№ 1439
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110146106 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК ********, срещу
М. Н. М. с ЕГН:**********, с адрес: *******************, с искане да бъде установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 635,39 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 22.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 80.22
лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 15.01.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 82.32 лева - главница за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 22.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 17,06 лева -
лихва за периода от 18.03.2021г. до 15.01.2024г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №3883/2024г. на Софийския районен съд, 46 с-в.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ***************** Аб. №:
************/инст.№ ***********.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
1
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„Н ” АД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ТС“ ЕАД и ФГР за абонатен №
************ и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
За периода от 01.05.2020 г. до 22.01.2021 г. се прави възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Твърди се, че сумите са погасени и чрез плащане.
Твърди се, че на 03.05.2022 г. от името на ответника по сметка на ищеца е постъпила
сумата от 1427.78 (хиляда четиристотин двадесет и седем и 0.78) лева, с които същият е
счел, че е погасил задълженията до момента на плащането. Независимо от горното, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ищецът издава нова обща Фактура №
*******/30.06.2022 г., за сумата от 354.25 лева, която ищецът заплаща.
По отношение периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023г. претендираната от ищеца сума в
размер на 429.40 лева, ведно с претендираните мораторни лихви, както и за претендираната
сума за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г. или сумата от 82.32
лева главница и сумата от 17.06 лева мораторна лихва за периода от 18.03.2021 до 15.01.2024
г., се въвежда възражение за прихващане с внесената от ответника на 03.05.2022 г. сума от
1427.78 лева или с внесената на 19.01.2023 г. сума от 354.23 лева.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 22.01.2024 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Н. М. за следните суми: 635,39 лева (шестстотин
тридесет и пет лева и 39 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 80,22 лева (осемдесет
2
лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до
15.01.2024 г., 82,32лева (осемдесет и два лева и 32 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
17,06 лева (седемнадесет лева и 06 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
18.03.2021 г. до 15.01.2024 г. - Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************** аб.
№************.
С разпореждане от 24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 3883/2024 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника,
намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо.. На основание чл. 415, ал. 1, т 1
ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415,
ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С договор за продажба на недвижим имот по реда на наредбата за държавни имоти от
12.04.1996 г. НМИ е придобил жилище, представляващо апартамент ******* на втори етаж
в жилищна сграда- *********** Въз основа на същия договор е представена по делото
молба до Държавна спестовна каса за отпускане на заем за закупуване на имот с адрес:
******** *********** ***********
Видно от Удостоверение за наследници Изх. №************** г. НМИ е починал на
06.11.2009 г. като е оставил за наследник М. Н. М.- син.
Видно от представения протокол от проведено на 20.05.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ******** ***********
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Н ****“ ООД, което
дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки.
Представен е договор между „Н ****“ ООД, и етажната собственост с адрес: гр.
София, ******** ***********, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „Н“ АД, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представена по делото е общата фактура за отоплителен сезон 01.05.2020 г. -30.06.2021
г., видно от която цената след измерването на ФДР е 321.82 лева, заплатена е сумата от
135.71 лева и остава дължима сумата от 186.11 лева.
Представена по делото е общата фактура за отоплителен сезон 01.05.2022 г. -30.06.2023
г., видно от която цената след измерването на ФДР е 429.40 лева.
Ответникът представя общата фактура за отоплителен сезон 01.05.2021 г. -30.06.2022 г.
№*******, видно от която цената след измерването на ФДР е 354.25 лева. С платежно
3
нареждане от 06.08.2024 г. М. Н. М. е заплатил на ишеца сумата от 368.65 лева с основание
„Ф*******“.
Ответникът е представил извлечение от разплащателна сметка за периода 01.01.2022 г.
до 18.05.2022 г., видно от което в полза на ищеца на 03.05.2022 г. е заплатена сумата от
1427.68 лева с основание „комунални услуги“.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва три входа - Ж. 3 и И. Общия топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от
Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в
Наредба№ 16-334.
В процесния имот. през процесния период има 4 броя отоплителни тела в помещения
хол, кухня, спалня и детска стая с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход
за отопление/. Уредите са отчетени на 09.05.2021 г.. 13.05.2022г. и 24.05.2023г. с подпис на
потребител са представени на в.л. Уредите монтирани в процесната сграда се нулират
автоматично на 31.12. всяка година и натрупаните единици се преместват в скала”памет”.
Отчетените единици се получават като от стойността в паметта се извади старо показание и
се прибави ново показание. Отчетените показания, умножени с К- фактор на радиатора и
умножени с енергията за единица редуцирано показание са разпределените количества ТЕ за
всяко отоплително тяло. За двата отчетни периода 20/21 г. и 21 /22г. всички уреди са е
показания „0“. За период 22/23г. има отчетени стойности само на у реда в кухнята. През
процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба
№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. върху пълната
отопляема кубатура 189куб.м., съгл. молба от НМИ от 12.07.1993г. за обединяване на две
партиди с кубатури 122куб.м. и 67куб.м.. общо 189куб.м.. представен на в.л. За процесния
период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището
са демонтирани на 01.10.2000г. В процесния имот има монтирани два водомера за топла
вода. Водомерите са отчетени па 09.05.2021 г., 13.05.2022г. и 24.05.2023г.. като отчетните
формуляри с подпис на потребител са представени на в.л. В отчета извършен на 09.05.2021 г.
за показанието на водомера в банята има очевидна грешка в показанието на същия /
отчетено показание 72куб.м. при предходно показание от 2020г. 590куб.м./. поради което е
въведено служебно показание 596 куб.м. на база предходна консумация 6 куб.м. Отчетените
количества топла вода са коригирани спрямо показанията на общия водомер с коефициенти
за всички потребители, тъй като в тритe входа -Ж, 3 и И няма потребители на топла вода без
водомери. През процесния период във фактурите изготвени от „ТС“ ЕАД няма начислявана
такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че изчисленията
извършени от ФДР са в съответствие е действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация,
имот и БГВ е в размер на 1123.18 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че От
приложеното банково извлечение е видно, че по сметката на „ТС” ЕАД е преведена сума в
размер на 1427.78 лв. на 01.05.2022 г. с вид на транзакцията „Комунални услуги”. С
нареждане за кредитен превод изпълнено на 19.01.2023 г. по сметката на „ТС” ЕАД е
преведена сума в размер на 368.65 лв. със основание „ ф. *******”. В счетоводната система
4
на „ТС” ЕАД е отразена и сума в размер на 451.88 лв„ постъпила на 29.05.2021г./ с която са
погасени задължения за периода от 30.06.2019 г. до 31.12.2020г.
Със сумата от 451.88 лв., платена на 29.05.2021г. са погасени задължения за дялово
разпределение, главници за дялово разпределение за м06.2019 г.-м.04.2020 г. и лихви върху
тях и главници за топлинна енергия за м.05.2019 г.-м.12.2020 г. и лихви върху тях.
Със сумата от 1427.78 лв.щ платена на 01.05.2022г.. са погасени следните
задължения лихви за периода 31.05.2008 г. - 30.11.2012 -4.64 лв., главница и лихви ДР за
2008 год. - 58.08 лв., лихви ДР за периода 31.12.2012 г. - 31.07.2013 г.- 2.07 лв., главница и
лихви ДР за 2009 г. и 2010 г. -106.41лв.и главници и лихви за ТЕ и ДР - 30.06.2011 г. -
30.06.2014 г — 1256.58 лв.
Със сумата от 368.65 лв., платена на 19.01.2023г. са погасени следните задължения:
главница за ТЕ - 352.12 лв. за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. и лихва върху главница
за ТЕ - 14.40 лв. за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
5
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От представените по делото договор за продажба на недвижим имот и удостоверение
за наследници се установява, че ответникът е съсобственик на топлоснабдения имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент с адрес: ***************** Аб. №: ************/инст.№ ***********.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Н“ АД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
6
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответницата топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за процесния период е 1123.18
лева.
С исковата молба се претендира по-малка сума. Съдът следва да разясни защо това е
така като отчете изводите на СТЕ, ССчЕ и отговорни на направените правопогасяващи
възражения от ответника- за плащане и за погасяване на суми по давност.
Съдът следва да посочи, че в Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. е
разяснено, че когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от
тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да
заяви кое задължение погасява по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ако предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не
може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При
плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не
е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2
ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след
него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко
от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД.
Така с плащането на сумата от 368.65 лв. на 19.01.2023 г. е заплатена дължимата сума
за ТЕ за отоплителния сезон 2021/2022 г. именно защото ответникът е заявил кое задължение
погасява с посочване на номер на общата фактура за отоплителния сезон- „Ф*******“. С
плащането на сумата от 1427.78 лева са погасени задължения по поредността на чл. 76 ЗЗД,
които не обхващат процесните, което се установява и от ССчЕ.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 22.01.2024 г., към този момент би била изтекла
7
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 22.01.2021г.
Погасени по давност са вземанията по прогнозните месечни фактури за периода
м.05.2020 г. – м.11.2020 г. или погасена по давност е сумата от 93.40 лева/ начислените суми
по фактури за ТЕ сградна инсталация, имот и БГВ съгласно т. 4 от СТЕ/
Дължима за отоплителния сезон остава сумата от 225.62 лева. Ищцовтото дружество с
общата фактура претендира по-малка сума- 186.11 лева. и именно тя следва да бъде
присъдена.
Дължима за отоплителния сезон от м.05.2022 г. до м. 04.2023 г. е сумата от 449.03 лева
съгласно изчисленията на вещото лице по т. 4 от СТЕ. Видно от изготвената обща фактура
се претендира сумата от 429.40 лева и като по-ниска именно тя следва да бъде присъдена.
Общата дължима сума за ТЕ е 615.51 лева. За разликата до 635.39 лева искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 15.01.2024г в
размер на 74.51 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.08 на съответната година до 15.01.2024 г.- 50.29 лева върху
главницата от 186.11 лева за периода от 15.08.2021 г. до 15.01.2024 г. и 24.22 лева върху
главницата от 429.40 за периода от 15.08.2023 г. до 15.01.2024 г.
За разликата над 74.51 лева до пълния предявен размер от 80.22 лева искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Н“ АД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ТС” ЕАД – в качеството му
на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
8
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от м. 05.2021г. до м.04.2023г. е правилно определена, не е погасена по давност и е
на обща стойност от 82.32 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „ТС” ЕАД обезщетение
по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 17.06 лева - лихва за периода от 18.03.2021г. до 15.01.2024г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на
687.06 лева от общо дължим размер от 725 лева/ в т.ч. държавна такса- 25 лева, депозити за
вещи лица-600 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното
производство доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -71.08 лева от пълен
размер от 75 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски за отхвърлената част
от исковете. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на по 20.93 лева от претендиран размер 400 лева и 10.47 лева от претендиран размер
200 лева, които размеи в процесния случай са в унисон с прогласените принципи на
разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. Н. М. с ЕГН:**********, с адрес:
*******************,че дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК, сумата 615.51 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден
имот с адрес: ***************** Аб. №: ************/инст.№ *********** за периода
01.05.2020г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.01.2024г. до окончателното
изплащане на вземането и 74.51 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до
15.01.2024г., както и суми за дялово разпределение: 82.32 лева - главница за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 22.01.2024г. до окончателното
изплащане на вземането за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №3883/2024г. на Софийския районен съд, 46 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за ТЕ над уважения размер от 615.51 лева до пълния предявен размер от 635.39 лева, иска за
мораторна лихва върху главницата за ТЕ над уважения размер от 74.51 лева до пълния
предявен размер от 80.22 лева, претенцията за законна лихва върху неоснователния размер
9
на главницата както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 17,06 лева за периода от 18.03.2021г. до 15.01.2024г.
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН:**********, да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски за производството по
ч.гр.д. № 3883/2024 г. на СРС в размер на 71.08 лева, както и за настоящото производство, в
размер на 687.06 лева.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ******** да заплати на адв. С. Д. Г., личен номер ********
адвокатски хонорар в размер на 20.93 лева и адвокатски хонорар за производството по
ч.гр.д. № 3883/2024 г. на СРС в размер на 10.47 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Н” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10