Определение по дело №542/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

На основание § 2,ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./

С решение № 114 от 26.01.2009 г., постановено по Г.д. № 1230 /2007 г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването истинността на : 1. опис-справка на основни средства за прехвърлянето им на кметство с. П., в частта досежно подписите на кмет Ф.Ю. и председател на ОСП Е.Е., и съдържанието й, 2. опис-справка на основни средства за прехвърлянето им на кметство с. Пчеларово, в частта й досежно подписа на кмет Д.Р., и съдържанието й, както и на 3. акт за частна държавна собственост №1599/24.10.2005 г. , досежно съдържанието му, и ги е приобщил към доказателствения материал по делото. Съдът е признал за установено по предявения от Държавата, представлявана от М. на З. и П./на З. и храните, против О. Ч., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97 от ГПК /отм./, че О. Ч.не е собственик на следните имоти: 1.Урегулиран поземлен имот /УПИ/, парцел V в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 680 кв.м. , с граници: север - УПИ II от кв. 23 и улица, изток-УПИ II от кв. 23. запад-улица, юг-улица; 2. Урегулиран поземлен имот /УПИ/, парцел VIII в кв. 23 по плана на с. П.,общ. Ч. с площ 2046 кв.м. , с граници: север-улица, изток - УПИ IX от кв. 23, запад – УПИ VІІи УПИ VI от кв. 23, юг-улица; 3. Урегулиран поземлен имот /УПИ/, ´арцел II в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 4080 кв.м. с граници: север- поземлени имоти с пл.сн. №195 и 196, изток- УПИ I от кв. 23, запад - улица и УПИ V от кв. 23. юг-улица;4. Урегулиран поземлен имот /УПИ/, парцел XVII в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 3 600 кв.м., с граници: север - улица, изток- УПИ XV и УПИ XVI от кв. 23, запад -УПИ XVIII от кв. 23, юг-улица; 5. Урегулиран поземлен имот/УПИ/, парцел XVIII в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 2140 кв.м. с граници: север- улица, изток -УПИ XVII от кв. 23, запад-улица, юг-улица; и 6. Имот №022012 по картата на възстановената собственост на землището на с. Пчеларово, общ. Ч., местност "Градището" с площ 7 648 кв.м. при граници: имоти №022008-пасище, мера па наследниците на Копчо Велков Пейчев, №022009-пасище, мера на наследниците на Г. Д. В., №0220Ю-пасище, мера на наследниците на Н. Г. Ч.,№ 022011 -пасище, мера на общ. Ч., №000026-полски път на общ. Ч., №022015-пасище, мера на наследниците на Д. А . В., №000095-полски път на общ. Ч., № 000297-дере на Държавата- МОСВ.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението ответник в първоинстанционното производство, О. Ч., въззивна жалба. В същата се твърди,че първоинстанционното решение е недопустимо.Излагат се доводи, че решаващият съд не е обсъдил направеният довод за отсъствие на процесуална легитимация на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 18 ал.4 от ГПК /отм./, съгласно която по дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост, държавата се представлява от М. на регионалното развитие и благоустройството.Излага се довод, че дори да се приеме, че министърът на З. и П. е бил легитимиран да предяви този иск, то било видно от исковата молба, че същата била подписана от Зам.М. на З. и П. С. Б..Твърди се също, че приложената заповед № РД-09-676/24.10.2007 год. на М. на З. и П.,с която същият възложил да го замества заместникът му при служебното му отсъствие на 26.10.2007 год., не доказвала, че точно на тази дата исковата молба е била подписана от зам.М.. Жалбодателят изтъква също, че за защита на претендираните си права, ищецът е можел и е следвало да предяви осъдителен иск, а той бил предявил отрицателен установителен иск, поради това счита, че в производството за ищеца липсва правен интерес от предявяване на такъв иск. Жалбодателят при условията на евентуалност твърди, че атакуваното решение е и неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди, че предпоставка за предявяване на отрицателния установителен иск е обстоятелството ищецът да е собственик на процесиите имоти. За да се легитимира като такъв в първоинстанционното производство, ищецът представил актове за държавна собственост, които обаче не можели да го легитимират като собственик. В този аспект жалбодателят изтъква съображения , че на основание чл.105, т. 1 от ППЗДС, не се съставяли актове за държавна собственост на имотите, които били общинска собственост. Всички актове за държавна собственост на процесиите имоти били съставени при наличие на актове за общинска собственост. Заповедта на областния управител за отменянето на актовете за общинска собственост били отменени от ВАС при оспорването й по реда на ЗАП /отм./. Представени били като доказателство по делото решенията на ВАС в развилото се пред него двуинстанционно производство, които първоинстанционният съд в настоящия граждански процес въобще не бил обсъдил. Жалбодателят твърди също, че държавата не е могла да стане собственик на процесните имоти на основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, тъй като в случая следвало да намери приложение специалната разпоредба на чл.30, ал.2 от ЗСПЗЗ, и тъй като се касаело за приложение на норма от по-висш ред , следвало на основание чл.15, ал.2 от ЗНА, при колизия на две правни норми, да се прилага тази от по-висш ред. Т.е. следвало да се приложи разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗСПЗЗ, която давала материалноправното основание да се приеме,че процесните имоти са общинска собственост. В жалбата се изтъква също, че съгласно чл.177, ал.2 от АПК, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение били нищожни. Жалбодателят изтъква и съображения защо не следвало да намерят приложение разпоредбите на чл. 10, ал. 12 и на чл. 10 б, ал.5 от ЗСПЗЗ. В аспекта на изложеното, жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното първоинстанционно решение , вместо което да постанови ново, с което отхвърли предявената искова претенция изцяло. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбодателят, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, Държавата, представлявана от М. на З. и П., Г. С. , чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Окръжният съд,при извършената проверка на обжалваното решение, при и по повод изложените в жалбата съображения, констатира следното :

Пред компетентния, Кърджалийски районен съд , е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.97 от ГПК/ отм./ , с който ищецът – Държавата, представлявана от М. на З. и П., Г. С., цели да бъде установено по отношение на ответника, О. Ч., че той-ответникът не е собственик на 6 броя недвижим имоти, съставляващи : 1. УПИ, парцел V в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 680 кв.м. ; 2. УПИ, парцел VIII в кв. 23 по плана на с. П.,общ. Ч. с площ 2046 кв.м. ; 3. УПИ , парцел II в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 4080 кв.м.; 4. УПИ, парцел XVII в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 3 600 кв.м.; 5. УПИ, парцел XVIII в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 2140 кв.м. и 6. Имот №022012 по картата на възстановената собственост на землището на с. Пчеларово, общ. Ч., местност "Градището" с площ 7 648 кв.м.

Установява се по делото, че за УПИ, парцел V в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 680 кв.м. е издаден АЧОС № 253/08.07.2004 г. на О. Ч., който акт е отменен със Заповед № РД - 09-357/02.11.2005 г. на Областния управител на Област Кърджали, и за същия имот е издаден АЧДС № 1610/02.11.2005 г.Цитираната заповед е отменена с влязло в сила решение № 4607/06 г. по адм.д. № 11465/05 г. на ВАС.

Установява се по делото, че за УПИ, парцел VIII в кв. 23 по плана на с. П.,общ. Ч. с площ 2046 кв.м.,е издаден АЧОС № 249/17.06.2004 г. на О. Ч., който акт е отменен със Заповед № РД - 09-358/02.11.2005 г. на Областния управител на Област Кърджали, и за същия имот е издаден АЧДС № 1611/02.11.2005 г.Цитираната заповед е отменена с влязло в сила решение № 4443/06 г. по адм.д. № 11461/05 г. на ВАС.

Установява се по делото, че за УПИ, парцел II в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 4080 кв.м.; е издаден АЧОС № 250/17.06.2004 г. на О. Ч., който акт е отменен със Заповед № РД - 09-359/02.11.2005 г. на Областния управител на Област Кърджали, и за същия имот е издаден АЧДС № 1609/02.11.2005 г.Цитираната заповед е отменена с влязло в сила решение № 4608/06 г. ,пост. по адм.д.№ 11463/05 г. на ВАС.

Установява се по делото, че за УПИ, парцел XVII в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 3 600 кв.м., е издаден АЧОС № 247/17.06.2004 г. на О. Ч., който акт е отменен със Заповед № РД - 09-368/07.11.2005 г. на Областния управител на Област Кърджали, и за същия имот е издаден АЧДС №1612/07.11.2005 г.Цитираната заповед е отменена с влязло в сила решение № 6557/06 г. по адм.д. № 11568/05 г. на ВАС.

Установява се по делото, че за УПИ, парцел XVIII в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 2140 кв.м., е издаден АЧОС № 248/17.06.2004 г. на О. Ч., който акт е отменен със Заповед № РД - 09-380/21.11.2005 г. на Областния управител на Област Кърджали, и за същия имот е издаден АЧДС № 1617/10.11.2005 г.Цитираната заповед е отменена с влязло в сила решение № 6555/06 г. по адм.д. № 11569/05 г. на ВАС.

Установява се по делото, че за Имот №022012 по картата на възстановената собственост на землището на с. Пчеларово, общ. Ч., местност "Градището" с площ 7 648 кв.м.,е издаден АЧОС № 285/10.11.2004 г. на О. Ч., който акт е отменен със Заповед № РД - 09-345/21.11.2005 г. на Областния управител на Област Кърджали, и за същия имот е издаден АЧДС № 1599/24.10.2005 г.Цитираната заповед е отменена с влязло в сила решение № 5815/06 г. по адм.д. № 10800/05 г. на ВАС.

Цитираните актове за частна общинска собственост са с посочено правно основание в тях - чл.2, ал.1, т.4, чл.2, ал.2, т.1 и чл.3, ал.3 от ЗОС и чл.30, ал.2 от ЗСПЗЗ, а цитираните актове за частна държавна собственост са с посочено правно основание в тях - чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. За да отмени издадените, цитирани в предходни абзаци, заповеди на Областния управител на Област Кърджали, атакувани по реда на чл.12 и сл. от ЗВАС, Върховният административен съд в различни свои съдебни състави е приел, че в понятието „имущество на ТКЗС” следва да се включат и дълготрайните активи, сред които е и земята / решение № 11722/06 г. по адм.д. № 5733/06 г. на ВАС/ , и че наличието на правно основание за придобиване на имота от О. Ч., респ. за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, следва да бъде преценено в нарочен граждански исков процес /решение № 11391/06 г. по адм.д. № 8929/06 г./.

Представени и кредитирани като доказателства по делото, доколкото в производството е останало недоказано допуснатото оспорване на истинността им,макар и изрично това да не е записано в диспозитива на атакувания съдебен акт, са 2 броя опис-справки и 2 броя протоколи. От прочита на протокол от 23.09.1998 г. на комисия на ОСП на ТКЗС, с.Ч., се установява, че със същия са предадени и приети „основни средства малоценни малотрайни материали” в кметство с. Пчеларово, изброени в осем точки. От опис- справката от 30.06.1998 г. на основните средства за прехвърляне на кметство с. Пчеларово от ОСП на ТКЗС, с. Ч., се установява, че от сметка 203 това са : „… Административна сграда с. Пч-во – 1 брой, панели бетонени сгради – 79 броя” и от сметка 204 това са : „… Септична яма към адм. сграда, водоснабд. на стоп.двор – 3 броя ,водоснабдяване на кош. Чендер. и Ябъл.- 2 броя”. От прочита на протокол от 11.09.1998 г. на комисия на ОСП на ТКЗС, с.Ч., се установява, че със същия са предадени и приети „основни средства малоценни малотрайни материали” в кметство с. П., изброени в десет точки. От опис- справката от 30.06.1998 г. на основните средства за прехвърляне на кметство с. П. от ОСП на ТКЗС, с. Ч., се установява, че от сметка 203 това са : „…хамбар стоп.двор с земята – 2 броя, сеновали стоп.двор с земята -2 броя, обори стоп.двор с земята 2 броя,кантар колиен с земята ,стая за бригадира с земята и от сметка 204 това са : „… площадка на зърно,водоснабдяване на стоп. двор,напоително поле -2 броя, н.п. тръбопровод за напояване-3 броя,водоснаб. на кошари Айвал. и Кол.-2 броя,пътища и електриф. за къщичките- 1 брой”.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Намира обжалваното в настоящото съдебно въззивно производство първоинстанционно решение за допустимо, като постановен по допустим иск. Правната си легитимация ищецът черпи от специалната разпоредба на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, защото предявяването на иск е акт на управление. Искът не е недопустим и на посоченото от ответника О. Ч., условно наречено второ основание- отсъствие на представителна власт съгласно чл.25, ал.1 от ГПК/отм./ досежно обстоятелството, че исковата молба е подписана от зам. министър. В аспекта на това по делото е представена посочената и в самата искова молба заповед № РД-09-676/ 24.10.2007 г. на М. на З. и П., установяваща обстоятелството, че на зам. М. е предоставено правомощието да подписва искови молби на датата на заместване – 26.10.2007 г. Доказателства в посока на това, че стоящата в основата на настоящото производство, искова молба, е подписана на друга дата, в производството не се представиха. А по отношение на довода за отсъствие на правен интерес от воденето на иска, съдът намира с оглед и на наложилата се нова съдебна практика, че право на ищеца е да прецени как да защити собственическите си права, дали с установителен или с осъдителен иск.

Разгледано по същество обаче атакуваното решение е частично неправилно. Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал.3 от ЗДС, споровете за материално право се решават по съдебен ред. Безспорно такъв спор е налице, при наличие в правния мир на актове за частна общинска собственост и актове за частна държавна собственост на процесните недвижими имоти. В смисъла на изложеното до тук, безспорно е в настоящото производство , че тези процесни имоти са принадлежали на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно разпоредбата на чл.30, ал.1, предл.1 от ЗСПЗЗ, имуществото на заличените организации по §12 от същия закон, което лицата по чл.27, ал.1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено , се предоставя безвъзмездно на общината в която то се намира. А разпоредбата на ал.2 на цитирания чл.30 ,предвижда възможността след изтичане на 5-годишен срок от предаването на имуществото по ал.1, предл.1, то да стане общинска собственост. И всъщност основният въпрос в настоящото производство е въпросът - какво от имуществото на заличената организация по §12 , в частност ТКЗС, с. Ч., е предадено на О. Ч. ,чрез Кметство Пчеларово и Кметство П., респ. и в този аспект на какво имущество по силата на изтеклата законово предвидена петгодишна давност , О. Ч. е станала собственик. И доколкото предявеният в производството иск е от характера на установителните, в частност отрицателен такъв, достатъчно условие за неговото уважаване е фактът на установяване на обстоятелството, че О. Ч. не е станала собственик на някой от процесните имоти. Не се установява това обстоятелство относно имота, посочен в т.6 от исковата молба - имот №022012 по картата на възстановената собственост на землището на с. Пчеларово, общ. Ч., местност "Градището" с площ 7 648 кв.м. В издадения АЧОС № 285/10.11.2004 г. на О. Ч., като правно основание е посочен чл.2,ал.2, т.1 от ЗОС /цитираната т.1 не фигурира в закона, а разпоредбата на ал.2 определено не може да бъде основание за издаване на АЧОС/ и чл.30 от ЗСПЗЗ. От анализа на цитираните в предходен абзац протокол от 23.09.1998 г. на комисия на ОСП на ТКЗС, с.Ч., и от опис- справката от 30.06.2998 г.,на основните средства прехвърляни на кметство с. Пчеларово от ОСП на ТКЗС, с. Ч., не се установява такова имущество да е прехвърлено по реда на чл.30, ал.1, предл.1 от ЗСПЗЗ. А щом това имущество не е предадено на О. Ч. по съответния законов ред, то и след изтичане на петгодишния период по ал.2 на чл.30, О. Ч. не може и не е станала собственик на този имот. О. Ч. на същото правно основание не е станала собственик и на имотите посочени в т. 1 / УПИ /парцел/ V, кв. 23 / ,в т.2 / УПИ/парцел / VІІІ, кв. 23/ и в т.3 / УПИ / парцел/ ІІ , кв. 23/ от исковата молба. В производството не се спори, че представените по делото АЧОС и АЧДС касаят едни и същи процесни имоти, поради което единствено и само при сравняване на съдържанието на същите може и следва да се установи индивидуализацията на всеки един от процесните имоти. Всъщност в производството това е единствената възможност за индивидуализация на имотите, тъй като заинтересованата от това страна, в казуса- О. Ч., не е представила доказателства в този аспект. Поради което въпреки положените от съда усилия не се установява в производството , вкл. и от прочита на АЧОС № 253/08.07.2004 г. и на АЧДС№ 1610/02.11.2005 г., посочената в първия акт „…сграда масивна едноетажна със застроена площ 56 кв.м. и прилежащ парцел V в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 680 кв.м.” и посочената във втория акт „… земя с площ 680 кв.м., съставляваща урегулиран поземлен имот V в кв. 23 по плана на с. П., ”стопански двор”-прилежаща площ към едноетажна масивна сграда „дърводелска работилница”, да е някое от имуществата предадени на О. Ч. от ОСП на ТКЗС, с. Ч., с протокола от 11.09.1998 г. , респ. посочени в опис-справката от 30.06.98 г. касаеща имущество , находящо се в с. П.. В смисъла на изложеното, въпреки положените от съда усилия и от прочита на АЧОС № 249/17.06.2004 г. и на АЧДС№ 1611/02.11.2005 г., не се установява посочения в първия акт „… УПИ /парцел/ VIII в кв. 23 по плана на с. П.,с площ 2046 кв.м. и сглада полумасивна едноетажна, построена в парцела със застроена площ 504 кв.м. „ и посочената във втория акт „… земя с площ 2 046 кв.м.,съставляваща УПИ VІІІ в кв.23 по плана на с. П.,”Стопански двор„ -прилежаща площ към едноетажна сграда „Селскостопанска сграда”, да е някое от имуществата, предадени на О. Ч. от ОСП на ТКЗС, с. Ч., с протокола от 11.09.1998 г. , респ. посочени в опис-справката от 30.06.98 г., касаеща имущество , находящо се в с. П.. И от прочита на АЧОС № 250/17.06.2004 г. и на АЧДС№ 1609/02.11.2005 г., не се установява посочения в първия акт „… УПИ /парцел/ II в кв. 23 по плана на с. П.,с площ 4080 кв.м. и построената в имота сграда полумасивна едноетажна със застроена площ 1087 кв.м. „ и посочената във втория акт „…земя с площ 4 080 кв.м.,съставляваща урегулиран поземлен имот/парцел/ ІІ в кв.23 по плана на с. П., „Сторански двор” – прилежаща площ към едноетажна сграда „селскостопанска сграда”, да е някое от имуществата предадени на О. Ч. от ОСП на ТКЗС, с. Ч., с протокола от 11.09.1998 г. ,респ. посочени в опис-справката от 30.06.98 г. касаеща имущество , находящо се в с. П..

Не така стои обаче въпросът досежно това станали ли са собственост на О. Ч. , процесните имоти, посочени в т.4 / УПИ /парцел / ХVІІ,кв. 23/ и в т. 5. /УПИ/ парцел/ ХVІІІ,кв.23/ на исковата молба. От прочита и съпоставката на АЧОС № 247/17.06.2004 г. и на АЧДС № 1612/07.11.2005 г., се установя, че същите касаят „…УПИ /парцел/ ХVІІ в кв. 23 по плана на с. П.,с площ 3 600 кв.м. и сграда полумасивна едноетажна,построена в парцела със застроена площ 164 кв.м. „ и „… земя с площ 3 600кв.м., съставляваща УПИ /парцел/ ХVІІ в кв.23 по плана на с. П. , „СтопÓнски двор” - прилежаща площ към едноетажна полумасивна сграда „СЕНОВАЛ” , че този имот е описан като предаден на О. Ч. от ОСП на ТКЗС, с. Ч., с протокол от 11.09.1998 г. под № 2, респ. е описан в опис-справката от 30.06.98 г. касаеща имущество , находящо се в с. П., отново под № 2 в сметка 203, като „сеновал стоп.двор със земята”. И от прочита и съпоставката на АЧОС № 248/17.06.2004 г. и на АЧДС № 1617/ 10.11.2005 г., се установя, че същите касаят „…УПИ /парцел/ ХVІІІ в кв. 23 по плана на с. П.,с площ 2140 кв.м. и построената в парцела сграда полумасивна едноетажна със застроена площ 102 кв.м.” , и „ земя с площ 2 140 кв.м., съставляваща УПИ /парцел/ ХVІІІ в кв.23 по плана на с. П., „Стопански двор” - прилежаща площ към едноетажна полумасивна сграда „СЕНОВАЛ” , и че този имот е описан като предаден на О. Ч. от ОСП на ТКЗС, с. Ч., с протокол от 11.09.1998 г. под № 2, респ. е описан в опис-справката от 30.06.98 г. касаеща имущество , находящо се в с. П., отново под № 2 в сметка 203, като „сеновал стоп.двор със земята”. Т.е. установената идентификация води до извода, че УПИ ХVІІ и УПИ ХVІІІ в кв. 23 по плана на с. П., са предоставени на О. Ч. по законово установения в чл.30, ал.1, предл.1 от ЗСПЗЗ, ред, и след изтичане на предвидения в ал.2 на същия член давностен срок, същата е станала собственик на тези имоти.

Изложеното води до извода , че първоинстанционното решение в частта му , досежно УПИ ХVІІ И УПИ ХVІІІ в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч., следва да бъде отменено, вместо което следва искът в тази му част да бъде отхвърлен. Решението в останалата му част следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на делото, следва на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски, изчислени съобразно отхвърлената част от иска, а именно в размер на 300 лв. Що се касае до следващите се в производството, определени по компенсация, разноски на ищеца, съдът съобрази следното: техният размер нито е определен като изрично посочен от ищеца, нито е определяем, поради обстоятелството, че в производството като освободено от такси, ищецът дори не е посочил цената на иска си.

Водим от изложеното и на основание чл.208 от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 114/26.01.2009 г., постановено по Г.д. № 1230/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ ,с която е признато за установено, че О. Ч.не е собственик на УПИ /парцел / ХVII в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 3 600 кв.м., с граници: север - улица, изток- УПИ XV и УПИ XVІІI ­в кв. 23, запад -УПИ XVIII от кв. 23, юг-улица; и УПИ, /парцел / XVIII в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 2140 кв.м. с граници: север- улица, изток -УПИ XVII от кв. 23, запад-улица, юг-улица,вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, представлявана от М. на З. и П., със съдебен адрес: Г. С., Б.»Х. Ботев» №55, против О. Ч., ул. «Шеста» №9 , отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97 от ГПК /отм./,В ЧАСТТА МУ ,с която се иска да бъде признато по отношение на ответника О. Ч., че не е собственик на УПИ /парцел / ХVII в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 3 600 кв.м., с граници: север - улица, изток- УПИ XV и УПИ XVI от кв. 23, запад -УПИ XVIII от кв. 23, юг-улица; и УПИ /парцел / XVIII в кв. 23 по плана на с. П., общ. Ч. с площ 2140 кв.м. с граници: север- улица, изток -УПИ XVII от кв. 23, запад-улица, юг-улица.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от М. на З. и П./ М. на З. и храните , със съдебен адрес: Г. С., Б.»Х. Ботев» №55, да заплати на ответника - О. Ч., ул. «Шеста» №9 , направените в производството разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условиятÓ на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.