Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 15.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав в открито съдебно заседание
на 12.04.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №6872 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “***” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** ***, чрез
юрк. С.С. против Т.И.Й. и С.И.Й., в която се твърди следното : ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
на основание чл.410 от ГПК срещу ответника за задължения към „***“ ЕАД,
произтичащи от доставена, но незаплатена топлинна енергия до притежаван от него
имот, находящ се на адрес: ***, аб.№***. С разпореждане, постановено по ч.гр.
дело № 5630/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия, като
след депозиране на възражение и указания от съда по реда на ГПК е инициирано
настоящото исково производство.
Предявява се иск за установяване
съществуване на вземането спрямо ответника за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот, находящ се на адреса, посочен
по-горе, аб. №***. Вземането се обосновава със следното : като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент
на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ.
бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150.(1) (Изм. - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата
13-14.12.2007г. и във вестник “Посоки" бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия: отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - ”Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. а именно: в
30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Заявява се, че вземането спрямо
ответника включва сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите
посочени в петитума на исковата молба в размер на 1993,97лв.; Сума за отопление
без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на
726,70лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена
за същия период от време, в размер на 389,52 лв.; Сума за битово горещо
водоснабдяване /БЕВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер
на 0лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 118,27лв.,
начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции - 37,00лв.; главница за периода 01.11.2017год.
– 30.04.2020год. – 3191,41лв. Заявява се, че в имота има монтирани измерващи
уреди, както следва: 0 бр. водомер за БЕВ; 1 бр. индивидуален разпределителен
уред /ИРУ/; Отопление без ИРУ - щранг-лира в баня. Твърди се, че ответниците са
използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не са погасили
задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че всеки
от тях дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия за техен имот,
находящ се на посочения по-горе адрес на топлоснабдения имот в размер: Главница в размер от
1595,73лв. за периода 01.11.2017г. - 30.04.2020г., Мораторна лихва за забава в
размер от 215,37лв., начислена за периода от 03.01.2018г. - 21.10.2020г., както
и законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. и разноски в заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са
депозирали писмен отговор. Същите са предупредени за възможността за
постановяване на пеприсъствено съдебно решение срещу тях.
В о.с.з. ищцовото дружество се
представлява от юркс.***, който поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
В о.с.з. ответниците, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват. Не са ангажирал искания по
доказателствата и становище по делото.
Съдът, след като взе предвди представените
доказателства по делото и становището на ищцовото дружество, намира иска за
изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се
постанови неприсъствено решение.
Приложено е ч.гр.д. № 5630/2020год.
по описа на ПлРС, от което се установява, че срещу ответниците е издадена
заповед за изпълнение за процесната сума – в настоящото производство ищецът е
предявил по-малка по размер претенция, предвди направеното в заповедното
производство от ответниците възражение за изтекла погасителна давност на част
от вземането; депозираното възражение е в срок. Предявеният иск на основание
чл.422 от ГПК е допустим. Представен е и списък на разноските от ищцовата
страна.
Налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците в процеса, визирани в
чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба
доказателства и доводите, наведени в същата.
Искът се явява основателен и доказан,
следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК, без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките,
визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на ищцовата страна направените по делото разноски в настоящето производство
в общ размер 113,83лв. – за внесена държавна такса и минимален размер на
юрисконсултско възнаграждение 100лв., или общо сумата 213,83лв., като същата
е дължима от всеки от тях
раздело, а именно – Т.Й. – 106,91лв., а С.Й. – 106,92лв.
С оглед намаления размер на вземането
на ищеца в исковото производство /сравнено със заповедното/, направените
разноски в производството по реда на чл.410 от ГПК следва да бъдат редуцирани,
като в полза на ищеца следва да се присъдят такива в по-малък размер, а именно
за държавна такса – Т.Й. - 31,92лв., С.Й. – 31,91лв., за юрисконсултско
възнаграждение – по 25лв. всеки.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Т.И.Й., ЕГН **********, настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва : 1595,73лв. –
главница за периода 01.11.2017г. - 30.04.2020г., 215,37лв. - мораторна лихва за
периода от 03.01.2018г. - 21.10.2020г., както и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.10.2020год., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5630/2020год. по описа на
Плевенски районен съд.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че С.И.Й., ЕГН **********,
настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:***, сумите, както следва : 1595,73лв. – главница за
периода 01.11.2017г. - 30.04.2020г., 215,37лв. - мораторна лихва за периода от
03.01.2018г. - 21.10.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.10.2020год.,
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №5630/2020год. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Т.И.Й., ЕГН **********, настоящ
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, разноски по делото, както
следва : общо 106,91лв. за исковото производство, а за заповедното производство
по ч.гр.д. №5630/2020год. - 31,92лв. за държавна такса и 25лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК С.И.Й., ЕГН **********, настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, разноски по делото, както следва : общо
106,92лв. за исковото производство, а за заповедното производство по ч.гр.д.
№5630/2020год. - 31,91лв. за държавна такса и 25лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: