№ 596
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100510817 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10817/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. Г. Т., ЕГН
********** от гр. София срещу решение №7481 от 12.05.2023 г постановено по гр.д.
№12973/2022 г на СРС , 72 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Т. дължи сумата от 2069,90
лв. цена на доставена топлинна енергия от 1.9.2018 г. до 30.04.2020 г за ап.№34 в гр.София
ж.к.****, аб.№292961 , ведно със законна лихва от 22.10.2021 г до изплащане на вземането,
338,00 лв. мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г върху посочената главница , и
13,61 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.10.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 22.10.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №17718 от 03.11.2021 г по
ч.гр.д. № 60651/21 г. на СРС ; както и въззивникът е осъден да заплати на “Топлофикация
София” ЕАД сумата от 470,42 лв. разноски в исковото производство пред СРС и сумата от
71,87 лв. разноски в заповедното производство.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. В
представените извлечение от сметка , съобщение към фактура и обща фактура има
несъответствия и не е ясно дали касаят процесните вземания . Исковете на ищеца са
останали недоказани .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице помагач на ищеца „Т.“ ООД не взема становище по жалбата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.06.2023 г,
поради което въззивната жалба от 15.06.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Действително в представен списък на живущите в блока от 1987 г процесният апартамент е
посочен под №34 , докато според откритата партида е под №10 . Актуалната номерация на
апартамента е ап.№34 , а под №10 е посочен апартаментът в договора за продажба по НДИ.
В заявлението-декларация за откриване на партида фигурират и двата номера на
апартамента , но като адрес на топлофицирания имот е посочен №34 . В писмото от СО , р-н
„Красна поляна „ е посочено , че новата номерация е ап.№34 – поставена е в скоби - а
старата е №10.
От друга страна безспорно абонатният номер за топлофицирания имот е №292961 , същият е
посочен заповедта за изпълнение , в общата фактура и за него са установени задълженията
по делото . Без значение е дали по делото е представено извлечение от сметка и има ли
индивидуализация в съобщение към фактура . Предмет на делото са задължения за топлинна
енергия и дялово разпределение , а не верността на изхождащи от ищеца частни
свидетелстващи документи .
Законосъобразно СРС е приел , че въззивникът е потребител на топлинна енергия за
процесния имот и е кредитирал наличните по делото писмени доказателства , както и СТЕ .
Правилно е уважено само частично възражението за погасителна давност на въззивника ,
като в тази част липсват относими доводи във въззивната жалба .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител на въззивника .
По изложените съображения , СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7481 от 12.05.2023 г постановено по гр.д.№12973/2022 г на
СРС , 72 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Г. Г. Т., ЕГН ********** от гр. София дължи сумата
от 2069,90 лв. цена на доставена топлинна енергия от 1.9.2018 г. до 30.04.2020 г за ап.№34
/бивш №10/ в гр.София ж.к.****, аб.№292961 , ведно със законна лихва от 22.10.2021 г до
изплащане на вземането, сумата от 338 лв. мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г
върху посочената главница , и сумата от 13,61 лв. цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.10.2021 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №17718 от 03.11.2021 г по ч.гр.д. № 60651/21 г. на СРС ; както и
Г. Г. Т., ЕГН ********** от гр. София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
сумата от 470,42 лв. разноски в исковото производство пред СРС и сумата от 71,87 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. Г. Т., ЕГН ********** от гр. София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 592,15 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД. като трето лице помагач на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3