Решение по дело №459/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Й. З. Д., [ЕГН], [населено място], [улица], ***, чрез процесуалния му представител адвокат М. К., срещу Решение № 88/20.01.2025 г. на Районен съд - Пловдив, ХI-ти н.с., постановено по АНД № 4320 по описа на същия съд за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-5697-000705 от 27.06.2023 г., издадено от Началник група в сектор “Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Д., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 3000 лв. и административно наказание “лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърденията, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на закон и необоснованост. Сочи се, че при постановяване на своето решение районният съд не е извършил задълбочена проверка на фактите и обстоятелствата при констатиране на нарушението. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор “Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, не изразява становище по касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното решение, като счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Й. З. Д., [ЕГН], срещу НП № 23-5697-000705/27.06.2023 г., издадено от Началник група в сектор “Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Д., за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 3000 лв., както и административно наказание “временно лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца.

НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № [рег. номер]/24.04.2023 г., съставен от С. Г. Ф. – младши експерт в сектор “Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 24.04.2023 г., около 16:20 часа, в [населено място], на кръстовище между ул. Солунска и [улица], Д. управлявайки лек автомобил БМВ 325i, с рег. № [рег. номер], лична собственост, извършва нарушение като използва път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки маневри, извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните му гуми, с което извършва “дрифт“. С това си деяние е прието, че Д. виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която изцяло е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Ф.. В дадените показания свидетелят поддържа констатациите, изложени в акта, като заявява, че същият е очевидец на нарушението и е възприел същото ясно.

8. За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на вмененото му административно нарушение. АУАН и НП са издадени от административни органи, притежаващи необходимата материална компетентност и при спазване на процесуалните правила.

За правилна е приета както правната квалификация на извършеното деяние, така и приложената спрямо констатираното нарушение административно-наказателна норма.

IV. За правото:

9. Настоящата съдебна инстанция намира извода на първоинстанционния съд, че НП е издадено от компетентен орган за неправилен.

10. Според общите правила, установени в чл. 47, ал. 1, б. "а", "б" и ал. 2 от ЗАНН, Административни наказания могат да налагат: ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ, като ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.

В контекста на прежде цитираното правило, в чл. 189, ал. 12 от специалния ЗДвП е разпоредено, наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В тази насока, трябва да се припомни указанието, дадено в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, за това, че „…..Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму…..“. Обобщено в едно съждение, това означава, че делегирането на материална компетентност за осъществяването й от определен административен орган на друг административен орган е възможно само и единствено в рамките, установени в съответната правна норма. Това се отнася разбира се, както до конкретния кръг от обществени отношения и съответните правомощия, с които компетентният административен орган оправомощава друг орган от администрацията, така и до конкретните органи от системата на изпълнителната власт, които могат да бъдат оправомощавани с материална компетентност и правомощия, нормативно установени за оправомощаващия орган.

Ясно е при това положение, че делегирането на материална компетентност е възможно с изричен акт на оправомощаващия орган, тоест с нарочна заповед в която се разпорежда кому точно и какви конкретно материални компетентности се предоставят.

В случая по делото е представена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. От съдържанието на тази заповед обаче, не се установява началниците група в сектор “Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР, каквато длъжност заема издателят на спорното НП, да разполагат с правомощия да издават наказателни постановления по ЗДвП. Такива правомощия притежават началниците сектори СПС при ОД на МВР според т.3.7. от цитираната заповед, но не и началниците групи в секторите СПС.

При това положение, следва да бъде прието, че представените в хода на първоинстанционното производство документи не удостоверяват наличието на материална компетентност на Началник група в сектор “Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив да издава наказателни постановления от категорията на процесното такова.

11. Изложеното до тук не е съобразено от районния съд, в резултат на което постановеното от него решение не е съответно на процесуалния и материалния закон. То ще следва да бъде отменено. Това има за последица и отмяна на спорното в процеса наказателно постановление.

V. За разноските:

12. При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на касационния жалбоподател се дължи присъждане на сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 1200 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

 

Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в, от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 88/20.01.2025 г. на Районен съд - Пловдив, ХI-ти н.с., постановено по АНД № 4320 по описа на същия съд за 2023 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5697-000705 от 27.06.2023 г., издадено от Началник група в сектор “Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Й. З. Д., [ЕГН], на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 3000 лв. и административно наказание “лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пловдив, да заплати на Й. З. Д., [ЕГН], сумата от 1200 лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.