О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Лом, 25.11.2020 год.
Ломският районен съд, І-ви
състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1569 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.
Делото е образувано по предявени обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Н.С., срещу
С.Г.С., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
С Решение № 180/23.07.2020 год.,
съдът е обявил за нищожни на осн. чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП
и чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК: чл. 12, ал. 1, Раздел V ОБЕЗПЕЧЕНИЯ – чл. 15 и чл. 16 и Раздел VІІ
ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ. ДОГОВОРНА ЛИХВА И САНКЦИИ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ЗАДЪЛЖЕНИЯ – чл. 21 и чл. 22 – алинеи 4
и 5 от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА
КАРТА от 05.09.2015 год., със страни - АСЕКС
ФАЙНАНС ООД, ЕИК *********, гр. София и С.Г.С., ЕГН **********,*** и е признал за установено, че съществува вземането на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София срещу С.Г.С., ЕГН **********,***, за сумата от 320,75 лв. /триста и двадесет лева, 75 ст./, представляваща: 199,53 лв. – главница – задължение по
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ БЯЛА КАРТА от 05.09.2015 год., сключен с АСЕКС ФАЙНАНС ООД,
ЕИК *********, гр. София и 121,22 лв. –
договорна лихва за периода 09.09.2015 – 06.05.2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 07.02.2018 год. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателно погасяване
на вземането, за което вземане е била издадена Заповед от 08.02.2018 год. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
249/2018 г. по описа на
Районен съд Лом, като е отхвърлил исковете за сумата от 286,70 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 06.10.2015 – 06.06.2017 год. и за сумата 232,50 лв. – разходи и такси, като неоснователни.
Със същото Решение съдът е обезсилил Заповед от 08.02.2018
год., за изпълнение на парично задължение на
осн. чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
249/2018 г. по описа на
Районен съд Лом в частта за сумата от 15,94
лв. – законна лихва за периода 07.05.2017 год. – 31.01.2018 год.
Съобразно изхода от делото,
ответникът С.Г.С., ЕГН **********,*** е осъден да
заплати на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК ********, гр. София сумата от 403,13 лв., представляваща разноски
пред първата инстанция по настоящото производство (в т.ч. за особен
представител) и по ч.гр.д. № 249/2018 г. на ЛРС, съобразно уважената част от исковете.
Решението се обжалва от особения представител на ответника, адв. Р. Б.,
МАК, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК.
С молба от 03.08.2020 год.,
чрез особения си представител, адв. Р. Б., МАК, ответникът е поискал и изменение
на решението в частта за разноските.
Иска се да не се присъждат разноски за процесуално представителство –
юрисконсултско възнаграждение на ищеца или евентуално
– присъдените такива да бъдат намалени.
Искането за неприсъждане на
разноски за процесуално представителство на ищеца се обосновава с
непредставянето на трудов договор за пълномощника на ищеца.
В условията на евентуалност
се иска намаляване размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение в
размер на „не повече от 20-30 лв.“ за заповедното производство и „не повече от
5-10 лв.“, а по-долу в молбата „не повече от 50 лв.“ – за исковото.
Съображенията по същество са възражение за прекомерност на присъденото
възнаграждение.
Молбата е подадена в срока по
чл. 248, ал. 1 ГПК, от активно легитимирана страна и е допустима.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК
не е изразено становище от ищеца.
Разгледана по същество молбата
е неоснователна и в двете си части по следните съображения:
Искането за присъждане на
разноски е заявено от ищеца още с исковата молба, подадена чрез пълномощник –
юрисконсулт, в която е посочен и размерът на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
По този начин, списъкът по
чл. 80 ГПК досежно претендираното юрисконсултско възнаграждение е обективиран
още в исковата молба.
В производството по делото ответникът
е представляван от особен представител, назначен по реда и при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК, който е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора на ответника не е заявено
оспорване на представителната власт на пълномощника на ищеца, нито на
качеството му на юрисконсулт, нито е наведено някакво възражение в тази насока.
Това оспорване се прави едва с настоящата молба за изменение на решението в
частта за разноските. За това се преценява като преклудирано и на това
основание молбата за отмяна на присъденото юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Като преклудирано се
преценява и евентуалното искане за намаляване поради прекомерност на
присъденото на ищеца юрисконсултско възнаграждение.
След като делото е разгледано
в открито съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани, това възражение,
с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК може да бъде направено най-късно до
приключване на устните състезания. В проведеното на 12.02.2020 год. открито
съдебно заседание особеният представител на ответника се е явил и е взел
участие, но възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не е въведено до края на устните състезания. Въвежда се едва с
настоящата молба.
Според
константната съдебна практика /Определение № 13/17.01.2013 г. по гр.д. №
1161/2012 г., ІV ГО, Определение № 205 от 19.03.2014 г. по ч. т.д. № 723/2014
г., ІІ ТО, ВК и др./, възприета и в
цитираното по-долу Определение № 36/26.01.2015 год. по ч.гр.д. № 5936/2014
год., І ГО, ВКС:
„Когато
възражението за прекомерност по чл. 78 , ал. 5 ГПК се прави за първи път по
реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за
разноските, т. е. след като производството по делото вече е приключило и
разноските са присъдени, то е несвоевременно.
В
чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски
по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната
страна направи възражение за неговата прекомерност.
Същевременно
с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за
присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го
съд по искане на страната, която е останала недоволна.
Когато
съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски,
изразяващи се в заплатено адвокатско (респ. юрисконсултско) възнаграждение,
понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две
процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски
и възражение за прекомерност.
Тълкуването
на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за
присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на
насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и
процесуалноправно обвързани по време.
Срокът
в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на
разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските,
който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.
Когато
страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае
и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на
производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като
основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.
Следователно,
когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави
възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да
заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до
приключване на устните състезания в съответната инстанция.
След
този момент в посочената във въпроса хипотеза възражението за прекомерност е
преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се
остави без разглеждане. Това обаче не означава, че в този срок се преклудира и
правото на страната, която се позовава на преклудирано възражение за
прекомерност, да иска изменение на съдебния акт в частта за разноски.
За
искането по чл. 248, ал. 1 ГПК важат сроковете, посочени в тази норма. За
възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат
само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие
в него - без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл.
280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след
прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и
по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С възражението за прекомерност се заявява
материалноправен довод на страната, че дължи по-малко, отколкото твърди
насрещната страна, във връзка с гражданскоправната отговорност за разноски.
С
искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от съда да
ревизира становището си, като преразгледа материалноправния спор за разноските.
Недопустимостта
на възражението за прекомерност ще обуслови неоснователност на искането за
изменение на акта в частта за разноските, а не неговата допустимост, която
зависи от сроковете, посочени в чл. 248 ГПК“.
Като
възприема изцяло това становище, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Г.С., ЕГН **********,***, чрез особения представител, адв. Р. Б., МАК за
изменение, на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК, на Решение № 180/23.07.2020 год., постановено по гр.д. № 1569/2018 год. на ЛРС, в частта за
разноските чрез неприсъждане на ищеца на разноски за процесуално
представителство или евентуално – за намаляване на присъдените такива, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: