№ 2373
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110145664 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Обраузвано е въз основа на Искова молба, вх. № 249696/01.08.2024г. на СРС,
подадена от В. А. Т. срещу „********“ ООД. С определение от 04.02.2025г. по реда на чл.
214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД досежно
неговия размер.
Ищцата В. А. Т. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявила срещу ответника
„********“ ООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал.
1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между
страните Договор за потребителски кредит № *******/02.09.2022г., а при условията на
евентуалност, ако искът за прогласяване нищожността на целия договор бъде отхвърлен,
иск за прогласяване нищожността на чл. 11 от него, както и иск за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 550,38 лева, недължимо платена по договора
за кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /01.08.2024г./ до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че с ответника сключили посочения договор за кредит, по силата на
който той като заемодател ú отпуснал в заем сумата от 1000,00 лева. Същата, ведно с
възнаградителна лихва от 40,05% годишно, следвало да се върне на 11 двуседмични вноски
до 03.02.2023г., като първите две били по 15,58 лева, а останалите 9 – по 119,94 лева. ГПР
бил посочен като 49,62%. В чл. 5 от договора било предвидено, че заемателката следва да
предостави обезпечение в срок от три дни, като при неизпълнение се дължала неустойка във
фиксиран размер от 550,38 лева. Ищцата твърди, че договорът за кредит е изцяло нищожен,
тъй като в него били налице множество нищожни и неравноправни клаузи, които водели до
неговата недействителност. Това била клаузата за неустойка от него, която противоречала на
добрите нрави и била с неравноправен характер. Налице било заобикаляне на закона и
посочване на нереален ГПР, тъй като в него не били включени всички дължими по договора
суми. При условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът в цялост не е нищожен,
то се аргументира нищожност поради противоречие с добрите нрави и неравноправен
характер на неустойката за недадено обезпечение. При нищожност на договора следвало да
1
се върне платеното по него извън чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПКр/. В насроченото
по делото публично съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител.
Становище се изразява в писмен вид. Предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „********“ ООД чрез адв. Х.– АК-София, е
депозирал Отговор, вх. № 340880/25.10.2024г. на СРС. Твърди, че исковата молба е подадена
при наличие на злоупотреба с процесуални права. Сключеният договор бил действителен,
като клаузите му съответствали на нормативната уредба, не били неравноправни, а ищецът
доброволно и информирано се съгласил с тях, т.е. те били и индивидуално уговорени.
Единствената цел на поведението на ищеца била да увреди кредитора си с иницииране на
производства срещу него. Ищцата била наясно със задълженията си по договора, тъй като
била сключила други идентични договори с дружеството. За насроченото по делото
публично съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е /на 30.01.2025г. през
ЕПЕП/ становище в писмена форма, което е регистрирано с вх. № 37409/04.02.2025г. на СРС
и докладвано по делото едва на 07.02.2025г. Предявените искове се оспорват.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете
страни. Ищцата следва да докаже, че такъв договор съществува и е със съдържанието,
посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на целия / на клаузата за неустойка на сочените от нея основания. В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между
страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищцата е била
наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведена в заблуждение. Доказателствената тежест
по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищцата следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е
извършено на ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба,
обосноваващи липса на основание за извършеното плащане, включително че същото е
недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи
внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в
които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в
договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или
уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит №
*******/02.09.2022г. със съдържанието съобразно представеното към исковата молба копие.
Видно от същото, между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
*******/02.09.2022г. за предоставяне на ищцата на потребителски кредит в размер на
1000,00 лева при годишна лихва от 40,05% и посочен ГПР 49,62%. Сумите следва да се
2
върнат на 12 вноски по погасителен план с падеж на първата вноска на 16.09.2022г., а на
последната – 03.02.2023г. Според чл. 5 от Договора до три дни след сключването му
заемателят ще предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: безусловна банкова
гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на високи
персонални и имуществени изисквания /например да получават осигурителен доход не по-
малък от четирикратния размер на минималната работна заплата/. При неизпълнение на
това задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка от 550,38 лева /чл. 11/, която се
заплаща разсрочено по начин, посочен в погасителния план към договора.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и
изчерпателно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за тяхната
неправилност. При извършената проверка вещото лице е установило, че заемателката е
изплатила на заемодателя 1661,00 лева. От тях са приспаднати 550,38 лева за неустойка,
1000,00 лева за главница и 110,62 лева за договорна лихва. Ако неустойката за недадено
обезпечение бъде включена при изчисляването на ГПР, то същият би възлизал на 951,20%.
Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на
заемодателя. Това следва от нормите на чл. 16, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗПотр. Преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя,
и, ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база
данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на
собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел
неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-
потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на
длъжника и, ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт
да отпусне кредита. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за
риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или
минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр,
следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при
предварително дадено достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. Следователно
предоставянето или не на обезпечение от страна на искащото заем лице за кредитора няма
пряка връзка с повишаването оценката на неговата кредитоспособност, тъй като даването
или недаването на обезпечението няма абсолютно никаква връзка това дали длъжникът ще
изпълни или не главното си задължение по договора за кредит – да върне дадените му в заем
суми. Оттук, доколкото изискването за предоставяне на обезпечение няма реален
обезпечителен ефект, то се явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на
допълнителни разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало да
бъдат отчитани като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр.
Посоченият в договора ГПР от 49,62% не е действителен, тъй като в него не е отчетена
неустойката, която е само по наименование неустойка, а по естеството си представлява още
едно възнаграждение за кредитодателя: Това възнаграждение съставлява част от разходите
по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по
договора, видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля позволения от
закона процент, стигайки до 951,20%. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4
ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите,
които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл.
11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за
необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за
потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва
всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то
3
договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от
21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това обстоятелство е достатъчно за да
бъде прогласен за нищожен договорът за кредит. Начинът, по който е установена
конструкцията за обезпечаване на заема, реално съставлява механизъм за заобикаляне на
нормите за защита на потребителите и допълнително натоварване на заемателя с
допълнителни плащания.
Съобразно чл. 23 ЗПКр, когато договорът за потребителски кредит е признат за
недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата му стойност. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ищцата е
върнала чистата стойност на кредита – 1000,00 лева, като е платила и още 661,00 лева. За
ответника няма основание да получи/задържи тази сума.
При това положение предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло. Останалите аргументи на страните по делото, тъй като не променят
този извод, е безпредметно да бъдат обсъждани. С оглед уважаването на главните
искове отпада и необходимостта от произнасяне по евентуално заявените претенции.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищцата, която своевременно е заявила претенции в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК.
Ищцата е доказала разноски за държавни такси и депозит за вещо лице в размер на
общо 416,44 лева. Тази сума следва да се присъди в нейна полза.
Доколкото ищецът е защитаван безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, то в негова полза следва да се присъди възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв, което съдът, съобразно защитавания материален интерес и фактическата,
правната, процесуалната и професионалната сложност на спора и естеството на делото,
определя на 450,00 лева. Наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв не следва да се
обсъжда при произнасяне на съда относно присъждането на разноски по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв (опр.43/10.02.2022г.-гр.д.2611/2021г.-ВКС,IVг.о.).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между В. А. Т. , ЕГН **********,
от град София, и „********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София,
сключения между тях Договор за потребителски кредит № *******/02.09.2022г.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на В. А. Т., ЕГН **********, от град София, сумата от 550,38 лева, платена без
основание във връзка с Договор за потребителски кредит № *******/02.09.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (01.08.2024г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на В. А. Т., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 416,44 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. №
45664/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“, БУЛСТАТ **********,
със седалище в град София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 450,00 лева,
представляваща възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в
4
производството на първа инстанция (гр.д. № 45664/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5