Р
Е Ш Е
Н И Е №
116
гр.Видин, 29.03.2021г.
в
името на народа
ВИДИНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ
НА СЕДЕМНАДЕСЕТИ МАРТ
ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
ГОДИНА, В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
ЧЛЕНОВЕ:
ПРИ СЕКРЕТАРЯ: М.В.,
И В
ПРИСЪСТВИЕТО НА ПРОКУРОРА: КАТО РАЗГЛЕДА
ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА
П. А.Н.Д.№ 71
ПО ОПИСА
ЗА 2021 Г., ЗА ДА
СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ
ПРЕДВИД:
Административно-наказателното
производство е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.
Делото е
образувано по жалба, подадена от Д.Ф.Д. *** с ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 20-0953-001671 от 22.12.2020г. на Началника на
Сектор ПП-Видин към ОДМВР-В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. /един месец/ на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДП, за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДП.
Жалбоподателят
с жалбата си и чрез писмена защита, оспорва наказателното постановление,
поддържа жалбата и моли да бъде уважена същата, като основателна и да бъде
отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и
необосновано.
Ответната
по жалбата страна - административно-наказващият орган със съпроводителното си
писмо и в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва жалбата,
поддържа атакуваното с нея наказателно постановление и моли същото да бъде
потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.12.2020г. в
гр.Видин на жалбоподателя Д. е съставен АУАН за това, че на 01.02.2020г. в
11,25ч. в общ.В. на път първи клас № I-1
– км.15+300, като
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№, в посока от гр.В.към гр.Д..
При подаден ясен и видим сигнал със стоп палка по образец от служител на
национално ТОЛ управление, не е спрял на указаното място. АУАН е съставен по
догладна записка от въпросния служител. Актосъставителя свидетеля Х. не е
очевидец, не е присъствал при твърдяното нарушение, няма преки впечатления от
случилото се, не е възприел лично и непосредствено фактите по случая. В
докладната записка е отбелязано, че е подаден ясен сигнал със стоп палка и
жалбоподателя не е спрял. Не е безспорно установено описаното нарушение и
извършването му от санкционираното лице. Извършването на нарушението не е
доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. В тежест на
АНО при условията на пълно и главно доказване е да установи, че на Д. е подаден
своевременен и ясен сигнал за спиране, като въпреки възприетия сигнал водачът
не е изпълнил задължението си да спре. Не е констатирано по безусловен и
несъмнен начин, че лицето е възприело твърдения за подаден сигнал и умишлено не
е спрял. Умисълът обаче е задължителен елемент от фактическия състав на
нарушението, но той съвсем не е установен по категоричен начин. Разпоредбата на
чл.103 от ЗДП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за спиране“,
поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДП, според
която трябва да се подаде „ясен сигнал за спиране“. В случая не са на лице
данни и не са конкретизирани обстоятелствата относно местоположенето на
контролния орган, разположението му спрямо пътното платно и начина на подаване
на сигнала за спиране така, че да няма съмнение дали той е възприет от водача и
съответно неговото умишлено виновно поведение.
От изложеното следва,
че жалбоподателят Д. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административното нарушение посочено с обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита, че той не следва да носи административно-наказателната
отговорност, така както е определена на по-горе посоченото основание. От
събраните по делото писмени доказателства: АНП, акта за установяване на
административно нарушение, справка за нарушител/водач, докладна записка, два
броя декларации, справка за собственост на МПС, разписка за електронна винетка,
както и от гласните доказателства: свидетелските показания на
свидетеля-актосъставител Х., не се налага извода, че жалбоподателя е извършил
съответното нарушение. Между тези доказателства няма противоречия, допълват се
взаимно и си кореспондират относно това, което се възприема от съда, но не съответстват
на изложеното с наказателното постановление, последното не е прието от съда за
безспорно установено и категорично доказано.
От така изложените
съображения Съдът намира, че наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0953-001671
от 22.12.2020г. на Началника на Сектор-ПП към ОДМВР-В., с което на Д.Ф.Д. *** с
ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв.
/петдесет лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. /един
месец/.
Решението
може да бъде обжалвано пред АС-В. в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: