№ 910
гр. Бургас, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120203410 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.“ ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № 844674-F******/******** г., издадено от началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се навеждат възражения за допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП. Твърди се, че са изброени
няколко деяния, като не става ясно кое точно осъществява състава на нарушението по чл. 27,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18. Поддържа, че не е посочено коя продажба е била отчетена в
група „А“ вместо в група „Б“.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява представител. По делото е постъпило
от упълномощен адвокат становище, с което се поддържа жалбата и се доразвиват
изложените в нея доводи.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
1
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г., в 18:07 ч., служители на НАП в това число и свидетелят И. И.
извършили проверка на търговски обект – паркинг, находящ се на къмпинг „С.“ в гр. С.,
стопанисван от дружеството-жалбоподател. При изведен съкратен отчет от фискалната
памет за периода ******** г. – ******** г., проверяващите установили, че търговецът не е
регистрирал реализиран оборот за периода ******** г. – ******** г. в размер на 14695 лева
в правилната данъчна група „Б“ - за стоки, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност, а в данъчна група „A“ - тези с 0 % данък върху добавената
стойност. Допълнително е била направена справка в информационната система на НАП,
като от документи за продажба от ФУ за период 00:00 часа на ******** г. до 23:59 часа на
същата дата, се констатирало, че в 19:41 часа задълженото лице е регистрирало продажба в
данъчна група „А“ вместо в данъчна група „Б“.
При така установеното на представител на жалбоподателя е била връчена покана за
явяване на упълномощено лице в сградата на НАП гр. Бургас за съставяне на АУАН. На
******** г. управителят на жалбоподателя се явил и свидетелят И. съставил срещу
дружеството АУАН за извършено нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006г.
на МФ. Впоследствие на ******** г. е било издадено и наказателното постановление,
предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля И. са
обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(Заповед №З-ЦУ-30-875/2025 г. на изпълнителния директор на НАП и Заповед №
445/16.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП), в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния или материалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. В тази връзка съдът не споделя
поддържаното в жалбата възражение, че са били описани няколко деяния, като не ставало
ясно кое от тях осъществява състав на извършено нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от
2
Наредбата. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е било отразено, че за
проверения по изведения отчет период реализиран оборот от дружеството в размер на 14695
лева е бил отчетен в грешна данъчна група. В действителност в АУАН и НП се излагат
твърдения и за извършена на ******** г. в 19:41 продажба, която не е била регистрирана в
данъчна група „Б“, която обаче продажба попада в обхвата на периода, за който е установен
оборот, който не е бил отчетен в правилната данъчна група. Става ясно, че тази
допълнителна справка е била извършена в информационната система на НАП като
потвърждение на установените на място в обекта констатации при изведен отчет от
фискална памет. Ето защо според съда, не е налице неяснота по отношение на деянието,
което е вменено на жалбоподателя като извършено нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г, а именно неправилно отчитане на сумата 14695 лева,
представляваща оборот от извършваната търговска дейност от жалбоподателя в данъчна
група „А“, вместо в данъчна група „Б“.
В случая се касае за нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, съгласно която разпоредба лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни
групи според вида на продажбите в група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност. Не е спорно по делото, че жалбоподателят
осъществява търговска дейност към датата на проверката на търговски обект – паркинг,
находящ се в гр. С., къмпинг „С.“ и следователно попада в обхвата на нормата на чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Също така безспорно по делото се установява, че
извършваната от жалбоподателя търговска дейност не попада в изключението по чл. 28 от
Наредбата, което е предвидил законодателят. Следователно извършените от жалбоподателя
продажби според вида (паркинг престой) следва да се регистрира чрез фискално устройство
в данъчна груба „Б“, която предвижда облагане на извършената продажба с 20 % ДДС.
От събраните по делото доказателства –показанията на свидетеля И. и събраните
писмени доказателства (изведен съкратен отчет от фискална памет и фискален бон) се
установява, че за периода ******** г. – ******** г. реализиран оборот от извършваната
търговска дейност на проверения търговски обект в размер на 14695 лева, неправилно е бил
регистриран в данъчна група „A“ - с 0 % данък върху добавената стойност вместо в
правилната данъчна група „Б“ за стоки, продажбите и услугите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност. Безспорно се установява извършено от жалбоподателя
нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
Извършеното нарушение е било подведено под санкционната норма на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС, като наказващият орган е определил санкцията по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. АНО е приложил правилната и относима към процесното нарушение
санкционна норма и е наложил наказанието „имуществена санкция“ в предвидения в чл.
185, ал. 1 ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), действаща редакция
към датата на нарушението минимум, а именно 1000 лева. Съдът намира, че с така
3
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 844674-F839784/22.08.2025 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр.
ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
(Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на „К.“ ООД, ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите
сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4