреди в размер на
2000лв и гр. иск от Н.Х.М. за сумата от
286,10 лева имуществени вреди от деянието.
Представителят на Районна прокуратура Тетевен поддържа така повдигнатото
срещу всеки от подсъдимите обвинение, като прави искане по отношение на
подсъдимия Т.Х.Л. , който е и непълнолетен и Н.Х.Л. да се съобрази наличието на основанията по
чл.78а, ал.1 от НК и същият да бъде освободени от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание , на първия съобразено с това ,че е
непълнолетен , а на втория глоба. За подсъдимия Н.Л. се предлага определяне на
наказание лишаване от свобода по отношение на всяко от двете деяния,
ориентирано към минималния предвиден в закона размер и прилагане на чл.23 от НК
с определяне на общо и най-тежко наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване да се отложи с изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК. Моли
се вещественото доказателство
мобилен телефон марка *********със спукан дисплей и СИМ карта на моб. оператор
„*********да бъде върнат на собственика Т.Х.Л.,
тъй като със него не е извършвано престъпление. Прави се искане за уважаване на
предявения граждански иск в пълен размер като доказан.
Гражданският ищец и частен обвинител М. сочи, че поддържа становището на прокурора и поддържа
гражданската си претенция. Гражданският ищец и частен обвинител М. сочи, че поддържа становището на прокурора и
поддържа гражданската си претенция.
Защитникът на подсъдимите адв.Ц. предлага също по отношение на подсъдимия Т.Х.Л.
и Н.Х.Л. да се приложи института на
освобождаване от наказателна отговорност с определяне на административно
наказание. За подсъдимия Н.Х.Л. се прави искане за определяне на общо и
най-тежко наказание за двете престъпления
към минимума с приложение на
чл.58а НК .Моли се предявеният срещу подсъдимите граждански иск за неимуществени вреди да не бъде уважаван,
като се излага становище, че е не е
доказан
Подсъдимият
Николой Л. се признава за виновен,
изразява съжаление за случилото се в последната си дума .Подсъдимият Т.Л.
се признава за виновен, изразява
съжаление за случилото се в последната си дума .Подсъдимият Н.Л. се признава за
виновен, изразява съжаление за случилото
се в последната си дума .
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Тримата подсъдими са неосъждани , видно от справките
им за съдимост.На
дата 09.02.2019г. около 19.30 часа свидетелите К.М. и Н.М. и двете им деца
-Християн 11 г. и Пламен на 8 години отишли на гости в дома на Марио Георгиев
от гр.Я, находящ се на улица «МП.» №88. До домът на Марио Георгиев пристигнали
с лек автомобил «РК» с Рег.№ ******, собственост на Н.М. и управляван от нея.
След пристигането си М. паркирала моторното превозно средство на ул.»МП.» пред
дом ***в близост до домът на Марио Георгиев.Около 00,30 часа на 10.02.2019г. К.М.
и Н.М. заедно с двете им деца си тръгнали от домът на Марио Георгиев.Същите се
насочили към паркирания си автомобила и когато се намирали в непосредствена
близост до него видели, че каруца теглена от животинска тяга /кон/, движеща се
с висока скорост от центъра на гр.Я в посока околовръстния път на гр.Я се удря
челно в предния капак и броня на моторното им превозно средство. Свидетелите
видели , че в каруцата пътували и три лица от мъжки пол . Това тримата
подсъдими , които са братя , като
подсъдимия Н.Х.Л. управлявал каруцата.
След като каруцата се ударила в
автомобила и тримата подсъдими слезли от каруцата и нападнали свидетеля К.М..Подсъдимите
. Подсъдимите Н.Л. и Т.Л. нанесли удари
с ръце по лицето на М., а Н.Л. нанесъл удар с крак по стъклото на предна лява
шофьорска врата на автомобила на
свидетелката Н.М. и го счупил,
след това отишъл при другите двама
подсъдими и заедно с тях започнали той да нанася побой на М..Свидетеля М. бил
повален на земята, където и тримата подсъдими продължили да го ритат с крака .
Свидетелката Н.М. и двете им деца плачели пищели от страх, а М. викала за
помощ. В този момент свидетелката М. направила опит да набере чрез мобилният си
телефон национален телефонен номер 112, за да потърси помощ, но, но тогава
подсъдимия .Н.Л. издърпал от ръката й телефона и го захвърлил настрани и понеже
телефонът паднал на улицата М. не успяла
да потърси помощ чрез него .След инцидента , едното от децата на М. намерило
мобилният й телефон повреден със счупен дисплей. След като спрели да се
саморазправят с К.М., подсъдимите Н.Л., Н.Л. и Т.Л. се качили в каруцата с
конски впряг и побързали да избягат в посока махала «Деветте дола», землището
на гр.Я, Ловешка област.
Свидетеля Ц.Т., който живеел в
съседство на случилото се притекъл на помощ, но едва след като подсъдимите с каруцата с конски впряг напуснали
местопроизшествието и се отдалечили.Подсъдимите се отдалечили св.К.М. се изправил от без да губи съзнание, с видими наранявания по лицето от
нанесения му побой, рани с излив на кръв, факт който се потвърждава и от
съдебно медицинската експертиза , съобразно която на К.П.М.-*** са причинени множество
охлузвания предимно в областта на главата, на носа, на горна и долна устна,
както по кожната, така и по лигавичната повърхност на същите, рана в областта
на лицето обработена по правилата на хирургията /шев на раната/, които са
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и
причинили на М. в своята съвкупност временно и неопасно разстройство на здравето.
Описаните увреждания са в резултат на удари с твърд тъп предмет в областта на
лицето и отговарят по време и начин съобщен от пострадалия.На мястото на
инцидента дошъл и бащата на свид. Т.,
свид. М.Д.. След като се притекъл на помощ свид. Т. се обадил на тел. 112 и
повикал помощ. На място дошли полицейските служители от РУП-Я- свидетелите Р. и
К.,*** като св.К.М. бил прегледан от медицинските лица в линейката, а св. пол.
служители Р. и К. се насочили към махала
«Деветте дола» за издирване на извършителите. Двамата полицаи настигнали
тримата подсъдими Н.Л., Н.Л. и Т.Л. с
каруцата и след като им извършили проверка на място им разпоредили да ги
последват до сградата на РУП -гр. Я за изясняване на случая и им били снети
обяснения. Св.К.М. ***, където му била извършена допълнителна медицинска помощ.
На 11.02.2019г. М. е бил прегледан от съдебен лекар в УМБАЛ «Александровска»
ЕАД гр.София и му е било издадено съдебно медицинско удостоверение№ 108/2019г.
От съдържанието на заключението на съдебномедицинската експертиза за
причинените на пострадалия травматични увреждания съответства по
медико-биологичния си и правен характер на изложеното и в П.Пл. на ВС № 3 от
27.09.1979 г. по н.д.№ 6/1979 г. относно леката телесна повреда. В случая е
налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите -
нанесени удари и получените увреждане.От назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-ценова експертиза стойността на счупеното стъкло на предна
лява врата на лек автомобил марка «Р», модел «К» с Рег.№ ****** е в размер на
113.00 лева, от които 101.00 лева стойността на повредената част и 12.00 лева
стойността на разходи за труд и за сервизен ремонт на автомобила, стойността на
счупения дисплей на мобилен телефона марка ...............e в
размер на 155.10 лева, от които 125.10 лева стойността на повредената вещ и
30.00 лева стойността на разходи за труд за сервизен ремонт на телефона, общата
стойност на повредените вещи на моторното превозно средство и мобилен телефон
са в размер от 268.10 лева.
При така установената по несъмнен
начин фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че с деянието си
подсъдимият Н.Х.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл.З, вр. чл. 130, ал. 1 НК, във
вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно: на дата 10.02.2019г. около 00.30 часа в гр.Я,
обл.Ловешка, ул.“МП.“ пред дом ***в съучастие като извършител с Н.Х.Л. /
действащ като извършител / и Т.Х.Л. / действащ като извършител/ и двамата от
с.гр., е причинил на К.П.М. *** — 43 г. лека телесна повреда по хулигански
подбуди, изразяваща се в множество охлузвания предимно в областта на главата,
на носа, на горна и долна устна, както по кожната, така и по лигавичната
повърхност на същите, рана в областта на лицето обработена по правилата на
хирургията /шев на раната/, които са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК и причинили на М. в своята съвкупност
временно и неопасно разстройство на здравето.От обективна и субективна страна Н.Х.Л.
е осъществил и състава на престъплението по чл.216 ал.1 от НК - на 10.02.2019г.
около 00.30 часа в гр.Я, обл.Ловешка, ул.“МП.“ пред дом ***противозаконно е
повредил чужди движими вещи както следва — лек автомобил марка «Р», модел «К» с
Рег.№ ******, собственост на Н.Х.М. от с.гр. - счупване стъкло на предната лява
врата, като повредата е на стойност от 113.00 лева, от които 101.00 лева
стойността на повредената част и 12.00 лева стойността на разходи за труд и за
сервизен ремонт на автомобила, мобилен телефона марка ...............«, собственост
на Н.Х.М. от с.гр. счупване дисплея на телефона като повредата е на стойност от
155.10 лева, от които 125.10 лева стойността на повредената вещ и 30.00 лева
стойността на разходи за труд за сервизен ремонт на телефона, общата стойност
на повредените вещи на моторното превозно средство и мобилен телефон са в
размер от 268.10 лева.Всички съставомерни елементи на изпълнителното деяние и
участието на обвиняемия в неговото извършване като едноличен извършител, се
доказват по един безспорен и убедителен начин от събраните в хода на
разследването гласни и писмени доказателства. Всички кредитирани гласни и
писмени доказателства от досъдебното производство безспорно установяват, че
причинените имуществени вреди по инкриминирания телефон, и лек автомочил са
довели до тяхното повреждане, предвид счупването на дисплея на мобилния телефон
и счупване стъклото на предна лява врата. От субективна страна, престъплението
е извършено при пряк умисъл -обвиняемият е съзнавала обективните елементи от
състава на престъплението, както е съзнавала и обществено-опасния характер на
деянието, като е предвиждала и пряко е целя настъпването на обществено опасните
последици.
От обективна и субективна страна с
деянието си Т.Х.Л. е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1,
т.12, предл.З, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63,
ал.1, т.4 от TIK, а именно- на дата 10.02.2019г. около
00.30 часа в гр.Я, обл.Ловешка, ул.“МП.“ пред дом ***като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на деянието и можейки да ръководи постъпките
си, в съучастие като извършител с Н.Х.Л. / действащ като извършител / и Н.Х.Л.
/ действащ като извършител/ и двамата от с.гр., е причинил на К.П.М. *** - 43
г. лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в множество
охлузвания предимно в областта на главата, на носа, на горна и долна устна,
както по кожната, така и по лигавичната повърхност на същите, рана в областта
на лицето обработена по правилата на хирургията /шев на раната/, които са
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК и
причинили на М. в своята съвкупност временно и неопасно разстройство на
здравето. От субективна страна, престъплението е извършено при пряк умисъл
-обвиняемият е съзнавала обективните елементи от състава на престъплението,
както е съзнавала и обществено-опасния характер на деянието, като е предвиждала
и пряко е целя настъпването на обществено опасните последици.
От обективна и субективна страна е
деянието си Н.Х.Л. е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1,
т.12, предл.3,
във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно: на дата
10.02.2019г. около 00.30 часа в гр.Я, обл.Ловешка, ул.“МП.“ пред дом ***в
съучастие като извършител с Н.Х.Л. / действащ като извършител / и Т.Х.Л. /
действащ като извършител/ и двамата от с.гр., е причинил на К.П.М. *** - 43
г.лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в множество
охлузвания предимно в областта на главата, на носа, на горна и долна устна,
както по кожната, така и по лигавичната повърхност на същите, рана в областта
на лицето обработена по правилата на хирургията /шев на раната/, които са
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и
причинили на М. в своята съвкупност временно и неопасно разстройство на
здравето. От субективна страна, престъплението е извършено при пряк умисъл
-обвиняемият е съзнавала обективните елементи от състава на престъплението,
както е съзнавала и обществено-опасния характер на деянието, като е предвиждала
и пряко е целя настъпването на обществено опасните последици.
Така
описаната в рамките на обвинителния акт фактическа обстановка по осъществяване
на всяко от престъпните деяния, призната от подсъдимите в процедурата по глава
27 от НПК, съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по
делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата
на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата и на тези доказателства съдът прие за
напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства.
Съдът
кредитира свидетелските показания на свидетелите К.П.М., Н.Х.М., Ц.Д.Р., С.Н.К., Ц.М.Т.,
М.Ц.Д. както и от останалите писмени доказателства по делото., като
логични, последователни и в съответствие със съдържанието наприетите по делото
експертизи. Като цяло показанията на посочените свидетели и по-специално тези,
които имат качеството на очевидци – К.П.М., Н.Х.М., Ц.М.Т.,М.Д. са еднопосочни досежно развилите се на
бензиностанцията събития. Направеното от всеки един от подсъдимите в
съдебно заседание обаче признание на вината се подкрепя от една достатъчна
съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса.
Така признанията на подсъдимите намират опора, както в показанията на
пострадалите свидетели К.М. и Н.М. .
При
постановяване на присъдата си съдът взе предвид събраните в досъдебната фаза
писмени доказателства и доказателствени средства –заповед за задържане на подс.
Н.Л. , протокол за доброволно предаване
на моб. тел. „Моторола”, протокол за предупреждение на подс. Н.Л. ,
справка ЦБКАТ , диск , писмо от ЦСМП –Ловеч
и заверени копия от фиш за СМБПЛ и амбулаторния журнал на дежурния лекар
по отношение на пострадалия К.М. , СМЕ и
ССЕ, протоколите за разпит на свидетелите , които съдът кредитира , тъй като са
последователни и безпротиворечиви , а именно К.М. ,Н.М. , Ц.Р. , С.К. , ,Ц.Т. ,
М.Д. .
Съдът
кредитира отчасти показанията на св. Х.П. и Л.П. досежно факта , че каруцата е
управлявана от синът им Н.Л. , а братята му били отзад в каруцата и относно
факта , че са разбрали по телефона ,че е
станала катастрофа, не кредитира показанията на тези свидетели в частта , в
която същите твърди ,че една лека кола
се е блъснала в каруцата ,в която са
били синовете им , тъй като в тази част
същите не кореспондират с показанията на свидетелите К.М. ,Н.М. , Ц.Р. , С.К. ,
,Ц.Т. , М.Д., които съдът кредитира , не кореспондират и със съдебно
медицинската експертиза на пострадалия М. ,
а същите са и родители на
подсъдимите и съдът счита ,че са заинтересовани от изхода на делото.
Съдът
кредитира изготвените за пострадалите на досъдебното производство заключения на
съдебно-медицинските експертизи по писмени данни, като професионални и
съобразени със събраната медицинска документация. Така според изводите на СМЕ
за пострадалия М. е установено причинени множество охлузвания предимно в областта на
главата, на носа, на горна и долна устна, както по кожната, така и по
лигавичната повърхност на същите, рана в областта на лицето обработена по
правилата на хирургията /шев на раната/, които са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и причинили на М. в своята
съвкупност временно и неопасно разстройство на здравето. Счетено е,
че тези травматични увреждания са в резултат на удари с твърд тъп предмет в
областта на лицето и отговарят по време и начин съобщен от пострадалия.От
приложената по делото съдебно-ценова експертиза като видно от депозираното вещо
заключение стойността на счупеното стъкло на предна лява врата на лек автомобил
марка «Р», модел «К» с Рег.№ ****** е в размер на 113.00 лева, от които 101.00
лева стойността на повредената част и 12.00 лева стойността на разходи за труд
и за сервизен ремонт на автомобила, стойността на счупения дисплей на мобилен
телефона марка ...............e в
размер на 155.10 лева, от които 125.10 лева стойността на повредената вещ и
30.00 лева стойността на разходи за труд за сервизен ремонт на телефона, общата
стойност на повредените вещи на моторното превозно средство и мобилен телефон
са в размер от 268.10 лева.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав
напълно приема фактическите констатации на същия като обосновани и правилни.
При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си всеки от
подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените
му престъпления. Налице са и безспорни и достатъчни по смисъла на т.4 от ТР
1/2009 г. на ВКС доказателства относно всички квалифициращи белези на
престъпленията, които подкрепят направените самопризнания на подсъдимите в
съдебното заседание.
Така подсъдимите-братята Н.,Т. и Н. Лазарови съвместно са причинили с
поведението си на пострадалия М.
описаните в медицинската експертиза увреди, като всеки от подсъдимите е
действал по хулигански подбуди, както е прието в обвинителния акт.
На първо място, от обективна страна е установено
категорично, че подсъдимите Н.Л.,
Н.Л. и Т.Л. слезли от каруцата и веднага нападнали К.М..Подсъдимите Н.Л. и Т.Л. започнали да нанасят удари с ръце
по лицето на М., а Н.Л. нанесъл удар с крак по стъклото на предна лява
шофьорска врата на автомобила на Н.М. като го счупил.Незабавно след това отишъл
при другите двама обивняеми и заедно с тях започнал да нанася побой на М..Свидетеля
М. бил повален на земята, където тримата продължили да го ритат с крака . Свидетелката Н.М. и двете им деца плачели
пищели от страх, а М. викала за помощ. В този момент свидетелката М. направила
опит да набере чрез мобилният си телефон национален телефонен номер 112, за да
потърси помощ, но, но тогава подсъдимия .Н.Л. издърпал от ръката й телефона и
го захвърлил настрани и понеже телефонът
паднал на улицата М. не успяла да потърси помощ чрез него .След
инцидента , едното от децата на М. намерило мобилният й телефон повреден със
счупен дисплей.Горното е видно от свидетелските показания на двамата пострадали
и св. Т. и св. Д. , които лично е
възприели инцидента , подкрепени и от
съдебно медицинската експертиза.С оглед на изводите и на СМЕ, съдът приема, че с
действията си, подсъдимите Н.Л. , Т.Л. и Н.Л. са причинили по отношение на
пострадалия К.П. Михайловлеки по своя характер телесни повреди, довели по
съвкупност до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, сиреч лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, подсъдимите са
извършили в съучастие при форма на съизвършителство, доколкото всеки от
тях с поведението си относно телесните повреди на св. М. е допринесъл за настъпване на обективно
установените при него травматични увреждания.
Относно
квалификацията на всяко от престъпленията по т.12 на чл.131, ал.1 от НК, а
именно същите да са извършени по хулигански подбуди, то според съда от доказателствата
по делото се установява наличието на този квалифициращ белег на вменените на
всеки от подсъдимите престъпления. Престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК
изисква като своя специфична характеристика на състава наличието и на
хулигански мотив при осъществяването му, което означава, че действията на
извършителя следва да са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му
за саморазправа, без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на
деянието, като подсъдимият следва без конкретна причина да е насочил действията
си към пострадалите с цел да изрази неуважението си и незачитането на
обществените порядки. В конкретния случай не е установено по делото който и да
било от пострадалите и подсъдимите изобщо да са се познавали от по-рано или да
са имали някакви предхождащи инцидента влошени взаимоотношения. Следователно, в
поведението на всеки от подсъдимите при всяко от описаните в обвинителни акт
деяния не може да се търси някакъв личен мотив, при това свързан конкретно с
личността на всеки от пострадалите, за осъществяване на престъпното
поведение. Установява се от доказателствата по делото, конкретно в тази насока
са и показанията на свидетелите. Така възникналата ситуация обаче, по никакъв
начин не може да очертае наличието на някакъв чисто личен мотив у когото и да
било от подсъдимите, демонстрират именно неуважение и незачитане на
обществените порядки и на личността като цяло. Поведението на всеки от
подсъдимите, насочено към саморазправа.От събраните по делото доказателства
- показанията на всички разпитани свидетели се установява категорично датата и мястото на извършване на
инкриминираното деяние, така и неговия механизъм и авторството на деянието. С
действията си подсъдимите са нарушили обществения ред и спокойствие, тъй като освен,
че деянието е извършено на публично място същите са водени от хулигански
подбуди, когато в съучастие като извършители са причинил на К.П.М. лека телесна
повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в множество охлузвания предимно в
областта на главата, на носа, на горна и долна устна, както по кожната, така и
по лигавичната повърхност на същите, рана в областта на лицето обработена по
правилата на хирургията /шев на раната/, които са довели до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и причинили на М. в своята
съвкупност временно и неопасно разстройство на здравето.С действията си спрямо
пострадалия, подсъдимите са изразили открито висока степен на неуважение както
към личността, така и неуважение към обществото. По досъдебното производство няма събрани
доказателства за лична вражда между подсъдимите и пострадалият, дори за
инцидентно създадена такава, за да е формиран личен мотив в дееца за нанасяне
на телесната повреда, изключващ хулигански подбуди, поради което деянието е
извършено от подсъдимите по хулигански подбуди, тъй като неочаквано, на
публично място-пред дом №83, няходящ се в гр.Я, Ловешка област, ул.МП.», без да
бъдат провокирани от пострадалия М., са нанесли удари по отношение на същият .С
действията си по гореописания начин подсъдимите са засегнали като обект
обществените отношения, свързани със защита на здравето и неприкосновеността на
личността. Телесните повреди са нанесени на пострадалия М. без какъвто и да
било мотив, който да предполага лични отношения. Мотивът е изцяло хулигански,
като действия и е израз на пренебрежително отношение към цялото общество и
неговите ценности.Нарушаването на неприкосновеността на личността е мотивирано
единствено от чувство за превъзходство над останалите членове на обществото и
от потребност да се демонстрира пренебрежително отношение както към други
личности, така и обществото като цяло. По тази причина прокуратурата намира, че
леката телесна повреда е изцяло хулигански мотивирана.
От субективна страна подсъдимите Н.Х., Т.Х.
и Н.Х. са действали с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва НК, като същите са съзнавали обществено опасния характер на деянието,
предвиждали са обществено опасните последици и са искал настъпването им.
Престъплението по чл. чл.131, ал.1, т. 12, предл.З, във вр. с чл.130, ал.1
подсъдимите са извършили в съучастие като извършители / чл.20 ал.2 от НК/, тъй
като всеки един от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението.Налице
е и субективният обединяващ признак
на съизвършителството,
а именно - общност на умисъла и това е така, тъй като всеки от извършителите е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните му последици, като е съзнавал, че
осъществява деянието съвместно с друго лице, което също действа с пряк умисъл.
Всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението
заедно с другия обвиняем и е искал от тяхната обща дейност да бъде причинено
телесното увреждане на пострадалия.в т.с. и ”- P-295-06- I н.о. на ВКС. ,т.е когато всеки
съизвършител извършва проява, подобна на тази на останалите, за възникването на
отговорността им е без значение конкретния каузален принос на всеки един за
причиняване на престъпния резултат, защото последният, както и неговите
обществено опасни последици, е постигнат не от изолирано въздействие, а като
последица от съвместно осъществяване на изпълнително деяние, а конкретното
обективирано поведение на съизвършителите следва да бъде съобразено вече при
определяне на наказанието. Тоест всеки от подсъдимите при нападението над
свидетеля М. е действал и със
съзнанието, че извършва престъплението и съвместно с друго лице, поради което и
е налице общност на умисъла между тримата
подсъдими при нанасяне телесните повреди на този пострадал.
По
отношение на деянието по чл.216 ал.1 пр.2 от НК Изложените фактически положения, съдът
прие за безспорно установени на базата на самопризнанията на
подсъдимия Н.Л. , подкрепящи се от събрания по делото доказателствен
материал, показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, от които се установява,че по време на описания по горе инцидент свидетелката
Н.М. и двете им деца плачели като започнали да пищят от страх, а М. викала за
помощ. Свидетелката М. направила опит да набере чрез мобилният си телефон
национален телефонен номер 112, за да потърси помощ, но тогава подс.Н.Л.
издърпал от ръката й телефона и го захвърлил настрани. Телефона паднал на
улицата и М. не успяла да потърси помощ чрез него и в последствие след като приключил
инцидента, едното от децата на М. намерило мобилният й телефон повреден със
счупен дисплей.
За 2019 година минималната работна заплата 560 лева съгласно ПМС №
320/20.12.2018г. , а повредените вещи е 268.10 лева.Съгласно
трайно утвърдената съдебна практика „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 НК имаме когато степента на обществена опасност и морална укоримост е
по ниска от обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Принципно
дали случаят е маловажен е правен извод, който „... следва да се основава на
всички обстоятелства относно престъплението при съобразяване критериите, посочени
в чл.93, т.9 НК” /в този см. Решение № 667/28.11.2003 г. по н.д.№ 525/2003
г., І н.о. на ВКС/, а в частност по-ниската обществена опасност се
определя от „цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от
количеството и паричната равностойност на предмета на престъпното
посегателство” /решение № 1045/03.01.2007 г. по н.д.№ 550/2006 г.,
І н.о. на ВКС/. В конкретният случай извода за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с други обикновени прояви на престъплението
по чл.216, ал.1 НК не може да се направи,на тъй като на въпросния
инцидент освен свидетелите К.М. и Н.М. са присъствали и двете им малолетни деца
, св. М. е бил бит от тримата подсъдими , децата са се уплашили , а св. М. е поискала
да се обади за помощ от телефона си на национален телефон 112, но не е успяла
предвид поведението на подсъдимия Н.Л.
поради което се налага извод за по – висока степен на обществена
опасност на конкретно извършеното деяние с обикновените случаи по чл.216, ал.1 НК. Тези данни, обсъдени съвкупно, обосновават извод за не наличието на
маловажност на случая по смисъла на чл.93, т.9 НК и за приложението на чл.216,
ал.4 НК. Съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 15.11.1973 г. по . Н. Д. № 2/1973 г., ОСНК на ВС-
Вредни последици са не само имуществените вреди от престъплението, но и всички
други неимуществени вреди, които се нанасят на обществото. По делото се
установява ,че с деянието си подсъдимия Н.Л. е на
10.02.2019г. около 00.30 часа в гр.Я, обл.Ловешка, ул.“МП.“ пред дом ***противозаконно
е повредил чужди движими вещи както следва - лек автомобил марка «Р», модел «К»
с Рег.№ ******, собственост на Н.Х.М. от с.гр. - счупване стъкло на предната
лява врата, като повредата е на стойност от 113.00 лева, от които 101.00 лева
стойността на повредената част и 12.00 лева стойността на разходи за труд и за
сервизен ремонт на автомобила, мобилен телефона марка ...............«, собственост
на Н.Х.М. от с.гр.счупване дисплея на телефона като повредата е на стойност от
155.10 лева, от които 125.10 лева стойността на повредената вещ и 30.00 лева
стойността на разходи за труд за сервизен ремонт на телефона, общата стойност
на повредените вещи на моторното превозно средство и мобилен телефон са в
размер от 268.10 лева.Като съдът изцяло кредитира и изготвената по досъдебното
производство съдебно оценъчна експертиза. От субективна страна подс. Н.Х. е
действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва НК, като
същия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждали са
обществено опасните последици и са искал настъпването им предвиждал е
повреждането като последица от това въздействие и е целял противо - правния
резултат.
Предвид
изложеното и съдът прие, че следва да признае за виновен всеки от подсъдимите
по отношение на описаните в обвинителния акт обвинения.
Относно
наказанието, което следва да се определи за подсъдимия Н.Х.Л., който е
пълнолетен същия е неосъждан налице е
пречка и той да бъде освободен от наказателна отговорност, предвид признаването
му за виновен за извършване на две престъпления, за които е неприложима
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са извършени по отношение личността
на различни граждани. Ето защо и по отношение правното положение на подсъдимия Н.Л. е налице забраната по чл.78а, ал.7 от НК. Поради това и като взе предвид императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът определи наказание за всяко от двете престъпления,
извършени от подсъдимия Н.Л. при условията на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 НК. В случая според съда не следва да се прилага разпоредбата на чл.58а, ал.4
от НК, във вр. с чл.55 от НК, защото подобно снизхождение би било
абсолютно неоправдано, тъй като не са налице изключителни, или многобройни по
своя характер смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. При определяне на
наказанията съдът взе предвид като смекчаващи вината на подсъдимия за всяко от
деянията изразеното от него съжаление за извършеното, младата възраст , а също
и чистото му съдебно минало. Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство
по отношение на всяко от престъпленията съдът откроява описаното от страна на
свидетелите изключително агресивно и арогантно поведение на подсъдимия при
инцидента. Затова и с оглед наличния превес на смекчаващите вината на
подсъдимия Н.Л. обстоятелства, по
отношение на всяко от двете престъпления съдът счете, че следва да му определи
наказание лишаване от свобода за срок от
девет месеца, което се явява
справедливо и съобразено с личността на дееца за деянието по чл. чл. 131 ал.1
т.12, пр.3-то във вр. с чл.130 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК. При приложението на чл.58а,
ал.1 от НК и намаляване на наказанието с една трета, полученото наказание се
явява шест месеца лишаване от свобода , като за престъплението по чл.216 ал.1
пр.2-ро наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца ,при
приложението на чл.58а, ал.1 от НК и намаляване на наказанието с една трета,
полученото наказание се явява четири месеца лишаване от свобода.С оглед
наличието на основанията по чл.23, ал.1 от НК с присъдата си съдът определи
едно общо и най-тежко измежду наказанията, наложени на подсъдимия Н.Л. за всяко
от двете престъпления, за които е признат за виновен, а именно шест месеца
лишаване от свобода. С оглед наличието на формалните основания на чл.66, ал.1
от НК и като намери, че за поправянето на подсъдимия Н.Л. не е абсолютно
необходимо същият да изтърпи реално така определеното и наложено общо и
най-тежко наказание лишаване от свобода, съдът отложи изтърпяването му с
предвидения минимален изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.На
основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 НК, времето през което подсъдимия Н.Х.Л. е бил задържан по ЗМВР за срок от 24
часа, считано от 10.02.2019г. до 11.02.2019г., като един ден „задържане“ се
зачита за един ден „лишаване от свобода
Относно
наказанието, което следва да се определи за подсъдимия Т.Х.Л.,който е
непълнолетен нормата на чл.78а, ал.1 от НК е задължителна за приложение при наличие на предвидените в нея предпоставки,
то такова третиране на подсъдимия Т.Л. се явява и по-благоприятен режим от
приложението на чл.373, ал.2, вр. с чл.58а от НК. С оглед на установената фактическа
обстановка, съдът намира, че са налице кумулативните условия за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание: 1.) за извършеното престъпление е предвидено наказание до 1 г.
лишаване от свобода или глоба от 500 до 1000 лв. /в случая следва да се има
предвид и препращането – втората алтернатива по чл.63,ал.1,т.4 НК /; 2.) деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV на НК; 3.) не са причинени
имуществени вреди от престъплението. При определяне вида на наказанието, съдът
отчете, че съгласно чл. 78а,ал.6 от НК възможните наказания са обществено
порицание или възпитателна мярка. Към датата на извършването на деянието
обвиняемият е непълнолетен , съгласно ал.6 на чл. 78а от НК на
същият следва да бъде наложено административно наказание „Обществено порицание“
или „възпитателна мярка“.Видно от социалния доклад по делото подсъдимия е
ученик , поради което съдът го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание „Обществено
Порицание „ което да се изпълни чрез публично порицаване чрез обявяване
на присъдата от ръководството на учебното заведение, в което учи Т.Х.Л. ***.
Относно наказанието, което следва да се
определи за подсъдимия Н.Х.Л.,който е пълнолетен нормата на чл.78а, ал.1 от НК е задължителна
за приложение при наличие на предвидените в нея предпоставки, то такова
третиране на подсъдимия Т.Л. се явява и по-благоприятен режим от приложението
на чл.373, ал.2, вр. с чл.58а от НК. Поради това и подсъдимият Н. Л. с присъдата бе освободен от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание глоба. Относно размера й,
съдът взе предвид, от една страна, характера и начина на извършване на
конкретното деяние против личността. С оглед на така изложените обстоятелства,
както и при съобразяване на имотното състояние на подсъдимия, предвид данните,
че е безработен, видно от представената справка декларация съдебният състав
счете, че най-справедливо е да определи глобата в минималния предвиден в
закона, а именно такъв от 1000 лева, което административно наказание намери, че
ще е справедливо и съответно и на извършеното.
С оглед признаването на подсъдимите за
виновни в извършване при условията на съучастие на престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК с пострадал гражданския ищец М. ,
то налице са основанията на чл.45 от ЗЗД за възстановяване на виновно
причинените вреди на конституирания като граждански ищец пострадал свидетел М.
. По отношение на размера на
обезщетението за неимуществената вреда, съда изхождайки от разбирането, че
понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД,което не е абстрактно, а конкретно, свързано с
преценката на обективно съществуващи обстоятелства /виж раздел ІІ от ППВС №
4/1968 г., СПВСНРБ, 1968 г./.Искът се явява основателен до размера на 1500 лв. и поради това
извършителите на престъплението , а непълнолетния чрез неговата майка като
граждански ответник следва да обезщетят пострадалия солидарно за причинените му
като пряка и непосредствена последица от деянието неимуществени вреди при
условията на чл.53 от ЗЗД, доколкото са причинили съвместно телесното увреждане
на пострадалия. При това положение при съобразяване и на разпоредбите на чл.51
и чл.52 от ЗЗД, съдебният състав счете, че достатъчно и справедливо обезщетение
за нанесената лека телесна повреда е такова в размер на 1500 лева, като за
разликата до 500 лв. отхвърля иска, съдът отчита ,че за непълнолетния подсъдим Т.Л.
като граждански ответник е конституирана майката Л П. . Тук съдът отчита факта,
че се касае до увреждания, които са били съсредоточени основно в областта на
главата, но не са налице данни да са довели до особено сериозни последици за
здравето, съдът осъди подсъдимите и да заплатят и законната лихва върху сумата
от датата на престъплението 10.02.2019 г. до окончателното й изплащане., както
и осъди подсъдимите и гр. ответник да
заплатят и сумата от 60 лв . държавна такса по сметка на Р.С.Тетевен върху уважения размер на иска и 5 лв за
служебно издаване на изпълнителен лист .
По отношение на предявеният граждански иск за
имуществени вреди от гражданския ищец Н.М. , същия е доказан поради което съдът
осъди подс.Н.Л. да и заплати сумата от 268.10 лева.в едно със законната
лихва от датата на увреждането 10.02.2019г 1 както и 50 лв. за държавна такса
по сметка на Р.С.Тетевен и 5лв за служебно издаване на изпълнителен лист.
Тъй като подсъдимите са признати за виновни в
извършване на престъпленията, за които е водено делото, на основание чл.189,
ал.3 от НПК същите бяха осъдени с присъдата да заплатят солидарно ,като за
непълнолетния подсъдим неговата майка –граждански ответник подсъдимите
направените разноски ДП №15/2019г на РУП-Я в размер на 223,40 лв.по сметка на
ОД на МВР гр. Ловеч , както и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист , а за съдебната фаза 130 ,20 лв. и 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист .
Съдът постанови след влизане в
законна сила на присъдата вещественото доказателство по делото-1 брой мобилен телефон марка *********със спукан
дисплей и СИМ карта на моб. оператор „*********да бъде върнат на собственика Т.Х.Л. .
Като
причини за извършване на престъпленията съдът определя незачитането на
личността и установените морални норми за общуване , както и незачитане
от подсъдимите на основните правни норми, гарантиращи телесната
неприкосновеност на останалите граждани и желанието за демонстриране
безнаказаност.
С оглед изложените съображения, съдът
постанови своята присъда.
Районен
съдия :