№………............/………2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
секретар Димитричка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 372 по
описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, представлявана от
директора гл.комисар Николай Николов, чрез юк С.П. с адрес ***, срещу решение №
4723/05.11.2019г., изменено в частта за разноските с определение №
235/06.01.2020г., постановени по г.д. № 11827/2019г. на ВРС, с което ГД „ПБЗН“
в МВР, гр. София, ПК 1309, ул."Пиротска" №171А е осъдена да заплати
на С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** 2А, офис 318, сумата от 1419,65 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 212,78 часа за
периода от 01.06.2016г. - 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал 5, т. 2 ЗМВР; ГД „ПБЗН“ в МВР, гр. София, ПК 1309,
ул."Пиротска" №171А е осъдена да заплати на С.Г.С., ЕГН **********, с
адрес: *** 2А, офис 318, сумата от 480.00
лева, представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и ГД „ПБЗН“ в МВР, гр. София, ПК 1309,
ул."Пиротска" №171А е осъдена да заплати в полза на държавата, в
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата в размер на 56,79 лева, представляваща държавна
такса върху уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Счита
обжалваното решение за постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която
урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чиито служебни отношения са уредени в ЗМВР, по подробно изложените
във въззивната жалба съображения.
Моли
се за отмяна на обжалваното решение , като неправилно и незаконосъобразно. Ако
не отхвърли изцяло иска, то моли съдът да постанови решение, с което вземе
предвид, че в периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. трудът на работещите по
КТ при сумарно изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на
нощните часове в дневни, съгласно редакцията на чл. 9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, обн. ДВ бр. 41/2017г. Моли за
присъждане на сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна е над
законоустановения минимум, съгласно нормите на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнагражедния, възразява за прекомерност,
на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен
отговор от С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** 2А, офис 318 не е постъпил.
В писмени молби, депозирани преди о.с.з. на 16.06.2020г.
въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба, а
въззиваемият, чрез своя процесуален представител я оспорва като неоснователна.
Моли да бъде отхвърлена.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС
съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.Г.С., ЕГН **********,*** 2А, офис 318, чрез
адв. В.С., срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А, с
която е предявила иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати сумата 1419,65 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
от 212,78 часа за периода от 01.06.2016г. - 31.03.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Изложени са твърдения, че за периода 01.06.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е
полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“-Варна към Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, поради което е бил със статут на
държавен служител. Твърди, че за процесния период е положил общо 1488 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1700.78 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 212.78
часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като
дължимата сума е в размер на 1376.26 лева.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А, представлявяна
от гл.комисар Николай Николов, чрез ст.юк С.П. е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявената искова претенция, като неоснователни. Не оспорва
съществувалото служебно правоотношение с ищеца в релевирания период на сочената
от него длъжност. Оспорва предявените искове с довод, че е платил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8
часа на всеки 24 часа и няма как да бъде обоснована претенция за извънреден
труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл
при положение, че има действащи специални норми.
В
о.с.з. на 25.10.2019г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на
иска по размер от 1376.26лв. на 1419.65лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019г. С.Г.С. е
полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в РД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна, която е на структурно подчинение към ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР.
Приетата
по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните, установена от приобщените
към доказателствения материал по делото, а именно: кадрова справка на С.Г.С.,
писмо изх. № 94-ГГ-198/29.08.2011г. на МТСП, Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014г., Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г., множество справки за
коригирани графици, протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч.
и 6:00 ч., платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен
извънреден труд за С. нощен труд не е оспорено в хода на първоинстанционното
производство и същите са ползвани от приетата по делото ССчЕ.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019
г., С.С. е положил общо 1488 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на
1488 ч., не е бил преизчислен от въззивника с коефициент 1.143 за превръщането
му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения от него нощният труд,
приравнен в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ГД „ПБЗН“ брутно
възнаграждение в общ размер на 1419.65 лева за разликата от 212.78 часа дневен
извънреден труд.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В
обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС
намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина
на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по
ЗМВР в спорния период, доколкото С. е държавен служител в РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“. Приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период Иванов е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т.
2 от ЗМВР., а извънредният труд по ал. 5 се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. и понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г.,
в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, приложими към процесния период 01.06.2016г. до 31.03.2019
г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е
налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция
за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
по делото доказателства се установи, че наследодателят на ищцата, за периода от
01.06.2016 г. до 31.03.2019 г., е положил 1488 ч. нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1700.78ч.,
като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ, явяващо се разлика с вече
заплатеното е в размер на 212.78часа и възлиза на сумата от 1419.65 лева.
Предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в първоинстанционното
решение в обжалваната част, последното
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, не се следват разноски в полза
на въззивника. Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 4723/05.11.2019г., изменено в частта за разноските с определение №
235/06.01.2020г., постановени по г.д. № 11827/2019г. на ВРС, с което ГД „ПБЗН“
в МВР, гр. София, ПК 1309, ул."Пиротска" №171А е осъдена да заплати
на С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** 2А, офис 318, сумата от 1419,65 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 212,78 часа за
периода от 01.06.2016г. - 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал 5, т. 2 ЗМВР; ГД „ПБЗН“ в МВР, гр. София, ПК 1309,
ул."Пиротска" №171А е осъдена да заплати на С.Г.С., ЕГН **********, с
адрес: *** 2А, офис 318, сумата от 480.00
лева, представляваща направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и ГД „ПБЗН“ в МВР, гр. София, ПК
1309, ул."Пиротска" №171А е осъдена да заплати в полза на държавата,
в бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата в размер на 56,79 лева, представляваща държавна
такса върху уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Деспина
Георгиева
За
да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на
служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че
ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд,
който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По
първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената
длъжност, като е работил на 24-часови смени.
Предвид,
че твърденията на ищеца са, че при даване на 24-часови смени фактически е
полагал труд над нормативно установената продължителност на служебното време,
който не бил компенсиран, спорният
въпрос е правен. Същият се концентрира върху това доколко положените от
ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените такива, поради което
следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване с коефициент
1,143, т.е. следва ли резултът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и заплати като такъв с допълнително възнаграждение на
оснчл. 178 ал.1 т.3 ЗМВР.
Затова
в тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно
определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил
компенсиран с дължимата почивка, рсп.с допълнително възнаграждение.
За
процесния период 1.06.2016г- 31.03.2019г.
са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г, посл. изм. бр.26/28.03.2017/.
Действащият
ЗМВР в чл.142 ал.1 урежда
две категории служители в МВР–държавни служители, чийто статус се урежда със
ЗМВР, и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статус се урежда от КТ
и ЗМВР. В рамките на действащия закон за две години статусът на служителите в
МВР е бил
променян два пъти:
С §36 от
ЗИД
ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена и са
обособени вече три категории служители:
т.1 държавни служители–полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово
правоотношение.
Съгл.§86 от същия изменителен закон, разпоредбите на
действащото законодателство за държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се
прилагат за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители
по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1
април 2015 г.
Независимо от извеждането в две
отделни категории полицейските органи и органите по пожарна безопасност и
защита на населението от една страна, и държавните служители от друга,
законодателят продължава да придава на държавните служители по чл.142 ал.1 т 2 ЗМВР статуса, с който се ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз
основа на горното следва, че ищецът попада в категорията субекти по служебно
правоотношение, за които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР визира,
че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 /в
редакцията от 14.10.2016/ е посочено, че „работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт
на МВР може да се определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. От
това следва, че трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на
смени държавни служители, в интервала от 22.00 до 6.00 часа, е нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява
специална спряма общите правила, установени с КТ, а хиготезата на ал.3 в
редакцията й от 2016 - и по-нова, което изключма прилагането на по-стария общ
закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в
наредби, правилници и пр.
Казано с други думи, специалният
закон въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР
през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с работното време за работниците и
служителите по трудови правоотношения, установени по КТ. В послединя,
съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното
работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие
се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР - за
защита на правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността,
защита на националната сигурност, опазването на общественият ред и пожарна
безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по чл.105
ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява
общественият ред и националната сигурност на гражданите и държавата.
На следващо място. Необходимо е да
се прави разграничение между нощен и
извънреден труд.
Както
се посочи по-горе, нощен е трудът,
полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или
без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който
труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /в редакцията й от
2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава
70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6
указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд.
Или, законодателят
е направил ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд
е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните
възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е
регламентиран в различни нормативни актове.
В нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР
изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи
реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за
компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно
работно време /така в Решение № 55/7.04.2015г по гр. д.№ 5169/2014г на ВКС-III
ГО/.
На основание същата са
приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г
за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на
дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с
Решение № 8585/11.07.2016г на ВАС по адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ
59/29.07.2016г/, и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на
двете е указано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно
8-часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният
ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи,
в която в т.1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на
служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от
същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т.1, 2 и 3 се отчитат в часове и се
изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол–приложение
№ 5 към чл.32 ал.1 и чл.33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е
бил в рамките на установеното работно време от 8 часа, то той не се явява
извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта
на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение липсва нормативна
празнота, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на
подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно
нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете
нощен труд с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.
В допълнение може да се посочи, че
посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо
изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително
предписание за всички работодатели по трудови
правоотношения. Същото е издадено в качеството му на орган, осъществяващ
контрола по спазването на трудовото законодателство „когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението
на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове
в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. Да се
мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143
и получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело
до поставяне в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения
спрямо служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които
два вида правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение на конкретния случай
следва да се приеме, че ищецът през процесния период е работил на 24-часови
смени по утвърдени графици за 24 часови дежурства. Отработеното време се отчита
в часове, което се сравнява с нормата за съответния месец, получена при
умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените
часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв за всеки час нощен труд. В
случай, че е отработил в повече от нормата, тогава часовете в повече следва да бъдат
компенсирани с възнаграждение за извънреден труд.
От приетото заключение на в.лице по
ССчЕ се установява, че на ищеца е бил заплатен видно от представените платежни
бележки положения нощен, преди преобразуване на нощния труд в дневен такъв с
коефициента от 1.143. Следва да се посочи и това, че още в обстоятелствената
част на исковата си молба ищецът не твръди, че е полагал извънреден труд над
установения норматив от 280 часа, а посочва, че претендира преизчисляване на
положения от него нощен труд, попадащ в рамките на 24-часовите му дежурства по
график.
Изложеното дотук налага извода за
неоснователонст на претенцията на ищеца, тъй като не се установи наследодателят
й да е работил реално извън установеното
за него работно време по график, т.е. да е полагал труд над установения
норматив, и който извънреден труд също е лимитиран съгласно чл.189 ал.7 ЗМВР,
т.е. не
би могъл да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Поради
изложеното претенцията се явява неоснователна.
Окръжен
съдия: ………...
Д.Георгиева