№ 30668
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110117954 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с молба от ответника ЗК «Лев Инс» АД, с която се иска по реда на
чл.248 от ГПК съдът да измени решението си по делото, в частта за разноските, които е
присъдил в полза на адв. О., представлявал ищеца по делото, определени от съда по чл.38,
ал.2 от ЗАдв. в размер на 720 лв. с вкл. ДДС, тъй като ги намира прекомерно завишени.
Твърди, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което
съдът необосновано е присъдил адвокатско възнаграждение в такъв висок размер. Моли
съдът да го намали «значително» без да сочи конкретен размер, до който намира дължимото
се на адвоката, оказал безплатна помощ и съдействие на ищеца, за справедливо. Заявява, че
в рамките на производството са заявили възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение,
което не било взето предвид от съда.
В указания срок за становище от страна на пълномощника на ищеца – адв. В. О. е
постъпило такова, в което се излага тезата за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК,
по подробно изложени аргументи.
Съдът, като се запозна с молбата на ответника, за да се произнесе взе предвид
следното:
С постановеното по делото решение № 11298 от 12.06.2025 г., съдът е уважил изцяло
предявения от ищеца В. К. срещу ЗК «Лев инс» АД, иска по чл.432 от КЗ и е присъдил на
същия обезщетение в размер на 3000 лв., за претърпените от него неимуществени вреди, в
резултат на ПТП от 17.05.2023 г., причинено виновно от водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е била застрахована по ЗЗ «ГО» при ответника ЗК «Лев инс» АД. С оглед изхода
на делото е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца изцяло сторените от него
разноски, а на представлявалия го адвокат О., оказал безплатна помощ и съдействие в
производството е определил дължимото се адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.,
1
върху което е начислил дължимия ДДС и така е формирал крайния размер от 720,00 лв.
Определения от съда размер на адвокатското възнаграждение, ответника намира за
прекомерно висок и не отговарящ на действителната фактическа и правна сложност на
делото, на броя на проведените съдебни заседания и фактически извършените процесуални
действия от страна на пълномощника на ищеца, поради което съдът е сезиран с настоящата
молба за намаляването му, по реда на чл.248 от ГПК.
Съдът намира изложените от ответника съображения, във връзка с присъденото
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, за неоснователни.
Искането за присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение е било
заявено още с исковата молба и потвърдено в хода на устните състезания, като е представен
и Списък на разноските по чл.80 от ГПК. Видно от представените от ищеца доказателства
/сключения договор за правна защита и съдействие и пълномощно/ адв. О. е приел да
осъществява безплатна помощ и съдействие на ищеца К., тъй като последния бил
материално затруднено лице. Пълномощника на ищеца в хода на производството не е сочил
размер на дължимото му се адвокатско възнаграждение, а е поискал съда да му определи
такова, в зависимост от изхода на делото и съобразно разп. На чл.38, ал.2 от ЗАдв. и
Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /последно изм. ДВ, бр. 14 от 18.02.2025
г./.
При определяне на дължимото се на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение, съдът е взел предвид материалния интерес по делото, изхода на делото и
уважаването на предявения иск в пълния му заявен размер, както и разп. На чл.7, ал.2, т. 2 от
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която при дела с определен
интерес между 1000 и 10 000 лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение се
определя в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Прилагайки тази
разпоредба, минималния размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело
възлиза на сумата от 600 лв., колкото е присъдил и съда. Съдът е приел този размер за
справедливо възмездяващ положения адвокатски труд, като е отчел както уважения размер
на иска, броя на проведените заседания, осъществените процесуални действия от страна на
пълномощника на ищеца в открити заседания, както и тези, изпълнени в писмен вид, чрез
отправени до съда молби, писмени бележки, становища.
Следва за пълнота да се отбележи също, че заявеното от ответника проформа
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, при не заявен от адвоката размер на претендираното
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ГПК, не произвежда действие и не сезира съда със
задължение за произнасяне по такова, въведено в условията на евентуалност възражение.
Съдът не е установил превишаване на минималните установени с Наредбата за адвокатските
възнаграждения размери, като и приел, че именно минималното такова по Наредбата се
явява справедливо, с оглед извършените действия, отговаря на действителната фактическа и
правна сложност на делото, поради което и не е намерил за нужно, да слезе под минимума.
По тези съображения, съдът е определил присъденото в полза на адв. О., адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. и понастоящем не намира основания за
2
изменение на решението си в тази му част.
Липсват обстоятелства, които да променят направените изводи и мотиви на съда в
тази част на решението, поради което не следва да бъде допускано изменение на решението
по реда на чл.248 от ГПК, в частта за разноските.
Изложените в молбата на ответника основания, не са налице, според настоящия
състав на съда.
По изложените мотиви, Софийският районен съд, 164-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, обективирано в молба с вх. №
224134/25.06.2025 г., за изменение на Решение № 11298/12.06.2025 г., постановено по гр.д. №
17954/2024г. на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав, в частта за разноските, в частност присъденото в
полза на пълномощника на ищеца адв. В. В. О. от САК, адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3