№ 17025
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110145870 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано след като с Решение №****/22.04.2024 г.,
постановено по в.гр.д. № 1773/2022 г. по описа на Софийски градски съд е обезсилено
Решение от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 61123/2010 г. по описа на Софийски
районен съд, 45 състав, тъй като е установено, че ищцата З.В.С е починала преди
съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, а обжалваното
решение е постановено срещу нея, т.е. срещу неправосубектна страна. По изложените
съображения въззивният съд е обезсилил решението и е върнал делото на
първоинстанционния съд за провеждане на открито заседание с участие на
новоконституираните страни – Ц. Б. Л. и В. Б. Л..
Производството е образувано по искова молба на З.В.С, ЕГН: **********, от гр.
Банкя, ****, починала на 20.11.2019 г. и заместена от внуците си Ц. Б. Л., ЕГН:
********** и В. Б. Л., ЕГН: **********, С.С.Я, ЕГН: **********, от гр. Банкя, *****,
починала на 23.08.2018г. и заместена в правата си от Ц. Е. Д., ЕГН: ********** от с.
Иваняне, *******, Л. Е. В., ЕГН: **********, от гр. Банкя , кв. „Иваняне”, *******, Й.
Е. Я., ЕГН: **********, от с. Хераково, ****** и Ц. Е. Д., ЕГН: **********, от гр.
Банкя , *****, против Й. Н. Х., ЕГН **********, и А. С. Х., ЕГН **********, двамата
от гр. София, *****, вх. А, ет. 3, за установяване по отношение на ответниците, че
ищците при квоти, както следва: за Л. В. – 1/8 идеална част, за Ц. Б. Л. и В. Б. Л. – ½
идеална част (или по ¼ идеална част за всеки от тях), Й. Я. – 1/8 идеална част и Ц. Е. –
1/8 идеална част, са собственици на недвижим имот, в качеството им на наследници на
Е.В.Я., а именно: поземлен имот с площ от 814 кв.м., с идентификатор №
*****.****.*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Иваняне, СО,
област София, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота в с.Иваняне, район Банкя, с трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за друг вид
застрояване, представляващ УПИ III-***, при съседи: ПИ с идентификатори: *****,
заедно с построената в него вилна сграда, имотът представляващ бивша нива от 0,786
дка в землището на с. Иваняне, местността „Коило”, възстановена по силата на
1
Решение № ****/2003 г. на ОСЗГ „Овча Купел”, заедно с изградената върху имота
второстепенна постройка с площ около 4,62 кв.м., намираща се в югоизточната част на
имота, както и за осъждане на ответника Й. Н. Х. да им предаде владението върху
дворното място, представляващо УПИ III-***, кв. 2 (стар парцел V***) и за осъждане
на ответниците да предадат на ищците владението върху изградената в дворното място
постройка, която владеят без правно основание, като се претендират направените по
делото разноски.
Ищците извеждат съдебно претендираните си права при твърденията, че са
собственици на гореописания недвижим имот в качеството на наследници на
починалия Е.В.Я. и че собствеността им е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ с
Решение № ****/2003 г. на ОСЗГ „Овча Купел”, като в впоследствие е съставен и
Констативен нотариален акт за собственост № 63, том 2, дело № 256 от 31.10.2003г. на
нотариус А.И, действаща в района на СРС. Излагат твърдението, че ТКЗС е продало
на Н.В и П.Г.К недвижим имот, представляващ парцел V***, кв. 16, от 1580 кв.м., като
сделката била обективирана в нотариален акт № 141, том XXIII от 28.12.1962 г.
Впоследствие купувачите извършили съдебна делба по гр. д. № ****/1964 на СНС-
Димитровградски район, в резултат на което са били образувани два отделни парцела,
а именно: V***, с площ 790 кв.м. и парцел Va–***-с площ 790 кв. м. Твърдят, че
П.Г.К, придобил собствеността върху парцел V***, като дарил, заедно със съпругата
си Е.А.К, недвижимия имот на децата си – Е.П.Г и Д.П.Г, като сделката била
обективирана в нотариален акт № ***, том XI от 04.09.1990 г. Впоследствие Е.Г и Д.Г
продали недвижимия имот на ответника Й. Х., в качеството му на ЕТ „Неротек-Й. Х.”,
като сделката била обективирана в нотариален акт № 28, том ХХХХ, дело №
****/03.06.1992 г. Твърдят, че ответникът Й. Х. е завел гр. д. № 22187/2003 г. за
установяване, че е единствен собственик на УПИ III-***, в кв. 2, стар парцел V***, кв.
16, местност „Вилна зона” по плана на кв. „Иваняне”, гр.Банкя, като искът му е бил
отхвърлен с влязло в сила решение № *** от 13.07.2011 г. на ВКС, постановено по
гр.д. № ****/2010 г. Излагат твърдението, че ответникът Й. Х. след закупуването на
горепосочения имот е построил второстепенна постройка, представляваща вилна
сграда с площ около 4,62 кв.м, която по силата на чл. 92 от ЗС също се явява
собственост на ищците. Твърдят, че ответниците Й. Х. и А. Х. отказват да предадат
владението върху имота и находящата се в него постройка. Ето защо ищците
предявяват настоящия иск. Претендират разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.131 от
ГПК от ответниците Й. Н. Х. и А. С. Х., с който оспорват иска. Твърдят, че с договор
за покупко-продажба, обективиран в НА № 28 от 03.06.1992г., сключен между Е.Г.Г и
Д.П.Г ответникът Х., тогава като ЕТ „НЕРОТЕК - Й. Х.“, придобил правото на
собственост на празно дворно място с площ от 790, по скица 812 кв.м. Твърдят, че от
1992г. до днес ответниците владеят имота, необезпокоявани от никого. Предвид
изложеното противопоставят на ищците придобивно основание, а именно, че са
придобили имота чрез придобивна давност. Поддържат, че сделката с която ищците са
придобили правото на собственост върху процесния имот е пета разпоредителна
сделка с имота, поради което случаят касаел приложение на чл. 18з от ППЗСПЗЗ и
ОСЗ нямала право да възстановява имота, поради и което Решение на ОСЗ „Овча
Купел“ № ****/01.07.2003г. е незаконосъобразно. Излагат доводи подробно за
незаконосъобразност на решението. Не били налице доказателства за правото на
собственост на В.Я.С върху имот в местността „Коило“.
Поддържат, че е налице липса на идентичност между имота описан в първичните
2
документи за собственост на наследниците на Я.С / В.С /, поради липса на съседи и
други кадастрални данни от времето преди образуване на ТКЗС от една страна и от
друга имота възстановен с решението на ОСЗГ „Овча Купел“, както и че не може да се
установи идентичност между имота по емлячен регистър на името на Я.С от една
страна и от друга страна с имота, възстановен на наследниците на В.Я.С. На следващо
место твърдят, че към датата на възстановяване на имота, същият е бил застроен,
поради и което не е следвало да бъде предмет на възстановяване. По изложените
съображения молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно
убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се по делото от приетото на л.15 удостоверение за наследници, че
ищците са законни наследници на В.Я.С, а именно З.С е негова съпруга, а Л. Е. В., Й.
Е. Я. и Ц. Е. Д., заместили в правата починалата в хода на производството С.С.Я, са
деца на покойния му син Е.В.Я..
Установява се, че с Решение № ****/01.07.2003г. на ОСЗ – Овча Купел е
възстановено правото на собственост на наследниците на В.Я.С върху нива от 0,786
дка, находяща се в землището на с.Иваняне в местността „Коило“, имот № ***** от
кадастралния план, одобрен със Заповед № РД-50-09-75В/16.03.1990г. на гл.архитект
на гр.София, като в последствие е съставен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ № 63, том 2, дело № 256 от 31.10.2003г. на
Нотариус А.И, действаща в района на СРС, с който е удостоверено правото на
собственост на ищците.
За ответника Х. се установява, че в качеството си на ЕТ, който в последствие е
заличен с решение от 10.05.1997 г. по ф.д. №3853/1990 г. по описа на СГС, е закупил с
Нотариален акт № 28, т.XXXX/03.06.1992г., празно дворно място от 790,00 кв.м.,
съставляващо парцел III-*** от кв.2 по плана на кв. Иваняне. Имота, ответникът Х. е
придобил от праводателите си Е.Г и Д.Г, придобили по 1/2 идеална част от него с
Нотариален акт № ***, т.XI/1990г. от Е. и П.К, които от своя страна са го придобили
чрез делба.
В тази връзка се установява, че с Нотариален акт № 141, т.XXXX/28.12.1962г.
ТКЗС е продало на Н.С.В и П.Г.К парцел V***, целия с площ от 1580 кв.м., претърпял
няколко регулационни промени, между които и разделяне със Заповед № 16/1964г., по
силата на която са оформени парцел V*** и парцел Vа***, всеки от по 790 кв.м.
Именно тези два парцела са били предмет на делба и получения в дял парцел V*** от
кв.16 от П.Г.К, е продаден от наследника му Д.Г на ответника Х..
Изслушаната СТЕ не е категорична в експертната си част по отношение
идентичността на процесния имот, описан съобразно първични документи за
собственост на наследодателя на ищците преди образуване на ТКЗС, и имот № *****
по плана на ВСРГ на ОСЗГ – Овча Купел, описан в решението, с което собствеността
на имота е възстановена на наследниците на В.Я.С.
По делото е приета извадка от Емлячен регистър на с.Иваняне 1926-1936 г. на Я.С
С.ов, в която е посочена нива в м. „Коило“, приет е и горепосочения договор за
доброволна делба /л.334 по делото/ на наследниците на Я.С С.ов, от която е виден дела
на наследодателя на ищците, но в който липсва местност „Коило“.
Вещото лице е посочило, че поради липса на стар кадастрален план е изработен
3
помощен план, като неразделна част от него е регистъра на бившите имоти и
регистъра на съществуващите имоти, но по делото липсват данни за идентификацията,
анкетирането и одобряването на административната процедура. По изготвения стар
КП ищците, като наследници на В.Я.С, са се идентифицирали с имот № *****00,
скица № 20, л.191,295 по делото. При изготвения план на новообразуваните имоти и
новообразуван имот № 3004, попада в к.л. № А-3-8-Б, като имот ***** с площ от 2676
кв.м. и новообразуваният имот е записан собственост на наследниците на В.Я.С. По
молба на З.В.С е изготвено удостоверение по чл. 13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и одобрена
Заповед № РД-**-***/20.06.2003г. на Кмета на район „Банкя“, приети на л.272,273 и
274 по делото, а впоследствие е издадено и решението на ОСЗГ „Овча Купел“, с което
ищците се легитимират като собственици на имота от 0,786 кв.м., като по делото е
приложено и решение № 5145/20.11.2003г. на ОСЗГ „Овча купел“, с което се признава
правото на собственост на наследниците на В.Я.С върху 3,0 дка в м. „Коило“, но
отказва възстановяване на правото на собственост върху 2,676 дка, поради извършени
разпоредителни сделки, което впоследствие е обявено за нищожно.
От експертизата се установяват и следните обстоятелства: от проверка в архива
на „Софийски кадастър“ е било установено, че съществува КП, емисия 1957г., като
процесният имот попада в к.л. № 5, като липсват данни и разписен лист. Със Заповеди
№ ***/07.09.1961г., №***/05.06.1962г., №1/21.06.1963г. и №16/03.02.1964г. е одобрен
РП за процесния имот пл. № *** е отреден парцел V***, кв.16. В последващия
кадастрален план, емисия 1980 г. процесният имот попада в К.Л.№ А-3-8-Б-В за имот с
пл.№ ***, като са записани: наследниците на В.С по решение № ****/2003г. и ЕТ
„Неротек – Й. Х.“. Впоследствие със Заповед № РД-50-09-75Б/16.03.1990г. на
Гл.Архитект на София е одобрен действащия РП, в.з. „Иваняне“, като за процесния
имот е отреден УПИ III-*** в кв.2, а със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изп.д. на
АГКК е одобрена КККР и процесния ПИ с идентификатор 62216.2298.***. Така
вещото лице е заключило, че имотът на ищците, претендиран преди включване в ТКЗС
от 3,0 дка в м. „Коило“ и възстановен от 2,676 дка е идентичен по местност и донякъде
по площ, като от комбинираната скица от ЕТ „Геокад 93“, се установява, че УПИ III-
***, кв.16 по горепосочените НА № 28/1992г. и УПИ V***, кв.2 по НА № 141/1962г. са
идентични. Посочено е, че в кадастралните планове липсват местности, като местност
„Коило“ по Емлячен регистър 1926-1936г. и декларации 1949г. е идентифицирана като
част от в.з. „Иваняне“. Местоположението на имота на ищците по първични
документи е в м. „Коило“, но поради липса на идентификационни елементи: пл.№,
съседи, СТЕ не може да установи еднозначно местоположение. СТЕ е установила
идентичност на имота, описан в Решението на ПК, констативния нотариален акт на
ищците и имота на ответниците. Установява се, че УПИ III-*** от кв. 16 по НА
№28/1992 г. и УПИ V-***, кв. 2 по НА №141/1962 г. са идентични. Вещото лице сочи,
че в кадастралните планове липсват местности, но м. „Коило“ по емлячния регистър от
1926-1939 г. и декларация от 1949 г. е идентифицирана като част от в.з. Иваняне.
Втората, изслушана по делото СТЕ посочва отново, че не може да даде мнение за
пълна идентификация на процесния имот по площ, по местност, по съседи.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
По така предявеният иск в тежест на ищците е да докажат при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: че същите са собственици на
процесния имот в посочените квоти, както и че ответникът Й.Х осъществява
4
фактическа власт върху имота.
Съдът намира, че от приложените по делото доказателства се установява
наличието на право на собственост у ищците върху процесния имот в посочените
квоти по следните съображения.
Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен
административен акт – решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са
посочени субектите на реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките
им индивидуализиращи белези /площ, мeстност, граници и др/. Този вид
индивидуални административни актове има конститутивно действие по отношение на
обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимират лицата
като собственици, но само в случай на неоспорване от трети лица на правото на
възстановяване. Реституцията по ЗСПЗЗ е деривативен придобивен способ, чието
вещно-правно действие е обусловено от наличието на действително право на
собственост към момента на обобществяване в полза на съответните лица или техните
наследници. Ако такова право на собственост не е съществувало към
обобществяването, то и решението по чл. 14, ал. 1 или ал. 3 ЗСПЗЗ не може да го
създаде понастоящем.
В тази връзка следва да се отбележи, че установеното в административното
производство по ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл. 11, ал. 2 или чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ право на собственост към момента на обобществяването няма обвързващо
действие спрямо трети лица, които не са били страни в съответното производство,
поради което и актът за възстановяване е непротивопоставим на оспорващите го трети
лица. В този смисъл гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол, в случай
на изрично направено конкретно искане, както за валидността, така и за материалната
законосъобразност на административния акт, в чието производство по издаване и
обжалване не е била страна оспорващата го ответница- ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК-
ВКС. Съдът обаче следва да осъществи косвен съдебен контрол за наличието на
предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделските земи по реда
на ЗСПЗЗ само в рамките на направеното по делото оспорване от страна на
неучаствувалото в административното производство лице/ в случая ответника по
делото/. Ако подобно оспорване не е било направено изрично, съдът не разполага с
правомощието да упражнява служебно косвен съдебен контрол. Само при направено
оспорване ползуващото се от решението на ОСЗ /ПК/ лице следва да ангажира
доказателства за установяване наличието на предпоставките за възстановяване на
собствеността, тъй като само в този случай наличието на предпоставките за
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се включва в предмета на
доказване и то само по отношение на онези предпоставки, липсата на които
оспорването засяга.
В процесния случай по отношение на решението на ПК „Банкя“, гр. София, с
което ищците се легитимират като собственици на спорния имот ответникът, чрез своя
пълномощник не е направил изрично искане да се извърши косвен съдебен контрол по
реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК.
Такова е направено едва след представяне на цялата преписка от Министерство на
земеделието, Общинска служба по земеделие – Западна.
Според практиката на ВКС направените в отговора на исковата молба възражения
трябва да са достатъчно ясни и конкретни, за да може ищецът от своя страна да
организира защитата. В случая са релевирани възражения за постановяване на
5
решението от некомпетентен орган и за липсата на предпоставки за възстановяване на
собствеността в полза на ищците, доколкото наследодателят им не е бил собственик на
имота.
Процесното решение от 01.07.2003 г., издадено от ПК „Банкя“, гр. София е
валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, който е
породил своите правни последици.
На следващо място, съдът приема, че при положение, че ответникът Й. Х. черпи
права от придобивно основание, осъществило се след коопериране на имота, същия не
разполага с възражението, че наследодателя на ищците не е бил собственик на спорния
имот към момента на кооперирането му. В този смисъл е и практиката на ВКС,
формирана с Решение № **** от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. дело № **/2012 г., І г. о., в
което е прието, че не е допустимо страна по вещен иск, с предмет реституирана
земеделска земя, която черпи права от правопораждащ факт, осъществил се след
кооперирането на имота, да оспорва правата на наследодателя на реституираните
собственици върху имота към момента на обобществяването му, тъй като не заявява
свои права върху него към този предходен момент. Установяването на този факт би
било релевантно само в случай на спор кому принадлежи правото на възстановяване
на имота по реда на ЗСПЗЗ. В случая, ответникът не заявява собственически права
върху процесния поземлен имот към момента на обобществяване на земеделската
земя, поради което не следва да се изследва фактът дали наследодателят на ищците е
бил титуляр на правото на собственост върху процесния имот към момента на неговото
масовизиране. В същия смисъл е константната практика на ВКС - Решение №
885/13.12.2010 г. по гр. дело № 1468/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 137/16.08.2011
г. по гр. дело № 1036/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 365/15.10.2010 г. по гр. дело
№ 1493/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр. дело № 927/2009
г. на ВКС, І г. о. Доколкото в процесния случай ответникът не заявява свои права върху
процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, същият не разполага и с
възражението, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е идентичен с
притежавания преди масовизацията. В този смисъл са постановените Решение №
360/14.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1385/2010 г., I г. о. и Решение № 27 от
26.01.2011 г. по гр. дело № 1687/2009 г. на ВКС, І г.
На следващо място, в практиката на ВКС- решение № 247 от 15.05.2009 г. по гр.
дело № 1075от 2008 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 24 от 01.02.1999 г. по гр. дело №
1912 от 1997 г. на ВКС, ІV г. о. е прието, че административното производство по
възстановяване на собствеността на земеделски земи приключва с издаването или
заверката от Общинската служба "Земеделие" на скицата към решението на този
административен орган и че такава скица е необходима винаги и независимо от това
дали имотът е индивидуализиран по местоположение, граници и съседи в решението
на ОСЗ. Съдът приема, че когато имотът се намира в границите на урбанизирана
територия, издаването на такава скица не е необходимо. Такъв е процесния случай, с
оглед на обстоятелството, че спорния поземлен имот възстановен на ищците по реда
на ЗСПЗЗ се намира в границите на урбанизирана територия. Съгласно чл. 14, ал. 1, т.
1 от ЗСПЗЗ, правото на собственост върху подлежаща на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ земеделска земя се удостоверява с решението на ОСЗ /преди Поземлена
комисия/ и скицата към това решение. До изменението на тази разпоредба с ДВ бр. 45
от 1995 г. ЗСПЗЗ не е изисквал скица към решенията на поземлените комисии, поради
което за издадените преди влизане в сила на това изменение на закона решения на ПК
скица не е необходима. Достатъчно е в самото решение на ПК имотът да е достатъчно
индивидуализиран по местоположение, площ и съседи.
6
Не се изисква скица към решенията на ПК и ОСЗ и за бившите земеделски
имоти, които понастоящем се намират в границите на урбанизираните територии, тъй
като за индивидуализацията на тези имоти още преди постановяване на решението на
административния орган законът изисква издаване на удостоверение и скица по чл. 13,
ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ от органите на общината. За тези имоти издадената от общината
скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ замества скицата, която законът изисква да бъде
издадена от административния орган /ПК или ОС3 за земеделските имоти, намиращи
се извън урбанизираните територии. Поради това административното производство по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ върху бившите земеделски имоти,
намиращи се в границите на урбанизираните територии, приключва с постановяването
на решението на общинската служба "Земеделие", без към това решение да е
необходимо издаването от ОСЗ на последваща това решение скица на имота. В този
смисъл е и практиката на ВКС по този въпрос /например решение № 254 от 26.05.2010
г. по гр. дело № 1134 от 2009 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 360 от 08.02.2012 г. по гр.
дело № 79 от 2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 245 от 25.05.2011 г. по гр. дело № 806
от 2010 г. на ВКС, І г. о и др.,/, в която е възприето горното становище.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че извежда такава безспорна индивидуализация на имота към датата на
издаване на решението, с което ищците се легитимират като собственици.
Следователно имотът е индивидуализиран и не могат да се отрекат придобитите от
ищците, като наследници на В.Я.С, права. По изложеното съдът приема, че ищците
доказаха основанието на което претендират да са собственици на имота, като приема,
че Решение № ****/2003 г. на ОСЗГ „Овча Купел” е породило своето конститутивно
действие и легитимира ищците като собственици на процесния имот, като по
отношение на тях процедурата по възстановяване на имота е завършена.
При достигане на гореобсъдените правни изводи, следва да бъде разгледано
възражението за придобиване на имота от ответниците по давност.
В настоящия случай, се установи, че ответника Х. в качеството си на ЕТ, който в
последствие е заличен, е закупил с Нотариален акт № 28, т.XXXX/03.06.1992г., празно
дворно место от 790,00 кв.м., съставляваща парцел III-*** от кв.2 по плана на
кв.Иваняне, който имот се установи да е идентичен с процесния. Няма спор по делото,
че имота се владее и до днес от ответниците, както и че е заграден и застроен.
Предвид нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, или по
ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила,
т. е. от 27.11.1997 г. Съобразно мотивите по ТР № 10/05.12.2012 г. по т. д. № 10/2012 г.
ОСГК на ВКС с чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ са въведени две правила: че изтеклата давност
преди влизане в сила на разпоредбата не се зачита и че от влизане в сила на нормата
започва да тече нова давност. Тези две правила изцяло покриват съдържанието на
института на прекъсване на давност, защото именно при прекъсване на давността
настъпват тези правни последици. Следователно с разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ се въвежда самостоятелна и специална хипотеза на прекъсване на давността,
съществуваща наред с общите хипотези за прекъсване на давността, уредени в чл. 116
ЗЗД, към която разпоредба препраща чл. 84 ЗС. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има
ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност.
Настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва давността не изключва
фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои
по-нататък. Само при добросъвестното владение и то в момента на възникването на
юридическото основание, трябва да съществува убеждението у владелеца, че той
придобива вещта, тъй като праводателят му е бил собственик. Именно поради това, че
7
се прекъсва времевият срок, а не владението, то придобивната давност, която започва
да тече след прекъсване на давността е идентична по вид на давността, текла до
прекъсването й. Когато заличената придобивна давност е обща, то след 22.11.1997 г.
започва да тече нова обща давност. Ако заличената давност е петгодишна и е
започнала да тече при наличието на правно основание, годно да направи владелеца
собственик и той е добросъвестен, а той е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена (чл. 70, ал. 1 ЗС),
то и новата давност, която започва да тече, е кратката петгодишна давност.
Съобразно константната съдебна практика в случаите, в които земеделски земи,
чиято административна процедура по реституция е завършила след влизане в сила на
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, както е в настоящия – с влизането в сила на
решение № ****/01.07.2003 г. на ПК-Витоша, на 28.07.2003 г., нова давност по
отношение на тези имоти може да тече едва след окончателно приключване на
административната процедура по реституция. В този смисъл решение №
288/18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г., I г. о. на ВКС. Основният принцип, въведен с
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е, че давност не тече срещу този, който не може да води иск. За
да се придобие право на собственост на основание давностно владение върху
недвижим имот, правото на собственост, за който подлежи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ следва реституционната процедура по възстановяване собствеността да е
приключила - т. е. да е постановено окончателно решение на ОСЗ за възстановяване
правото на собственост върху имота. От този момент имотът е индивидуализиран и
лицата, в чиято полза е постановено реституционното решение на ОСЗ могат да
защитят правата си, като предявят иск за собственост. Това е началният момент, от
който се зачита срока на владението, установено от трети лица, като елемент от
фактическия състав на придобивната давност. В случая – с влизането в сила на
решение № ****/01.07.2003 г. на ПК-Витоша, на 28.07.2003 г.
В случая ответникът Й. Х. е установил владение върху процесния имот въз
основа на договора за покупко-продажба от 1992 г., сключен с ЕТ „Неротек – Й. Х.“,
който е заличен с решение от 10.05.1997 г. на СГС по ф.д. №3853 по описа за 1990
година. В този смисъл, осъществяваното от ответника Й. Х. владение върху процесния
имот, доколкото се осъществява на правно основание, годно да го направи собственик,
е добросъвестно и за придобиване по давност на процесния имот следва да бъде
установено осъществяването от негова страна на фактическа власт в продължение на
поне 5 години след влизане в сила на реституционното решение по отношение на
ищците, а именно – считано от 28.07.2003 г.
Както вече беше посочено, по делото е безспорно, а и това се установява от
събраните по делото доказателства, че ответникът Й. Х. към момента на издаване на
решението на Поземлената комисия, както и към момента на предявяване на исковата
молба е осъществявал фактическа власт върху имота. Доказателство за това е и
обстоятелството, че през м.март 2005 г. е възложил изграждането на сезонна вилна
сграда в УПИ III-***, кв. 2 по плана на вилна зона "Иваняне", гр. Банкя – процесния
поземлен имот, за която впоследствие се е снабдил с акт за узаконяване на строеж от
28.06.2005 г., съставен от гл. архитект на Столична община.
В контекста на гореизложеното, съдът намира, че от влизане в сила на решението
Поземлената комисия, с което на ищците е възстановено правото на собственост върху
процесния имот, а именно 28.07.2003 г. до подаване на исковата молба по настоящото
дело, с която на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД се счита прекъснато теченето на
придобивната давност, е изтекъл предвидения в закона 5-годишен давностен срок и
ответникът Й. Х. е придобил правото на собственост върху процесния поземлен имот
8
по давност.
Посоченият извод не се разколебава от обстоятелството, че ответникът Й. Х. през
2003 г. е предявил установителен иск срещу ищците, с искане за признаване за
установено, че именно ответникът Х. е станал собственик на процесния имот,
доколкото в посоченото производство (приключило с решение по к.гр.д. №****/2010 г.
по описа на ВКС- л. 16 и сл. от гр.д. №61123/2011 г.) ответникът се е позовал
единствено на договора за покупко-продажба, по силата на който през 1992 г., в
качеството си на ЕТ „Неротек – Й. Х.“ е придобил процесния имот. С предявяване на
посочения иск ответникът не е могъл да прекъсне собствената си придобивна давност
(в този смисъл и Решение № 177 от 9.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2015 г., I г. о.,
ГК).
Съдът не обсъжда наведеното от ответницата А. Х. възражение за осъществено
давностно владение върху процесния поземлен имот, доколкото ищците са предявили
иск за осъждане единствено на ответника Й. Х. да им предаде владението върху
дворното място, представляващо УПИ III-***, кв. 2 по плана на вилна зона „Иваняне“.
Що се отнася до предявения от ищците иск за признаване за установено, че
ищците по силата на приращението са станали собственици и за осъждане на
ответниците Й. и А. Х.и да им предадат владението върху изградената в имота
постройка с площ от 4,62 кв.м. съдът намира следното.
Установява се по делото, че през 2005 г. ответниците са построили в имота
сграда, която според заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-
техническа експертиза, представлява полумасивна, сезонна за плодсон и рекрация и
съхранение на селскостопански инвентар, като същата не е предназначена за поС.но
обитаване и не се подчинява на изискванията за жилищните сгради.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките, освен ако е установено друго.
Доколкото съдът възприе извод за придобиване по давност от страна на ответника
Й. Х. на правото на собственост върху процесното дворно място по давност при
осъществявано владение в периода след влизане в сила на реституционното решение в
полза на ищците до предявяване на исковата молба по настоящото дело – 28.12.2011 г.,
то същият се легитимира и като собственик на изградената в имота постройка.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици, както
следва: Л. В. – 1/8 идеална част, за Ц. Б. Л. и В. Б. Л. – ½ идеална част (или по ¼
идеална част за всеки от тях), Й. Я. – 1/8 идеална част и Ц. Е. – 1/8 идеална част, на
недвижим имот, в качеството им на наследници на Е.В.Я., а именно: поземлен имот с
площ от 814 кв.м., с идентификатор № *****.****.*** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Иваняне, СО, област София, одобрени със Заповед № РД-
18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в с.Иваняне,
район Банкя, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно
ползване за друг вид застрояване, представляващ УПИ III-***, при съседи: ПИ с
идентификатори: *****, имотът представляващ бивша нива от 0,786 дка в землището
на с. Иваняне, местността „Коило” и за осъждане на ответника Й. Х. да им предаде
владението върху имота, както и за признаване за установено, че по силата на
приращението ищците в посочените квоти са станали собственици на построената в
имота сграда с площ 4,62 кв.м. и за осъждане на ответниците Й. Х. и А. Х. да им
предадат владението върху посочената постройка, са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
9
При този изход на спора право на разноски имат ответниците.
Ответниците претендират присъждането на разноски, както следва: сумата в
размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 300 лева –
депозит за основна СТЕ, сумата от общо 1019,10 лева – депозити за експертизи.
Налични са доказателства за извършване на разноски за депозити за допуснатите по
делото експертизи.
По делото са представени доказателства единствено за заплащане от страна на
ответницата А. Х. на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,
поради което претенцията следва да бъде уважена до този размер.
В производството пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 1773/2022 г. по описа
на СГС, ответниците претендират присъждането на разноски, както следва- държавна
такса в размер на ** лева, както и заплатено от всеки от ответниците адвокатско
възнаграждение в размер от по 700 лева. Представени са доказателства за извършване
на разноските (намират се в кориците на в.гр.д. № 1147/2021 г. по описа на СГС,
прекратено с определение от 16.04.2021 г. и върнато на СРС за администриране на
подадена частна жалба).
В производството по настоящото дело ответниците претендират разноски, както
следва: 30 лева – заплатен депозит за вещо лице, както и сумата от по 1800 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ответниците правна
защита в производството по настоящото дело. Представени са доказателства за
извършване на разноските.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Б. Л., ЕГН: ********** и В. Б. Л., ЕГН:
********** (конституирани в качеството си на наследници на мястото на З.В.С, ЕГН
**********, починала на 20.11.2019 г.), Л. Е. В., ЕГН **********, от гр. Банкя, кв.
„Иваняне”, *******, Й. Е. Я., ЕГН **********, от с. Хераково, ****** и Ц. Е. Д., ЕГН
**********, от гр. Банкя, ***** (в лично качество и като наследник на починалата на
починала на 23.08.2018г. С.С.Я, ЕГН:**********) против Й. Н. Х., ЕГН: **********
искове с правно основание чл. 108 от ЗС, че за признаване за установено, че ищците
при посочените квоти: за Л. В. – 1/8 идеална част, за Ц. Б. Л., ЕГН: ********** и В. Б.
Л., ЕГН: ********** – общо ½ идеална част (т.е. по ¼ ид. част за всеки), Й. Я. – 1/8
идеална част и Ц. Е. – 1/8 идеална част, са единствени собственици при
горепосочените квоти, в качеството им на наследници на Е.В.Я., на следния недвижим
имот: Поземлен имот с площ от 814 кв.м., с идентификатор № *****.****.*** по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Иваняне, СО, област София,
одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота в с.Иваняне, район Банкя, с трайно предназначение на територията
урбанизирана и начин на трайно ползване за друг вид застрояване, представляващ
УПИ III-***, при съседи: ПИ с идентификатори: *****, имотът представляващ бивша
нива от 0,786 дка в землището на с. Иваняне, местността „Коило” и за осъждане на
ответника Й. Х. да им предаде владението върху имота
ОТХВЪРЛЯ предявения Ц. Б. Л., ЕГН: ********** и В. Б. Л., ЕГН: **********
(конституирани в качеството си на наследници на мястото на З.В.С, ЕГН **********,
починала на 20.11.2019 г.), Л. Е. В., ЕГН: **********, от гр. Банкя, кв. „Иваняне”,
*******, Й. Е. Я., ЕГН: **********, от с. Хераково, ****** и Ц. Е. Д., ЕГН:
**********, от гр. Банкя, ***** (в лично качество и като наследник на починалата на
10
починала на 23.08.2018г. С.С.Я, ЕГН: **********) против Й. Н. Х., ЕГН: ********** и
А. С. Х., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 108 от ЗС, че за признаване
за установено, че ищците при посочените квоти: за Л. В. – 1/8 идеална част, за Ц. Б. Л.,
ЕГН: ********** и В. Б. Л., ЕГН: ********** – общо ½ идеална част (т.е. по ¼ ид.
част за всеки), Й. Я. – 1/8 идеална част и Ц. Е. – 1/8 идеална част, са единствени
собственици при горепосочените квоти по силата на приращението на изградената
върху процесния имот с идентификатор № *****.****.*** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Иваняне, СО, област София, одобрени със Заповед № РД-
18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в с.Иваняне,
район Банкя, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно
ползване за друг вид застрояване, представляващ УПИ III-*** второстепенна
постройка с площ около 4,62 кв.м., намираща се в югоизточната част на имота и за
осъждане на ответниците Й. Н. Х. и А. С. Х. да им предадат владението върху
постройката.
ОСЪЖДА Ц. Б. Л., ЕГН: **********, В. Б. Л., ЕГН: ********** (конституирани
в качеството си на наследници на мястото на З.В.С, ЕГН: **********, починала на
20.11.2019 г.), Л. Е. В., ЕГН: **********, от гр. Банкя, кв. „Иваняне”, *******, Й. Е. Я.,
ЕГН **********, от с. Хераково, ****** и Ц. Е. Д., ЕГН: **********, от гр. Банкя,
***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ответниците Й. Н. Х., ЕГН:
********** и А. С. Х., ЕГН: ********** сумата в размер на 1019,10 лева – разноски в
производството по гр.д. № 61123/2011 г. по описа на СРС за депозити за експертизи.
ОСЪЖДА Ц. Б. Л., ЕГН: **********, В. Б. Л., ЕГН: ********** (конституирани
в качеството си на наследници на мястото на З.В.С, ЕГН **********, починала на
20.11.2019 г.), Л. Е. В., ЕГН: **********, от гр. Банкя, кв. „Иваняне”, *******, Й. Е. Я.,
ЕГН: **********, от с. Хераково, ****** и Ц. Е. Д., ЕГН: **********, от гр. Банкя,
***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ответницата А. С. Х., ЕГН:
********** сумата в размер на 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 61123/2011 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Ц. Б. Л., ЕГН: **********, В. Б. Л., ЕГН: ********** (конституирани
в качеството си на наследници на мястото на З.В.С, ЕГН: **********, починала на
20.11.2019 г.), Л. Е. В., ЕГН: **********, от гр. Банкя, кв. „Иваняне”, *******, Й. Е. Я.,
ЕГН: **********, от с. Хераково, ****** и Ц. Е. Д., ЕГН: **********, от гр. Банкя,
***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ответниците Й. Н. Х., ЕГН:
********** и А. С. Х., ЕГН: ********** сумата в размер на ** лева – разноски за
държавна такса в производството по в.гр.д. № 1773/2022 г. по описа на Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА Ц. Б. Л., ЕГН: **********, В. Б. Л., ЕГН: ********** (конституирани
в качеството си на наследници на мястото на З.В.С, ЕГН **********, починала на
20.11.2019 г.), Л. Е. В., ЕГН: **********, от гр. Банкя, кв. „Иваняне”, *******, Й. Е. Я.,
ЕГН: **********, от с. Хераково, ****** и Ц. Е. Д., ЕГН: **********, от гр. Банкя,
***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на всеки от ответниците – Й. Н. Х.,
ЕГН: ********** и А. С. Х., ЕГН: ********** сумата от по 700 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение производството по в.гр.д. № 1773/2022 г. по описа на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ц. Б. Л., ЕГН: **********, В. Б. Л., ЕГН: ********** (конституирани
в качеството си на наследници на мястото на З.В.С, ЕГН: **********, починала на
20.11.2019 г.), Л. Е. В., ЕГН: **********, от гр. Банкя, кв. „Иваняне”, *******, Й. Е. Я.,
ЕГН **********, от с. Хераково, ****** и Ц. Е. Д., ЕГН: **********, от гр. Банкя,
***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ответниците Й. Н. Х., ЕГН:
********** и А. С. Х., ЕГН: ********** сумата в размер на 30 лева – депозит за вещо
11
лице в настоящото производство.
ОСЪЖДА Ц. Б. Л., ЕГН: **********, В. Б. Л., ЕГН: ********** (конституирани
в качеството си на наследници на мястото на З.В.С, ЕГН **********, починала на
20.11.2019 г.), Л. Е. В., ЕГН: **********, от гр. Банкя, кв. „Иваняне”, *******, Й. Е. Я.,
ЕГН: **********, от с. Хераково, ****** и Ц. Е. Д., ЕГН: **********, от гр. Банкя,
***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на всеки от ответниците – Й. Н. Х.,
ЕГН: ********** и А. С. Х., ЕГН: ********** сумата от по 1800 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12