Решение по дело №385/2024 на Административен съд - Кюстендил

Н. Г. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.1, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.13 е предявил срещу Община Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди в периода 14.10.2023г. – 18.10.2023г., както следва: 1. иск за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от изживян стрес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и 2. иск за заплащане на сумата от 350 лв. - 300 лв. нанесени щети по МПС и 50 лв. заплатена такса за освобождаване на автомобила от наказателен паркинг, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Твърди се, че вредите са настъпили от незаконосъобразно наложена ПАМ от длъжностни лица на ответната Община при изпълнение на административна дейност – преместване на ППС, на основание чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, без да са били налице фактическите основания за това. Излагат се и съображения за липса на законова компетентност на лицата, осъществили действията и несъобразяване с изискванията на закона при осъществяване на такава дейност. Претендират се разноски.

Ответната Община Кюстендил чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Подробни съображения са изложени в отговора към исковата молба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора е за доказаност на исковете по основание, а относно размера се изразява становище за присъждане на обезщетение с оглед вътрешното убеждение на съда на база събраните доказателства.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от заповед №РД-00-128/31.01.2022г., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, чл.168, ал.1 и чл.171 и сл. от ЗДвП във вр. с чл.37, ал.3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил /НОБАДТОК/, кметът е определил ОП "УОИ" - Кюстендил за "Служба за контрол" на територията на Общината по см. на чл.167, ал.2 от ЗДвП, а длъжностните лица В. С., К. К., Д. Д. и М. Й. - да упражняват правомощията, визирани в чл.168, ал.1, чл.171 и сл. от ЗДвП. В длъжностната характеристика на охранителя-прикачвач е посочено, че взима решения относно репатрирането на МПС, като за всеки конкретен случай изготвя констативен протокол, в който описва автомобила, рег.№, място, час и вид на нарушението и прави снимков материал.

От констативен протокол от 14.10.2023г., изготвен от Д.Д. – охранител-прикачвач, се установява, че на същата дата, около 10.18ч. в [населено място], на [улица], поради нарушение на чл.27, т.1 от НОБАДТОК - паркиране в зелени площи, е репатриран лек автомобил с рег.№[рег. номер], собственост на ищеца, без неговото знание или на упълномощен от него водач. Приложен е снимков материал, справка за репатрирани МПС на 14.10.2023г., протокол от 14.10.2023г. за предаване на МПС-то от наказателен паркинг на водача и касов бон за заплащане на такса от 50 лв. за освобождаване.

За установяване, че мястото на паркиране е зелена площ, са представени скица на [ПИ]-321096/24.02.2025г. на АГКК и скица – извадка от плана за регулация на [населено място], одобрена със заповед №925/02.06.1993г. на кмета на Община Кюстендил.

Прието по делото е и писмо рег.№11-03-1914/26.02.2025г. на Община Кюстендил, в което е посочено, че на мястото, където е бил паркиран автомобила на ищеца, няма поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство Т17.

Събрани са гласни доказателства. Св. Г. /съпруга на ищеца/ сочи, че на 14.10.2023г. съпругът й паркирал автомобила в района на пазара, на място, където нямало знаци, указващи забрана. След около десетина минути той се върнал и установил липсата на МПС-то. Разтревожен се обадил на съпругата си и й казал че колата я няма. Тя също пристигнала на място и разбрали, че автомобила е вдигнат от паяк и се намира на наказателен паркинг. Свидетелката заявява, че ищецът бил в лабилно емоционално състояние. Вдигнал кръвно /Г. е хипертоник/. Това състояние продължило около седмица след инцидента, като се наложило да приема допълнителни лекарства за кръвното с цел понижаване; бил раздразнителен; не можел да спи.

От показанията на св.В. /охранител на наказателния паркинг/ се установява, че на 14.10.2023г. му е предаден от служители на ОП „УОИ“ – Кюстендил лек автомобил Фолксваген в нормално състояние. Същия е върнат на собственика /ищеца/ след заплащане на такса от 50 лв., без липси и повреди. Съставен е протокол, в който текста „без липси, повреди“ не е зачеркват от свидетеля. Няма спомен ищецът да е имал претенции към състоянието на автомобила, защото ако има такива се викат колегите и се уточняват нещата, а в случая такова нещо не е имало.

Прието е заключение, изготвено по гр.д.№2259/2023г. по описа на КРС на в.л. Ф. К.. Според експерта стойността на разходите, необходими за отстраняване на увредените детайли /основа на заден ляв калник, задна броня и ляв фар/ по автомобил с рег.№[рег. номер] е 340.14 лв.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими, като предявени от активно легитимиран ищец срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен съд /арг. чл.7, ал.1, пр.1 от ЗОДОВ/. Разгледани по същество са частично основателни, по следните съображения:

Основателността на иска за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.

В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от ПАМ, покриваща хипотезата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. По правно естество мярката представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 от АПК. Същата не е измежду посочените такива в чл.172, ал.1 от ЗДвП, поради което е допустимо да бъде в устна разпоредителна форма или волеизявление, осъществено чрез действие. Претендира се от ищеца нейната незаконосъобразност, поради отсъствие на фактическите основания за прилагането й.

На първо място следва да се разреши въпросът сочената ПАМ, осъществена чрез действие, представлява ли административен акт и прилага ли се при или по повод осъществяване на административна дейност. Съгласно Правилника за устройството и дейността на ОП „УОИ“ – Кюстендил предприятието е общинско специализирано звено на общината за управление и стопанисване на общинско имущество за задоволяване потребностите на населението, чрез което Община Кюстендил осъществява самостоятелна стопанска дейност по см. на ЗОС /чл.2, ал.1/. ОП „УОИ“ – Кюстендил не е самостоятелно юридическо лице и е финансово подчинено на Общината /чл.3, ал.1 и чл.6, ал.2/. Следователно служителите на ОП „УОИ“ – Кюстендил, натоварени с правомощията по чл.168, ал.1, чл.171 и сл. от ЗДвП осъществяват административна дейност.

На второ място следва да се установи /докаже/ нейната незаконосъобразност. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства, съдът счита, че наложената ПАМ е незаконосъобразна. Предвид съдържанието на КП от 14.10.2023г. оспорената ПАМ е наложена в хипотезата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. Съгласно посочената норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения, се прилага ПАМ „преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението“. От събраните по делото доказателства се установява, че в случая се претендира първата от цитираните хипотези - паркиране на лек автомобил с рег.№[рег. номер] в нарушение на чл.27, т.1 от НОБАДТОС – нарушаване на забраната за паркиране в зелени площи - /срав. КП, снимков материал, скица на [ПИ]-321096/24.02.2025г. на АГКК и скица – извадка от плана за регулация на [населено място]/.

В случаите, обхванати от хипотезата на чл.171, т.5, б.„б“ от ЗДвП, законът не въвежда изискване за писмена форма на акта, с който се налага ПАМ, поради което не съществува пречка мярката да бъде наложена с устно разпореждане. Разпоредбата не сочи и органа, в чиито правомощия е да прилага принудителните мерки от този вид, поради което приложима при определяне на компетентните органи е нормата на чл.168, ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В случая прилагането на процесната ПАМ е осъществено чрез устно разпореждане, от длъжностно лице, имащо делегирано съответното правомощие /срав. заповед №РД-00-128/30.01.2022г. на кмета на Община Кюстендил/. По делото е представена и длъжностна характеристика за сочената длъжност „охранител-прикачвач“, от която е видно, че на лицата, заемащи я, са вменени и функции по взимане на решения относно репатрирането на МПС, като за всеки конкретен случай изготвят констативен протокол, в който описват автомобила, рег.№, място, час и вид на нарушението и правят снимков материал. Предвид изложеното репатриралите автомобила служители валидно са наложили ПАМ, доколкото са натоварени с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. При преместване на автомобила на ищеца са спазени и изискванията на Инструкцията от 2014г. и разпоредбите на закона, поради което не са допуснати нарушения на производствените правила.

Съдът счита обаче, че ПАМ е наложена при липса на фактическо основание за това. Нормата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП изисква освен установено паркиране на МПС в нарушение на правилата за движение, мястото да е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство /Т17/. Писмените доказателства /скица и извадка от регулационен план на [населено място]/ доказват, че мястото на паркиране е зелена площ, т.е. забранено място. Ето защо правилно е преценено, че е нарушена разпоредбата на чл.27, т.1 от НОБАДТОК. В случая обаче втората предпоставка на разпоредбата не се доказва, тъй като е безспорно установено от писмо рег.№11-03-1914/26.02.2025г. на Община Кюстендил, че на мястото, където е бил паркиран автомобила на ищеца, няма поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство Т17. В този смисъл съдът приема, че неправилно, в нарушение на закона служителите на ОП „УОИ“ – Кюстендил за репатрирали лек автомобил Фолксваген с рег.№[рег. номер]. Посоченото обуславя извода на съда за установеност на първата предпоставка за основателността на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен административен акт, издаден при или по повод осъществяване на административна дейност.

Анализът на събраните доказателства обуславя извод за доказаност и на претърпени вреди от ищеца в резултат на наложената ПАМ – имуществени и неимуществени. По отношение на претендираните имуществени вреди съдът формира извод за частична основателност на претенцията. Безспорно доказана вреда се явява заплатената от Г. такса от 50 лв. за освобождаване на автомобила от наказателен паркинг /срав. показанията на св.В. и касов бон от 14.10.2023г./. Останалото претендирано обезщетение в размер на 300 лв. – нанесени щети по автомобила, се явява недоказано по основание. По делото не се събраха никакви доказателства, които безспорно да установят, че в резултат на репатрирането на МПС-то са нанесени щети по същото в областта на основата на заден ляв калник, задна броня и ляв фар. Заявените щети не са установени непосредствено при освобождаване на автомобила от наказателния паркинг, за да може да се приеме, че същите са причинени от налагането на ПАМ /зачеркването на думите без липси и повреди в протокола за предаване не доказва твърдението на ищеца/. В този смисъл съдът ще присъди обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 50 лв., а за останалата част от исковата претенция за сумата от 300 лв. ще отхвърли иска. Доказаните имуществени вреди са преки, тъй като са причинени от незаконосъобразната ПАМ, наложена от служители на ОП „УОИ“ – Кюстендил. Те са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В този смисъл съдът счита, че е налице и третата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразната ПАМ и настъпилата имуществена вреда.

Претендират се причинени и неимуществени вреди – страдание от преживения стрес. Съдът след анализ на доказателствата по делото /гласните доказателства – показанията на св.Г., които съдът кредитира като обективни и непосредствени/ приема за доказани негативни преживявания на ищеца, изразяващи се в емоционално разстройство, тревожност, нарушения в съня, хипертония. Същите са предизвикани от репатрирането на автомобила му в негово отсъствие и са довели до негативни последици върху емоционалното състояние на Г.. Съдът определя тези отрицателни последици като неимуществени вреди. Същите са по своето естество преки, тъй като са причинени от незаконосъобразната ПАМ. Те са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В този смисъл съдът счита, че е налице и третата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата неимуществена вреда.

Относно размера на дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането /периодът, в който ищецът е търпял негативни последици, свързани с емоционалното му състояние – 14-18.10.2023г./, вида на негативните последици /емоционално разстройство, притеснение, хипертония/, характера и обема на вредите /преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ, съответно няма данни за преживяна висока степен на тревожност/, намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 200 лв., в какъвто искът се явява основателен и доказан. В останалата част до претендираната сума от 500 лв. искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.

Върху присъдените суми от 50 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди и 200 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, се дължи законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 18.10.2023г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода от делото разноски се присъждат съобразно правилото на чл.10, ал.3 и 4 от ЗОДОВ. В полза на ищеца съдът присъжда разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковата претенция в размер на 147.06 лв. или общо 197.06 лв. Разноски за вещо лице не се присъждат, тъй като в тази част иска е неоснователен. Разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение по частна жалба не се присъждат с оглед изхода от оспорването /жалбата е оставена без уважение/. В полза на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 70.59 лв. /размерът е определен на основата на 100 лв. възнаграждение по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.

Воден от горното и на основание чл.204, ал.4 от АПК във вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община Кюстендил с адрес пл.“Велбъжд“ №1 да заплати на Н. Г. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.1 сумата от 200 лв. /двеста/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 50 лв. /петдесет/ - обезщетение за причинени имуществени вреди в периода 14.10.2023г. – 18.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете – 18.10.2023г. до окончателното плащане, в резултат на незаконосъобразно наложена ПАМ от длъжностни лица на ответната Община при изпълнение на административна дейност – преместване на ППС, на основание чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. За разликата до претендираните 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за разликата до претендираните 350 лв. обезщетение за имуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.

ОСЪЖДА Община Кюстендил с адрес пл.“Велбъжд“ №1 да заплати на Н. Г. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.1 разноски по делото в размер на 197.06 лв. /сто деветдесет и седем лв. и шест ст./.

ОСЪЖДА Н. Г. Г., [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.1 да заплати на Община Кюстендил с адрес пл.“Велбъжд“ №1 юрисконсултско възнаграждение в размер на 70.59 лв. /седемдесет лв. и петдесет и девет ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.