Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V-132 Година 2019, 04.12 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На единадесети ноември, две хиляди и деветнадасета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1598 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
въззивна жалба вх.№39152/09.09.2019г.,
подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез пълномощника - гл.юрисконсулт
Гергана Владимирова, срещу Решение от
16.08.2019г., постановено по гр.д.№3637/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото
решение, Бургаският районен съд е осъдил
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас да заплати на А.Д.Г.
сумата от 1468,75лв, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 227
часа извънреден труд, представляваща разликата между реално положения от него
нощен труд през периода 01.04.2016г.-31.12.2018г. и преизчисления такъв с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 479,84 лв.,
представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски. Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи- Бургас е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас държавна
такса в размер на 278,75. С жалбата се изразява недоволство от решението и се
иска неговата отмяна Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон.
Твърди се във
въззвната жалба, че в хода на първоинстанционното производството, безспорно се установило, че
през процесния период, ищецът(въззвиник) положил извънреден труд, отчитан
ежемесечно с протокол за отчитане на работното време между 22.00 и 06.00
часа. Заплащането на труда било извършено съгласно действали последователно
Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з/1429/23.11.2017г., издадени от
Министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв.
Излага се становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по
правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.
Навеждат
се доводи във връзка с извода на районния съд за наличие на разлика от 155.58
часа между отчетения и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него.
Заявява
се, че по отношение полагането на нощния труд, се прилагали правилата на действалите към процесния период
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи по специален начин заплащането на
нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали разпоредби, които да
регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент, за разлика от
действалата преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014г., която предвиждала прилагане на въпросния
коефициент. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен
труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни
на осем часа дневен труд, а не както по
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Затова
въззивникът счита, че не е налице празнота в нормативната уредба, а специална
законова регламентация, предвиждаща друг ред за отчитането и заплащането на
нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Дори
да се приемело за законосъобразно препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, при приравняване на нощен труд, положен от държавните служители към МВР
към дневен, се получавал коефициент 1 /8 часа нощен труд към 8 часа дневен
труд/, а заявеният в исковата молба коефициент от 1,143 се получавал при
приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което било приложимо
при трудови правоотношения по реда на КТ и служебни правоотношения по ЗДС, но
не и в настоящия случай. Като е приел обратното, районният съд постановил
необосновано решение. Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от ответната
страна.
Чрез
процесуалния си представител юрк Димчева, въззивникът поддържа подадената
въззивна жалба. Претендира разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно
уведомен, не се явява в с.з. Представя становище.
Въззивната жалба е
постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и
законосъобразно.
Ищецът Г. е
предявил срещу Областна дирекция на МВР-Бургас, иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.5,т.2 ЗМВР за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1362 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 227 часа за периода
01.04.2016г.-31.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Прието е изменение на исковата претенция на основание чл.214 ГПК,
като същата се счита за предявена за сумата от 1469,25 лв.
Ищецът излага, че през периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2018 г. е
полагал труд на длъжност "старши полицай" в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
Охранителна полиция при Първо районно управление Бургас, което е на структурно
подчинение към Областна дирекция на МВР-Бургас, вкл. от 20.04.206г. до
02.09.2016г.-при РУ Созопол към ОДМВР-Бургас. Ищецът сочи, че за процесния
период е положил общо 1548 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.
143 възлиза на 1811 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 227 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран по 6, 00 лв, т. е. задължението на ответника към ищеца за целия
период възлиза на 1362 лв.
Ответната страна Областна дирекция на МВР-Бургас е депозирала отговор на
исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно
правоотношение. Сочи, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часов период и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми. Твърди, че през исковия период в
действалите Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 е посочено, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Сочи, че заплащането на положения от ищеца нощен труд е извършено
правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В отговора се посочва,
че и положеният от ищеца труд по време на официалните празници също е заплатен
при спазване на формулата, намерила отражение в заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017г.
Страните ангажират доказателства
в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за
периода от 01.04.2016
г. до 31.12.2018 г, ищецът
е полагал труд на
длъжност "старши полицай" в Първо районно управление Бургас и
РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, които са на структурно подчинение към Областна
дирекция на МВР-Бургас. Не се спори,
че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е
държавен служител, и приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера
на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта
(22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените
часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд
в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
По делото са приети като писмени доказателства заповед
№ 8121з-1429/23.11.2017г., заповед № 8121з-791/28.10.2014г., платежни бележки
за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд, протоколи за
отчитане на отработеното време между 22ч. и 6 ч., времето на разположение и
положения труд по време на официални празници през процесния период.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че за процесния период ищецът
е положил общо 1588 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно
заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на
1815,08 часа. Разликата между двете величини е 227,08 часа-положен извънреден
труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1469,25 лв. Във
връзка със заключението на ВЛ е направено и прието изменение на първоначално
предявени иск чрез увеличение.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение
на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба.
Според нормата на чл.187, ал.9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016
г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на
29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с
който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4
от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Предвид гореизложеното, става
ясно че в рамките на процесния период 01.04.2016г.-31.12.2018г. са действали
следните наредби: Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. / в сила от 01.04.2015г./ и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016г./.
Текстовете на
чл.3, ал.3 на посочените наредби са идентични, а именно че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Само в Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсват изрични
разпоредби, съответстващи на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе
коментирано по-горе, 1588 нощен труд, положен от ищеца през исковия период,
приравнени с коефициент 1,143, възлизат на 1815,08 часа и разликата между двете
величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени – 227 часа, възлизащи на сумата от
1468,75 лв., така както е претендирана.
По
гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание.
Предвид изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил
делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в
обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото. Имащата право на разноски
въззиваема страна не претендира такива за въззивната инстанция, поради което
съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение№2053 от 16.08.2019г., постановено по гр.д.№3637/2019г. по описа на
Районен съд- Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: