№ 5680
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110143404 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, против Агенция „ПИ“,гр.София , с която са
предявени осъдителни искове ,с правно основание чл. 410 ,ал.1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/, вр. чл. 49ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. Чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 733,43лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски,по щета
№ 0014-1261-18-403604 ,за вреди от ПТП , настъпило на 15.03.2018 год., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /10.08.2022год. / до окончателното й
изплащане ,както и сумата в размер на 171,29лв.,представляваща мораторна лихва ,за
периода 10.08.2019год. до 09.08.2022год.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.03.2018год. около 09,30часа ,при
движение по второкласен околовръстен път – ІІ-13 ,в района на км.83000 е настъпило ПТП с
участие на застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“ – лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А8“ с рег.№ СН8188КК, управляван от П. Л. Ч.. Твърди, че причина за ПТП
е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което са
нанесени щети на автомобила по предна дясна гума и подбити джанти. Посочва, че
отговорност за ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото
има ответникът. Твърди, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер
на 562,14лв. Претендира от ответника заплащането на сумата,както и лихва за забава в
размер на 171,29лв. за периода от 10.08.2019год. до датата на завеждане на исковата
молба.Претендира и деловодни разноски.
Ответникът Агенция пътна инфраструктура в срока по чл. 131 ГПК оспорва
предявения иск по основание и размер. Сочи че между твърденията на ищеца в исковата
молба и приложените документи по делото има несъответствия,а представения Протокол за
ПТП е нечетлив.Също претендира деловодни разноски
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
1
фактическа страна следното:
От представената като доказателство застрахователна полицa N 93001810019590 се
установява, че на 10.03.2018 г. между ЗК“Лев Инс“ АД и ЕТ“Светлин Илчовски“,гр.Кнежа е
сключена застраховка "Каско ", с предмет – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с
рег.№ ЕН8188КК, като застраховката е сключена за срок от 12 месеца, при разсрочено
плащане на четири равни вноски.
Съгласно Протокол за ПТП №1636595год.,съставен от служител на РУ-Кнежа за
настъпило на 15.03.2018год. около 09,20 часа на път ІІ-13 ,в посока от гр.Плевен към
гр.Кнежа,в района на км.83000 е настъпило ПТП с участник 2 :л.а.“Ауди А8 Л“ с рег.№
ЕН8788КК.Като обстоятелства ,при които е настъпило ПТП е посочено ,че превозното
средство е преминало през дупка на пътното платно/несигнализирана/ с размери 40/40 и
дълбочина около 30см.
Застрахованото лице е депозирало уведомление за ПТП ,с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение от 15.03.2018год.,като по образувана преписка по щета при
ЗК“Лев Инс“ АД е извършен оглед ,съставен опис- заключение на увредените детайли
,доклад и експертиза по щета № 0014-1261-18-403604 ,съгласно които е определено
застрахователно обезщетение в размер на 562,14лв.
Видно от преводно нареждане от 13.11.2018год. от ищеца е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 562,14лв.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания по
делото водач на лек автомобил „Ауди А8“,св.П. Ч..
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ всички
увреждания по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с рег.№ ЕН8188КК , отразени в
описа на застрахователя, се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на
15.03.2018г. на път ІІ -13, при км.83+000 в посока от гр.Плевен към гр.Кнежа,
застрахователно събитие.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил , изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е 676,04 лв.
От представената по делото регресна покана с изх. N 100/11.01.2019 г. и обратна
разписка за получаването й e видно, че регресната покана е получена от ответника на
14.01.2019г. като по делото не са налице доказателства за плащане.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал.1,т.2 от КЗ във вр. с чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
2
да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди.
Eто защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане Каско, вследствие на
противоправното поведение на лице, за което отговаря ответникът, e настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, както и действителният размер на вредите, настъпили в
причинна връзка със събитието.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило на 15.03.2018 г., докато
лек автомобил „Ауди А 8 Л“ с рег.№ ЕН 8788КК, се е движел по републикански път ІІ -13,
в посока от гр.Плевен към гр.Кнежа като на около км.83+000 600 м. ,автомобилът е
попаднал в дупка на пътното платно, при което са му причинени материални щети.
От кредитирано от съда заключение на съдебната автотехническа експертиза се
установява, че вредите, които е получил лекия автомобил, отговарят на механизма на
настъпване на ПТП, и щетите по него са в пряка причинна връзка с настъпилото на
15.03.2018 г. събитие.
Към датата на ПТП ищецът е имал качеството застраховател по застраховка "Каско"
с предмет увредения автомобил, което е видно от представената по делото застрахователна
полица, сключена при клауза Пълно каско.
Процесното ПТП е настъпило по време на действие на застрахователния договор
,същото представлява покрит риск по основното покритие на застраховката като не са
направени възражения в тази насока.
Ето защо, съдът счита, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в размер на 562,14лв.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице
– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД,
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия . Отговорността е по чл.
49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/, и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Безспорно по делото се установи ,че пътят, на който е реализираното
произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата.
3
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата републиканските пътища са
изключителна държавна собственост и тяхното управление /чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП/, ремонт и
поддръжка /чл. 30, ал. 1 ЗП/ е възложено на Агенция "Пътна инфраструктура".
В тази връзка ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането
му, включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Агенция "Пътна инфраструктура" като юридическо лице осъществява посочените
дейности по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които
е възложила изпълнението.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извода, че е
налице бездействие от страна на служителите на ответника във връзка с изпълнението на
задълженията му по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени, към датата на ПТП, е 676,04лв.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане от 562,14лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т.2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от 562,14 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди
от ПТП, настъпило на 15.03.2018год., като за разликата до пълния предявен размер от 733,43
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху присъдената главница от 562,14 лв. се дължи законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 10.08.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Приложената по делото покана за доброволно изпълнение на регресната претенция
има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставила ответника в забава по
отношение на главницата.
Предвид ,че главния иск е основателен до размера от 562,14 лв. ,то и акцесорния
иск за мораторна лихва е основателен до размера от 171,09лв. /изчислен от съда по реда на
чл.162 от ГПК/ и за периода от 10.08.2019год. до 09.08.2022год.До пълния размер от 171,29
4
лв. същият следва да се отхвърли като неоснователен
По разноските:
Ищецът претендира разноски.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски ,съобразно уважената част
от иска .Съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК ищецът е направил доказани
разноски в общ размер от 580лв. ,от които : 100лв. – д.т. ,300лв. – депозит за вещо лице ;
80лв. – депозит за свидетел и 100лв., юрисконсултско възнаграждение ,определено от съда
на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Съобразно уважената част от иска му се следват разноски в размер на 470лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответната страна също се следват разноски
,съобразно отхвърлената част от исковете като същата претендира юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78,ал.8 от ГПК съдът определя такова в размер на 100лв. и
съобразно отхвърлената част от исковете, на страната се следват разноски в размер на
18,96лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”,ЕИК :*********, гр. София, пл.
“Македония” 3 да заплати на ЗК“Лев Инс“ АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, по иск с правно основание чл. 410,
ал. 1 ,т.2 КЗ във вр. с чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД,вр. чл.86 от ЗЗД сумата от 562,14лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски,по щета
№ 0014-1261-18-403604 ,за вреди от ПТП , настъпило на 15.03.2018 год., ведно със законна
лихва от 10.08.2022год. до окончателното й изплащане ,както и сумата в размер на
171,09лв.,представляваща мораторна лихва ,за периода 10.08.2019год. до 09.08.2022год.
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата от уважения размер от 562,14лв. до
пълния предявен размер от 733,43 лв.,както и акцесорния иск за разликата от уважения
размер от 171,09лв. до пълния предявен размер от 171,29лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”,ЕИК :*********, гр. София, пл.
“Македония” 3 да заплати на ЗК“Лев Инс“ АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 67А ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК
сумата в размер на 470 лв. ,представляваща деловодни разноски ,съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“ АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление
в гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Агенция “Пътна
инфраструктура”,ЕИК :*********, гр. София, пл. “Македония” 3 ,на основание чл.78,ал.3
от ГПК сумата в размер на 18,96лв. ,представляваща деловодни разноски ,съобразно
отхвърлената част от исковете.
5
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6