№ 624
гр. Плевен, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20224430104713 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, *** ***
чрез адв. М.В.Т. от САК, против М. Г. Д., ЕГН **********, от ***, като ***
на Г.П. Д., ЕГН **********, с последен адрес: ***, иск с правно основание
чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 461,71 лева - главница по Договор за кредитна
карта на физическо лице №*** от 28.03.2018 г.; 23,96 лева - лихва върху
редовна главница по договора за кредит за периода от 16.12.2020 г. до
24.03.2021г.; 33,04 лева - лихва за просрочена главница по договора за кредит
за периода от 24.03.2021 г. до 29.08.2022г.; 72,00 лева - дължими разходи по
договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.
Сочи се в исковата молба, че на 28.03.2018 г. между „УниКредит
Булбанк” АД (кредитор), от една страна и Г.П. Д. (оправомощен държател) -
починал преди дата на подаване на настоящия иск, от друга страна, е
подписан Договор за кредитна карта на физическо лице № ***. Твърди се, че
по силата на договора, страните са постигнали споразумение ищецът да
предостави кредитен лимит на кредитополучателя в размер на 500 лева. От
своя страна, оправомощеният държател се е задължил да ползва и върне
1
размера на кредита по договора за кредитната карта съгласно условията в
него, в т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне
минималната погасителна вноска. Твърди се, че размерът и броят на
погасителните вноски зависят от това дали и колко средства е усвоил
оправомощеният държател. Сочи се, че при този вид кредити - кредитни
карти, няма ясно дефинирани брой вноски, които следва да бъдат направени с
цел погасяване на кредита, т.е. не се изготвя погасителен план.
Твърди се, че в чл. 3.1. от договора е определена единствено минимална
погасителна вноска (МПВ), в размер на не по - малко от 3 % от отпуснатия
кредитен лимит, която оправомощеният държател се задължава да осигурява
ежемесечно по сметката си, посочена в чл. 3, и то в случай че ползва суми до
размера на кредитния лимит. Сочи се, че в чл. 3.1.1. от договора е посочен
период на клиентски плащания - периодът, в който оправомощеният държател
може да усвоява, да ползва суми до размера на кредитния лимит - всеки
календарен месец от първо до последното календарно число с изключение на
първия след сключването на договора и последния при изтичане на срока му,
които месеци обхващат реалните дни.
Сочи се, че в чл. 3.1.2. от договора е посочен период на
погасяване/издължаване - периодът, в който задължително следва да бъде
осъществена поне минималната погасителна вноска за погасяване на
използваните суми по кредитната карта - от 1-во до 15-то число от всеки
месец, следващ периода на клиентските плащания, т.е. на ползването на
кредитната карта. Сочи се, че в чл. 2, във вр. с чл. 7 от договора, страните са
уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се
дължат, при ползване на суми от кредитния лимит и/или при допуснати
просрочия. Сочи се, че е определен срок на действие на договора - до
31.03.2020 г. (чл. 3.4 от договора), респ. краен срок за пълно погасяване на
усвоената сума - до 31.03.2020 г. (чл. 3.5 от договора).
Твърди се, че оправомощеният държател е използвал средства от
кредитния лимит. Изложени са съображения, че въпреки правените плащания
от страна на длъжника, към момента на изтичане на срока на действие и
погасяване на договора -31.03.2020г. (определен на основание чл. 3.4. и чл.
3.5 от договора), същите са били недостатъчни да погасят пълния размер на
предоставения и изразходван кредитен лимит. Твърди се, че към 16.12.2020 г.
2
кредитополучателят е изпаднал в забава при плащането на няколко вноски,
поради което са начислени лихва върху просрочената главница. С оглед
неизпълнението и поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита,
определен в чл. 3.4 и чл. 3.5 от договора (краен срок на издължаване) -
31.03.2020 г., се твърди, че за ищеца е налице правен интерес да пристъпи
към незабавно събиране на изискуемите суми - главница и лихви и разноски.
В исковата молба се сочи, че оправомощеният държател по договора за
кредитна карта – Г.П. Д., е починал, поради което исковата претенция е
насочена към неговия *** по закон - *** М. Г. Д..
Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.
Отправено е искане към съда в случай, че са налице предпоставките на
чл.238, ал.1 ГПК, да постанови неприсъствено решение.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът,
редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие-неспазване сроковете за размяна на книжа
и неявяването в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в исковата молба обстоятелства и приетите по делото
доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: сключен на 28.03.2018 г. между „УниКредит Булбанк” АД
(кредитор), от една страна и Г.П. Д. (оправомощен държател) - починал преди
дата на подаване на настоящия иск, Договор за кредитна карта на физическо
лице № ***, по силата на който, страните са постигнали споразумение
ищецът да предостави кредитен лимит в размер на 500 лева; използване на
средства от кредитния лимит; въпреки правените плащания, към момента на
изтичане на срока на действие и погасяване на договора -31.03.2020г.
(определен на основание чл. 3.4. и чл. 3.5 от договора), същите са били
недостатъчни да погасят пълния размер на предоставения и изразходван
кредитен лимит; изпадане в забава на 16.12.2020 г. на кредитополучателя при
плащането на няколко вноски, поради което са начислени лихва върху
просрочената главница; заверено копие на препис – извлечение от акт за
смърт, заверено копие на удостоверение за наследници на Георги Д., от които
е видно, че негов единствен *** е М. Г. Д..
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от
3
ЗЗД ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в Разпореждане № 12876/05.12.2022 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок /съобщението
му е връчено лично на 10.01.2023г., л. 62 от делото/, не е заявил становище по
изготвения с Определение № 1155/14.03.2023 г., проекто-доклад по делото /
съобщението е връчено редовно, л. 70 от делото/, не е изпратил представител
в първото редовно проведено по делото заседание, проведено на 06.04.2023г.,
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, Съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника М. Г. Д., ЕГН ********** следва да бъде възложено и
заплащането на направените от ищеца „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, *** *** разноски, които са в размер
на 200 лева за държавна такса, 10 лева за съдебно удостоверение и 360 лева
за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД М. Г. Д., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, *** ***,
сумата от 461,71 лева - главница по Договор за кредитна карта на физическо
лице №*** от 28.03.2018 г.; 23,96 лева - лихва върху редовна главница по
договора за кредит за периода от 16.12.2020 г. до 24.03.2021г.; 33,04 лева -
лихва за просрочена главница по договора за кредит за периода от 24.03.2021
г. до 29.08.2022г.; 72,00 лева - дължими разходи по договора за кредит, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
31.08.2022г., до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Г. Д., ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, *** ***, направените деловодни
разноски в размер на 200 лева за държавна такса, 10 лева за съдебно
удостоверение и 360 лева за адвокатско възнаграждение.
4
Решението се постановява при наличие на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5