Решение по дело №552/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 153
Дата: 13 септември 2019 г.
Съдия: Иван Найденов Радковски
Дело: 20194400600552
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н      И      Е

 

                                                      

 

                                          12.09.2019 г. гр.Плевен

В     И  М  Е  Т  О     НА      Н  А  Р  О  Д  А

Плевенският окръжен съд, четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание , на 17.07.2019 г., в състав:

 

                                            Председател: Румен  Лазаров

                                                       Членове: Иван  Радковски

                                                                      Доротея Симеонова

Секретар: И. Ц.

Прокурор: Дойчо Тарев

 

           Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски  ВЧНД № 552/2019 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

           Въззивното производство е образувано протест от Д.И. – прокурор в Районна прокуратура – гр. Плевен, против  определение  от 18.06.2019г., постановено  по ЧНД №1221/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Плевен, с което по реда на чл. 306, ал.1 от НПК,  на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК е определено на осъдения Б.Е.И., с ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание,  измежду наложените му по влезлите в сила съдебни актове, по НОХД № 2675/2017г., по НОХД № 2736/20017г., НОХД №3292/2017г. ; НОХД № 734/ 2018 година; НОХД № 887/ 2018 година; НОХД № 1223/ 2018 година и НОХД № 1224/ 2018 година, всичките по  описа на Районен съд град Плевен, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване, както   и едно общо най-тежко наказание,  измежду наложените му по влезлите в сила съдебни актове по НОХД №2540/2018 година; НОХД № 137/2019 година ; НОХД № 587/2019 година и по НОХД№935/2019 година всичките по  описа на Районен съд град Плевен, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.

 

          Посоченото определение на първоинстанционния съд е протестирано в частта, в която първоинстанционният съд е отказал да уважи искането на Районна прокуратура – гр. Плевен,  на основание чл. 24  от НК, да увеличи определеното при условията на чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК общо наказание по посочените две съвкупности от дела на осъдения Б.И., като са изложени доводи, че в тази му част атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради многократните осъждания на И., /общо 11 на брой/, с искане то  да бъде изменено, като определеното общо наказание по първата съвкупност и втората съвкупност от дела, на основание чл. 24 от НК, да бъде увеличено с по ½ - съответно с  4 месеца и с 3 месеца.

          В  съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура -  гр. Плевен изрази становище в същия смисъл, като посоченото в протеста.

            Защитникът на осъдения Б.И. – адвокат Б.П.,***, изрази становище, че определението на Плевенски районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а протестът следва да бъде оставен без уважение, а самият Б.И. заяви, че съжалява за извършеното и моли първоинстанционият съдебен акт да бъде потвърден.

             Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата  и становищата на страните, изложени в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

    Протестът  е  допустим, тъй като е подаден в законовия срок. Разглеждайки го по същество въззивната инстанция констатира следното:

             Плевенският районен съд е приел за установено следното от фактическа страна:

        Б.Е.И.  е осъждан, както следва:

1.С определение  по НОХД № 2675/ 2017 година, по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което Б.И. се признал за виновен за престъпление по 195, ал.1, т.3,т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК от НК, извършено на 25.05.2017 година, като му наложил  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/  МЕСЕЦА. На основание чл.69, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание е било отложено с изпитателен срок от три години. Определението  влязло в сила на 23.10.2017 година.

2. С определение  по НОХД № 2736/2017 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение по силата на което Б.И. се признал за виновен за престъпление по 195, ал.1, т.3,т.4,т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1, вр . чл. 63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 20.12.2016-14.01.2017 година, като му наложил  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 8 /ОСЕМ/  МЕСЕЦА. На основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание било отложено с изпитателен срок от три години. Определението  влязло в сила на 07.11.2017 година.

3. С определение по НОХД № 3292/ 2017 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което Б.И. се признал за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, извършено в периода от  25.05.2017 година - 05.06.2017 година и му наложил наказание  ПРОБАЦИЯ – 6 месеца .Определението влязло в сила на 19.01.2018 година.

4. С определение по НОХД № 734/ 2018 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което Б.И. се признал за виновен за престъпление по чл.346, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, извършено на 06/07.06.2017 година  и му наложил наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/  МЕСЕЦА. На основание чл.69, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на така определеното наказание било отложено с изпитателен срок от три години. Определението  влязло в сила на 22.03.2018 година.

5. С определение по НОХД № 887/ 2018 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което Б.И., се признал за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, извършено на 28.08.2017 година  и му наложил наказание  ПРОБАЦИЯ – 2 години. Определението  влязло в сила на 03.04.2018 година.

6. С определение по НОХД № 1223/ 2018 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което Б.И. се признал за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, извършено на 12/13.05.2017 година  и му наложил наказание  ПРОБАЦИЯ – 2 години. Определението влязло в сила на 06.06.2018 година.

7. С определение по НОХД № 1224/2018 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което Б.И., се признал за виновен за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. с ал., вр.  с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.3  от НК, извършено на 09.05.2017 година и му наложил наказание ПРОБАЦИЯ – 2 години и 6 месеца. Определението влязло в сила на 18.06.2018 година.

8. С определение по НОХД № 2540/2018 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което Б.И. се признал за виновен за престъпления по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК и по чл.198, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършени през периода 20.08.2018 година- 29.08.2018 година и на основание чл.23, ал.1 от НК му наложил едно общо най- тежко наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/  МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Определението  влязло в сила на 30.10.2018 година.

9. С определение по НОХД № 137/ 2019 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което Б.И. се признал за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, извършено на 31.07/01.08.2018 година  и му наложил наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/  МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Определението  влязло в сила на 21.01.2019 година.

10. С определение по НОХД № 587/ 2019 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което Б.И., се признал за виновен за престъпление по чл.235, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3  от НК, извършено на 02.03.2018 година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 4 /ЧЕТИРИ/  МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ РЕЖИМ  и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез залепване на съобщение в кметство село Петърница. Определението влязло в сила на 03.04.2019 година.

11. С определение по НОХД № 935/ 2019 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд одобрил постигнато споразумение, по силата на което Б.Е.И., с ЕГН **********,*** /в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора гр. Плевен/ се признал за виновен за престъпление по 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 21.06.2018 година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 5 /ПЕТ/  МЕСЕЦА при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Определението влязло в сила на 05.06.2019 година.

 

При така изложеното първоинстанционният съд, на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК, е определено на осъдения Б.Е.И.,  едно общо най-тежко наказание,  измежду наложените му по влезлите в сила съдебни актове, по НОХД № 2675/2017г., по НОХД № 2736/20017г., НОХД № 3292/2017г.; НОХД № 734/ 2018 година; НОХД № 887/ 2018 година; НОХД № 1223/ 2018 година и НОХД № 1224/ 2018 година, всичките по  описа на Районен съд град Плевен, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване, както   и едно общо най-тежко наказание,  измежду наложените му по влезлите в сила съдебни актове по НОХД №2540/2018 година; НОХД № 137/2019 година ; НОХД № 587/2019 година и по НОХД№935/2019 година, всичките по  описа на Районен съд град Плевен, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.

 

Определяйки общо наказание на осъдения И. по посочените две съвкупности основният съд е изложил съображения, по силата на които е оставил без уважение искането на Районна прокуратура – гр. Плевен за увеличение на така определените общи наказания, съобразно предвидената в чл. 24 от НК възможност, изразяващи се в това, че той е млад човек, извършил деянията, за които е осъден като непълнолетен, критичен е към стореното и съжалява за постъпките си и при евентуално увеличение на определените общи наказания би се стигнало до един твърде дълъг период от време, през който същият би бил откъснат от обществения живот, което би противоречало на целите, предвидени в чл. 36 от НК.

 

           Въззивната инстанция прие, че първоинстанционният съд правилно е определил общи наказания на осъдения И. по  двете съвкупности  от дела,  в съответствие с изискванията на съдебната практика, според която при наличието на няколко престъпления, част от които  са в реална съвкупност, а други - в съотношение на рецидив,  се определя общо наказание, при условията на чл. 23, чл. 25 и чл. 27 от НК, в най благоприятната за осъдения комбинация.

           Законосъобразно районният съд е присъединил, на основание  чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.2 от НК, наказанието „Обществено порицание“, наложено на осъдения по НОХД № 587/ 2019 година, по описа на Районен съд град Плевен, към така определеното общо най- тежко наказание и е приспаднал,   на основание чл. 25 ал.2 от НК, от така определеното общо най-тежко наказание, фактически изтърпяното – 9/девет/месеца и 10/десет/дни, към 18.06.2019г. видно от справка на Началника на Затвора Плевен.

Същевременно настоящият съдебен състав констатира че първоинстанционният съд не е изложил съображения в своето определение, касаещи императивната разпоредба на чл. 25, ал. 4, вр. с ал.1 от НК, според която когато по една или повече от присъдите осъденото лице е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание, по реда на чл. 64, ал.1 или на чл. 66, ал.1 от НК, въпросът за изпълнение на общото наказание  се решава при неговото определяне.

В конкретния случай по три от делата, включени в първата съвкупност, на  Б.И. е било наложено наказание лишаване от свобода, съответно за срок от 6 месеца, за срок от 8 месеца и за срок от 6 месеца, като изтърпяването на тези наказания е било отложено, на основание чл. 66, ал.1 от НК, за срок от три години, за всяко от тях,  а по останалите четири дела, включени в тази съвкупност, му е било наложено наказание „пробация“, съответно за срок от 6 месеца, за срок от 2 години, за срок от 2 години и за срок от 2години и 6 месеца.

При така изложеното и в съответствие с императивната разпоредба на чл. 24, ал.4, вр. с ал.1 от НК първоинстанционният съд е трябвало в своето определение да изложи съображения, въз основа на които е приел, че определеното общо наказание по посочените седем дела, в размер на осем месеца лишаване от свобода, следва да бъде изтърпяно от осъдения Б.И., при първоначален общ режим, при положение че съвкупността съдържа три присъди, при постановяването на които е било наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено, на основание чл. 66, ал.1 от НК.

Като не е сторил това Плевенският районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в това, че е постановил определението си за групиране на наказанията, наложени на  Б.Е., по посочените дела, в което липсват мотиви относно взетото решение същият да изтърпи определеното общо наказание по първата съвкупност от дела и за страните е останала неясна волята на съда, при постановяване на неговия акт, в описаната му част.

Посоченият пропуск не е налице при определеното  от първоинстанционния съд общо наказание на осъдения И. по   втората съвкупност от дела, тъй като с присъдите по тези дела му е било наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване не е било отложено, на основание чл. 66, ал.1 от НК, при постановяването им и следователно, спрямо тези наказания не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 25, ал.4, вр. с ал.1 от НК.

Констатираното съществено  нарушение на процесуалните правила, изразило се в посочената по-горе  липса на мотиви, е отстранимо и налага отмяна на пъвоинстанционното определение, на основание чл.341, ал.1, вр. с чл. 334, т.1,  вр. с чл. 335, ал.2, вр. с чл. 348, ал.3, т.2 от НПК и връщане на делото на Плевенски районен съд за ново разглеждане.

При изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК въззивната инстанция констатира, че от всички единадесет  присъди и определения  на Районен съд – гр. Плевен, с които на осъдения Б.И. са били наложени наказания по посочените по – горе дела, по първоинстанционното ЧНД № 221/ на Плевенски районен съд, по което е постановено протестираното определение, по повод на което е образувано настоящото дело на Плевенски окръжен съд, е приложен единствено препис от определение на Плевенски районен съд, постановено по НОХД 935/2019г., с което е било одобрено споразумение, по силата на което на И. е било наложено наказание,    за престъпление по 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 21.06.2018 година, в размер на  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ЗА СРОК ОТ 5 /ПЕТ/  МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, а липсват заверени копия на останалите съдебни актове, фигуриращи в предложението на Районна прокуратура – гр. Плевен, с които на осъдения са били наложени наказания, чието групиране по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК е било поискано.

Очевидно групирането на наказанията, наложени на  Б.И. по посочените  по-горе единадесет дела е било извършено от Плевенския районен съд, въз основа на данните за тях, съдържащи се в приложената към първоинстанционното дело справка за съдимост за осъдения , което е в нарушение на практиката  на ВКС, според която -  определянето  на общо наказание, при условията на чл. 25, ал.1 и чл. 27, ал.1 от НК следва да се извършва въз основа на съдебните актове, или заверени копия от тях, с които на осъдените лица  са наложени съответните наказания, а не това да става като се ползват данните за техните осъждания, съдържащи се в справките за съдимост или в други документи, поради възможни непълноти или неточности в тях.

Поради изложеното, при новото разглеждане на делото от Районен съд – гр. Плевен следва да бъдат изискани  заверени копия от съдебните актове, с които на осъдения Б.И. са били наложени наказанията, за чието групиране  е направеното искане от Районна прокуратура – гр. Плевен.

При тези съображения въззивната инстанция счете за безпредметно да изразява становище по основателността на искането в протеста на Районна прокуратура – гр. Плевен, за приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, относно групираните наказания на осъдения Б.И..

Въз основа на всичко изложено до тук и на основание чл.341, ал.1, вр. с чл. 334, т.1,  вр. с чл. 335, ал.2, вр. с чл. 348, ал.3, т.2 от НПК Плевенският окръжен съд  

 

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

                 ОТМЕНЯ  определение  от 18.06.2019г., постановено  по ЧНД №1221/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Плевен, поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и връща делото за ново разглеждане на Плевенски районен съд, с оглед отстраняване на посоченото в обстоятелствената част на настоящото определение процесуално нарушение.

                 Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ : 1.                            2.