Мотиви към присъда №78/03.06.2019г. по
НОХД №632/2019г.,
изготвени на 03.06.2019г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.И.Г. за престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, т.4, предл.2 и т.5 от НК и против подсъдимия И.Д.Г. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, предл.2 и т.5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В
разпоредително заседание тримата пострадали редовно и своевременно призовани се
явяват лично. Не желаят да предявяват граждански искове, както и да бъдат
конституирани в качеството на частни обвинители. Придържат се към казаното от
прокурора по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
Сливенската
районна прокуратура изпраща в разпоредително заседание свой представител, който
дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В разпоредително заседание подс. С.Г.
се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК. Признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила,
а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.
В разпоредително заседание
подсъдимия И.Г. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Също признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда
на съкратеното съдебно следствие.
Съдът след
като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27
е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание да се премине към предварително изслушване на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите правата по
чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. С.Г. в
съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено условно наказание.
Подс. И.Г. в съдебно заседание лично
и чрез защитника си моли да му бъде наложено условно наказание.
Представителят
на РП- С.в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подс. С.Г. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно за срок от ШЕСТ
месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за
изпитателен срок от ТРИ години. За подс. И.Г. предлага съдът да приложи разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК като му се определи наказание „Пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от ШЕСТ месеца като се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и 2.
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ месеца.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Към момента на извършване на
деянието, предмет на
настоящото производство подс. И.Г. е бил непълнолетен, но е могьл да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.
Двамата подсъдими И.Г. и С.Г. са братовчеди. Подс. И.Г. знаел дома на св. М.Г. ***, тъй като заедно с майка му са помагали на собственичката
в градинските дейности.
На 23/24.11.2018г. подс. И.Г.
предложил на подс. С.Г. да извършат кражба от дома й,
който се намирал в с. З. в., общ. С. на ул. „Васил Енчев“ №12. Същата вечер- 23.11.2018г.
св. Г. заключила дома си и заминала за гр. С. при семейството си. Било късно
вечерта на 23/24.11.2018г., когато подс. И.Г. получил съгласие от братовчед
си да отидат в дома на пострадалата Г.. Подс. И.Г. знаел местоположението на
помещенията в дома, което щяло да ги улесни в престъпното посегателство.
Отивайки на място, подс. И.Г. съпровождан от братовчед
си, взел метален предмет (желязо) и с него счупил катинара на остъклената метална врата към дома. Тя се
намирала в задната част на дома. Подс. И.Г.
започнал да тършува из помещенията. Както от стаите на приземния етаж, така и
от помещения на втория етаж той взел следните вещи: 2 килограма бял боб, 1 козунак (италиански), 5 килограма портокали, 5 литра гроздова ракия, 5 литра кайсиева ракия, 1
бр. мобилен телефон „Самсунг“, 1
бр. батерия за мобилен телефон, 1 бр. блуза с къс ръкав. Вещите, които били
собственост на св. Г. подавал на подс. С.Г., който ги изнасял от къщата. От втория етаж на дома подс. И.Г. взел следните вещи: 1 бр.
фотоапарат „Сони“, 1 бр. зарядно за мобилен телефон „Самсунг“, които
били на св. Г.С.С.. Св. С. живеела на
съпружески начала с внука на собственичката- св. Д.Й.Т.. Той също имал оставени свои вещи в дома на баба си - 1
бр. мобилен телефон „LG“, 1 бр. парфюм „Aramis“- 100 милилитра
и 1 бр. парфюм „Laura
Biagotti“ 100 милилитра. Подс. И.Г. намерил в дома и вещите на св. Т.. Тях заедно с вещите на св. С.
ги изнесъл, за да ги подаде на другия подсъдим.
След като събрали всички изнесени от дома предмети, двамата подсъдими напуснали дома на пострадалата Г.. На
24.11.2018г. св. Г. се завърнала в дома си заедно със св. Д.Т. и те установили липсата на вещите.
По подадения сигнал за кражба
в РУ на МВР – С. били организирани
оперативно издирвателни мероприятия за разкриване на извършителя
на деянието. Междувременно двамата подсъдими си поделили част от вещите и впоследствие продали на
непознато лице. Хранителните продукти и ракията оставили за собствена
консумация. Подс. И.Г. оставил за себе си мобилния апарат марка „Самсунг“. Впоследствие той бил в компанията на няколко лица, когато загубил
пари на комар. Тогава предложил мобилния телефон на св. Б. И. Д., който го приел в залог срещу сумата от 5 лева. Тъй
като подсъдимият не се издължил св. Демирев се
опитал да намери батерия за апарата от друго лице- св. Б. М. И.. Тогава св. И. се усъмнил, че телефона е откраднат, тъй като разпознал снимки на
децата на възрастна жена, която също била на снимките. Впоследствие в хода на оперативно издирвателните
мероприятия св. Божидар И. споделил това пред полицейски служител- св. М. М. В.- Зл.а.
Мобилният апарат марка „Самсунг“ бил предаден от св. Б. Д. с протокол за доброволно предаване и впоследствие
върнат на собственика срещу разписка. Вече разкрити, двамата подсъдими признали участието си в кражбата пред служители на
РУ на МВР- С..
По делото е изготвена съдебно- оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на вещите, предмет
на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 487 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимите, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите М.С.Г.,
Г.С.С., Д.Й.Т., Б.Х. В., Б. М.И., Б. И. Д. и М. М. В.- З., протокола за
доброволно предаване, разписката за върнати вещи, както и от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава
вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна
експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. С.И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4, предл.2 и т.5 от НК, а подс. И.Д.Г.
е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, предл.2 и т.5,
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 23/24.11.2018г. в с. Злати войвода,
общ. С., след предварителен сговор помежду си, подс. И.Г. макар и непълнолетен,
но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и е
могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда здраво направена
за защита на имот и използване на техническо средство- метален предмет,
извършили кражба на чужди движими вещи: 2 килограма бял боб, 1
бр. козунак италиански, 5
килограма портокали, 5 литра ракия гроздова, 5 литра ракия кайсиева, 1
бр. мобилен телефон „Samsung”, 1 бр. батерия за мобилен телефон, 1 бр. блуза с
къс ръкав на обща стойност 253,15 лева, собственост на М.С.Г. ***; 1 бр.
фотоапарат „Sony”, 1 бр. зарядно за GSM „Samsung” на обща стойност 106,25 лева,
собственост на Г.С.С. ***; 1 бр. мобилен телефон „LG”, 1 бр. парфюм „Aramis”
100 милилитра и 1 бр. парфюм „Laura- Biagiotti”-
100 милилитра на обща стойност 127,60 лева, собственост на Д.Й.Т. ***, всичко
на обща стойност 487 лева като деянието не представлява маловажен случай.
Деянието е извършено от подсъдимите с
пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали
са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимите са
знаели, че като отнемат вещите, предмет на инкриминираното деяние от пострадалите
извършват деянието кражба, за което са обвинени. Наясно са били и с това, че
като отнемат тези вещи ще настъпят вредни последици за собствениците им, но
въпреки това са извършили инкриминираното деяние и са увредили тримата
пострадали.
Деянието е
извършено от двамата подсъдими след като подс. И.Г. е счупил катинара на
остъклената метална врата към дома. За тази цел той е използвал и техническо
средство метален предмет- желязо. Ето защо съдът счита, че двамата подсъдими са
извършили деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.2 от НК, каквото е и
обвинението на представителя на РП- С..
Съдът счита,
че правилно РП- Сливен е повдигнала обвинение на двамата подсъдими по т.5 на
чл.195, ал.1 от НК. Двамата са се сговорили предварително още докато са били в
дома на подс. И.Г. и след това сговаряне са предприели действия по
осъществяване на инкриминираното деяние кражба.
От събраните по делото доказателства
е видно, че деянието подс. И.Г. е извършил като непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи своите постъпки.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на двамата подсъдими, в стремежа им за облагодетелстване по непозволен
от закона начин и в слабия родителски контрол по отношение на подс. И.Г..
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие искреното разкаяние на подсъдимите и чистото им съдебно минало. Съдът констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на двамата
подсъдими.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимите И.Г.
и С.Г. признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти.
Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанията им следва
да се определят при условията на чл.58а от НК.
Съдът счете, че на двамата подсъдими
следва да се наложат наказания при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства, нито
някое от изключително естество.
Съдът при определяне наказанието на
подс. И.Г. счете, че следва да редуцира, предвиденото в разпоредбата на чл.195,
ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” от една до десет години, тъй като той
е извършил деянието като непълнолетен. Ето защо на основание чл.63, ал.1, т.3
от НК предвиденото наказание в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК следва да се
замени с наказание „Лишаване от свобода” до три години. Съдът намира, че е най-
подходящо да му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца. С
така определеното наказание съдът счита, че ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция. Това наказание на основание чл.58а, ал.1
от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с ДВА месеца. Съдът
счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца
подс. И.Г. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице предпоставките за
прилагане института на условното осъждане. Видно е, че той не е осъждан на „Лишаване
от свобода” за престъпление от общ характер. Наложеното наказание е до три
години „Лишаване от свобода” и за постигане целите на наказанието и най- вече
за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът счете,
че на основание чл.69, ал.1 от НК следва да отложи изпълнението на наложеното
на подс. И.Г. наказание за минималния изпитателен срок от ЕДНА година.
При определянето на наказанието на
подс. С.Г. съдът счете, че с оглед постигане целите на генералната и
специалната превенция е най- подходящо да се определи наказание „Лишаване от
свобода” в минимален размер от ЕДНА година. На основание чл.58А, ал.1 от НК
това наказание съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с ЧЕТИРИ
месеца. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца съдът
счита, че подс. С.Г. не следва да изтърпи, тъй като той също не е осъждан на „Лишаване
от свобода” за престъпление от общ характер. Наложеното му наказание е до три
години „Лишаване от свобода” и за постигане целите на наказанието и най- вече
за поправянето му не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че следва да
отложи изпълнението на това наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ
месеца за минималния изпитателен срок от ТРИ години.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимите И.Г. и С.Г. да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД
на МВР- С. сумата от 92,40 лева, представляваща направени по делото разноски,
на всеки по 46,20 лева.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: