Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 08.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2422 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл. 45 от
ЗЗД от В.Н.П. против Е.Е.А.
и М*- М* Б.Б. за солидарно заплащане в на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000.00 лева, ведно със законната
лихва от датата на деликта-
16.05.2020 год. до
окончателното плащане, както и направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че заедно с
колегата си Т*
Я*
Г*
бил наряд от 7 ч. до 19 ч. на 16.05.2020 год. Според зададения график, в интервала 11 ч. - 13.00 ч. те
извършвали контрол на движението по
пътищата в гр. Р*по
бул. Б*
в района на бензиностанция ****.
Около обяд на същия ден ответниците се возили в лек автомобил М** с рег. № РР 0502
ВС, като празнували завършването на средното си образование. На предната
седалка вдясно до шофьора бил седнал
първият ответник, а на задната седалка в дясната страна на автомобила била
седнала втората ответница и заедно с други три лица, намиращи се в автомобила,
те пътували по посока лесопарка на с. Н*. В 12:36 ч., когато автомобилът преминал по
бул. Б*,
в района на бензиностанция ЕКО ответниците извадили
плакати с надписи „**************“
и изричали на висок глас написаното на тези плакати, които им действия били
насочени към ищеца и неговия колега. Това действие на ответниците предизвикало
силното възмущение на ищеца, който се почувствал омерзен
от насочените към него действия. Почувствал се обиден не само като човек, който
по никакъв начин не е заслужил да бъде адресат на подобни унизителни думи, но и
като полицейски служител имал усещането, че се подиграват с него като човек и с
полицейската институция като цяло. Заедно с колегата си ищецът предприел
действия по установяване на возещите се в автомобила лица по регистрационния му номер. Впоследствие на
ответниците били съставени актове за
констатирани прояви на дребно хулиганство от органите на ОДМВР гр. Р* и с влязло в
сила решение № 396 от 21.05.2020 год. по АНД № 818/2020 год. по описа на РРС те
били признати за виновни в това, че на процесната
дата и на посоченото място са държали плакат с надпис „*************“ и изричали на висок глас написаните на
плаката думи, които действия били насочени към В.П. и Т* Г* – полицейски служители към Сектор ПП при ОДМВР- гр. Р*, като с тези си
действия предизвикали тяхното възмущение и им било наложено адм.
наказание глоба.
Във връзка с извършените от
ответниците действия ищецът претендира те да бъдат осъдени солидарно да му
заплатят сумата 1000 лева, като солидарността произтича от чл. 53 от ЗЗД,
съгласно който, когато деянието е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Ответниците в своя отговор оспорват предявения иск, като
на първо място оспорват факта, че са извадили процесните
листи с надписи непосредствено преди преминаването на автомобила им покрай
бензиностанция****,
както и че тези надписи са били насочени към ищеца и неговия колега и изобщо да
са отправяли обидни думи. Оспорват твърдението, че ищецът е възприел посочените
надписи визуално, тъй като към момента на преминаване на автомобила, в който са
се намирали ответниците, ищецът и неговия колега са били седнали в служебния лек автомобил. Тяхното
местоположение към този момент, както и факта, че на мястото, на което са се
намирали, движението е твърде интензивно,
поради което и е шумно, правят твърдението, че са чули каквото и да било от автомобила на ответниците, е твърде малко
вероятно.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства,
доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, а се установява и от приетите по делото препис от АНД
№ 818/2020 год. по описа на РРС, че на 16.05.2020 год. около 12:36 часа в гр. Р*по бул. Б* №***през
бензиностанция ****
са извършили непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразявайки
явно неуважение към обществото, като излагат плакати с надпис „**********“
от лек автомобил марка М*
с рег. № РР 0502 ВС, преминавайки покрай паркиран на бензиностанция ЕКО
патрулен автомобил на сектор Пътна полиция- Р* с намиращи се в него полицейски служители,
които изпълняват по график контрол на пътното движение. Цитираният текст се
съдържа в Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 19.05.2020
год. (л. 37 от делото). Въпреки, че няма такова обвинение, в съдебното решение
съдът признава Е.А. и М*-
М* Б. за виновни в това, че в горепосочените ден
и час, на същото място държали плакати с цитираните надписи, които действия
обаче били насочени към служителите на Пътна полиция В.П. и Т* Г*, като с тези си
действия предизвикали възмущението им. В
съдебно заседание не са разпитани други свидетели, освен двамата полицейски
служители. Съдът въобще не е обсъдил обясненията на Е.А., М*- М* Б.Б., В.К. и Н* М* О*,
дадени в производството по УБДХ и не е обосновал извода си защо дава вяра на
едната група свидетели, а не на другата. Ако обясненията на двамата, подведени
по отговорност за извършен акт на дребно хулиганство, биха могли да бъдат
разглеждани като защитна теза, то тези на Н* О*и В.К. (втората разпитана и в съдебно заседание по
настоящото дело) недвусмислено оборват презумпцията за вина на извършителите,
която в гражданското право се предполага. Следва да се спомене, че това са
единствените незаинтересовани свидетели на случая, тъй като свидетелят в
настоящото производство Т* Я* Г* е предявил иск
на същото правно основание срещу същите ответници,
въз основа на който е образувано гр.д. № 2424/2020 год. по описа на РРС и
неговите показания съдът преценява, съгласно чл. 172 от ГПК.
В
случая всички твърдят, че плакатите с надписи „****“ и „***“ са се намирали в колата, преди петимата
пътници да се качат в нея. Плакатите са извадени от прозорците непосредствено,
след като автомобилът е излязъл на бул. Б*, абитуриентите са нямали представа, че на
бензиностанция ****, която се намира доста след разклона, в този момент се
намира полицейски патрул, който засича скоростта на преминаващите автомобили. В
последния момент е забелязан от Н*О*,
която казала на шофьора Т*
Т*
да намали скоростта. Чрез проведения оглед на веществено доказателство в
съдебно заседание на 12.01.2021 год. се установи, че не отговаря на истината
твърдението на ищеца, че по това време не е имало никакви коли по бул. Б*, било е тихо и
той чул ясно виковете на пътуващите в лекия автомобил М* (л. 75). Оборват се и показанията на
свидетеля Т*
Г*
относно липсата на движение в същия смисъл, дадени в съдебно заседание на
13.10.2020 год. (л. 90). Почти едновременно с процесия автомобил преминава
друг, който се движи в дясната лента и с доста по- ниска скорост от процесния,
който се движи с висока скорост и в лявата лента, профучавайки покрай бензиностанцията.
С тази скорост на движение, която според полицаите е била превишена, първо няма
как да се види текста на плакатите и второ- да се чуят цели изрази, които
според ищеца били скандирани при преминаването. Автомобилът на ответниците
буквално профучава за 2- 3 секунди и това ясно се вижда на записа от камерите.
По данни на Н*
О*
и В.К., както и на самите ответници, музиката в
колата е била силна и всички са пеели, а не са скандирали думи. Едва ли
ответниците по делото знаят, че "*****" е познат на феновете от 80- те и
придобил култов статус рефрен с малката подробност, че в оригиналния текст няма
"*****",
а сръбският оригинал е "*****".
Както заяви свидетелят К., никой не е имал цел да засегне полицаите, а във
връзка със завършване на средното си образование, извършили тази глупост от
радост. Плакатите не са били адресирани към никого.
Изложеното
до тук въз основа на показанията на свидетеля К***и дадените обяснения от намиралите се в
колата абитуриенти, подкрепено от заснетите от камерите на бензиностанция****
кадри, дава основание да се приеме, че е оборена презумпцията за вина. Съдът не
дава вяра на показанията на свидетеля Т**** Г*** в тази им част, тъй като те се оборват от
видеозаписа и от показанията на служителя на бензиностанцията- свидетеля И.И.. Тя заяви, че полицаите влезли в бензиностанцията, за да
попитат има ли камери там и да видят какво е пишело на плакатите. Полицаите не
са знаели какво пише на плакатите, но тъй като решили, че е насочено към тях,
искали да разберат дали спрямо тях е насочена някаква обида.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля О.М.- служител на бензиностанцията, тъй
като те са в почти пълно противоречие с това, което е заявил на 19.05.2020 год., когато е давал
обяснения в полицията. Там той е написал, че колата на ответниците се движила
толкова бързо, че не видял дори марката й. Също твърди, че международното е
много шумно от преминаващите автомобили и по тази причина не е чул нещо да се
вика от колата. В съдебно заседание на 13.10.2020 год. заяви съвсем друго- че
чул виковете и крясъците. В обясненията си пред полицията този свидетел твърди,
че след малко дошли катаджиите и всички заедно прегледали записите от камерите,
за да видят дали има изглед към пътя. В съдебно заседание заяви, че служителите
нямат право и не знаят как да връщат записите на камерите. Затова казал на
полицаите да дойдат на другия ден при управителя.
При
така установеното от фактическа страна, от
правна страна съдът съобрази следното:
Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементите на който са: деяние (действие или бездействие),
вреда, противоправност на деянието, причинната връзка
и вината. Деликтна отговорност може да се реализира,
само когато между действията, посочени като увреждащи и увреждането съществува
пряка и непосредствена връзка. От изброените елементи на деликта само вината се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Признаците на вината
като психическо отношение на деликвента към
извършеното от него и правните му последици се определят съобразно съдържанието
им в наказателноправен аспект - чл. 11 НК, тоест деликвентът отговаря не само за умишлени увреждания, но и
непредпазливи такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая не е
налице тази хипотеза и постановеното решение по АНД № 818/2020 год. по описа на
РРС не обвързва гражданския съд.
Според Решение № 166 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1065/2010 г., III г. о., ГК съдебното решение, с което по реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ)
посоченият в последващ граждански спор ответник по чл. 45 от ЗЗД е бил признат за виновен в
извършване на непристойна проява, изразяваща се в обиди и заплахи по отношение
на пострадалата ищца, не обвързва гражданския съд по иска за обезщетение на
вреди от същата проява със задължението по чл. 222 от ГПК (отм.), но се допуска съществено процесуално нарушение на
нормата на чл. 188, ал. 1 от ГПК
(отм.), ако по аргумент от задължението на ищеца за провеждане на пълно
доказване с доказателствените средства по ГПК, този съд игнорира като доказателства
данните за фактическата обстановка в акта за констатиране на дребно
хулиганство, подписан от нарушителя - ответник в гражданския процес,
показанията на полицая, служебно съставил доклад за възприетите при инцидента
обиди и заплахи и свидетелствал по гражданското дело, а също и изявленията на
ответника относно фактически обстоятелства при инцидента, отразени в протокола
от съдебно заседание в производството по УБДХ
или в констативния акт, явяващи се от решаващо значение за гражданската му
отговорност. Преценката на всички относими
доказателствата по делото е задължение на съда. В случая са взети предвид както
актът за установяване на дребно хулиганство, така и показанията, и обясненията
на всички участници в производството, както и събраните доказателства.
Действително ответниците са
извършили акт на дребно хулиганство. Според чл. 1, ал. 3 от УБДХ дребно
хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба
на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече
хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на
властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни
действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята
по- ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
В случая действията на ответниците
не са породени от междуличностното общуване, а са извършени пред неопределен
кръг от хора, на оживен булевард, по време, когато ищецът е упражнявал
правомощията си на орган на власт. Тези елементи обаче не са съзнавани от ответниците, които не са допускали,
че обидните и неприлични думи и изрази ще достигнат до ищеца, въпреки че извършеното
от тях е непристойно и нарушава обществения ред, и изразява неуважение към
приетите обществени порядки и морал.
Изводът за противоправност,
от значение за основанието на иска при обезщетение за вредите в този случай, се
основава не на противообществения характер на подобно поведение, квалифицирано
по УБДХ като дребно хулиганство, а на
гражданското задължение да не се вреди другиму, чрез отправяне на обиди и
демонстрации, явно изразяващи незачитане на емоционалната неприкосновеност. В
случая не се доказа причинна връзка между действията на ответниците и вредата,
изразяваща се в обида и изпитано унижение. Осъществяването на всеки един от
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се преценява на
основата на събраните по делото доказателства, обсъдени по- горе. Показанията
на свидетелите и видеозаписът обосновават извод за липса на причинна връзка
между деянието и вредата. Свидетелите пряко и непосредствено са възприели
осъществяването на релевантните за спора факти, те са присъствали на инцидента,
не са заинтересовани от изхода на спора с изключение на свидетеля t* Г***.
Предвид изложено съдът намира,
че не са налице признаците от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане и исковете трябва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците
направените разноски, които са в размер на 261,52 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение от ответника Е.А., депозит за възнаграждение на допуснатите при
призоваване и свидетели и банкова такса. Не е представено доказателство
уговореното с ответника М*- М* Б. адвокатско
възнаграждение да е платено, както и тя да е платила депозит за възнаграждение
на свидетелите.
Така мотивиран и на основание
чл. 235 ГПК, Русенски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
В.Н.П.,
ЕГН ********** ***, представляван от адвокат К.Х. *** против Е.Е.А.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** и М*- М* Б.Б., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, двамата представлявани от адвокат Р.С. *** искове за солидарно
заплащане
на сумата 1000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, причинено на
16.05.2020 год. в гр. Р* по бул. Б* в района на бензиностанция ****, изразяващо
се в държане на плакат с надпис „*******“ и изричане на висок глас на
написаните на плаката думи, адресирани към ищеца, ведно със законната
лихва от датата на деликта-
16.05.2020 год. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
В.Н.П.,
ЕГН ********** да заплати на Е.Е.А.,
ЕГН ********** сумата 261,52 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Р*** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: