№ 76
гр. Плевен, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета годИ. в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20244430202383 по описа за 2024 годИ.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №24-0938-002372 от 10.07.2024г *** Група
в ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ е наложил на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на А. Б. А., ЕГН ********** от
гр.Плевен, ж.к. *** административно наказание глоба в размер на 200лв. и на
основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 13 точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят А. Б. А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител - адв. П. Д.
навежда правни доводи, че при съставяне на акта за установяване на
нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява
1
съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното
наказателно постановление.
За въззиваемата страна *** Група в ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна
полиция“ не се явява представител и не изразява становище по съществото на
спора. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави
искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното
наказание. Алтернативно в случай, че жалбата бъде уважена и
жалбоподателят претендира адвокатски хонорар, същият да бъде съобразен с
предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GА №1346354 от 24.06.2024г за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на същата дата в 08:10 часа на второкласен
път 3-35, км.16 с посока на движение към гр.Ловеч, жалбоподателят А.
извършва следното: Управлява лек автомобил „Смарт 451“ с рег. № ***, като
на горепосочения участък от пътя изпреварва лек автомобил с повишена
проходимост УАЗ 469-Б с номер ***, собственост на *** с водач лицето Д. Д.,
роден на *** с попълнена пътна книжка 1-554-4-I-68/29.05.2024г., като не мое
да се върне безпрепятствено в напусната лента и реализира ПТП с материални
щети по двата автомобила. Водачите са изпробвани за употреба на алкохол –
0.00 промила.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Х. И. И. и свидетеля И. Д. Ц., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП №1827535 от 24.06.2024г. От показанията на
актосъставителя И. и свидетеля Ц. се установява, че на 24.06.2024г. около
08:10 часа на второкласен път 3-35, км.16 с посока на движение към гр.Ловеч,
жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил „Смарт 451“ с рег. № ***, като
на горепосочения участък от пътя изпреварва лек автомобил с повишена
проходимост УАЗ 469-Б с номер ***, собственост на *** с водач свидетелят Д.
2
Д., роден на *** с попълнена пътна книжка 1-554-4-I-68/29.05.2024г. Според
показанията на актосъставителя И. и свидетеля Ц. жалбоподателят А. при
предприетата маневра изпреварване не е могъл да се върне безпрепятствено в
напусната лента и ударил правилно движещия се в лявото пътно платно в
посока гр.Ловеч лек автомобил с повишена проходимост УАЗ 469-Б с номер
***, собственост на *** с водач лицето Д. Д.. В тази насока са и показанията
на свидетеля Д. Х. Д., според които същият се е движил в дясната пътна лента
на пътното платно с посока на движение гр.Ловеч. От показанията на
свидетеля Д. се установява, че жалбоподателят А. е предприела маневра
изпреварване в участък от пътя на спускане и в момента, който се е изравнила
с него е видяла насрещно движещ се автомобил и рязко е направила маневра
надясно да се прибере в напуснатата пътна лента. Свидетелят Д. е
категоричен, че управляваният от жалбоподателя А. лек автомобил се е
ударил със задна дясна гума в предницата, в бронята и в калника, предно ляво,
на управлявания от него лек автомобил с повишена проходимост, удря.
Свидетелят Д. е категоричен, че е имало удар между двата автомобила, в
резултат на който двете превозни средства се изместват – на жалбоподателката
се завърта успоредно, а на свидетеля от силата на удара се измества в посока
мантинелата. Според показанията на свидетеля Д. от удара в мантинелата
двата автомобила са изхвърлени в противоположната страна, в лентата за
насрещно движение, където се спряли и там останали до идването на органите
за контрол и регулиране на движението. В тази насока са и показанията на
актосъставителя И. и свидетеля Ц., според които автомобилът на свидетеля Д.
бил ударен в предната лява странична част, като вследствие на удара
автомобилът му се измества в мантинелата, която го изхвърля в насрещната
лента за движение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя
И. и свидетелите Ц. и Д., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетия от тях механизъм на настъпване на ПТП. Освен това няма
данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя А. в нарушение, което не е извършил. Също така
показанията на актосъставителя И. и свидетелите Ц. и Д. си кореспондират
напълно както с приобщения като писмено доказателство по делото протокол
за ПТП №1827535 от 24.06.2024г., така и с приобщените по делото
3
фотоснимки на ПТП, направени с РСОД на органите за контрол и регулиране
на движението. Също така жалбоподателят А. нито в АУАН, нито по реда на
чл.44 ал.1 от ЗАНН е направил възражение, че не е причинила ПТП в резултат
на невъзможността да се върне в напуснатата пътна лента при извършеното
изпреварване. Не на последно място, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят А. не е
доказал, че не е причинила ПТП в резултат на невъзможността да се върне в
напуснатата пътна лента при извършеното изпреварване. Следователно от
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателят А. е предприел
изпреварване на лек автомобил, без да се увери, че може да се върне
безпрепятствено в напусната пътна лента, като е реализира ПТП с материални
щети по двата автомобила. Приетото като писмено доказателство по делото
писмо вх. №1295/14.01.2025г. от Командира на Военно формирование 22160
*** И.В., според което не са нанесени материални щети по УАЗ 469-Б с номер
***, във връзка с ПТП от 24.06.2024г., е опровергано по категоричен начин
както от показанията на свидетеля Д. – водач на автомобила, така и от
показанията на актосъставителя И. и свидетеля Ц.. Съдът кредитира това
писмо само в частта относно обстоятелството, че военното формирование
22160 няма материални претенции във връзка със станалото ПТП, в каквато
насока са и показанията на свидетеля Д.. Но това обстоятелство е правно
ирелевантно за спорния предмет на делото.
При така приетото за установено от фактическа страна
незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е
приел, че жалбоподателят А. Б. А. е осъществила състава на административни
нарушения по чл.43 т.4 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от
ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.43 т.4 от ЗДвП изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без
кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента. Както бе посочено по-горе, по безспорен и несъмнен начин от всички
събрани по делото доказателства е установено, че ПТП с материални щети
между управляваният от жалбоподателя А. лек автомобил „Смарт 451“ с рег.№
4
*** и лек автомобил с повишена проходимост УАЗ 469-Б с номер ***,
собственост на *** е настъпило вследствие предприетата маневра за
изпреварване от страна на жалбоподателя, като същият не се е уверил, че
може да се върне безпрепятствено в напусната пътна лента.
Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че актосъставителят
правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на
чл.43, т.4 от ЗДвП, а административнонаказаващият орган правилно е
ангажирал неговата отговорност на основание санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда
на виновния водач да се налага глоба в размер на 200 лева, когато поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал. 1, а именно - не спазване правилата за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. Настоящият случай е такъв, доколкото
жалбоподателят е реализирал ПТП, именно поради не спазване на правилата
за изпреварване или за заобикаляне. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП
„пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Няма спор, че в конкретния случай
събитието е възникнало по време на движение на процесния автомобил, и
представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП, тъй като е
налице и кумулативно предвиденото условие, това събитие да е предизвикало
материални щети. От доказателствата по делото, в т.ч. гласните такива и
приобщеният като писмено доказателство протокол за ПТП, се установи, че в
резултат на извършеното нарушение жалбоподателят като водач е причинил
щета на лек автомобил с повишена проходимост УАЗ 469-Б с номер ***,
собственост на *** и на мантинелата като пътно съоръжение. От субективна
страна, деянието е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вИ.та
непредпазливост. Последният не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Законодателят е предвидил наказание глоба във фиксиран размер и доколкото
с наказателното постановление е наложена на жалбоподателя глоба, именно в
така предвидения размер от 200 лева, съдът няма правомощия да я изменя в
5
насока нейното намаляване. Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно издадено.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на
съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Актът и
наказателното постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като материалната компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган следва от така представените по
преписката оправомощителни заповеди. В тази насока от представената към
административно наказателната преписка Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят И.,
като държавен служител е оправомощен да съставя АУАН, както и че на ***
Група в ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ са делегирани правомощия
да издава наказателни постановления. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на процедурата,
предвидена в чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 и ал.2 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетеля, присъствал на проверката, предявен
е по надлежния ред на жалбоподателя, подписал го е и е получил препис от
него. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното
постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите
разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за
6
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.179
ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0938-002372 от
10.07.2024г., с което *** Група в ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ е
наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП
на А. Б. А., ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к. *** административно
наказание глоба в размер на 200лв. и на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са отнети общо 13 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7