МОТИВИ
към Присъда № 260045 от 21.04.2021 г.
по НОХД № 120/21 г.
Обвинението срещу подс.
С.М.М. е по чл. 194, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК затова, че в
периода от 12.08.2019 г. до 09.04.2020
г. в гр. Г, обл. С.З. и в с. Д., общ. М., обл. С.З., в условията на продължавано престъпление като
непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното деяние и
можейки да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи на обща стойност
2200 лв. от владението на Д.И.Р. и Д.Д.Д. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимият
в с.з. се признава за виновен.
Защитникът
му – адв. М. П. в с.з. пледира за прилагане на мерки
по ЗБППМН.
Представителят
на РП С.З., ТО К. в с.з. поддържа обвинението.
Граждански
иск не е предявен.
От събраните по делото доказателства,
установени с доказателствени средства по НПК,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Подс. М.
купувал, продавал и заменял коне.
На 12.08.2019 г. св. Д.Р. накарал сина
си св. Х.И. да изведе конят им на паша. Конят бил
мъжки, кафяв на цвят с бяло петно на челото на възраст 3-4 години на стойност 1200
лв.. Около 8 часа св. И. завел коня до поляна, южно от гробищния парк на гр. Г
в землището на същия град и го вързал за циментов стълб. На същата дата подс. М. и свидетелите А.А., Н.Н. и Р.А. ходили да се къпят на реката, пътувайки с
каруцата на подсъдимия и на връщане видели коня. Подсъдимият бил предизвикан от
някои от свидетелите, че не може да вземе коня и затова той отишъл с каруцата
до него и накарал св. А. да го отвърже и върже за каруцата, което последният го
направил. След това подс. М. закарал коня в къщата на
приятеля си Ахмед, за която имал ключ тъй като приятелят му бил в чужбина. На
следващия ден подсъдимият се спазарил със св. Л., като заменил коня на св. Р. и
др. кон за по-хубав кон и сумата от 600 лв. След разкриване на кражбата по
уговорка с подсъдимия св. Р. си харесал др. кон, който подсъдимият заплатил.
На 09.04.2020 г. подс.
М. и св. Д.А. отишли до с. Д.. До една от къщите имало 12-годишна червена кобила
на стойност 1000 лв., собственост на св. Д., която била спъната и вързана със
синджир. Подсъдимият и св. А. решили до откраднат коня – развързали краката му
и му завързали полиетиленово въже за да го водят и
тръгнали за с. З., общ. М.. Двамата били забелязани от св. В., който бил с
колата си и съсед на св. Д.. Той разпознал кобилата и организирал преследване с
колата си като уведомил св. Т.Н. и св. Н., и органите на Полицията. Подсъдимият
и св. А., когато видели наближаващия автомобил пуснали коня е побягнали, но
били задържани откарани от св. Б. ***, където ги очаквали служители на
Полицията.
Описаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подс. М., показанията на
свидетелите Д.Р., Х.И., А.А., Н.Н.,
С.М., Р.А., Д.Д., С.В., И.Б., Д.А., М.Л., Т.Н. и Стойн И.; от двете експертни заключения на съдебнооценъчната
експертиза, експертното заключение на съдебнопсихологическата
експертиза и решение № 3 от 26.03.2021 г. на МКБППМН, гр. Николаево.
Описаната
фактическа обстановка не се оспорва в с.з. от адв. П.
и безспорно се установява от цитираните доказателства.
Налице
са някои несъответствия в част от свидетелските показания, които бяха
преодолени в с.з. по правилата на чл. 281 от НПК, като съдът приема тези
показания, които са били дадени в хода да ДП.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Престъплението
е от вида на резултатните.
При извършване на изпълнителното деяние
„отнемане“ на 12.08.2019 г. подс. М. е осъществил
двете му части – прекратил е фактическата власт на собственика върху коня и
установил своя трайна фактическа власт, като е имал възможност да се разпореди
както намери за добре.
При извършване на изпълнителното деяние
„отнемане“ на 09.04.2020 г. подс. М. е прекратил
фактическата власт на собственика върху кобилата, но не е могъл да осъществи
своя трайна фактическа власт върху нея, т.е. налице е довършен опит по см. на
чл. 18, ал. 1 от НК.
И в двата случая подс.
М. е действал с пряк умисъл.
Видно от експертното заключение на съдебнопсихологическата експертиза подсъдимият и в двата
случая е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянията, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Двете деяния са били извършени през
непродължителен период от време и осъществяват състава на чл. 194, ал. 1 от НК
при еднородна фактическа обстановка и форма на вината, като последващото
деянието от обективна и субективна страна се явява продължение на
предшестващото.
Следователно налице е продължавано
престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК.
Видно от експертното заключение
стойността на отнетия кон на 12.08.2019 г. е 1200 лв., а стойността на отнетия
кон на 09.04.2020 г. е 1000 лв. От тази гл. точка извършения опит за отнемане
на 09.04.2020 г. не се отразява
значително на цялостната престъпна дейност, поради което съгл. чл. 26, ал. 5 от НК (арг. противното), подс.
М. следва да отговаря за довършено престъпление.
Видно от експертното зяключение
на съдебнопсихологическата експертиза, подс. М. е извършил престъплението поради увлечение и
лекомислие, но предвид високата стойност на отнетите вещи и обстоятелството, че
вече веднъж за също такова деяние са били прилагани мерките по ЗБППМН (видно от
характеристичната стравка), съдът счита, че деянието
представлява голяма обществена опасност, което изключва прилагането на
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от НК в какъвто смисъл са възраженията на
защитника.
Следователно подс.
М. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на
наказанието след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства изразеното критично отношение, констатираното
лекомислие и увлечение, възстановяването на вредите и необремененото съдебно
минало. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид
формата на усложнена престъпна дейност и лошите характеристични данни.
На подс. М.
следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като съдът счита, че целите на чл. 60 от НК ще бъдат постигнати при наказание в
размер на една година лишаване от свобода, което съгл. чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 он К не следва
да се изтърпява ефективно, а да се отложи за срок от три години.
На осн. чл.
189, ал. 3 от НПК подс. С.М.М.
следва да заплати със съгласието на майка си и законния си представител М.С.М.
направените по делото разноски за експертизи и явяване на свидетел пред съда,
както следва: по сметка на ОД на МВР С.З. -
в размер на 329,40 лв., по сметка на РС К. в размер на 110 лв.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,