№ 44830
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110124443 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Р. П. Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците.
Страните са представили писмени доказателства, които като относими и
необходими следва да бъдат приети по делото.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава фактите, че задължението на ищеца за
главница и лихва е изцяло погасено; че при формиране на ГПР възнаграждението за
поръчител не е включено, както и че при включването му, размерът на ГПР би бил над
максимално допустимия по закон, а също така, че ищцата е заплатила по договора за
кредит сумата от 100 лв. за вземания, различни от главница. Ето защо не са
необходими направените от ищеца доказателствени искания за допускане на ССчЕ,
както и искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи изрично
изброените документи, които са представени с отговора на исковата молба. Исканията
следва да бъдат отхвърлени.
Искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответниците да представят изрично
изброените документи, следва да бъдат отхвърлени, доколкото са представени като от
всеки от ответниците с депозираните отговори на исковата молба.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговорите на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХЪВРЛЯ искането на ищеца за задължаване на ответниците да представят по
реда на чл. 190 ГПК процесните договори, както и искането за допускане изготвянето
на съдебно-счетоводна експертиза.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 04.12.2025 г.
от 10:30 ч., за когато да се призоват страните, на които се връчи препис от настоящото
определение, като на ищеца се връчи и препис от отговорите на исковата молба и
приложенията към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове против
ответника „Кредисимо“ ЕАД с правно основание: 1/ по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №
*******/18.03.2023 г. поради противоречието му със закона и 2/ по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски
кредит № № *******/18.03.2023 г.
Предявен за разглеждане е и установителен иск против ответника „Ай Тръст“
ЕООД с правно основание по 26, ал. 1, предл. 3 и ал.2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване
на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 18.03.2023 г. към
договор за потребителски кредит № *******/18.03.2023 г. поради накърняване на
добрите нрави, а в условията на евентуалност поради липса на основание и поради
неравноправни клаузи в договора.
Ищецът Р. П. Д. твърди, че на 18.03.2023 г. сключила с ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № *******/18.03.2023 г. По
силата на договора й била предоставена сумата от 1300 лева при годишен лихвен
процент от 19,86 % и годишен процент на разходите - 21,77 %. Сочи, че във връзка с
чл. 4 от договора за паричен заем сключил с втория ответник - „Ай Тръст“ ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит №
*******/18.03.2023 г., по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата в
общ размер от 1200 лева, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане
било разсрочено. Сочи, че двете дружества са свързани лица, като дружеството -
кредитор бил собственик на капитала на дружеството - поръчител. Сочи, че съгласно
договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, следвало да осигури обезпечение под формата
на: банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Била
реализирана втората възможност, поради което бил сключен договорът с ответника
„Ай Тръст“ ЕООД. Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради
противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото
възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не било
включено и така реалният размер на годишният процент на разходите е по-висок от
посочения, което представлявало заблуждаваща търговска практика, а също така
непосочване на реалния размер на ГПР води до недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа, че в процесния договор за потребителски
кредит ГПР е посочена само като абсолютна стойност и няма разписана методика, по
която да се формира ГПР, както и кои разходи се включват в него. Намира, че
договорът противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК. Развива
подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.
Поради недействителност на договора за кредит, счита, че недействителен и
договорът за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Счита, че договорът за
поръчителство следва да се сключи между кредитора и поръчителя, тъй като
посоченото е уредено в чл. 138 ЗЗД относно договора за поръчителство и кредиторът
има интерес от сключване на договора за поръчителство, поради което сключването на
договор за поръчителство между длъжника и кредитора за обезпечение на кредитора
води до липса на основание за процесния договор за поръчителство, противоречи на
добрите нрави и представлява неравноправна клауза в потребителски договор, тъй
2
като предвижда внасяне на възнаграждението от поръчителя, а не от кредитора, който
има интерес от обезпечението и противоречи на целите на Директива 2008/48 за
потребителския кредит, където е вменено преддоговорно задължение на кредитодателя
да направи предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника, за избягване
на свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Сочи, че уговорената като
възнаграждение за поръчителя сума е в прекомерно висок размер.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае
за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори
за потребителски кредит и поръчителство. Кумулативно предявява и иск за
осъждането на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 100 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №
*******/18.03.2023 г. Претендира разноски.
В срочно постъпили отговори ответниците оспорват основателността на
предявените искове. Признават фактите на сключени договор за кредит №
*******/18.03.2023г. между Р. П. Д., като кредитополучател, и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК
*********, в качеството на кредитодател, във връзка с обезпечаването на който е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и
потребител Р. П. Д.. Посочват обаче различни параметри на договора за потребителски
кредит: 2900лв. – предоставена заемна сума, срок на кредита от 24 месеца при годишен
лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 15,86% и годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 17,07% и общ размер на плащанията – 3416,92лв. Ответникът
„Кредисимо“ ЕАД признава факта, че ищецът е заплатила сумата от 100 лв. по негова
сметка, с които са погасени задължения, различни от главница. По отношение на
договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискванията на ЗПК, не е налице
скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ
облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде
част от ГПР. Сочи, че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на
закона, тъй като сключването на договор за поръчителство не е било задължително
условие за сключване на договора за кредит и на кредитодателя по договор за
потребителски кредит не е бил известен размерът на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, тъй като договорът за поръчителство се сключва от
разстояние в електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо“ ЕАД няма
достъп. Впоследствие поръчителят предоставял на „Кредисимо“ ЕАД данни относно
размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено
плащането му. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е включено
при изчисляване на процесния ГПР. Излагат се твърдения, че договорът между ищцата
и „Ай тръст“ ЕООД представлява договор за поръчка, по силата на което дружеството-
гарант се е задължило да отговаря пред кредитора като солидарен длъжник, наред с
кредитополучателя. Посочва се, че дори при евентуална недействителност на договора
за поръчителство, това не влече след себе си недействителност на договора за кредит,
а единствено отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение по обявения
за недействителен договор за поръчителство. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират
разноски.
В тежест на ищеца по предявения установителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД, с
правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало
облигационно отношение по договор за потребителски кредит № *******/18.03.2023
г., който противоречи на закона.
3
В тежест на ищеца по предявения установителен иск против ответника „Ай
Тръст“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал.2, предл. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че сключеният договор накърнява добрите
нрави, евентуално, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство между
кредитополучателя и „Ай Тръст“ ЕООД излиза извън типичната и непосредствена
правна цел на договорите за поръчителство и няма обезпечително основание, респ.
клаузите по него имат неравноправен характер.
В тежест на ищеца по предявения осъдителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е
предоставил, а ответникът „Кредисимо“ ЕАД е получил процесната сума в размер на
100 лв., без да е имало основание за извършване на престацията /поради
недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищецът и ответниците са страни по процесните
договор за потребителски кредит № *******/18.03.2023 г. и договор за предоставяне
на поръчителство към него; че уговореното възнаграждение за поръчител не е част от
формирания ГПР по договора за заем; че включването на възнаграждението за
поръчител при формирането на ГПР би довело до превишаване на максимално
допустимия в закона размер; че ищецът е заплатил на ответника „Кредисимо“ ЕАД
сумата от 100,00 лева, надхвърляща дължимата главница по договора.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4