Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 21.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 273 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Х.С.И., от с. Веселиново, депозирана
чрез адвокат Е.С. от Адвокатска колегия – Разград, срещу Решение №
177/04.10.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1022/2021г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
21 – 0869 - 001212/26.04.2021г. на началник група, сектор „ПП“ към ОДМВР -
Шумен, с което на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП на Х.С.И. са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване
от право да управлява“ МПС за 6 месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
собственикът на превозното средства не е бил надлежно уведомен за прекратяване
на регистрацията на автомобила му, съответно той не е оспорил актът за
дерегистрацията. От тази позиция касаторът счита, че той, в качеството му на
водач на превозното средство, не е допуснал виновно вмененото му нарушение. В
допълнение излага и доводи за „маловажност“ на простъпката. С оглед на това
отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски. Депозира молба, в
която изразява съгласие делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която излага доводи за неоснователност на отменителната претенция на
жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 01.08.2020г. в 09.35
часа свидетелите С.К. и С.Г.- служители в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, на път
I – 2 км. 108+500 извършили проверка на лек автомобил „Н.С.“ с рег. № ***,
собственост на К.Р.К., управляван от жалбоподателя Х.И..
В хода на проверката
констатирали, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, не е
регистриран по надлежният ред за Република България. Същият бил с прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 25.06.2020г., тъй като чрез
електронния портал на МВР на 25.02.2020г. бил регистриран договор за покупко –
продажба № 10183/16.10.2017г. и в двумесечен срок новият собственик – К.К., не
бил пререгистрирал придобития автомобил. При проверката били снети обяснения от
водача И., в които не оспорва констатираното нарушения, сочейки че купил автомобила
преди година, за което не бил сключен договор за покупко – продажба и не е
знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.
За констатираното
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
срещу жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA бл. № 236004/01.08.2020г., в
който водачът отразил, че няма възражения. Не се възползвал от законното си
право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.
Във връзка с
констатираното управление на МПС с прекратена регистрация била образувана
преписка вх. № 317/21 г. по описа на РП – Шумен, с оглед евентуално извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 19.04.2021г. прокурор
при Районна прокуратура - гр. Шумен отказал за образува досъдебно производство
и прекратил преписката като е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НК.
След постановения отказ било
издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Съдебният състав
извел и решаващия правен извод относно безспорната установеност на приписаното
на лицето нарушение, поради което потвърдил атакувания пред него
правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
районният съд е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Постановеният съдебен акт съответства
на приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП /изм. ДВ, бр.
105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г./, законодателят е въвел изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата
на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът
представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно
и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица
изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна
в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и
собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния
номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране
на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в
собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е
длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна
полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство
и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация,
промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3,
ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират
в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса /постоянен
или временен/ от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от
своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място касаторът е управлявал л.а.
„Н.С.“, с рег. № ***, собственост на К.Р.К., поради което е имал качеството „водач“ на МПС,
като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по път, отворен за
обществено ползване, както и че това МПС, към датата управлението е било със
служебно прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на
описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
считано от 25.06.2020г. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза
настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради
което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването
на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито
чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му – по тези
съображения съдът не споделя твърденията на касатора, чрез които се прави опит
да са обоснове становище за липса на формирано виновно поведение, а именно, че
собственикът на автомобила не е упражнил правото си да оспори акта за
прекратяване на регистрация и същият не е породил правното си действие. В
хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното
прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус
обосновава извод, че касаторът е осъществил виновно вмененото му нарушение. По
делото се доказва по категоричен начин, че И. е получил владението върху
превозното средство и необходимите документи от неговия собственик, който не е
изпълнил в срок задължението си да пререгистрира придобития автомобил, за
което, видно от приложеното по делото сведение на К.К., И. е бил уведомен. При
това положение същият, след като е приел да управлява лек автомобил от друго
лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това
МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик /от лицето, което му го
е предоставило за управление, съответно да съобрази дали автомобилът има
действаща регистрация. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери
предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация
на въпросното МПС и договор за покупко – продажба, по силата на който К. се е
легитимирал като собственик и да установи какви данни са вписани досежно
собствеността на автомобила. При това положение касационният състав намира, че И.,
като правоспособен водач, задължен да познава установения правов ред, уреждащ
управлението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване
е могъл и е следвало да прегледа документите на автомобила /свидетелството за
регистрация и договор за покупко – продажба, въз основа на който К. се
легитимира като собственик на превозното средство/ и да съобрази несъответствието
между тях, при което да установи, че е налице последваща промяна в
собствеността на автомобила, при която новият собственик не е изпълнил
задължението си да регистрира превозното средство на свое име в съответното
звено „Пътна полиция“ при ОДМВР. Като не е сторил това водачът, е проявил
небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има
две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две
форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като
е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение
не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
незнанието на закона не оправдава никого. Независимо, че И. не е бил собственик
на автомобила, а само го е управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените
в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки
правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени
пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано
по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая
е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат санкционираното
лице да прояви активност и да установи дали управляваният от него автомобил е
редовно регистриран.
Ирелевантно за отговорността на
водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика
на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на
автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не
са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед
разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай,
както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност.
Касационният състав приема, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в минималния
размер от 200 лева и „лишаване от правоуправление“ за минималния срок от 6
месеца, са определени в минимален размер. Не са налице основания за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от тях, съответно не се възприема за
„маловажен случай“ на административно нарушение.
С оглед на това, оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото
правилно е било потвърдено от районния съд.
При този изход на спора, основателна
се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева за процесуална защита в хода на настоящото касационно
производство.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 177/04.10.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1022/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Х.С.И. да заплати на ОД на МВР –
Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
21.12.2021г.