МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 23 ПО ОПИСА ЗА 2020
ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 6-ти СЪСТАВ.
Прокурор при ВРП е внесъл във
ВРС постановление № 1/2020, с което е предложил И.З.С. да бъде освободен от
наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание по реда
на чл.78а от НК за извършено от него престъпление наказуемо по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 26.09.2016год. в гр.Варна, в
качеството си на управител и представляващ търговско дружество „Евро строежи
Варна” ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, вписано в Търговския регистър на
19.07.2013г., в тридесет дневен срок от спиране на плащанията по публични
парични задължения, възникнали по данъчна декларация обр.6
Държавно обществено осигуряване/ДОО/ с № 03000163275226/24.08.2016г. за периода
от 01.07.2016год. – 31.07.2016год. със срок за доброволно плащане
25.08.2016год., след която дата ТД изпаднало в неплатежоспособност, не поискал
от Окръжен съд Варна да открие производство по несъстоятелност.
В съдебно заседание представител на ВРП поддържа обвинението и счита, че
същото е безспорно и категорично доказано. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, да бъде освободен от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК и да му бъде наложено административно наказание в
размер към минималния предвиден в закона.
В съдебно заседание защитникът
на подсъдимия – адв. Г. заявява, че фактите така
както са описани от прокурора са безспорно доказани и се признават изцяло от
подзащитния, но сочи, че същият нямал правна култура не знаел какво означава
изпадане в неплатежоспособност, поради което и не можело да се приеме, че имало
виновно поведение от негова страна. Алтернативно изразява становище, че били
налице достатъчно основания на подзащитния му да бъде наложено минимално
административно наказание.
Обвиняемият се признава за
виновен в хода на досъдебното производство и пред съда, а в дадената му
последна дума моли за минимално наказание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2013год. обв.
И.С. регистрирал в ТР еднолично дружество с ограничена отговорност „Евро
Строежи Варна” ЕИК *********. Дружеството било с предмет на дейност:
външнотърговска и вътрешно търговска дейност, търговско представителство,
посредничество и агентство, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с
цел продажба, туристически услуги в страната и чужбина, ресторантьорство и
хотелиерство, вътрешен и международен транспорт, програмна и рекламна дейност,
както и всяка друга дейност незабранена от закона. Собственик и управител на
дружеството бил обвиняемия като седалището и адреса на управление на същото бил
домашния му адрес – гр.Варна, ул. „Люляк” № 30, ет.4, ап.85.
Във връзка с
търговската дейност на дружеството за същото възникнали публичноправни
задължения към ТД-НАП-Варна свързани с с вноски за
ДОО на назначени по трудови договори лица за периода 01.07.2016год. –
31.072016год. Задълженията били декларирани с изискуемата декларация обр.6 съгласно Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №
Н-8/29.19.2005год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица – декларация №
03000163275226/24.08.2016год. но не били платени в определения в закона /чл.7,
ал.1 от КСО/ срок - до 25-о число
на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът / до 25.08.2016год./ , поради липса на средства
за това. Дружеството имало и други просрочени задължения към държавата за което
било образувано изпълнително производство по ДОПК и му била изпратена призовка
за доброволно изпълнение.
Въпреки, че
дружеството изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.2 от ТЗ –
спряло плащанията на 25.08.2016год., обвиняемият не поискал от съда по
регистрация на дружеството – ОС Варна да открие производство по
несъстоятелност. Това свое задължение той е трябвало да извърши в 30
дневен срок от спиране на плащанията си.
В хода на досъдебното производство била
назначена съдебно счетоводна експертиза, при която било анализирано финансовото
състояние на дружеството на база последните обявени финансови отчети – за
2014год. и 2015год.. От експертизата се установява, че финансовите показатели
на дружеството, изчислени като съотношение между активи и пасиви, за 2014год.
са били положителни – активите са надхвърляли пасивите. От 2015г обаче
дружеството започнало да изпитва финансови затруднения, пасивите му били
по-големи от активите и към 31.12.2015год. дружеството било вече свръх
задлъжняло. Предприятието било с превишаване на задълженията си спрямо
собствения си капитал и съществуващите задължения не били достатъчно обезпечени
с имущество на дружеството. Същото имало висока зависимост от външни източници
на средства и не било в състояние да обслужва текущите задължения с всички
налични ликвидни средства като това състояние имало траен характер. Съгласно
заключението на в.л. дружеството „Евро Строежи Варна” ЕООД е изпаднало в
неплатежоспособност на 26.08.2016год. като към 05.09.2019год. непогасените
публични задължения на „Евро Строежи Варна” ЕООД – задължения по данъчни
декларации по ЗДДС, декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО –
данък върху девидентите и ликвидационните дялове на
местни и чуждестранни физически лица, данък върху доходите по трудови и
приравнени на тях правоотношения, ДОО, Здравно осигуряване, Универсален
пенсионен фонд, са в общ размер на 102428.46лв.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на обясненията на обвиняемия, показанията на св.
Т. И., заключение по назначена СЧЕ и показанията на изготвилото я вещо лице С.П., справка извлечение от ТР, писма и документи
от ТД на НАП Варна, удостоверения от Агенцията по вписвания, справка за
съдимост и останалите събрани по делото писмени доказателства, като всички
събрани доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се кредитират
от съда изцяло с доверие.
Съобразно така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Обвиняемият И.З.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер
наказуемо по чл. 227б, ал.2 от НК, тъй като на 26.09.2016год. в гр.Варна, в
качеството си на управител и представляващ търговско дружество „Евро строежи
Варна” ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, вписано в Търговския регистър на
19.07.2013г., в тридесет дневен срок от спиране на плащанията по публични
парични задължения, възникнали по данъчна декларация обр.6
Държавно обществено осигуряване/ДОО/ с № 03000163275226/24.08.2016г. за периода
от 01.07.2016год. – 31.07.2016год. със срок за доброволно плащане
25.08.2016год., след която дата ТД изпаднало в неплатежоспособност, не поискал
от Окръжен съд Варна да открие производство по несъстоятелност.
Обект на престъплението по
чл.227б от НК са обществените отношения, свързани с нормалното възникване и
развитие на производство по обявяване в несъстоятелност на длъжник, който е
неплатежоспособен. Непосредствен обект на защитата са обществените отношения,
защитаващи интереса на равнопоставените стопански
субекти и Държавата респ. Общините. С него се санкционира бездействието на
търговеца или управителя, изпаднал в неплатежоспособност, да уведоми съда и
чрез него своите кредитори и всички стопански субекти за това си състояние в
определен срок. Съгласно чл. 634в от ТЗ действията на длъжника както и актовете
на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е
на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. Целта на
разпоредбата на чл.227б от НК е и чрез средствата на наказателното право да се
съдейства за своевременното започване на процедурите по откриване на
производство по несъстоятелност, което е в интерес както на кредиторите, така и
за оздравяване предприятието на длъжника. .На свой ред нормата
на чл. 227б, ал.2 от НК очертава като престъпно бездействието на лицата, които
са ангажирани с управлението и представителството на търговските дружества и
кооперациите.
Съгласно
константната практика на ВКС обективните признаци,
характеризиращи това престъпление са –.субектът да има качество на управител
или представляващ търговско дружество, както и наличието на два вида
кумулативно дадени бездействия на дееца – 1. спиране на плащанията по търговската сделка
или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане и 2. необявяването
на тази неплатежоспособност пред съда в 30-дневен срок.
Изпълнителното деяние
може да бъде осъществено само чрез бездействие. Престъплението е формално, на
просто извършване.
За съставомерността на деянието няма значение дали неплатежоспособността
на търговеца е само фактическа или е обявена от съда.
Легалното определение на
неплатежоспособността е дадено в ТЗ. Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо,
парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност.
Неплатежоспособността е
обективно състояние на длъжника, което не зависи от неговата воля.
Неплатежоспособността не трябва да има временен, характер, да е преходно,
краткотрайно състояние.
Другият признак от обективната
страна на това престъпление е спирането на плащанията.
Съгласно ТР № 5/22.12.2014 г. на ОСНК на ВКС спирането на плащанията е външен израз
на неплатежоспособността и се предполага дори и тогава, когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори.
От субективна страна
престъплението може да бъде извършено само умишлено. Деецът трябва да съзнава,
че дружеството което управлява и представлява е неплатежоспособно, спряло е
плащанията по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е не е изпълнило
поради невъзможност едно свое изискуемо парично задължение. Трябва да съзнава,
че това е трайно, непреходно състояние и съзнателно да не поиска от
компетентния съд в 30-дневен срок от спиране на плащанията откриване на
производство по несъстоятелност.
В конкретния случай по делото
безспорно бе установено, че обвиняемият е едноличен собственик, управител и
представляващ „Евро Строежи Варна” ЕООД ЕИК *********. В тази насока са както
приложената справка от ТР, така и обясненията на обвиняемия.
От друга страна безспорно от
заключението на назначената СЧЕ, показанията на в.л. Ст.П. и приложените
писмени доказателства, писма, справки и др. документи изпратени от ТД на НАП
- бе установено и това, че дружеството е
имало задължения към държавния бюджет и то публични такива /задължения за
данъци и за осигуровки/ по които не е правило плащания поради липса на
средства, като най-ранно изискуемото му задължение е това по декларация обр.6 Държавно обществено осигуряване/ДОО/ с №
03000163275226/24.08.2016г. за периода от 01.07.2016год. – 31.07.2016год.
станало изискуемо съобразно нормата на чл.7, ал.1 от КСО на 25.08.2016год.. При тези
безспорно установени факти – наличието на публични задължения и липса на
средства за тяхното погасяване обв. С. е следвало
като управител и представляващ търговското дружество, а в случая и единствен
собственик на капитала, в 30-дневен срок от спиране на плащанията /в случая от
26.08.2016год. защото падежа на най-ранното изискуемо публичното вземане е бил
25.08.2016год./, да поиска от ВОС откриване на производство по несъстоятелност,
което той не е сторил. Последното се установява както от неговите обяснения
пред съда, така и от приложеното към делото писмо от ОС -Варна.
Относно субективната
страна на престъплението:
Съдът счита, че от
субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл.
Правното задължение на обвиняемия като управител и представител на
търговското дружество произтича от диспозицията на правната норма, съдържаща се
в чл.626 от ТЗ, и заради която нарушена диспозиция се предвижда наказателна
санкция по чл.227б от НК, а именно – Управител или представител на търговско
дружество, което изпадне в неплатежоспособност, е длъжен в 30-дневен срок от
спиране на плащанията да заяви това пред съда и да поиска производство по
несъстоятелност. Същевременно тези негови задължения произтичат от нормите на
ТЗ. Обвиняемият е съзнавал/знаел/, че е налице спиране на плащанията по
декларирани от него данъчни задължения в това число и задължението за ДОО по
декларация обр.6 за месец юли 2016год., знаел е, че
следва да се съобрази с нормите на ТЗ, предвиждал е обществено опасните
последици от неизпълнението си на това задължение и е допускал настъпването
им.
Способността на
обвиняемия да предвиди общественоопасните последици се презумира
от факта, че същият е пълнолетно и дееспособно лице със средно образование.
Тоест обвиняемият не само е бил длъжен, но и е могъл, т.е. имал е и субективна
възможност чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите си
процеси да изведе в съзнанието си и да съобрази настъпването на деянието. Също
така е имал и обективна възможност за предвиждане и реално е разполагал с
необходимото време за протичане на онези мисловни процеси, които ще доведат до
избиране на поведение, съобразно правното задължение. Незнанието за
съществуването на това негово правно задължение не е извинително и важи общото
правило - Ignoratio iuris neminem excusat (Незнанието на закона не е оправдание). Последното съдът намира
за нужно изрично да отбележи с оглед направеното от защитата възражение в тази
насока.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на обвиняемия /реабилитиран/,
самопризнанията му, проявеното критично отношение и оказаното пълно съдействие
на разследването.
Отегчаващи отговорността обстоятелства
не бяха установени.
При определяне наказанието на
обвиняемия С., съдът обсъди степента на обществена опасност на конкретното
деяние и тази на извършителя, за който прие, че не е деец с висока степен на
обществена опасност, и като отчете, че същият е с чисто съдебно минало и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, че за
извършеното от него престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до
три години и престъплението е формално /няма причинени имуществени вреди, които
следва да бъдат възстановени/ съдът счете, че в случая са налице предпоставките
на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на същия на административно наказание.
Като отчете
наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства от една
страна и от друга факта, че обвиняемият не е деец с висока степен на обществена
опасност, както и неговото семейно и имотно състояние „доходите му са около
1000лв. месечно, грижи се за 16-годишно
дете„ съдът наложи на обв. С. административно
наказание глоба в минималния предвиден в закона размер, а именно в размер на
1000лв. като счете, че с това наказание ще бъдат постигнати целите, както на
генералната така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
На основание
чл.189 от НПК съдът възложи на обв.С. и направените
по делото разноски.
Водим от
горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: