О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2384, 2020 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 20.02.2020 г. в закрито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15076 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното
:
Делото е
образувано по подадена от В.Х.В. с ЕГН **********, искова молба, с която моли
съда да осъди „СТАД-БЛИЗНАКОВ“ ЕООД да му заплати сумата от 12536.78 лв., от
които 10119.03 лв. – главница, 1402.61 лв. – лихва от 24.04.2018 г. до
04.09.2019 г. и 1015.14 лв. – разноски, която той е заплатил на ...............
въз основа на влязло в сила съдебно решение постановено в. гр. д. № .... по
описа на Окръжен съд – ......... за 2019 г. по предявен от фонда срещу него иск
с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 288а, ал. 3 и чл. 288,
ал. 12 Кодекс за застраховането /отм./. Ищецът счита, че това негово „регресно“
вземане произтичало от „общ юридически факт, от който произтича отговорността
на собственика на МПС и водача!“, че регрес имало винаги, когато едно лице е
отговорно към друго лице, а трето лице, което има задължение и правен интерес
плаща задължението му, както и поради участието на ответника като трето
лице-помагач в производството, по което е постановено решението по в. гр. д. № ..../19
г. на ОС – ..........., като поради обстоятелството, че в действащото българско
законодателство няма уредено подобно право, то следва да намери приложение
практиката на СЕС, намерила израз в решение по дело С-80/17, според което е
допустимо национално законодателство да предвижда право на органа за изплащане
на обезщетение да предяви иск освен срещу лицето или лицата, отговорни за
застрахователното събитие, а така и срещу лице, което въпреки, че е имало
задължение да направи „Гражданска отговорности“ при използване на превозно
средство причинило поетите от този орган вреди, не е сключило такъв договор,
дори и ако това лице не носи гражданска отговорност за произшествието, при
което вредите са настъпили.
Съдът като обсъди наличието на
предпоставките за допустимост на предявения иск намира следното :
Видно
от приложенията към исковата молба в унисон с твърденията на ищеца се
установява, че на 12.07.2019 г. е постановено Решение № ... от Окръжен съд –
......... по в. гр. д. № ..../19 г., с което е отменено решение № 10/1902.2019
г. постановено от Районен съд – ..... по гр. д. № .../18 г. и вместо него е постановено
друго, с което В.В. е осъден да заплати на ............... сумата от 10119.03
лв., представляваща възстановено от ............... по щета № ..............г.
обезщетение ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, също и сумата от 1015.14 лв. разноски за
двете съдебни инстанции, като видно от мотивите на решението В. е осъден да
възстанови на фонда сумата от 10119.03 лв. за репариране на вреди, произтекли
от негово противоправно поведение при управление на собствения на „СТАД
БИЛЗНАКОВ“ ЕООД ............, рег. № .........., за който не е имало сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Т. е., ако той не би управлявал посочения автомобил, за който
собственикът му не е сключил задължителната застраховка не би била ангажирана
отговорността му. Следователно не би могло да бъде споделено виждането на
процесуалния представител на ищеца, че в случая последният е изпълнил чуждо, а
не свое задължение, а от тук и че с факта на извършеното от него плащане на ...............
въз основа на влязлото в сила решение в правната му сфера е възникнало регресно
вземане срещу ответника. Не съставлява източник на претендираното от ищеца вземане
и практиката на Съда на ЕС, тъй като субективното право съществува само по
силата на правна норма. Т. е. обективното право определя какви субективни права
може да има, какво може да бъде тяхното съдържание, как се осигурява тяхната
защита. А тъй като действащото българско право не урежда възможност за
причинителя на вредата да търси обратно това, което е платил на ...............
от собственика на автомобила, с който са причинени вредите и за който не е
имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, то няма как да бъде търсена и защита по исков ред на подобно
притезание. Ето защо на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде
върната, поради което съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
исковата молба на В.Х.В. с ЕГН **********, против „СТАД БЛИЗНАКОВ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Благоевград и адрес на управление – ул. „Отец Паисий“ № 2, ет.
3.
Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ