Решение по КНАХД №309/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от В. В. М., с [ЕГН], чрез адвокат Е. Й., от Адвокатска колегия – Кюстендил, срещу Решение № 126/04.06.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 441/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 10502689, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил. С посочения електронен фиш на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на В. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и на електронния фиш.

В. М. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

ОДМВР – Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 7873/08.07.2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и молба с вх. № 3206/23.09.2025 г. по описа на Административен съд - Кюстендил юрисконсулт Б. Л. – процесуален представител по пълномощие на ОДМВР – Кюстендил, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

С обжалвания пред Районен съд – Кюстендил електронен фиш административнонаказателната отговорност на В. М. е ангажирана за това, че на 06.03.2025 г. в 16:37 часа в [населено място], община Кюстендил, по ПП I-6, км 27+500, в посока [населено място], е управлявал лек автомобил марка и модел „Киа Рио”, с рег. № [рег. номер], със скорост 67 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача от 3 km/h), при разрешена за населено място скорост на движение 50 km/h. Скоростта е установена и посоченият автомобил е заснет с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 523. Изготвен е клип № 46172, на снимката от който е посочена измерена скорост 70 km/h, наказуема скорост 67 km/h и наказуемо превишение 17 km/h. Въз основа на заснемането е издаден процесният електронен фиш, в който като нарушител е вписан В. М., в качеството му на собственик на автомобила, като е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К № 10345017, издаден от ОДМВР – Кюстендил (същият е влязъл в сила на 28.02.2025 г. и с него на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП). Районният съд е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и процесното деяние е доказано, и е потвърдил електронния фиш.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил, по следните съображения:

Правилен е изводът на районния съд, че в случая липсват формални предпоставки за отмяна на електронния фиш. При реализирането на административнонаказателната отговорност на В. М. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Спазена е процедурата по установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Процесният електронен фиш съдържа реквизитите, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 10 от 2011 г.). Неточното посочване на правната квалификация на нарушението – чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, вместо чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на М.. От съдържащото се описание в обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш недвусмислено се установява, че се касае за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото се твърди, че е извършено в населено място. При установяването на нарушението е спазен императивно предвиденият ред по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът за използване на АТСС от 06.03.2025 г. има нормативно установеното съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба. Административнонаказващият орган е доказал, че процесната мобилна система за контрол е технически годна към датата на установяване на нарушението и е от одобрен тип средство за измерване.

Районният обаче е постановил обжалваното решение в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по спора по смисъла чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, с оглед на правомощието си по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът, независимо от възраженията жалбоподателя в тази връзка, не е събрал доказателства дали контролираният участък попада в рамките на населеното място [населено място]. Неспазването на задължението по чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения настоящият касационен състав ще отмени решението на районния съд и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства дали контролираният участък попада в рамките на населеното място [населено място], след което да формира самостоятелни изводи по съществото на спора, като съобрази изменението на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., и в случай че приеме за доказано нарушението по основния състав за налагане на наказание по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, да измени обжалвания електронен фиш, упражнявайки правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

По обективираното в касационната жалба искане за присъждане на разноски следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 126/04.06.2025 г., постановено по АНД № 441/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.