№ 34
гр. С., 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260065/30.06.2021 г., постановено по гр.д. №
76/2020 г. по описа на РС-С. е признато за установено, на осн. чл. 422,
ал. 1 ГПК, съществуване на вземания на „Б. ДСК“ ЕАД по отношение
на Н. АС. МЛ. с ЕГН: ********** от гр. С., за сумите както следва:
1981,48 лева-непогасена главница по договор за кредит „Експресо“ с
№ 107596 от 05.03.2009 г., заедно със законна лихва върху
непогасената главница, считано от 26.08.2019 г. до изплащане на
вземането, сумата от 70,52 лева – договорна лихва за периода от
01.06.2018 г. до 01.04.2019 г. и сумата от 78,71 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.04.2019 г. до 22.08.2019 г., като е отхвърлен
предявения иск за сумата от 132,65 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.06.2018 г. до 01.04.2019 г. На страните са присъдени
разноски по съразмерност.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство Н. АС. МЛ., чрез адв.
ЕЛ. П. от САК. Излага доводи за незаконосъобразност, неправилност
и необоснованост на решението. Посочва, че ищецът е заличен
търговец, поради което липсва активна легитимация за водене на иска.
1
Неправилно било прието, че предявения иск е основателен, тъй като
договорът за кредит е сключен между жалбоподателката и „С. Ж. Е.“
АД, с което дружество е в договорни отношения, а не с ищеца по
делото. Възразява и по размера на вземанията, като излага, че
акцесорните претенции надвишават значително размера на
главницата, което нарушава добрата търговска практика. Твърди, че
липсва изявление на Б.та за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, което изявление да е достигнало до нея като
кредитополучател. По същество моли за отмяна на решението и
отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, „Б. ДСК“ АД не изразява
становище.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ответника по иска
Н. АС. МЛ., в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
„Е.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. В.,
бул. „В.В.“ № 92 е подало заявление от 26.08.2019 г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Н. АС.
МЛ. с ЕГН: ********** от гр. С., като към заявлението е приложено
извлечение от счетоводни книги от 22.08.2019 г. като документ, от
който произтича вземането, подписано от упълномощени
представители на Б.та, в което е посочен длъжника, датата на
разрешаване на кредита, срокът на кредита, размерът на кредита,
крайният падеж, начинът на погасяването му, статутът му на
изискуем, както и цитираните в заявлението главница, договорна
лихва, обезщетение за забава, такси и разноски. Представени са и
следните документи, удостоверяващи изискуемостта на вземането:
договор за кредит „Експресо“ № 107596 от 05.03.2009 г. и
погасителен план.
РС-С. по ч. гр.д. № 507/2019 г. е издал заповед за незабавно
изпълнение на паричните задължения, с източник извлечение от
сметка и договор за кредит „Експресо“ № 107596/05.03.2009 г.
Поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно
2
изпълнение са връчени на длъжника от съдебния изпълнител
Магдалена Стоянова на 23.12.2019 г. На 27.11.2019 г. /п.клеймо от
25.11.2019г./ Н. АС. МЛ. е депозирала частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен
лист, както и възражение срещу заповедта за изпълнение.
С оглед депозираното възражение, ищецът „Е.“ АД е предявило
срещу Н. АС. МЛ., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответникът му дължи вземанията, за
които е издадена заповед № 672 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.08.2019 г. по ч. гр.д. №
507/2019 г. по описа на РС-С..
В постъпилият отговор от ответника Н. АС. МЛ. се излага
становище за недопустимост на исковете, а по същество за
неоснователност и недоказаност. Посочва, че не е уведомена за
претенцията преди завеждане на иска, оспорва и размера й.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
От приложеното ч.гр.д. № 507/2019 г. по описа на РС-С. се
установява, че на осн. чл. 417 от ГПК на 26.08.2019 г. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на заповед № 672/26.08.2019 г. за
претендираните суми и изпълнителен лист.
На 05.03.2009 г. е сключен договор за кредит „Експресо“ №
107596 между „С. Ж. Е.“ АД и Н. АС. МЛ. за сумата от 14 500 лева, за
периода от 01.05.2009 г. до 01.04.2019 г. В чл. 6.1 от договора е
уговорена погасителна месечна вноска от 196, 04 лева, платима на
първо число от месеца.
С определение от 20.01.2021 г., на основание чл. 227 ГПК, е
конституирана „Б. ДСК“ АД, като ищец, в качеството й на
правоприемник на заличения търговец „Е.“ АД.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според
което на 05.03.2009 г. сумата по договора е преведена по сметка на Н.
АС. МЛ.. Кредитът е погасяван своевременно до 01.05.2018 г. Към
22.08.2019 г. е налице непогасена главница в размер на 1981,48 лева,
остатък договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 01.04.2019 г. в
размер на 70,52 лева, обезщетение за забава за периода от 01.06.2018
г. до 01.04.2019 г. в размер на 132,65 лева, обезщетение за забава за
периода от 01.04.2019 г. до 22.08.2019 г. в размер на 78,71 лева.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
3
На първо място неоснователно е възражението за липса на
активна процесуално легитимация на ищеца, поради това, че
договорът за кредит е сключен с друг правен субект - „С. Ж. Е.“ АД.
Видно от направената служебна справка от ТР, „Е.“ АД /с предишно
наименование “С. Ж. Е.“ АД/ е заличено дружество, но чрез вливане в
„Б. ДСК“ АД. Налице е универсално правоприемство на страната на
кредитора, заличен след преобразуване в хода на процеса чрез
вливане. Универсалният правоприемник „Б. ДСК“ АД се явява
надлежна страна, поради което и с определение от 20.01.2021 г., на
основание чл. 227 ГПК, е конституирана като ищец по делото.
Неоснователно е възражението, че липсва изявление на Б.та,
достигнало до длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Видно от договора и погасителния план към него, заетата сума е
следвало да се върне за периода от 01.05.2009 г. до 01.04.2019 г. Б.та
не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
а е подала заявление на 26.08.2019 г., след изтичане срока на договора,
когато вече кредитът е станал изискуем.
Налице е валидно облигационно отношение между страните,
породено от сключения договор за кредит „Експресо“ №
107596/05.03.2009 г. В договора не се установява наличие на
неравноправни клаузи, които да водят до значително оскъпяване на
ползвания заем и утежняване финансовото състояние на длъжника.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира, категорично се установява, че
вземанията са дължими в претендираните размери, с изключение на
претендираното обезщетение за забава за периода от 01.06.2018 г. до
01.04.2019 г. в размер на 132,65 лева, в която част исковата молба е
отхвърлена. Неплатените и дължими суми от длъжника са както
следва: 1981,48 лева-непогасена главница по договор за кредит
„Експресо“ с № 107596 от 05.03.2009 г., сумата от 70,52 лева –
договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 01.04.2019 г. и сумата
от 78,71 лева – обезщетение за забава за периода от 01.04.2019 г. до
22.08.2019 г.
С оглед изложеното въззивната жалба на Н. АС. МЛ. се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, Н. АС. МЛ. ще дължи на ответника по
4
жалба „Б. ДСК“ АД разноски в размер на 100, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260065/30.06.2021 г., постановено
по гр.д. № 76/2020 г. по описа на РС-С..
ОСЪЖДА Н. АС. МЛ. с ЕГН:********** от гр. С., ул. „А. К.“ №
6 да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., р-н О-., ул. „М.“ № 19, представлявано от
изпълнителните директори Ю.Г. и Д.М., разноски за въззивното
производство в размер на сумата от 100,00 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5